Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Днес, четейки Ню Йорк Таймс, попаднах на нещо, което ме впечатли много силно. Разглеждах кратката биография (в картинки) на Сара Пейлин, избраната от сенатор Маккейн за вицепрезидентския пост губернаторка на Аляска (вижте я тук). И, докато прелиствах разсеяно, изведнъж попаднах на нещо, което ме накара да се ококоря: прочетох, че на 18 април тази година Пейлин е родила петото си дете – момче на име Триг – въпреки, че е знаела, че то ще се роди със синдром на Даун (тежко генетическо увреждане, за ония които не знаят какво означава това).

Не мога да не призная, че една такава решителност ме впечатлява силно: госпожа Пейлин е убедена противничка на правото на аборт – и действа в съгласие с убежденията си. Но въпреки това се питам дали наистина животът (а и политиката) има нужда от чак такава (според мен неподвижна) моралност. Има ли право един родител да даде живот на човешко същество, чието съществуване ще протече под знака на увреждане, което на практика му отнема възможността за пълноценна реализация? И дали е добре за политиката да бъде провеждана под знака на една също толкова неумолима моралност, при която принципите (все пак нещо абстрактно) започват да заместват дори и здравия разум, както повече от убедително ни демонстрира некомпетентно честният господин Джордж У. Буш?

Вижте, давам си сметка, че подобни сравнения почти неизбежно преминават в манипулация, но винаги в такива случаи си спомням един епизод от документалния филм „В мъртвия ъгъл“ от Андре Хелер, в който секретарката на Хитлер описва последните му дни. И разказва следната сцена: няколко дни преди девети май в Берлин, отвсякъде валят бомби, градът е една-единствена руина – и Хитлер, заобиколен от най-верните си хора, се показва от бункера само по половин час на ден, колкото да подиша малко свеж въздух, в кратките паузи между бомбените нападения. В един такъв момент Ева Браун вижда в близкия парк оцеляла по чудо мраморна статуя на някакво амурче и моли „шефа“ да й позволи да го вземе долу в бункера, за да му се радва през времето, което й остава. А Хитлер отговаря: „Ти луда ли си? Това е кражба на държавна собственост, как може дори да си помислиш такова нещо?“

Разбирате ли сега какво имам пред вид, колкото и неподходящо да е инак сравнението между един от най-злите гении на двайсетия век и модерна политичка, която според мен е само заслепена от религиозност, която аз не споделям? И в двата случая става дума за поставяне на принципи над всичко, дори и ако това е свързано с действия, които изглеждат гротескно или просто неумолимо жестоко. За самия мен след този филм не остана съмнение, че по някакъв перверзен начин Хитлер е бил един непреклонно принципен човек – но с цената на какви принципи? И не е ли в сравнение с неговата честност и неподкупност нашенската политическа корупция нещо като лек дъждец в сравнение с ураган? Бидейки баща на дете с увреждане, аз мога само да кажа: Господ да ни пази от чак толкова морални хора! Защото тяхната моралност ми се струва сляпа.

Да, тук ми се налага да коригирам това, което писах наскоро и да призная, че е възможно да има и  „прекалено много“ морал в политиката. Между тези неща все пак трябва да се прави разлика – инак, по някакъв злокобен начин, те започват взаимно да се унищожават.

Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.
Други статии от този автор

Посетители

13
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 2 дни
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 4 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 5 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 3 седмици