Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Стефан Маринов
виа Пуджа 47
16131 Генуа

До др. Ангел Балевски
Председател на БАН
БАН
СОФИЯ


22. IV. 1981

Др. Председател,

Нашето епистоларно общуване идва към своя край. Скоро ще почна да на­бирам „Изыди, Сатана!“, а значи и потокът от моите писма до Вас ще седне. В днешния меркантилен век кой седи и дращи залудо? Стига. Слагам и аз то­чка. – Толкоз години да Ви пиша, стотици страници да Ви нажуля, а Вий с едно редче да не отговорите, едно „Мерси за вниманието“ да не кажете. Вас от Грасдорф така ли са Ви учили майките? – Че вземете съдорфника си Пенча – какъв изискан човек беше, възпитан, учтив. Ами че Вий като сте се учил, в гимназиите етика се преподаваше. А според етиката на Аристотеля и Платона, като вървиш по улицата и някой ти свали шапка, и ти трябва да свалиш. „Ама оня някой бил циганин, „ Той може и да е циганин – ти ако се смяташ за духовен аристократ и уважаващ себе си човек, ще свалиш шапка, няма да се правиш на гъз, както ми се правят тука саксите, франките и германите. Виж оня ако е някой цар, известно лайно и говедо – тогава може и да не свалиш шапка, само тогава. Спомняте си го оня шантав глухчо, бонския композитор. Отишли те на прием при царицата (все й забравям името, а и кой ли го помни) с Гьоте-Лекето. Минава царицата, а те с Лекето и с раз­ни други особи, поканени на празника, стоят наредени в една редица. Зада­ла се не задала царицата, Лекето като почнало едни поклони, едни реверан­си, усмихнато, млеещо, подобострастно. А глухчото стои изправен без да склони даже лекичко врат и после пише в едно от писмата си: „Die Königin nickte die Erste.“ Вие ще кажете: „Тука Бетовен малко издребнява, почва с царица да се сравнява, демек: ти си царица, ама аз съм Бетовен, ти пър­ва ще се поклониш.“ Бе той, др. Председател, не с царицата, той с Лекето се сравнява, царицата само за референчна точка му служи, ама май прав сте, че издребнява – че с Лекета кой ще иде да се сравнява? – А ако са те по­канили на кьор софра и ти, господинчо, си приел поканата, и преди софрата няколко часа не си слагал залък в устата, в очакване да слагаш там кълки от печени пуйки, то ще се поклониш, и ще се поклониш пръв, още повече че царицата е дама. А на Вас, др. Председател, Стефан Маринов десет години шапка сваля, писма пише, телеграми от село Баня, Карловско, праща, от Брюк­сел илюстровани картички за 10 франка с чучуркащи момчурляци, но Вие – не­възмутим, хладен и непристъпен – крачите по София, опънал шия, досущ като Хискар-жирафа по Елисейските поляни. А Исус, юродивия, ходеше и краката миеше – на бедните, на недъгавите, на отвергнатите... Е-е-ех, др. Пред­седател, 20 века минаха, а още колко по-назад стоим – от тъга и от мъка иде ти да вземеш един пищов и да се застреляш...

А защо става така? Защо след като толкоз хиляди години стоим покръстени, фарисейщината по света си е все същата, както и по времето на Исуса? – Защото, др. Председател, човек се кръщава или го кръщават външно, формално, а вътрешно не се кръщава. Може ли един човек християнин, като гледа папските мерзости и мърсотии, да не се изправи и да не каже: „Абе, папо, абе гадино нйедна, я къш бе – че не виждаш ли в Евангелието що пише! Защо го повтаряш от сутрин до вечер като от сутрин до вечер плюеш по него! Засрами се, бе, папо. Свали доспехите, напусни двореца – надени сандалите и се качи на магарето!“ Казват, казал някакви подобни думи някакъв прост свещенник от Абруците на папа Пий XII. А папата отвърнал: „Исус Христос да си шетка гол и бос, а папа ви Пий ще си папка и пий.“ И откомандировал въпросния свещенник[1] в някакъв забутан манастир, където можел да изнася проповедите си само пред манастирските кози. А седемнадесетте ватикански кардинали подели хором известния тропар: „От папската мъдрост, дядо Боже, по-дълбока да има не може.“ И макар да не са папи, седнали па изпапкали и изпили на папското папкопиене 17 пъти и отгоре. Вий пък, др. Председател, да не вземете сега да кажете: „Той, Стефан, за папа говори, а си има на ума я директор на Научна Академия (чакайте, бе, колко членен ми беше президиума?), я председател на Народна Република.“ Възгеч, бе др. Председател, стига вече с тия алегории, с басни и иносказателства. Няма ли най-сетне да почнем да назоваваме всяко говедо с неговото си име. Пред­ставете си, че чичо на село почне да вика на Белчо Сивушка, а на Сивушка Белчо – ще се обърка добитъка, едното ще тръгне на ляво другото на дясно. Я Пий Дванадесети как напреки си го е казал: „Исус, завалийката, да си шетка гол и бос, а папа ви Пий ще си папка и пий.“ Няма увъртане, няма осукване, няма библейски двусмислици. Нали съм тука в царството на папата – папата ката ден по телевизията го показват, бетер батюшка Йосиф го суперстарят, та той ми се надява на перото[2]. Толкоз години толкова хора писаха и се възмущаваха: „Как може черквата всичките тия гадости и мърсотии да върши, след като черно на бяло, от ясно по-ясно ни е завещал Христос, как да живеем, как да се отнасяме едни към други, към жените си, към приятелите си, към враговете си, към какво да се стремим и от какво да бягаме.“ Но гадостите и мърсотиите продължават да се плодят и умножа­ват под черковните сводове, а протестиращите и възмущаващите се като дя­волски агенти ги картотекират. – От смях човек направо ще се задави, др. Председател. А като си помисля, че това „Изыди, Сатана!“ ще го горят в България, че четците и разпространителите му ще ги развеждат според разни членове кого към затвор, кого към лудница – от смях и удар може да получа. Как ни се случи, др. Председател, в такъв щурав свят да живеем! Оставете ги папите, кардиналите, председателите на буржуазни и народни републики, жискаровите копелдачета и андроповските ченгета, ами Вий, др. Председа­тел, как може Вий, човек сериозен, от Грасдорф, на това хоро да сте се хванали и ведно с цялата тая измет да се друсате? Знам, ще кажете: „Е, Стефане, зеленичък си ти. На тоя свят условности има. Мислиш, че не са ми ясни мен папите и председателите на не-народните и народни републики, ама то така не може – джаста-праста.“ Може, др. Председател, защо да не Може. Джастосах и прастосах аз условностите и, както виждате, шеткам си по света, попапквам си, попипквам си, наука си правя – утре викингите нобеловата награда на тарелочке с голубой каемочкой ще ми я поднасят. -Защо да не може. Защо все това: „Не съм аз дето света ще оправя.“ А библията какво казва: „Ако не аз, то кой, и ако не сега, то кога.“ – Ти, само ти, братко Председатели), си човека, който ще оправи света. Само ти -никой друг. Ти си, който знаеш точно Светото Писание. Ти знаеш точно ко­гато му изневеряваш. Ти нямаш нужда от контролни органи, от проверовъчни комисии. Ти си и изпълнителя и контрольора и съдника. Виждаш го много до­бре дявола, като ти се завре в душичката. И сила имаш, как да нямаш сила, да го хванеш за рогата и да го изхвърлиш. Я какъв мъж-левент си. Защо ти потреперва ръката, защо я отпущаш, какво те плаши, братко Председатели? – Ведь перед нами осталась одна лишь смерть.

Впрочем стига реторика. Нажулихме доста авторски коли, а всяка кола колко ли лири ще ми струва, и колко ли ще ми тежи, до като я пренеса в Българско и накрая всяка кола с колко ли кола по гърба ще я изкупвам. Ама пуста гърбина – жадна, все повече и повече й се иска. Хонорар, др. Председател, всичко ламти за хонорар, за голям, за як хонорар. И тая пус­та моя гърбина, и тя за хонорар зинала – малко й беше досегашния. Ами я, дайте тогава накрая да си изпеем баладката „Хонорар, хонорар“ дето я бях съчинявал някога преди години, когато служех хрисимо в подопечното Ви бо­гоугодно заведение. (За сведение: пее се по мелодията „Катинар“ на куплетиста Миленков, дето обикаляше с китарата си софийските кръчми преди вой­ната.) И тъй, др. Председател, Вий ще държите втория глас, аз ще колоратуря:

Хонорар, хонорар,
дайте хонорар,
и за млад и за стар
трябва хонорар.
Ако искаш да ядеш,
трябва да крадеш -
аз от теб, ти от мен
ще крадем без свен,
че с заплата, я кажи,
днеска кой блажи,
и с мадама в ресторант
кой се пише франт.
В каса бърка касиер,
дама под жартер,
всеки сталинистик бивш
в пенсийка-бакшиш.
Командир в командировка
прави сделка ловка,
всяко нещо, скъпо, родно,
носи где угодно,
та по пладне и след пладне,
де където падне,
тука марка, там стотарка
ловко да открадне.
Склададжия стар и млад
бърка в своя склад,
че Темида със везната
сляпа е горката,
от паланки и селца
грабят неуморно
отговорните лица
най-безотговорно.
Царят бърка във хазна
със ръка една,
и понеже си и прос
с друга в своя нос. -
Кой от тук, кой от там
смело и без срам,
глав и пом, зав и зам
всеки прави „ам“.
А пък българский учен,
дето е роден
с честно праведно сърце
и с леви две ръце,
с тях, кажи ми, от къде
може да краде,
а и той кат всеки друг
мрази праз и лук,
и затуй с перо в ръката,
с нос във книга чужда,
пише, миже и печата
с нужда и без нужда,
зер тревица не пасе
родний Галилей
и с перце ще окраде
Хегел и Релей.
Хонорар, хонорар
трябва хонорар,
и Берон за хонорар
писал е буквар -
по шосета и пътеки
муфта търси всеки,
тъй жените стават леки
и креслата меки.
А за бъбреща уста
трябва катинар,
че нали за туй властта
има си стражар.
Катинар, катинар
вместо хонорар -
и за млад и за стар
трябва ка-ти-нар.

Изпяхме си песенчицата. Хайде да сложим точка. А туй за дяволите, де­то Ви го разправях, др. Председател – Вий пък да не взехте да повярвате. Има си хас! – Че как можахте, бе др. Председател, а уж материалистическо­то верую изповядваме. – Няма никакви дяволи, др. Председател, няма адове и божествени съдилища – има само туй дето го виждате наоколо си. Хапнете си, ебнете си – това ще Ви остане. Че какво друго? Какво друго освен хапванката и ебванката остава? – Е, там, ако може, злини на ближния да не правим, да гледаме по възможност да не правим. Ама той и ближния понякога е едно говедо, то пък съвсем зло да не му направиш, и то не може.

А сега да пийнем по едно вино на прощаване. С моя граф сто и седемде­сет бутилки с един пиемонтски кехлибар сме наляли – такова вино и в из­бата на евксиноградското палацо не можете намери. Я дайте, дайте да на­пълним чашките. Ето на Вас, ето на мен, я и една на графа, че той като чува от градината, че се дрънкат чаши, заряза маркуча и поливането и слу­шам го тупурка по стълбите. Ха сега на здраве. И благодарим за компани­ята... Пък нещо ако имаше – ще прощавате.

Стефан Маринов,

бивш Ваш служител и все още не разкаял се волнодумец



[1] Е не мога, др. Председател, да кажа, „свещеник“, както го изисква Андрейчиния право­пис, не мога. „Свещеник“ казвам, и свещ биля мога в него да забуча, ама „свещеник“ да кажа, езика не ми се обръща, все едно че плужек в устата ми влиза.

[2] Той Гарабед нали веднаж казал на Киркор, щом му видял пуртрета във в-к „Труд“ като ударник от отдел „Чистота“ на СГНС-то: „Киркоре, колкото повече ти печатат лика по вест­ниците, толкова повече олайнявени дирници ще бъдат бърсани с него. Пообиколи си днес-утре обектите да му се порадваш.“

Стефан Маринов
Стефан Маринов (1931–1997) е български физик, писател – и не малък чудак – чийто „роман в заявления“ Изыди, Сатана!, издаден през 1981/82 от автора в Австрия, днес бива разглеждан от познавачите като върхово постижение на модерната сатира.
Други статии от този автор

Посетители

38
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    „Либерален преглед“... преди 3 часа
  • деду Въсу писа Още
    '' Не знаем точно какви... преди 4 дни
  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 4 дни
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 3 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 4 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 4 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 4 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    Вторник, 20 Август 2019
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... Вторник, 20 Август 2019
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... Вторник, 20 Август 2019
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... Вторник, 20 Август 2019