От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It


2014 05 clothes make people



2014 05 nudity


А ето и разговора, който тези фотографии предизвикаха във Фейсбук. Чувствайте се поканени да участвате, моля...

 

  • Zlatko Enev Преди десетина години същата тази постановка беше представена тук и в Берлин, само че телата бяха не само и единствено младежки и перфектни. Имаше си и възрастнички жени, и въздебелшки, всякакви. Като в живота. И хората тук също май бяха някак стъписани: какво ще рече това сега, какво искат да ни кажат? Застанали така, дибидюс голи, седят и се правят че покрай тях никой няма. А после им направиха интервюта. Страшно интересна работа. Оказва се, че повечето от тях са се чувствали не съвсем приятно. Примерно, да стоиш така гол пет-шест часа, малко на течение, хич не е лесна работа. Едно на ръка, че минаващите стада гледат и дупчат с погледи като бормашини (инак си има наоколо здрави момчета, пазят някой да не му скимне някоя глупост)... Абе страшно интересна работа. Уж нищо, само три дузини жени голи, а духовете яко се размърдват...
  • Zlatko Anguelov Във всеки случай, това не е La Grande Belezza 
  • Zlatko Enev А после се сещам за един от ранните филми на Уди Алън, „Подставено лице“, в който нашичкият, решил да се образова, отива при един приятел-книжар и го пита какво да чете. А оня му вика, „Ами Достоевски, Фокнър“. „Тъй ли?“, отвръща Уди. „Я ми дай тогава под мишка два-три Достоевски и четири-пет Фокнър, пък да видим колко ще оправя до утре сутринта“...

    Искам да кажа, не е ли ТОЧНО това тайната – или повече от явна – мисла на нашего брата мъжки пред тая мила картинка, че и не само...
  • Zlatko Enev Вярно, адаш. Това не е лула... 
  • Zlatko Enev Ти иди и прочети коментарите под постинга на Венци. Там е истината, те тук нашите си мълчат...
  • Ку Ку Арт изкуството е безгранично. В повечето пъти неразбрано, както е и в случая. Посланието е само в главата на твореца, такова, каквото е, всичко останало е интерпретация на собственото "Аз". Да провокираш човешкото съзнание в различни аспекти и да наблюдаваш е концептуално заложено в психиката човешка. Интересен начин да се покаже до каква степен съвременното, а и не само, изкуство е неразбрано за масовата публика.
  • Zlatko Anguelov Няма ли точната аналогия да бъде "Това не са жени"? - плюс че те са недостъпни, студени, манекенизирани.
  • Zlatko Enev Уффф, добре, че си те обичам  Че като ми тръгнеш така по линията на най-слабата мисловна съпротива (или напрежение) ...
  • Zlatko Enev Нерде студени, нерде манекенизирани? Сякаш не ги срещаш всеки ден, добри, свестни момичета, които не искат нищо друго освен да бъдат вземани на сериозно, а не само като нещо си с крака и пр. ...
  • Zlatko Anguelov Аз на жената гледам като на топло присъствие. Скулптурите на Венци са много по-добри от горната "концептуалност" (макар че се съгласявам с Ку Ку за интерпретациите)
  • Zlatko Enev Ами запитай се тогава защо ги виждаш като студени...
  • Zlatko Enev И дали тях гледаш или залата, обстановката, постановката, объркващата идея...
  • Ruzha Manolova Голотата ни прави уязвими физически, но това не значи,че сме уязвими в душевен план...или пък...силата е в духа...нещо такова...
  • Zlatko Enev Виж колко са различни всичките в голотата си. Едната е сложила ръце пред пола си, другата е пуснала косите върху гърдите си. Не са неуязвими, нито пък студени. Нито пък им е безразлично как ги възприемаме...
  • Zlatko Enev Просто искат да ни кажат: не ме гледай сякаш съм тортичка, аз съм ЧОВЕК...
  • Zlatko Anguelov Това е една възможна интерпретация. За мен именно обезличаването им ме кара да ги виждам като студени. Няма характер, няма история, няма топлина и желание за общуване (от моя страна).
  • Zlatko Enev А пък на мен единственото ми желание е да се съблека и да застана сред тях (само че едва ли ще ме приемат). Ей богу, давам (поне) едно кутре за такова нещо!
  • Zlatko Enev Ама първо трябва да смъкна поне още пет килограма...
  • Ку Ку Ето, посланието на автора вее е в действие.
  • Zlatko Anguelov Ку Ку, дай твоята интерпретация, ти как се чувстваш?
  • Heli Mandil Проблемите с голотата, не само женската, не са от днес (синовете на Ной, например). Въпросът е дали това е изкуство или е психологически експеримент?
  • Zlatko Enev Ами важното е, че е безумно красиво. Боже, колко хубаво нещо е жената. Направо да се разплаче човек...
  • Zlatko Enev Ако бяха от мрамор, всичките щяхме да се изпонасополивим... Само защото са живи се ядосваме, щото е предизвикателство.
  • Ку Ку Няколко са. Едната е именно студенината, същевременно виждам безличие, както и индивидуализъм във всеки един от моделите. Светлината не на последно място допълва картината с хладен, но светъл нюанс... В случая не приемам голотата като слабост. Да, предизвикателството е много силно в случая.
  • Heli Mandil Хм, и мъжът също е красиво създание (и древните гърци са мислели така). А иначе на нудистките плажове никой не се ядосва, нито пък приема голотата като предизвикателство.
  • Zlatko Enev Има и още нещо: това са европейски момичета, не са американки. Не че е особено важно, но в случая има съществен културен момент. Нали разбирате по какво се познават?
  • Zlatko Enev Е, нудизмът вече е старо нещо, свикнали са хората. Доколкото са свикнали, разбира се. Американците все още се чудят когато видят как в парка пред нас хората се пекат на слънце голи и никой не ги арестува... (Прощавай, адаш, не се заяждам с Америка, просто този пуританизъм фалшив много ме дразни)...
  • Zlatko Enev Не са бръснати...
  • Zlatko Enev Повечето поне...
  • Heli Mandil Е, как да не са? Може би има 2-3, които не са, всички останали се поддържат.
  • Zlatko Enev Мястото може да е оформено, но не е безлично опразнено, това е важно...
  • Zlatko Enev Самият аз съм силен противник на тоталното обезкосмяване, за мен това е униформа...
  • Heli Mandil И аз съм силен противник на бръснатите глави при мъжете, но за мое огромно съжаление, днес това е масова практика.
  • Zlatko Enev Едно на ръка, че води със себе си доста чисто технически трудности, които са прекалено комични, за да се обсъждат тук. Но някой ден ще ги изтипосам в някоя книга, мисля си...
  • Ку Ку Почнахте да спорите само за един детайл. Какво ще кажете за обувките, прическите, формите на телата.... обстановката в която са поставени(заобикалящия ги свят) в случая сцена?
  • Zlatko Enev Ами бръсненето при този мъж идва от суета, щото не иска да се чувства плешив... Елементарно, но факт.
  • Zlatko Anguelov Адаш, много четеш в тази жива скулптура, мисля. Beauty is in the eye of the beholder. Аз, като beholder, възприемам това като предизвикателство, но не към мен - не асоциирам женската красота извън топлото тяло със секса, или ако искаш със собствената ми сексуалност. Жената е индивид като мен и всяко отделяне на индивида от външността й/му ми се струва изкуствено.
  • Zlatko Enev Инак, ако имах косите на адаша (или на баща си)...
  • Heli Mandil Те всички така казват  Но за мен е обезличаващо по някакъв начин. Иначе всеки мъж оплешивява различно, в което има много чар и индивидуалност 
  • Zlatko Enev Абе интересно си е...
  • Zlatko Enev Ами то и всички дебелеем различно, но никой не иска да е дебел (или лъже, ако твърди обратното)...
  • Zlatko Enev Ами аз си давам зор да ги виждам като индивиди, тия момичета, адаш. Опитвам се да си представям за какво си мисли всяка от тях в момента, какво я притеснява, какво я мотивира. Умирам си при мисълта, че бих могъл да разговарям с тях, всичките (инак за секс са ми множко, не ще и дума)... 
  • Zlatko Enev Представи си само колко и какви истории биха могли да разкажат. Примерно кои и какви са били бащите им, защо за тях е толкова важно да бъдат на тази сцена, на кого и какво се противопоставят, кого обичат, какво ненавиждат... Всичко това има връзка с постановката, поне в моята глава.
  • Zlatko Anguelov Да де, книгите на Достоевски и Фокнър ... хахахаха. Аз съм старомоден: изткуството трябва да ми казва нещо, което аз не съм видял сам в околния свят. Това, уви, само ми повтаря неща от света, които знам, познавам до болка. Женското присъствие, искам да кажа.
  • Heli Mandil А може ли преди да почнат да разказват, да им разрешим да си събуят обувките? Толкова часове голи на високи токчета, горките жени, сигурно е ужасно!
  • Zlatko Enev Е, то не че аз примерно няма да се сащисам и изгубя дар слово, ако желанието ми би се осъществило на практика. Просто ми е кеф да си бърборя за това, да си го преживявам мислено. Така се появяват повечето от историите ми, между другото...
  • Zlatko Enev Ха. ТОЧНО от това се оплакваха най-много в Берлин. А също и от студа. Повечето бяха с чорапогащници, между другото, Тук сигурно са ги хвърлили само заради снимката.
  • Zlatko Enev Ако това не ви притеснява (участниците в разговора), бих го пуснал без никакви съкращения и редакции в „Прегледа“. Да видим какви реакции ще предизвика там...
  • Zlatko Enev Ако някой не е съгласен, ще махна съответните реплики...


  •  
    Lyudmila Lambovska-Mila обичам голотата! и се радвам всеки път, когато я срещам без сексуален контекст (макар че всичко би могло да бъде преживявано като сексуално, добре)! ние сме затискани, смазвани, атакувани със секс непрекъснато чрез фотографии, които показват жените кат...Вижте още
  •  
    Billy Aleksandrov · 2 общи приятели
    Нищо по естествено няма от човешкото тяло,мъжко или женско.Двете страни на едно цяло.Красиви са...
  •  
    Maria Popova Това, което смущава е не голотата, а липсата на живот в нея. Тази замразналост на позата е страховита. Има нещо мъртвешко в композицията. Голямото количество голи тела обезмислят концепцията за "голо тяло", както и неговия разказ.
  •  
    Billy Aleksandrov · 2 общи приятели
    Аз лично виждам много живот там 

 

 
Zlatko Anguelov Хайде, Мила, не си убедителна (съжалявам, че ме нямаше до сега, разговорът е много интересен). Прекалено патетично звучиш, за да бъде вярно. Та кой е казал, че тялото ви е нещо неестествено? Кой изобщо се съмнява в нещата, за които говориш, че трябва специално да ги казваме след като някой се е опитал - доста несръчно, според мен - да ги покаже в тяхната оголеност? С кого спориш, не ми е ясно. Адаша явно подхожда към произведението като писател -

 

  • Nellie Nedeva По отношение на голотата и нейния смисъл/безсмислие един от най-добрите текстове, които съм чела, е седмата част, "Границата", на Кундеровата "Книга за смеха и забравата".
  • Мина Карагьозова Нито обичам, нито мразя голотата.Тук не видях естетизация на голотата. Прилича на месокомбинат. Дори по-лошо - напомня голите хора, подкарани към газовите камери.Всичко хубаво. Тази провокация е остаряла поне с 30 години.
  • Veneta Magistrelli Определено идеята не е нова, малко се поразрових да си припомня какво още съм виждала или пропуснала  https://www.google.bg/search...
    www.google.bg
    Разширено търсенеНачална страница на Google ИзображенияПомощИзпращане на отзиви
  • Милка Илиева Голи, но не и боси...
  • Panta Rhei · 6 общи приятели
    в контекста на темата, това видео би било интересно за някои, най-малкото напомня и показва, че полът и идентичността се намира в главата между ушите, не между краката. 
    https://www.youtube.com/watch?v=smTPi9fWJJc
    Obsolescenza del Genere - Installazione Umana 1 Gender Obsolescence - Human Inst... Вижте повече
  • Stefan Krasimirov Грешка: То те страх отдавна нямат, по-скоро срам нямат
  • Panta Rhei · 6 общи приятели
    една интересна мисъл на Марк Твен, с която едновременно съм и не съм съгласна
    Снимка на Panta Rhei.
  • Lyudmila Lambovska-MilaZlatko Anguelov, опазил ме бог да споря! изказах мнение! за някои то ще бъде убедително, за други - не толкова! а съм патетична винаги, когато съм развълнувана - в това ми е чарът, особено ако съм гола!  този пърформанс не би трябвало да е нещо ново, но не видях кога във времето се е случила тази мила (за мен!) презентация! мисля, че така изглежда всяка жена миг, преди да се облече, или миг, след като се е съблякла! може би се поглежда в огледалото, може би се вглежда в себе си, може би среща погледа на естеството, или на някой друг... хубаво е! а да сте виждали същата гледна точка с мъже?! аз бих искала! и ако не се е случило, ще се случи скоро! защото мъжете са пренебрегвани дълго време в това отношение! Zlatko Enev, благодаря ти! беше удоволствие за мен! 
  • Ку Ку Ето как, при едно допълнително разглеждане, изкуството не е обвързано с някои от описаните вчера мнения. Изкуството разчита на рефлективно отношение към материала. очаква едно формиране, естетизиране или синтезиране на информацията. При едно по-класическо разбиране, изкуството е резултатът от творчески процес, който не изпълнява някаква конкретна функция, а по-скоро сетивно съответства на нашите възприятия и интуиция. Сега възприятието е коренно различно. Благодаря и за двете фотографии!
     
  •  
    Elena Daskalova За мен това не е изкуство,а един неуспешен опит за провокация.Замислете се на кой може да повлияе.

 

  • Elena Daskalovahttps://www.youtube.com/watch?v=tir5_m6E4lc&hd=1 Ето това е изкуство в най-различни вариации.
    Carlos Gavito & Marcela Durán - The Boston Pops and the Forever Tango Orchestra Live Performance at the Boston Symphony Hall (1998)
  • Elena Daskalova Сега се сетих ....все едно виждам реклама на лекарство за отслабване....
  • Цветана Петроваhttp://highlike.org/vanessa-beecroft-17/ тези две фотографии би трябвало да се обсъждат паралелно ...тази предхожда или последва въпросната арт снимка -дрехите не могат да променят или скрият онова което е дълбоко вътре в нас.
  • Kremena Jekova Тези жени не са "манекенизирани", напротив - тук няма силикон, нито телата, нито стойките са тип "манекен". Като изключим, че повечето са руси, снимката на мен ми говори - виж ме такава, каквото съм. Обувките внасят цвят.
  • Zlatko Enev Цветана Петрова, много благодаря! Не знаех за другата фотография и съм напълно съгласен, че двете не бива да се делят една от друга... Страхотен ефект!
  • Kremena Jekova Здравейте отново и благодаря за приятелството! Голата "La Grande Belezza" на г-н Златко Ангелов, вероятно е в Play Boy, но тя има друго изражение и по-различен поглед. Аз виждам една нормална, естествена, вероятно работеща немкиня.
  • Zlatko Anguelov La Grande Belezza e италиански филм . А на адаша искам да кажа, че за мен единствената тема свързана с женското тяло, донякъде интересна за обсъждане, е бельото. Прекарал съм осем години от живота си в анатомичната зала и съм се нагледал на триъгълници, вулви и какво ли не. Да, както отбелязва една твоя събеседничка, вулвите са наистина различни - може да кажеш, ако ти харесва, индивидуални. Но какво от това? Телата са, за да бъдат обичани, харесвани, обожавави, галени, прониквани - винаги някакво конкретно тяло. Всичко останало е чесане на езиците.
  • Zlatko Enev Добре, адаш. Сега, на какво искаш да се обзаложим – ама честно – че има ПОНЕ няколко аспекта на това чесане на езиците, върху които повечето от нас не са се замисляли никога и които – по подбие на прословутия сив кардинал – въпреки това управляват голяма част от ежедневието ни? Да ти разкрия ли първия от тях?
  • Zlatko Anguelov Предложи ми - и аз ще ти отговарям честно дали съм се замислял или не - и защо не съм или съм, съгласен?
  • Zlatko Enev Няма да чакам отговор, че ме чакат тридесет текста за четене тая нощ 

    Значи, преди около пет години разговарях с една преводачка на „еротична литература“. В София, не тук в Берлин. И жената ми обяснява следното: НЯМА как да се преведат повечето от еротичните текстове на български език (без да звучат или абсолютно каруцарски, или да бъдат лишени от всякаква еротика), просто защото езикът ни не е отишъл до там. Оказва се, че в повечето големи езици, някъде от, примерно, Бодлер насам, тече един процес на „профанация“ на езика, при който все повече и повече думи, преди това принадлежащи САМО и единствено на абсолютно плебейския, простонароден говор, биват привнасяни във високата литература, докато се изгуби усещането за профанност и те си станат част от литературния език, също като другите му, по-рано „еманципирани“, части. Без да съм специалист. ни най-малко дори: значи, вече всеки от нас знае, че думи като „fuck“ и „fucking“ отдавана вече са най-нормална част от англоезичната литература, която хората просто не забелязват (с едно твърдо изключение: the word cunt, което все още не ще и не ще да бъде прието). Ха сега се опитай да напишеш във високолитературна книга на български „еба“ и „ебане“ (както знаеш, аз съм го правил – и веднъж прочетох един от тия пасажи от „Реквиема“ пред група тукашни вискобуржоазни и благонравни дами; да ти описвам ли какво се случи?)

    Та така. Като автор на еротична литература ти сигурно ще ми кажеш, че всичко може да се каже и чрез други думи, но аз пък ще ти отговоря, „що ли да пишем и четем книжки, като е толкова по-лесно човек да се уедини някъде за пет минути?“

    Давай сега, адаш. Твой ред...
  • Zlatko Anguelov Това не е ли изместване на темата? Преди да кажа каквото и да било, важно е да знаеш и всички да знаят, че аз изразявам само своето мнение, което не е осъдитено за никого и за нищо. Като казвам чесане на езиците, то е такова за мен и за това не участвам в него активно. За други хора сигурно не е. Въпросната преводачка е просто един случай на недостатъчно владеене на езика или на момински боязън от силните думи. Що се отнася до употребата им, на мен тя ми идва спонтанно и не съм имал затруднения до сега. Но то е защото аз описвам любовни отношения - а това е съвсем различно от просто секс. Думата еротични всъщност има много широко семантино поле в българския език, та и в другите езици. За мен тя изразява любовните отношения - сексът е забавление, гимнастика, хигиена, мастурбация, нимфурбация, простащина, изнасилване, нисо ии високо самочувствие, но преди всичко и най-вече НАСИЛСТВЕН АКТ (дори когато е консенсуален или споделен). Думите fuck, fucking всъщност изрзяват бедността на английската култура по отношение на действието, което изразяват. В другите езици има много по-разнообразни синоними. Официално все още на повечето места се слагат многоточия, в телевизията всяка такава дума се заглушава с пищящ звук, но в художествената литература и филмите не, защото хората си говорят така. И странно! Думата много добре пасва на ритъма на английската реч и всъщност лично за мен не дразни с повторяемостта си. В играта на скрабъл Words with Friends , която играя с децата си от света по телефона, думата cunt не се приема, но наскоро срещнах едно заглавие, където я имаше - сега просто не мога да си го спомня. С всичко това искам да кажа, че обобщенията в тази област са невалидни, че хората се местят от по-сексуален изказ към по-малко сексуален и обратно, свободата съществува . Обаче именно свободата е онова, което ни заставя да я употребяваме отговорно. Т.е., да знаем за какво става дума, когато говорим за секс - а не да смятаме, че знаем всичко, както повечето мъже по света, а гледам и от този форум, и някои български жени. 
  • Zlatko Enev Може, адаш. Няма проблем в несъгласието, дори напротив. Не сме деца, да си угаждаме един-друг. Но позволи ми тук малко да продължа темата си, защото за мен пък всичко това хич не е избягване на нещо си (примерно красотата на любовта). Ако ми позволиш да перифразирам: tender (cautious, smart, pious, you name it) writers go to heaven; the good ones go wherever they want...

    Та така, адаш: срамът е най-големият сив кардинал на тоя свят. Дали ще те накарат да се срамуваш на събрание на кварталния актив или тук във Фейсбук - разлика няма почти никаква. Но човек не може да се освободи от него като си каже просто „е сега няма вече да се срамувам“. Това е все едно да тръгнеш през минно поле или мочурище, и да се надяваш, че ще стигнеш до отсрещния край здрав и невредим, щото си, примерно, „готин пич“. Ей тая работа – полагането на НОВИ пътеки през блатото – трябва да я вършат хората, дето това им е съдба (и най-вече писателите, пфу, да не ни е уроки). Кефът в цялата работа е долу-горе колкото в пиене на рициново масло, но няма как другояче...
  • Zlatko Enev Това касае не само – и може би дори не на първо място – езика, разбира се. Но той е канавата, върху която се гради всичко. Не промениш ли нея – временна ти е работата. Така поне си мисля аз. А начините за промяна не са чак толкова много – опираш се на онова, на което те е научила средата и животът ти, а не университетът. Пишеш така, както говорят хората – и особено ония от тях, дето са майстори-пиперлии, или поне това е собственото ми предпочитание. Вкарваш в езика простонародни думи, остарели, собствени думи, каквото ти дойде на ума. Ковеш го ти, а не той тебе. Такава поне е надеждата.

    А хората? А народът? Ами... Какво да правим сега? Залагаме на онова, в което вярваме и което ни подсказват слабините, а не главата (това, между другото, иде от Казандзакис)... Останалото – карай да върви, кой ли му пука? Сякаш ще хукне някой нанякъде си, каквото и да правиш... Те си знаят тяхното, ние – нашето. Пилците така или иначе се броят едва след като изгърми я левия, я десния клапан.

    Или долу-горе така някак си...
  • Zlatko Anguelov Значи, разбирам, че ти искаш да подканиш хората да преодолеят срама от тялото си и от действията, свързани с тялото, които те вършат насаме, но не искат да ги показват или обявяват пред други. Честно признавам, отдавна не съм се срамувал и малко съм rusty по отношение на това да си представя това чувство. Дори не мисля за срама у другите. Ти като ми обръщаш внимание, виждам, че може би имаш право. Но трябва да започна да наблюдавам. От какво всъщност се срамуват хората? Най-общо казано, една възможна дефиниця на срама е, че се появява когато човек върши нещо, което не отговаря на представата му за себе си. Но за да се появи, човек трябва а) да има представа за себе си и б) някаква мярка за това какво за другите би изглеждало срамно.
  • Zlatko Enev Абсолютно просто е: лакмусът винаги е реакцията на съпротива. Кажат ли ти „Неее, няма такова нещо!“, то значи си напипал някакво гнило, слабо място – особено ако им посочваш нещо, за което знаеш, че си боли, и то от собствен опит. Ония от тях, които са склонни да се замислят и да опитат да погледнат навътре в себе си, а не да те ошамарят или да се провикнат „прустак!“, са случаите на надежда. Останалите – няма лошо, обикновено и те са добри, свестни хора, но не им е работата да променят нещо си, не дори и самите себе си (хеле пък ако започнат да ти развиват ню ейдж теории за „хармония с вътрешното аз“ и нам кво си; от хармония се дебелее, а не се постига развитие, ако питаш мен). Майстер Екхарт го е казал още преди намколкостотин години: най-бързото животно, на гърба на което се стига до съвършенството, е страданието. Няма път към промяна без болката – ама да ти се разкаже играта, а не само така да викаш „Ауу, миличък, мен май ме заболя!“

    Хайде, стига. Никаква няма да я свърша тая вечер, аман...
     
     
  •  
    Zlatko Enev Фройд има един много известен пример от „Шегата...“ Когато питал пациентите си дали онанират, те винаги отговаряли абсолютно стреснато, на секундата: „О, не, никога!“ На виенски диалект това звучи така: „O, na, nie“. Ха сега си го произнеси и виж какво казваш...
  •  
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал седем книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011),  есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010), както и автобиографичната повест „Възхвала на Ханс Аспергер“ (2020). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Книгите му могат  да се намерят в безплатни електронни издания тук на сайта.

Pin It

Прочетете още...