Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Писмо до иконом Димитър, свещеник в Осман пазар (Омуртаг),
за разбирателство със съседите мюсюлмани

Шумен, 12 юни 1876 г.

Благовейни икономе поп Димитрие в Осман пазар!

Божията благодат да бъде на тебе!

Варненски и Преславски митрополит Симеон – Съчинения
Съст.: Емил Ив. Димитров
Изд. „Изток-Запад“

2011_09_Mitropolit_simeon

Приех писмото ти от 8 юни, което прочетох с болезнено сърце. Мене ми се вижда чудно как да се развалят добрите сношения, които имате с вашите съседи мюсюлмани, и за които светиня ти сам в предишните си писма ми се хвалеше. Страх ме да не би да е станало нещо, та е развалило това съгласие и споразумение, което всякога трябва да съществува между българи и мюсюлмани като синове на едно и също отечество, като поданици на един и същ цар-баща, на които интересите и бъдащността са еднакви. Аз не вярвам да е станало от страна на тамошното българско население дело, противно на царските закони. Защото имам пълна вяра на благоразумието на светиня ти, на поп Захария, на първенците и на всичкото османпазарско народонаселение. Но сегашните времена, отче икономе, са много деликатни. Съседите ни мюсюлмани са раздразнени, и нека си го кажем правичката, и раздразнени пак от нашите. С това да не мислиш, че искам да оправдая злоупотребленията, които правят някои безчинници на мирните хора, въпреки строгите заповеди, които всекидневно царското правителство и добрият ни Вали паша издават, и за които ще направя потребното, за да се прекратят. Но искам да ти кажа, че трябва всички – и духовни, и миряни – да сме много внимателни в думите си, в постъпките си. Трябва да отбягваме от всяко нещо, което може да породи съмнение и в поведението си трябва да оставяме местните власти, без да се сърдим и роптаем, да изпитват всичките хора или места, от които може да има съмнение. Защото това става в наша полза и за наше добро. Много по-хубаво, много по-полезно за нас е да претърпяваме малко безпокойствие, докато се изпита един лъжовен слух и да излезе наяве нашата повинност, отколкото да стои така неизпитан и винаги да виси над главата ни едно неправедно съмнение, което ще прави и съседите ни мюсюлмани всякога да са недоверчиви към нас. Истината и виделината трябва да излизат всякога наяве и от тях никой никога не трябва да се страхува. Това ти казвам, за да не се сърдите, че са дирили в черквата или са запрели и закарали на Търново г. Бояна. Г. Боян не трябваше да носи върху си револвер. Той, като учител, трябва да е внимателен. Ама той го направил по погрешка! Но една малка погрешка много пъти има непредвидени лошави сетнини. Человек всякога трябва да се съобразява с времената и обстоятелствата. Повтарям да ви кажа, че ще стане потребното, за да се съобщят в Русчук оплакванията ви. Но и на вас препоръчвам внимателност, благоразумие и търпение.

По-преди бях ти пратил с пътници едно окръжно писмо на Негово Блаженство към свещениците и друго от моя страна, за да се прочете във всичките черкви, с което се известяваше на народонаселението честитото възцаряване на Негово Величество султан Мурад Пети. Прие ли тези писма и какво стана с тях, пиши ми.

След като ти молитствувам

[оставам твой во Христе брат

† Преславски Симеон]

Повече за изданието

Варненски и Преславски митрополит Симеон. Съчинения, т. I: Църква и история. Статии. Спомени. Писма (1869–1900). С.: Изток-Запад, 2011. 768 с. Цена 25 лв.

Съставителство, подготовка на текстовете, предговор, встъпителна студия, бележки, показалци и речници: Емил Димитров

Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840–1937) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България“, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882–1883); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884) и почетен член на БАН (1923). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по
мащаба на своята личност митрополит Симеон може да бъде сравняван не толкова със съвременниците му, колкото с големите духовни дейци и книжовници на миналото от величината на патриарх Евтимий.

Според авторитетното свидетелство-признание на акад. Михаил Арнаудов (1930) митрополит Симеон е „жива история на българските усилия за църковно, културно и национално въздигане в последните 70 години“, в дейността си той е примирил „ония разнородни нравствени подбуди, които движеха протагонистите на Българското възраждане от Паисия до Илариона Макариополски“, а неговият живот е пример за „апостолско служене на християнския и народен дълг“.

Митрополит Симеон Преславски
Симеон е български духовник. Той е варненски и преславски митрополит от 1872 до 1937 г. Роден в град Бургас през 1840 г., митрополит Симеон произхожда от стар български род от с. Факия. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от с. Арбанаси до Велико Търново. Началното си образование Одисей (светското име на митрополит Симеон) получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. приема името Симеон в Атон, когато се замонашва. През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за български екзарх той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Митрополит Симеон възглавява своята катедра в продължение на 65 години (1872-1937) ­- случай без прецедент в целия православен свят. Той не само строи катедралата във Варна (1880-1919) и множество храмове в своята епархия, но е инициатор за издаването на "Църковен вестник" (от 1900 г.) и за синодалния превод на Библията (1925 г.), стои и в основата на развитието на духовното образование в България. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на православната вяра. Постоянен член на Св. Синод (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България и реформирането на Екзархийския устав. Подпредседател на Учредителното събрание (1879), народен представител в няколко парламента. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като посланията на св. Климент Римски, посланието на Цариградския патриарх св. Фотий до българския княз Борис I (1917), писмата на блаж. Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др. От 1881 г. e дописен член, от 1884 г. редовен член на Българското книжовно дружество, а от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките. Умира на 23 октомври 1937 г във Варна, където е и погребан.

Посетители

23
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    „Либерален преглед“... преди 3 часа
  • деду Въсу писа Още
    '' Не знаем точно какви... преди 4 дни
  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 4 дни
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 3 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 4 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 4 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 4 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    Вторник, 20 Август 2019
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... Вторник, 20 Август 2019
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... Вторник, 20 Август 2019
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... Вторник, 20 Август 2019