1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Ставам посред нощ от леглото, защото не мога да спя. А не мога да спя, защото главата ми бучи от мисли. Не, не се безпокойте, че отново ще ви занимавам с грижите си. Нищо подобно. Този път не. Този път искам да ви говоря за нещо друго.

Виждате ли, работата е там, че последната седмица внезапно промени някои неща в живота ми. Не отвън – там всичко е както си беше – а отвътре. Признавам, че бях смаян от силата и напора на вашата реакция. Да, вие изглежда ме променихте. Поне в момента това ми изглежда като факт. Става дума не само за това, че броят на абонатите подскочи за една седмица от 4.000 на 11.000. Нито пък става дума за тази едва ли не вече гнусна тема, финансирането. Не – в момента става дума за това, че върху мен буквално се изля вълна от енергия – топла, приятелска, подкрепяща човешка енергия, която – признавам – ме завари напълно неподготвен. Получих десетки – дали не са вече и стотици – писма, в които напълно непознати хора се опитваха да ми помогнат, кой с идея, кой с добра дума, кой просто с приятелско потупване… И всичко това – на фона на ежедневната истерия, която цари в обичайното българско интернет пространство, на фона на ругатните, обидите, дребните битки за пространство под затискащия камък. Усещането беше толкова сюрреално, толкова неочаквано и объркващо, че в първия момент дори не успях да го регистрирам. И едва сега, няколко дни по-късно, започвам да разбирам, че в това време се е случило нещо изключително важно. Нещо, чието значение едва бъдещето ще може да разкрие, ако не ме лъже усещането вътре в стомаха.

Виждате ли, досега „Прегледът“ винаги беше нещо донкихотовско – едно начинание на самотник, способ – или може би само опит – за прекрачване на граници, които географията… къде ти, цялата житейска ситуация, ми налага ежедневно. И едва сега, едва когато почувствах какви гигантски човешки енергии е в състояние да разгърне това толкова не-от-тоя-свят начинание, аз започвам да си мисля и за нещо повече. Започвам да си мисля за нещо, което – може би – бихме могли да направим заедно. Защото работа за вършене все още има много. Сами по себе си новите абонати – както сигурно можете да си представите – не са моментално решение, тъй като много хора, а може би и повечето, още никога не са чували за това списание и просто не обръщат внимание на съобщенията, които им изпращам. Което на практика означава, че реалният брой на абонатите е около една трета от номиналния брой адреси.

И именно тук – впрочем, някъде тук, не съм съвсем сигурен къде точно – се появи тази мечта, която не ме оставя да заспя. А какво ще стане, питам се, ако просто се обърна към хората и ги помоля да вършим тази работа заедно? Да създадем в българския Интернет едно място, където всички идват не само за да прочетат нещо по-различно от жълта преса, но и да си починат от крясъците на панаира, който ги заобикаля отвсякъде, да поговорят едни с други приятелски, не само за времето и за последните клюки… Изобщо, да направим нещо различно.

При това мечтата ми е далеч по-скромна, отколкото може би всичко това звучи на хората, свикнали да мислят в мащабите на Фейсбук. Нямам пред вид създаването на някаква платформа, някаква нова форма на Интернет-общуване, някаква история с мераклийско-американски измерения. Не. Всичко, за което говоря, е едно малко разширяване на енергията, която ми дарихте с такава щедрост и изобилие през миналата седмица. Опитайте се – ако това не ви звучи прекалено налудничаво – не само да абонирате някого за „Прегледа“, но и да разговаряте с хората за него, опитайте се да им покажете, че това е нещо различно, нещо българско – НО хубаво. И, да – участвайте в него. Участвайте във форума и извън него, участвайте със собствени идеи и собствена енергия. Пишете по блогове и сайтове, разговаряйте с познати и непознати, опитайте да се почувствате като част от една общност – общността на хората, които редовно посещават оазиса.

Ето за това според мен става дума. За възможността и ние да изпитаме усещането, че вършим нещо смислено и важно. Че участваме в нещо хубаво. Че градим заедно – да, именно, заедно, заедно – мечтата за една по-различна, по-малко озверена, по-човечна, по-цивилизована България. Може и да не е чак толкова много, може и да не е български iPod или Apple Computer, но пък в замяна на това сме си го направили сами – да, сами – и можем заслужено да се гордеем с това, което сме направили. Просто един оазис сред пустинята.

Може да е много, а може и да е малко. За мен ясното е само едно – това не може да бъде направено от един човек. Необходима е енергията и участието на мнозина.

Дали съм на прав път или просто се оставям да ме повлече нощта, с нейната съновна нереалност? Не знам. Затова и пиша на вас. Помислете, преценете – и направете онова, което ви се вижда правилно. Бъдещето така или иначе ще отсее плявата от зърното. То винаги го прави.

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

41

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Павел Павлов писа Още
    Признания на Върбан... преди 3 часа
  • Златко писа Още
    Дребно сравнение... преди 23 часа
  • Павел Павлов писа Още
    Според... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Мда. Остава само да ни... преди 2 дни
  • Павел Павлов писа Още
    Възможно е все пак... преди 2 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    И... Един по Божия воля... преди 3 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Аз - изостанал? Ти да... преди 3 дни
  • Знаещ българския ези... писа Още
    Ами Ели като живее в... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    По-горе "напъните",
    Гост писа:
    ...
    преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Какъвто Volk-ът, такъв... преди 4 дни
  • Сухиванов писа Още
    Най-сетне  честна... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Интересно наблюдение... преди 6 дни
  • Светослав Живков писа Още
    Дискусиите са хубав... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ами да напише друга... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Погледът не е на... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Поредната... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Присвивам се всеки... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Но не съм съвсем прав:... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Доживях и такава... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    В Евангелието Иисус... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Християнинът е човек,... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    "Налагането на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Другарю проф., Рейгън... преди 2 седмици
  • Кирилка Петткова писа Още
    Споделям много от... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Златк писа:
    Ако искаш, след това...
    преди 2 седмици