Видрица

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Започвам тук един текст, с който – признавам – имам определени проблеми. Една част от съзнанието ми твърди, че във всичко, което ще последва оттук нататък, няма нищо унизително или нередно, а другата – значително по-голяма – отказва да се примири и през цялото време се опитва да се скрие зад нещо, което… го няма. Да, просто го няма. Защото ситуацията е пределно проста и ясна. Ситуацията е, както се казва, гола.

И така, в края на 2010 година един рязък поврат в политиката на издателството, с което работя тук в Берлин от повече от 15 години насам, ме остави… м-да, в неизвестност. Какво ще се случи оттук нататък, разбира се, зависи (почти) само и единствено от мен, от собствената ми инициативност и изобретателност. Но инак фактите са доста еднозначни. Базата на досегашното ми съществуване – а това означава, и базата на „Либерален преглед“ – изведнъж се измества от сферата на ясното и спокойно обозримото, към някаква друга, неясна, обезпокояваща и предизвикателна. Животът става по-непредсказуем и по-интересен. Изискват се, както всички знаем, неординерни хрумвания.

Оттук и този текст – или по-скоро това писмо, отправено към всички читатели на „Прегледа“. Всеки народ, казват, имал правителството, което заслужавал. Не особено насърчителни думи, ако човек е принуден да гледа накъм Родината. Но пък справедливи. Тайната на успеха, такава каквато я виждам аз, се състои в това, човек винаги, абсолютно винаги, да вижда, че има точно успеха, който е успял да си извоюва. Не много, нито пък малко, а именно точно толкова, това са думите. Откъдето идва и неизбежното усещане за удовлетворение и достатъчно самочувствие във всички ситуации в живота. Човек има толкова, колкото си е направил сам. Останалото не е негова работа. Място за самосъжаление или агресивност към себе си и света по принцип няма – ако човек е в състояние наистина да приеме справедливостта на битието и онова, което то му поднася. Но, достатъчно…

Нека се върнем към фактите. В продължение на близо четири години това издание излиза редовно и, надявам се, очаквано. Дали това наистина е така, ще ми покаже донякъде и този толкова неудобен за мен експеримент. Казано с други думи, днес за първи път аз се нуждая от вашата подкрепа, уважаеми читатели. Не помощ, подчертавам. Помощта е нещо, което се дава на нуждаещи се, може би дори безсилни хора. Подкрепата е нещо, което се разменя между равни. И така, за известно време – не прекалено дълго, надявам се – аз ще имам нужда именно от вашата подкрепа, а не помощ. Минавал съм през не малко неща в живота и знам със сигурност, че след всяка буря следва слънце… рано или късно. И, за да мога да разчитам и занапред на достатъчно свободно време и енергия – поне докато реша главоблъсканицата с екзистенциалния лабиринт – днес се обръщам към вас. Изпълнен съм с огромни съмнения, признавам. Но пък не мога да откажа на себе си – а и на вас, уважаеми – този шанс. Не мога да не се опитам. Алтернативата би била твърде предсказуема и безславна.

Преди да завърша, бих искал да ви помоля само за едно: опитайте да си представите онези наши прабаби и прадядовци, които във времена, много по-мизерни и по-тъмни от нашето, не са се колебаели нито за миг да поразвържат кесиите „за наука и просвета“. Дали от онзи толкова борчески, толкова непокорен и прогресивен дух е останало нещо и в наши дни? Е, какво пък – всеки народ има и културата, която заслужава. Това важи за „Либерален преглед“ в не по-малка степен, отколкото за всичко останало, което ни заобикаля.

Ах, да, и още нещо – тъй като „Либерален преглед“ е издание, което се прави от един-единствен човек, от първия си ден до днес, то вероятността парите, които ще дарите, да отидат в нечий личен джоб е на практика сто процентно гарантирана. Дали това е аргумент за или против едно такова решение, е разбира се нещо, което можете да кажете единствено вие.

Ако съм успял да ви убедя, поне донякъде, то моля използвайте бутона на PayPal тук на сайта, за да направите собствения си принос. В случай, че можете да направите директен превод, то моля използвайте следната банкова сметка:

Dr. Zlatko Enev
Berliner Sparkasse
IBAN: DE28 1005 0000 4184 0270 38
BIC-/SWIFT-Code: BE LA DE BE 

Благодаря ви!

Златко Енев, издател на „Либерален Преглед“