1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2020 10 Sweden Covid 1
Андерс Тегнел, шведският държавен епидемиолог
© TT News Agency / AFP

В началото на тази година Андерс Тегнел беше просто бюрократ с нисък профил в държава с население от 10 милиона души, ръководещ отдел, който събира и анализира данни за общественото здраве. Днес той се е превърнал в една от най-известните – и най-противоречивите – фигури на глобалната коронавирусна криза.

64-годишният шведски лекар е планирал да прекара 2020 г., помагайки на Сомалия да създаде агенция за обществено здраве, както и да изпраща до шведите множество въпросници, за да преценява различни аспекти на тяхното благосъстояние. Вместо това подходът му към Covid-19 – да държи училищата, ресторантите, фитнес центровете и границите отворени, като същевременно отказва да следва Китай при налагането на официална блокада – неочаквано го превърна в поляризираща фигура, насред силно поляризирано време.

За много шведи техният държавен епидемиолог е въплъщение на рационален подход, докато други страни жертват науката заради емоциите. „Иска ми се да дойда с вас, за да го срещна“, довери ми един от водещите ръководители на Швеция, точно преди да тръгна за срещата с Тегнел. „Начинът, по който се застъпва за това, в което вярва, докато останалият свят прави нещо друго, е възхитителен.“

Обществената подкрепа за Тегнел си остава висока през период, в който животът тук, макар и много различен от преди, е далеч по-нормален, отколкото в много други страни. Популярността му в Швеция е толкова голяма, че има хора, които татуират лицето му върху телата си, докато някои политици от американската и британската десница се възползват от него като защитник на свободите, които смятат, че са загубили по време на блокадата.

Но за едно малцинство в страната и много повече хора в международен план той е далеч по-проблематична фигура. Популистките шведски демократи го призоваха да подаде оставка след смъртта на хиляди възрастни хора в местните старчески домове. В един момент това доведе Швеция до петата най-висока смъртност на глава от населението в Европа, пет пъти по-висока от съседната Дания и около 10 пъти по-висока от онези в Норвегия и Финландия.

За някои местни експерти непоколебимата позиция на Тегнел, докато останалият свят беше блокиран, не вдъхновява особена почит. „Тегнел е известен с ината си. Човек се пита как би изглеждало всичко това, ако на този пост се намираше друг човек“, казва шведски епидемиолог, който е критик на Тегнел. Международните медии са още по-сурови: „Ню Йорк Таймс“ нарече Швеция „държава на парии“ и „предупреждение към света“.

Човекът, който е толкова почитан и толкова осъждан, работи в мрачна сграда в едно от северните предградия на Стокхолм, близо до най-голямата болница в столицата. Тегнел излиза от столовата на агенцията за обществено здраве усмихнат и изглежда отпочинал и загорял в синята си риза с къс ръкав. Днес е топъл августовски ден и ние седим на слънце около нестабилна маса за пикник, той с чаша черно кафе, аз с купичка яхния от еленово месо и диви гъби. Започвам с молба да направи някаква равносметка на досегашната си работа – а отговорът му е „класически Тегнел“, в който той решително защитава подхода на Швеция и отправя меки упреци към останалите.

„В началото говорехме много за устойчивост и мисля, че това е нещо, което успяхме да спазим. А също и да не правим опити за бързи корекции, да осъзнаваме, че няма да бъде лесно, няма да бъде нещо краткосрочно, няма как кризата да бъде фиксирана със само един вид мерки. Виждаме болест, с която ще трябва да се борим дълго време и за тази цел трябва да изградим определени системи“, казва той, с ръце, скръстени плътно пред гърдите, почти през цялото ни едночасово интервю.

 

Срещата ни се случва в момент, в който изглежда, че нещата се развиват според неговия сценарий. Докато случаите на коронавирус нарастват в почти всички други европейски страни, което води до страхове от втора вълна, в Швеция те спадат през цялото лято. На глава от населението сега те са с 90 процента под пика си в края на юни и под норвежкия и датския, за първи път от пет месеца [статията е от септември 2020, бел. пр.]. Първият път, когато говорихме, през пролетта, Тегнел ми беше казал, че именно през есента ще стане по-ясно доколко успешни са били подходите в различните страни.

Днес архитектът на шведския подход казва, че страната ще има „ниско ниво на разпространение“ с периодични локални огнища. „Що се отнася до други страни, мисля, че там ще бъде по-критично. Те вероятно ще бъдат по-уязвими към този вид скокове. Амплитудите най-вероятно ще бъдат по-големи, когато нямате ниво на имунитет, което да може донякъде да натисне спирачката“, добавя той.

Стадният имунитет е една от най-противоречивите концепции на кризата Covid-19. Тегнел е категоричен, че целта на Швеция не е била да позволи на вируса да се развива на свобода, докато достатъчно голяма част от населението е била изложена и степента на заразяване се забави. Но той твърди, че имунитетът е поне отчасти отговорен за рязкото скорошно намаляване на случаите в Швеция и задава въпроса как ще се справят съседите без него. „В какво се състои защитата на Копенхаген днес? Ще видим“, добавя той.

Подходът на Швеция към пандемията е до голяма степен необичаен, тъй като е необичайно и управлението му. За разлика от почти всяка друга държава, тук хората, които вземат важните решения, са не политиците, а шведската агенция за обществено здравеопазване, поради конституцията, която дава големи правомощия на независимите власти. На практика това означава Тегнел. „Целият този подход е на Тегнел. Правителството го прие без въпроси“, казва критичният епидемиолог.

Това прави способността му да отстоява позициите си, докато останалият свят е блокиран, да изглежда още по-забележителна. Питам го за това, намеквайки, че със сигурност е по-лесно просто да се плува по течението. „Да, разбира се. Но аз не съм сам“, казва той, като с готовност посочва подкрепата на 500-те служители в агенцията за обществено здраве, както и на правителството и населението на Швеция.

Единствената друга европейска държава, в която не е наложена блокада, беше авторитарната Беларус, казвам. Той избухва в изблик на нервен смях: „Това не е сравнение.“ Изглежда някак неловко, докато споменавам силната подкрепа за стратегията на Швеция от страна на някои либертарианци от САЩ и привърженици на твърдия Брекзит от Великобритания. „Странни компаньони“, е единственият му коментар.

Неприязънта му към националните блокади е очевидна. „Това е като да се използва чук, за да се убие муха“, настоява той. Вместо това подходът му е насочен към създаването на стратегия, която, ако е необходимо, може да работи години наред, а не към постоянните подскоци и промени, наблюдавани в останалата част от Европа. „Не смятаме за жизнеспособно да имаме такъв вид драстично затваряне, отваряне и подновено затваряне. Не можете да отваряте и затваряте училища. Това ще бъде катастрофа. Същото вероятно важи и за ресторанти и други подобни места, ако се прави твърде много пъти. Веднъж или два пъти, да, но тогава хората ще се уморят много и бизнесът вероятно ще пострада повече, отколкото ако ги затворите напълно“, казва той.

Подходът на Швеция се основава на опита да се поддържа здравната система работеща, но също и да се разглежда общественото здраве в най-широкия смисъл, вместо да се правят опити за свеждане до минимум на смъртните случаи от Covid-19. Ето защо тук детските спортове продължиха, а също и преподаването в основните училища, йога сесиите, пиенето и яденето с приятели на открито, както и пазаруването.

Това пътуване е първото ми до Стокхолм за последните шест месеца – живея в Осло и вече бях веднъж в Швеция по време на пандемията, в Гьотеборг през юни. Скоро успявам да установя обичайния си ритъм. Ходя да купувам плочи в няколко от любимите си места, намирам няколко изгодни парчета, пия кафе с един от близките си контакти и ползвам метрото за срещите и пътуванията до хотела си. През цялото време не виждам почти нито един човек с маска.

Подсказвам на Тегнел, че ако в Швеция биха кацнали извънземни, сигурно ще им бъде трудно да разберат, че има пандемия, докато в Англия или Франция, с преобладаващите там маски за лице, те биха го осъзнали незабавно. Той твърди, че това може и да изглежда така на пръв поглед, особено що се отнася до маските – Швеция е една от малкото страни, които не препоръчват те да се носят публично – но разликите с други места са преувеличени. Шведите са престанали да пътуват точно толкова, колкото и съседите им; хотелите и ресторантите може и да не са затворени, но са сериозно засегнати.

Той посочва маркировките в супермаркетите, показващи на хората къде да застават, както и подробни ограничения за ресторантите по отношение на това колко хора могат да приемат и как да ги обслужват.

„Този ​​тип ограничения не съществуват почти никъде другаде, освен в Швеция. Наистина се опитахме да се съсредоточим върху местата, за които знаем, че са реално опасни, докато влизането в магазин за плочи няма да доведе до заразяване на стотици хора“, казва той и добавя: „Извънредната ситуация е налице, но като извънземен вероятно ще трябва да останете тук по-дълго време, за да го осъзнаете.“

Изведнъж млада руса жена се втурва към него, лепва голяма целувка по бузата му и казва на шведски: „Знаех, че ще те намеря тук“. Сигурно изглеждам леко объркан, докато Тегнел я представя като дъщеря си Емили. „Аз съм просто още един фен, който го атакува. Да се ​​обадя ли на някого?“ – казва тя на шега.

 

2020 10 Sweden Covid 2
Реномето на Тегнел в Швеция е толкова високо, че хората татуират лицето му по ръцете си.

 

Емили е лекарка и обикновено живее в Гьотеборг, но в момента е в Стокхолм за някакъв курс. Придружава я тъмнокос приятел, който се приближава към Тегнел и казва просто: „Добра работа“. Предполагам, че Емили трябва да е по-спокойна от предишните месеци, когато коронавирусът доста напрегна шведското здравеопазване. „Тя работеше за MSF [Лекари без граници] в Конго по време на епидемията от Ебола, така че едва ли е чак толкова разстроена от всичко това“, казва той делово. Дали фактът, че Емили и Анемик, друга от дъщерите му, която е медицинска сестра, работят в здравеопазването, му е помогнал да оцени по-добре натиска върху системата? „Добре е, че мога да говоря с тях, защото те ми дават по-различен поглед към нещата“, казва той. Засмива се и добавя, че те му казват, че вече не е „истински лекар“, а просто бюрократ. Освен това го закачат по повод някои статии, в които той е наричан модна икона, въпреки доста скромния му стил и предпочитанието му към поло-ризи в различни цветове.

За няколко кратки месеца Тегнел се превърна в най-известния швед, както в страната, така и в чужбина. „Това е шумотевица“, казва той. „И освен това е напълно сюрреалистично.“ Разказва ми за една жена и сина ѝ, които се появили в дома му с негов портрет, направен от пластмасови мъниста. Опитва се да твърди, че епидемиолозите на други места също са станали добре известни, преди да признае, че „хората не биха татуирали лицата им по ръцете си“.

Казва, че славата му е „проблем“ и никога не е била амбицията му. Той е за свобода на словото, но коментарите, в които го сравняват с Хитлер или Сталин, „не са наред“ и е говорил с полицията заради смъртни заплахи. Дали комбинацията от внезапната му слава и привидно самотната позиция го кара да защитава убежденията си още по-упорито? „Всъщност не, не. Но, разбира се, това означава, че трябва да бъда много предпазлив по отношение на онова, което казвам“, отговаря той. Има ли опасност да се откъсне твърде много от реалността, на ниво обща статистика, игнорирайки трагедията от 5800 смъртни случая и нарастването им? „Това, разбира се, е опасност, но мисля, че е добре да се разполага с опита, който имам аз. Работил съм в болници. Виждал съм грипни епидемии и хора, които идват масово и задръстват болниците. Работил съм с Ебола в Африка. Разбирам какво болестите могат да причинят на едно общество и система.“

 

2020 10 Sweden Covid 3

Развитието на пандемията в Швеция се различава радикално от онова в съседните страни.

 

Тегнел е имал нормално шведско детство до 12-годишна възраст, когато семейството му се е преместило в Етиопия. Той казва, че промяната на обстановката го е засегнала дълбоко. Запознал се със съпругата си холандка в университета в САЩ, преди да започне серия от продължителни пътувания. Според самия него най-формиращото време в живота му е била не толкова борбата му с Ебола в тогавашния Заир през 1995 г., а времето непосредствено преди това, свързано с различни програми на Световната здравна организация за ваксинации в Лаос. „Там наистина научих много за важността на мащабното мислене по отношение на общественото здраве. Мисля, че именно това стои отчасти зад сегашната ни стратегия, а също и онова, което агенцията върши. Занимаваме се не само със заразни болести, а и с общественото здравеопазване като цяло“, казва той.

Ето защо той вижда в училищата не само места, където вирусът може да се разпространява, но и една от най-важните институции, които формират здравето на един млад човек. „Ако успеете там, животът ви ще бъде добър. Ако се провалите, животът ви ще бъде много по-лош. Ще живеете по-кратко. Ще станете по-беден. Това, разбира се, е едно от основните неща, за които мислим, когато започне да се говори за затваряне на училища“, добавя той.

През юни Тегнел описа бързането да се наложат блокади в останалата част на Европа и САЩ с думите „май че светът е полудял“. Днес той изглежда по-сдържан, но все още проявява признаци на недоверие към подходите на другите. Носенето на маски за лице е „по-скоро изявление, отколкото реална мярка“. След което добавя: „Маските за лице са лесно решение, а аз съм дълбоко недоверчив към лесни решения за сложни проблеми.“ Питам го за друг предишен коментар: не беше ли казал, че Швеция е действала „с ледена хладнокръвност“, докато други нации са действали емоционално?

„Това ни връща обратно към въпроса за устойчивостта. До известна степен тя е въпрос на хладнокръвност, защото трябва да вярвате в дългосрочните ефекти на това, което вършите, и да не започнете да се съмнявате твърде рано“, казва той. Изглежда, че самият той има малко съмнения. През юни вече беше предизвикал определена възбуда, когато предположи, че Швеция би била още по-твърда, ако в началото на пандемията би знаела онова, което знае в момента. Но когато днес го питам дали би направил нещо по-различно, той отговаря предпазливо, че „макар и да би било добре да знаехме как ще се развие Covid-19, то не съм сигурен, че това щеше да промени особено много неща“.

Разговорът ни завършва с това, че Тегнел отново плува срещу течението и в момента предупреждава, че ваксините – ако и когато дойдат – няма да бъдат „сребърен куршум“ [тоест универсално решение]. И добавя: „Още веднъж: не обичам лесните решения на сложни проблеми и не вярвам, че след като ваксината е вече тук, ще можем да се върнем обратно и да заживеем както преди. Мисля, че това е опасно послание. Нещата няма да бъдат толкова лесни.“


Източник

 

Pin It
Ричард Милн
Ричард Милн е шеф на бюрото на в. Financial Times за скандинавските страни. Преди това е бил редактор към бюрото за капиталовите пазари, европейски бизнес кореспондент, кореспондент във Франкфурт и Париж.

Посетители

62

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Пендо писа Още
    Едно малко... преди 12 часа
  • Кунев писа Още
    Четох едни "писания"... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 6 дни
  • Български офицер писа Още
    " TIMEO DANAOS et  DONA  FERENTES ! " преди 1 седмица
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много ценно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Първи впечатления от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Завиждам на страната... преди 2 седмици
  • хелена писа Още
    Коментарът Ви какво... преди 2 седмици
  • хелена писа Още
    Казвате, че западната... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Западът 5 века е... преди 3 седмици
  • АННА писа Още
    Върнах се в детството... преди 3 седмици
  • Гео Милев писа Още
    След всяка карикатура... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    "Казване на истината":... преди 4 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Да уточмним все пак -... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още

    През м.октомври т.г. в... преди 4 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Беше лятото на 1984... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Благодарности към г-н... преди 4 седмици
  • Благо писа Още
    Освен "Адът - това са... Петък, 23 Октомври 2020
  • Златко писа Още
    Практиката в това... Петък, 23 Октомври 2020
  • Златко писа Още
    Просто щракнете върху... Петък, 23 Октомври 2020
  • Милена писа Още
    PS: Намерих я:... Петък, 23 Октомври 2020
  • Милена писа Още
    Бихте ли публикували... Петък, 23 Октомври 2020
  • mboru_uombe@abv.bg писа Още
    Особено ми липса... Сряда, 21 Октомври 2020
  • Кунев писа Още
    Бях в Германия 2... Вторник, 20 Октомври 2020
  • пантелей пътник писа Още
    за бедния и петмеза е... Понеделник, 19 Октомври 2020