1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2020 05 Covid World

 

Първият път, когато чух за испанския грип, беше от баба ми. Майка ѝ, моята прабаба, се разболяла през 1918 г., когато баба ми била на четири години. Тя оцеляла, но с тежко сърдечно заболяване. И все пак имала още две деца. Останала на легло до смъртта си и като младо момиче баба ми в продължение на години се грижела за баща си и по-малките си братя и сестри. Испанският грип оформил живота ѝ, по същия начин, както и на безброй много други хора по света.

Семейството ми е било само частично засегнато от тази пандемия. Инак днес нямаше да съм тук, за да пиша това. Но експертите изчисляват, че при трите грипни вълни от 1918-1919 г., по целия свят са починали между 50 и 100 милиона души.

Как испанският грип е променил света

Сравнението между двете болести разбира се е подвеждащо: онова, което е убивало хората тогава, е било напълно неизвестно (вирусите като патогени не са открити чак до 1930-те години). От друга страна, геномът на новия вирус SARS-CoV-2, беше бързо декодиран и вече се провеждат интензивни изследвания на специфични лекарства и ваксини. В медицинско отношение днес сме много по-напреднали, отколкото сме били тогава.

И все пак има прилики. Тогава, както и сега, болестта хвърля глобалната общност в дълбока криза. Дори и да сме все още в самото начало на пандемията на коронавируса, вече можем да се питаме какви уроци бихме могли да извлечем от историята на испанския грип за бъдещето ни „пост-COVID-19“.

Книгата Бледният конник: Испанският грип от 1918 г. и как той е променил света на британската научна журналистка Лора Спини (2017 г.), ни предлага някои насоки.

Когато я прочетох преди две години, никога не бих могла да си представя, че скоро и аз ще изпитам класическите мерки за контрол над болестите, описани от Спини: забрани за контакт и събития, разпоредби за затваряне на граници и карантини, задължителни маски за лице.

Чия е вината? Страховете подхранват ксенофобията

Само преди няколко месеца слушането на новините за смъртните случаи в Китай ми се струваше нереално. Но дори преди вълната на заразата да се разнесе в голям мащаб из Европа, вирусът вече беше разпространил отровата си: под хаштага #IAmNotAVirus различни хора от азиатски и китайски произход пишеха в Туитър как са били обиждани и третирани враждебно на расова основа.

 

2020 05 Yellow Peril Spiegel
„Жълта опасност“? Корицата на „Der Spiegel“ от 1 февруари 2020

 

В началото на февруари германското списание Der Spiegel публикува богата и противоречива водеща статия, озаглавена „Коронавирусът: Made in China“. Жълтите букви над снимката на човек в червено защитно облекло предизвикваха асоциации с добре познатия израз „жълта опасност“ – една цветна метафора, която се използва многократно от 19-ти век насам, за да предизвиква възмущение срещу източноазиатските народи, особено китайците.

За съжаление в сила е и обратното. Чужденците, живеещи в Китай, откъдето в момента се съобщава за само малко случаи на местни корона-инфекции, казват, че са подложени на ксенофобия, тъй като сега те са онези, от които се страхуват, като потенциални носители на вируси.

Испански, немски или бразилски?

Когато избухва испанският грип, хората също са се страхували и са бързали да обвиняват „другите“. В Бразилия са наричали ​​новата болест „германски грип“, в Сенегал тя е била „бразилски грип“, а в Полша се е наричала „болшевишка болест“.

Фактът, че е станал известен като „Испански грип“, е особено несправедлив спрямо испанците, тъй като той изобщо не е възникнал там, според проучванията на Лора Спини. По-скоро се смята, че е дошъл от Франция, Китай или САЩ.

За този грип просто е било писано за първи път в Испания – държава, която остава неутрална по време на Първата световна война. Вестниците в Испания не са били обект на военна цензура и там за първи път се пише за избухването на болестта в Мадрид през май 1918 г. По онова време грипът вече е бушувал в продължение на седмици в белгийските и френските окопи – но името „Испански грип“ си остава.

„Когато бъдещето променя посоката си“

Кризите не само насърчават страхове и негодувания; освен това те могат да предизвикват положителни импулси и творчески решения.

Ние сме в исторически момент, когато „бъдещето променя посоката си“, според Матиас Хоркс, немски изследовател на тенденциите и бъдещето, който работи с концепцията за „ре-гноза“ – вид мисловен експеримент – за да илюстрира как може да изглежда това бъдеще. За разлика от про-гнозата, ре-гнозата гледа назад от бъдещето към настоящето.

Сред промените, които се случват в момента, е очевидният тласък към дигитална модернизация, който се забелязва ежедневно при използването на техники за онлайн комуникация, като видеоконференции, интернет обучение или мобилна работа.

Освен това Хоркс смята, че онова, което ще ни помогне да овладеем кризата, е „човешко-социалната интелигентност“. Принудителното физическо разстояние насърчава нова близост, казва той. Това е вярно: самата аз общувам по-интензивно отпреди с колеги и стари приятели чрез видео чат или по телефона, а преди да излезем да пазаруваме, питам възрастната ни съседка – от безопасно разстояние над градинската ограда – дали можем да ѝ донесем нещо.

Ако, както прогнозира Хоркс, успеем заедно да преодолеем кризата „солидарно и конструктивно въпреки радикалните ограничения“, то дали тази нова приятелска заедност ще остане като част от културата ни?

Нови подредби на властта

Глобалната общност може да преодолее такива масивни кризи заедно, в тясно международно сътрудничество. След испанския грип това разбиране е довело до основаването на здравната организация към Лигата на нациите, предшественик на СЗО. Освен това много държави осъзнават, че самите те, а не само различните социални организации, църкви и частни здравни заведения, са отговорни за общественото здравеопазване.

По подобен начин, след пандемията на коронавируса, правителствата по целия свят ще преразгледат внимателно здравните си системи.

В допълнение към това опитът от испанския грип променя социалните и политически властови отношения на много места по света.

В Индия например умират в голям брой хората от местното население, но не и британските колониални владетели. Неправдите, свързани с медицинската помощ, засилват съпротивата; Махатма Ганди, който сам се е разболял от грип, става водач на движението за независимост през 1919 година.

Разцепление в сферата на изкуствата от 1920-те години

Последиците от испанския грип стават видими и в сферата на културата. Германският живописец Егон Шиле оставя едно от най-шокиращите художествени свидетелства за болестта: Картината му Семейството показва него, съпругата му Едит и детето им – едно дете, което никога не се е родило. Бременната Едит е починала от грип, както и самият художник – три дни по-късно, след като е нарисувал картината.

 

HyperFocal: 0
Едно трио, което никога няма да съществува: „Семейството“ на Егон Шиле

 

Травматичните преживявания от войната и болестите предизвикват разрив в изкуството през 1920-те години – един разрив, който е „също толкова насилствен, колкото и разделянето на Червено море в Библията“, както казва Лора Спини. Ето само два примера: В музиката Арнолд Шьонберг създава 12-тоналната музика, една напълно нова музикална система, докато архитектите обръщат гръб на романтичната орнаментация в Арт Нуво и започват да проектират сгради в новия, функционален стил на Баухаус.

COVID-19 е зооноза: Едно лично решение

Засега не знаем колко ще се промени светът „след COVID-19“. Независимо от това, вече можем да помогнем за подобряването му. Поне това искам да се опитам да направя самата аз.

Има още нещо общо между двете заболявания. Те са зоонозни болести, тоест такива, които са причинени от вируси, които преди това са обитавали само организмите на животни, а след това по някакъв начин са прескочили биологичната бариера и са преминали към хората … където са мутирали до причинители на смъртоносни заболявания.

В Бледният конник Лора Спини разглежда темата за въздействието, което опитомяването на животните е оказало върху „разливането“ – терминът, чрез който се описва ситуацията, при която вирус е прескочил видовата бариера и е преминал при хората. Съвременното производство на храни може би също допринася за увеличеното производство на нови заболявания.

Испанският грип и новият коронавирус в никакъв случай не са единствените примери: HIV вирусът, вирусът на SARS от 2002 г. и свинският грип от 2009 г. също произхождат от животинското царство.

И така, какво би станало, ако престанем да ядем животни?

Ето това съм решила да направя аз, не само заради коронавирусната криза, макар тя също да е важен фактор. Такъв би бил моят личен принос към пост-коронавирусния свят.


Източник

 

Pin It
Зузане Спрьоер
Зузане Спрьоер е германска журналистка, сътрудничка на телевизионния канал WDR.

Посетители

39

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 19 часа
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 23 часа
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 23 часа
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 23 часа
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 2 дни
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 5 дни
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    “Хората свикнаха да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разказът не е издаван... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    От коя книга е този... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Няма ли мъже, няма и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А това момче, младо... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм тук достатъчно... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Златко внимавай! ... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Отпушихме темата за... преди 2 седмици
  • Любопитен Коментатор писа Още
    Историята писа:

    Вярвах и се надявах,...
    преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Хората свикнаха да... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    Харесвам този автор.... преди 3 седмици