Дискусии – Свят

1 1 1 1 1 Оценка 90% (4 гласувания)

 

2017 04 American vs European dream

 

В същината си Американската и Европейската мечта
са две коренно противоположни идеи за свобода и сигурност.

Джереми Рифкин

В своята многовековна история човечеството е имало различни мечти – епохално велики и съдбовни за развитието на цивилизацията, но и безумни, авантюристични, водещи до кръвопролития и унищожаване на хуманните ценности. Към първите мечти ще споменем откриването на Америка, летенето във въздуха и пътуването до космоса, както и достигането до дъното на моретата и океаните. Вторите мечти са родени в мозъците на политиците и генералите войнолюбци, чието най-жестоко проявление е „мегасмъртта“, по думите на Збигнев Бжежински [1], през Първата и Втората световна война. Човешкият род е живял и с друг вид мечти – утопии, сред които са „Държавата“ на Платон, откриването на Златното руно и на Аркадия, изграждането на „Новата Атлантида“ от Френсиз Бейкън и „Градът на слънцето“ от Томазо Кампанела, построяването на развитото социалистическо общество и др.

Сред множеството мечти обаче има две – Американската и Европейската мечта, които са водещи и съдбовни за организирането и развитието на част от човешкото общество.

Американската мечта има няколко същностни страни. Първото, което трябва да се знае за нея, според Джереми Рифкин, е, че: „тя е замислена от самото си начало за Америка. Тя не е мечта, която да бъде споделена или изнесена в останалата част на света. Човек може да преследва Американската мечта само на американска земя. Уникалността ѝ по отношение на американския контекст я прави толкова привлекателна, а Америка – така успяла“ [2]. Още първите европейци, които през 1620 година слизат на Плимът Рок, и се заселват на американска земя, живеят с убеждението, че Бог ги е спасил от деспотизма и ги е направил свободни.

Техният духовен водач Джон Уинтроп проповядва, че те са „богоизбран народ“ и уподобява заселниците с израелтяните, избягали от египетските надзиратели и достигнали до Ханаан. Той, подобно на библейски пророк, говори на своето малко паство в проповедта „Градът на хълма“ (City upon a hill): „Трябва да знаем, че ще бъдем като град на хълма, пред погледа на всички хора“ [3].[1] В другата проповед „Модел на християнско милосърдие“ (A Model of Christian Charity) Джон Уинтроп визира хармонична християнска общност, чиито закони и правителство логично ще се продължават от благочестива и целенасочена уговорка. Според него този начин на управление и съжителство ще спомогне за достигането до „Златен век“ и всички народи по света ще копират тази форма на управление. Той пише: „Ние трябва да открием, че Богът на Израел е сред нас, когато десет от нас трябва да са в състояние да отстоят на хиляда от нашите врагове“ [4].

Известно е, че всяко новозараждащо се общество, обърнало своя поглед към хоризонтите на времето, се нуждае поне от две неща – от легитимиращи начала и от образци на организационно структуриране. Валери Стефанов допълва: „Добре е, когато легитимацията се основава на факти, но ние знаем, че тя нерядко черпи сили от измислицата. Това не е повод за съмнения и обезкуражаване. Не бива да си представяме историята единствено само като поле на изкопани артефакти и на сигурни факти. Историята е била винаги поле на въображението“ [5]. Тези мисли ни дават основание да зададем риторичните въпроси – „Кой, ако не въображението ражда мечтите?“ и „Нима мечтите не стоят в основата на историята?“.

Изводът, който можем да направим, е, че първите заселници в Америка живият със съзнанието, че са Божи пратеници, които чрез основните протестантски принципи – силата на вярата и постоянството, ще опитомят огромната дива земя и ще създадат нов рай. В този аспект представата на американците за богоизбран народ е единият от крайъгълните камъни в основата на Американската мечта. Тази мечта не е просто химера или светъл идеал, тя е начин да се мисли американецът, да му се даряват определени способности и да заживява с дадени ценности. Казано с една дума, Американската мечта е политика на легитимиране, на самоутвърждаване. В литературата и изкуството тя е превъплътена в художествено обобщени образи на човека и неговите дейности, през призмата на големите въпроси за смисъла на живота, мисията, избора, трудовата етика. Един от ярките примери за мисията на американците като избран народ, предопределени от Бога за величие, откриваме в книгата „Бялата куртка или светът на воина“ от Херман Мелвил:

Ние, американците, сме богоизбран народ – Израел на нашето време, и носим факела на свободата в света. Преди седемдесет години избягахме от робството и в допълнение в правото ни по рождение, като обикнахме само един континент на Земята, Господ ни даде като завет за бъдещето суверенно право да покорим без нито капка кръв езичниците, които тепърва ще идват и ще се приютяват под сянката на нашия факел. Господ е предопределил, а човечеството очаква от нашата раса велики дела; и велики дела чувстваме в душата си [7].[2]

Освен мисията за предопределеност, която поражда в душата на американеца самочувствието в неговите способности за постигане на успех в живота, има още един важен компонент в Американската мечта, който определя и поддържа нейната духовна енергия. Това е нейната прагматична същност. Ако Джон Уинтроп задава духовните начала в Американската мечта, то Бенджамин Франклин, несъмнено е държавникът, който закодира в нея практическа насоченост. Иначе казано, ако Уинтроп предлага спасение, то Франклин утвърждава самоусъвършенстване.

Познавайки много добре Просвещението в Европа и усетил неговото плодотворно въздействие върху развитието на обществото, когато е в Париж, Бенджамин Франклин дава приоритет на утилитарното пред сакралното. С визионерско мислене той обогатява същността на Американската мечта с философията на Декларацията за независимост, написана основно от Томас Джеферсън. Ето как гласи известното встъпление на Декларацията: „Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие“. За Франклин смисълът на щастието е непрекъснатото самоусъвършенстване на човека. Оттук неговата представа за Американската мечта е американците да бъдат трудолюбиви хора с практически умения, които да създадат материалния рог на изобилието.

Може да се каже, че Американската мечта става толкова устойчива и плодотворна, защото съчетава в себе си две фундаментални стремления на човека – щастие на земята и спасение на небето. Едното се постига чрез непрекъснато самоусъвършенстване в бизнеса, а другото чрез постоянната вяра в милостта на Бога. Джереми Рифкин обобщава: „Никоя предишна мечта не предлага перспектива за най-доброто и на двата свята – тук и сега и в отвъдното“ [8].

Въпреки че американците са вдъхновени от Американската мечта за изграждане на високо развито индустриално и урбанистично общество, терминът е употребен за първи път през 1931 година от историка Джеймс Тръслоу Адамс в книгата „Епосът на Америка“. Авторът е искал да постави термина като заглавие на своя научен труд, но издателят му Елъри Седжуик го разубеждава с думите: „Никой чистокръвен американец няма да плати три и половина долара за някаква си мечта“. Адамс отговаря: „Чистокръвните американци винаги са били склонни да заложат и последния си цент за една мечта“ [9].

Шестдесетте години на миналия век са белязани със знака на съдбовна промяна в мисленето и поведението предимно на младите хора в САЩ и Европа. В страната на неограничените възможности афроамериканците надигат своя глас, за правото да се возят на първите седалки на автобусите в Монтгомъри, Алабама. Младежите настояват за спиране на войната във Виетнам, а студентите се барикадират в университетите, протестирайки против недемократичността на образователната система. В свободния свят се чувства полъхът на една нова, несрещана и неизживяна дотогава свобода. Тя се проявява в открития секс, рокендролът, наркотиците, поведението на хипитата, свободата на словото. Символно тази необуздана свобода на „децата цветя на живота“ е на показ с портретите на Че Гевара и Хюи Нютън, наред с плакатите на „Бийтълс“ и на „Ролинг Стоунс“. В съзвучие с тези с тези социални брожения Джон Кенеди заявява: „Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности. Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал“.

Подобен гняв на младите хора се наблюдават и в Европа. И те, както и американските младежи, мечтаят за нов свят, в който ще се зачитат правата на човека и хората ще живеят в мир и разбирателство. Техните социални протести обаче са подтиквани повече от стремежа към неподчинение, отколкото към промяна. За разлика от младежите в САЩ, те нямат надеждата, че нещата ще се променят.

Историята поставя пред Американската мечта велико предизвикателство, ако не за промяна, то поне за обогатяване с нови концептуални идеи. През 70-те години копнежът към духовна трансформация измества стремежа към идеологическа революция. Социален израз на идеите за духовна промяна са емблематичните движения: феминисткото движение, гей движението, движението на природозащитниците, движението за защитата на човешките права и на правата на животните. Американските активисти мечтаят за фундаментални реформи в света и вярват, че факелът на статуята на свободата ще огрее по всички кътчета на земята. Това тяхно самочувствие е породено от американския дух, който носят в себе си, и култивираното съзнание, че Америка е велика и специална нация със специална мисия. Те живеят с гордото съзнание, че в страната на неограничените възможности всичко може да се постигне, стига да бъдат уверени в своите сили и да бъдат активни на практика да осъществят своите мечти.

За съжаление за американците и за световната история новите идеали за премахването на несправедливостта в света и за духовна трансформация на човека не се имплантират в Американската мечта. Ще отбележим, че в Америка се извършват духовни изменения, но те са в негативна посока към бързото и лесно забогатяване чрез хазарта, а не чрез труда, към бързата и евтина слава в реалити шоу, към консуматорско потребление и т.н. Събитията през 60-те и 70-те години за сетен път доказват истината, че историята има своя скрита логика на развитие и не винаги зависи от намерението на хората. Не трябва да забравяме, че историята добива смисъл, едва когато се погледне от нейния историен, а не исторически, аспект. Това разбиране за нея дължим на Мартин Хайдегер [10].

Американската мечта поради своята вековна устойчивост и консервативен характер се оказва неподатлива към обогатяването с тогавашните класови, културни, сексуални и екологични идеи. Можем да посочим още много причини, поради които тя се оказва непригодна да припознае и да бъде изразител на един дързък нов социален и духовен експеримент. Сред всички възможни обяснения се откроява разсъждението на Джереми Рифкин: „Самата лелеяна Американска мечта, някога идеал и повод за завист в света, е тази, която доведе Америка до сегашната задънена улица. Тази мечта набляга на разюздените възможности за всеки индивид да се стреми към успеха, който в речника на американците обикновено означава финансов успех. Американската мечта е насочена в прекалено голяма степен към личното материално благополучие и твърде малко държи сметка за по-широкото човешко благополучие, за да е уместна в един свят на повишен риск, разнообразие и взаимозависимост“ [11].

И така, докато Американската мечта се превръща в история, на социалния хоризонт се появява нова, Европейска мечта, чиито зародиш е в копнежите и борбите на младите европейци през 60-те и 70-те години. Естествено е да си зададем въпросите: По какво се различават двете мечти? С какво Европейската мечта се оказва по-перспективна в задаването на нова визия за бъдещето?

Една от специфичните разлики между мечтите се откроява спрямо обвързаността им с постмодернизма. Европейската мечта започва тогава, когато свършва постмодернизмът[3]. По своята същност тя е нов, фундаментален проект на добрата стара Европа, в който хората се освобождават от западната идеология и започват да създават споделена история в споделен общ европейски дом. Основните стожери в него са универсалните човешки права и изконните права на природата, което препраща към глобалното съзнание. Така Европейската мечта отваря хоризонти на нова история в глобалното общество.

Другата същностна разлика между двете мечти е по отношение на свободата. За американците свободата е свързана с независимостта. Когато човек е независим, той не е уязвим от другите и хора и от социално-политическите катаклизми. В представите и манталитета на американеца да си независим означава да си материално обезпечен, т.е. да си финансово независим. В този смисъл непрекъснатото трупане на капитал създава усещането за самодостатъчност и автономия в живеенето сред другите. Така американецът е свободен, когато не зависи от другите и е недостъпен в пространството на своята частна собственост.

В Европейската мечта свободата не е в независимостта, а в приобщаването и алтернатива на пътищата в живота. „Да си свободен, според Джереми Рифкин, означава да имаш достъп до безчет взаимно зависими отношения с другите. Колкото повече са общностите, до които човек има достъп, толкова повече са възможностите му за избор, за да води пълен и смислен живот“ [12]. Това схващане за свободата намира юридическа обосновка в принципа за „свободното движение на лица (хора), стоки, услуги и капитали“, който става основополагащ при създаването на първичното и вторичното право на Европейския Съюз.

В Американската и Европейската мечта се съдържат коренно противоположни идеи за устойчивото развитие на света. След като частната собственост се утвърждава като основна организационна структура в американското общество, американецът в своя живот е непрекъснато ръководен от стремежа за нейното увеличаване. Алчността за трупане на капитал води американеца до безразсъдно експлоатиране на природните ресурси и замърсяване на околната среда. Показателен пример за неекологичното мислене и поведение на хората в Съединените щати е отхвърлянето през 2001 година на Протокола от Киото от президентството на Джордж Буш, определяйки го като вреден за американската икономика и прекалено благоприятен за развиващите се страни. Друг пример за стремеж за бързо забогатяване и за финансова независимост и замърсяването на почвата и водите с необузданата употреба на хербициди и засаждането на растения с ГМО.

Устойчивото развитие е ключов компонент в Европейската мечта и посочено Договора на Европейския съюз като обща и дългосрочна цел. Стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие, преработена през 2006 година, представлява рамката за дългосрочното виждане за устойчивост, според което икономическият растеж, социалното сближаване и опазването на околната среда вървят заедно, подкрепяйки се взаимно. Ще акцентираме, че през последните години Европейският съюз включи целта за устойчиво развитие в широк набор от политики. По-специално, той оглави в международен план борбата срещу изменението на климата и пое ангажимента да насърчава създаването на икономика с ниски въглеродни емисии, която се основава на знанието и използва ресурсите ефективно.

Ще завършим съпоставката на Американската и Европейската мечта с отношението към проблема за качеството на живота, който е взаимообвързан със свободата. За американеца качеството на живота произтича от притежаването на много пари. Печеленето на финансов капитал дава възможност за закупуването на кола и жилище, на храна и на стоки. Известен факт е, че американците консумират огромно количество храна и САЩ се превръща в нация със нов вид пополо гросо (дебели хора). За да постигнат този вид качество на живот те работят непрекъснато. Алеко Константинов още в края на XIX век прозира тази специфична черта на американския начин на живот. В пътеписа „До Чикаго и назад“ той пише:

Туй бясно движение на железници, на параходи, на трамваи, с асансьори, тези замрежени с жици улици, този дим, този шум, тази суета… при това онези загрижени физиономии, онези неми уста, лишени вече от способност да изобразят усмивка… У-у! Студено! Лутнали, припнали всички американци като чаркове на една машина, като че безсъзнателно, автоматически сноват, преплитат се и от машината капят долари, тези долари те пак ги влагат в машината и пак като чаркове сноват… Е, ами кога ще живеем?… [14]

Алеко Константинов болезнено възкликва и поставя фундаменталния екзистенциален въпрос „Е, ами кога ще живеем?…“. Американците и днес не се замислят върху отговора на този въпрос. В мечтата за финансова независимост и оттук за свобода, те в действителност губят много от човешкото в себе си, превръщат се в „чаркове на една машина“. Може да се каже, че те живеят в един абсурден свят, в който в стремежа си да бъдат свободни американците стават роби на технологиите и на страстта за печелене на пари.

Екзистенциалният въпрос „Е, ами кога ще живеем?“ или казано по друг начин, „Живееш, за да работиш или работиш, за да живееш?“ е в дневния ред на Европейския съюз. В Европейската мечта важно измерение на качеството на живот е свободното време, през което човек трябва духовно да се усъвършенства. Ето защо в страните на обединена Европа непрекъснато се правят политики за намаляване на работното време. Така например Френското правителство през 1999 година въведе тридесет и пет часа работна седмица. Джереми Рифкин обобщава: „Френският експеримент е особено любопитен, тъй като опровергава американския начин на мислене, че упоритата работа и дългите часове на работното място са неделими от постигането на значителни резултати в производителността и от по-доброто качество на живот на работниците.[…] френската производителност през 2002 г. е по-висока от производителността в САЩ, а работниците във Франция са разполагали с далеч повече време за почивка и забавления“ [15].

Идеята за свобода в Европейската мечта е конкретизирана и узаконена чрез различни форми на свобода в Харта на основните права на Европейския съюз от 2010 година. В член 10 „Свобода на мисълта, съвестта и религията“, който съдържа две алинеи, е записано:

„1. Всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали.

2. Правото на отказ от военна служба се признава съгласно националните закони, които уреждат упражняването на това право“ [16].

Свободата на мисълта, съвестта и религията е белязана със знака на универсалността и е призвана да съгражда нови форми на живот. Това фундаментално човешко право трябва да направи значителен пробив в стария ред на битието, да премахне установените предразсъдъци, обременяващи човечеството.

Ще посочим и обсъдим още един член на Харта на основните права на Европейския съюз. Член 11 „Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация“ гласи:

„1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.

2. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат“.

С този член на Харта на основните права на Европейския съюз сме изправени пред възможността да не се крием зад словото и да не се страхуваме свободно да изразяваме нашите мисли. Това право е съдбовен гарант, че няма да бъдем преследвани заради нашите възгледи и убеждения.

Ето и налагащите се обобщения:

Свободата в Американската мечта е независимост.

Свободата в Европейската мечта е възможността на правото на избор.

Свободата в Американската и Европейската мечта е възможността да обитаваме други светове и да имаме друг живот.

Свободата в Американската и Европейската мечта е „едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората“, както е казал лудият мъдрец Дон Кихот де Ла Манча.

Литература

[1] Бжежински 1994: Бжежински, Збигнев. Извън контрол. София: Обсидиан.

[2] Рифкин 2005: Рифкин, Джереми. Европейската мечта. Как бъдещето на Европа затъмнява Американската мечта. София: Прозорец, с. 23.

[3] Winthrop 1630: Winthrop, John. A Model of Christian Charity. – In: Miller, P. Errand into the Wilderness. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1984. p.11.

[4] Winthrop 1630: Winthrop, John. The Sun Is but a Morning Star. http://liternet.bg/ebook/amerikanska/bio/j_winthrop.htm

[5] Стефанов 2014: Стефанов, Валери. Храмът и рицарите днес. – В: Ралчев, Р. Тамплиерство и масонство. Съвременният Орден на Храма и присъствието му в България. Т. III. София: Орден на Рицарите Тамплиери на Йерусалим, Велик Приорат България, с. 15.

[6] Кратка история на Америка 2011: Под ред. на Майкъл Джей Фрийдман. София: Бюро за международни информационни програми Държавен департамент на САЩ, с. 13.

[7] Melville 2000: Melville, Herman. White-Jacket: Or the World in a Man-of-War. Oxford, U.K.: Oxford Press.ch.36.

[8] Рифкин 2005: Рифкин, Джереми. Цит. съч., с. 31.

[9] Decker 1997: Decker Jeffrey Louis. Made in America: Self-Styled Success from Horatio Alger to Oprah Winfrey. Minneapolis: University of Minnesota Press. Pp 154–155.

[10] Хайдегер 2005: Хайдегер, Мартин. Битие и време. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.

[11] Рифкин 2005: Рифкин, Джереми. Цит. съч., с. 9.

[12] Пак там, с. 19.

[13] Лиотар 1996: Лиотар, Жан-Франсоа. Постмодерната ситуация. София: Наука и изкуство.

[14] Константинов 1894: Константинов, Алеко. До Чикаго и назад.
https://chitanka.info/text/3705-do-chikago-i-nazad

[15] Рифкин 2005: Рифкин, Джереми. Цит. съч., с. 53.

[16] Харта на основните права на Европейския съюз 2010
https://www.cpdp.bg/? p=element&aid=437


 

[1] През 1620 година 101 лайденски пуритани получават разрешение от компания „Върджиния“ и се отправят към американската земя на кораба „Мейфлауър“. Морската буря отклонява кораба на север и пътниците слизат на брега на Кейп Код в Нова Англия (New England). Джон Уинтроп (1588–1649) пристига в Новия свят 10 години по-късно, през 1630 година, с кораба „Арабела“, на който пише своята концептуална проповед „Модел на християнско милосърдие“ (A Model of Christian Charity). Вж: (Кратка история на Америка 2011: 13) [6].

[2] Цитатът е по Рифкин, Дж. Европейската мечта. Как бъдещето на Европа затъмнява Американската мечта. София: Прозорец, 2005, с. 24.

[3] Постмодернистите ревизираха идеологическите принципи на модернизма, отричайки „големите разкази“ (в историята и литературата). Жан-Франсоа Лиотар откроява основните черти на постмодерната наратология: разказа функция губи показатели – големия герой, големите опасности, големите описания и голямата цел [13]. В дебата за „края на историята“, поставен от Франсис Фукуяма, се достига до тезата, че историята не е нищо друго освен съперническа борба между икономически и политически идеологии относно притежаването на ресурсите, разпределението на капиталите и пазарите и управлението на хората.

 

Silva VasilevaСилва Василева е заместник-директор на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе

 

Никола Бенин

Д-р Никола Бенин е главен асистент в Катедрата по български език, литература и изкуство (БЕЛИ) към Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Посетители: 132

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Гост писа Още
    Изглежда никой няма думи... преди 11 часа
  • Todor Tuparov писа Още
    Видов ден. Толкова е... преди 2 дни
  • Юрий Проданов писа Още
    Понеже темата ме... преди 4 дни
  • Valko писа Още
    Поредното полезно... преди 5 дни
  • Зори писа Още
    Аз харесвам статиите в... преди 6 дни
  • Valpet писа Още
    Много поучителни четива... преди 1 седмица
  • Комитата писа Още
    Чак сега попадам на този... преди 1 седмица
  • някъде в Европа писа Още
    Кога се очаква прожекция... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А ето и резултатите от... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Maria Noriega...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Жестоко откровен текст.... преди 2 седмици
  • Маги писа Още
    Лесно е да НЕ приемаме... преди 2 седмици
  • Михаил Василев писа Още
    Не съм гледал филма , но... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не съм гледал... преди 2 седмици
  • Граматиков писа Още
    Калояне, нещо малко... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Има нещо знаково в... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да, добра идея... преди 2 седмици
  • малцинство писа Още
    Извинявам се, малко е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Знам, че темата е спорна,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    Рядко съм се срещал с... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Това е интервю, а не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    "Обрана" е като да обереш... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Към критиката на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Трябва коректор. На... преди 2 седмици
  • Леа Коен писа Още
    Хубав текст преди 2 седмици