1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Във фирмените централи печалбите се покачват, в панелните квартали се покачва безработицата, в държавните училища се лющят стените. Правителството няма пари. Така описва ситуацията икономистът Джон Кенет Гълбрайт. Той се оплаква от противоположността между „обществена бедност и частно богатство“, с което стартира бурна дискусия относно ролята на държавата. Намираме се в САЩ, в края на петдесетте години.

Това е дебат, който постепенно придобива собствена динамика.

Правителството ще трябва да дефинира по нов начин ролята на държавата, независимо от това дали то е социалистическо или християндемократическо. С най-голяма острота се налага един въпрос, който всички участници в дебата за капитализма до този момент се стремят да избягват: въпросът за парите.

„Тогава при Гълбрайт ставаше дума за това дали държавата иска да стане по-силна“, казва Фриц Шарпф, директор на института за социални изследвания Макс Планк в Кьолн. „Днес вече става дума за това дали държавата може да стане по-силна“. Защото една силна държава в наше време е преди всичко една финансово силна държава. Само правителство, което има пари, може да строи училища и да изплаща социални помощи. Германският финансов министър обаче пада от една бюджетна дупка в друга. Правителството съкращава разходите където може – при помощите за безработни, при заплатите на чиновници, при строежа на улици или добавки за пенсионерите. Градовете съкращават парите за старчески центрове и библиотеки – и междувременно продават дори уличните лампи. Провинциите съкращават помощите за търсещите политическо убежище и за слепите, намаляват субсидиите за музеи и театри, а почти всяка провинция отлага ремонтите на училища и намалява работните места за учители, с или без резултатите от ПИЗА[1].

А и какво ли друго им остава? На теория нови данъци и социални облагания биха могли да набавят нови пари, но на практика? Социалните облагания правят работните места по-скъпи, а тогава фирмите съкращават още повече места. По-високите фирмени данъци правят страната неизгодна, а тогава още повече фирми изтеглят бизнеса си в чужбина. По-високите подоходни данъци правят така, че в ръцете на гражданите остават още по-малко пари, а с това вътрешното потребление намалява още повече. Накратко: „Всъщност ние се нуждаем от повече преразпределение, за да можем да обезщетим ония, които губят от глобализацията, но да се намерят средствата за това става все по-трудно“, казва Ханс-Вернер Зин, директор на мюнхенския институт Ифо.

Как тогава може да бъде финансирана държавата във времената на световна конкуренция, без от това да пострада икономиката? Как може тя да достигне старата си сила, без да създаде нова бедност?

Може би това просто не е възможно. Може би правителството няма да има никакъв друг избор, освен да предостави още повече обществени области в ръцете на пазара. Това във всеки случай е първото впечатление, което се появява, когато човек погледне цифрите. В успешните англосаксонски страни като Ирландия, Канада или САЩ държавата не получава дори 30 цента от всеки заработен долар или евро. А точно в тези страни икономиката нарасна значително през последните години, при което безработицата е ниска. В средата на Европа, напротив, в Германия, Франция и Италия, данъчният процент се намира на нивото на около 40 процента. Там икономиката расте бавно, а безработицата е висока.

Означава ли това, че за голямо благосъстояние е необходима малка държава? При един повторен поглед се оказва, че връзката не е чак толкова проста. В скандинавските страни като Дания или Швеция държавата прибира обратно даже половината от изработените пари. И въпреки това там растежът е висок. Дългосрочната безработица е почти непозната. „Няма ясна корелация между данъчното и социално облагане в една държава и нейната обща конкурентоспособност или растежа на икономиката й“, казва Стефан Гарели, професор на университета за мениджмънт IMD в Лозана. По-важно е това чрез кои точно данъци се финансира държавата.

Действително, от доста време насам специалистите различават три различни модела на социалната държава, а именно:

1. Англосаксонският модел, при който държавата организира по частен път големи части от обществото, като образование и здравеопазване, а социалните помощи се ограничават до предпазването от бедност.

2. Континентално-европейският модел, при който голяма част от държавното осигуряване се финансира не чрез данъците, а чрез социалните облагания, които се изплащат от работодателите и техните постоянно назначени служители. 

3. Скандинавският модел, при който социалната държава се финансира на първо място чрез данъците и при който също и самостоятелните предприемачи, както и отчасти заетите, имат право на обширни социални подпомагания.

Дълго време изглеждаше така, сякаш и трите модела са еднакво подходящи за организиране на държавното дело, без при това да се отслабва икономиката. Но след това Германия изведнъж започна да се подхлъзва от една конюнктурна криза в следващата, безработицата нарасна, а немското обединение причини огромни допълнителни разходи. За да може да финансира изграждането на Изтока, като същевременно изплаща достатъчно пенсии и социални помощи, още правителството на Кол повиши социалното облагане. По този начин се ускори развитието, в резултат на което допълнителните разходи извън заплатите (Lohnnebenkosten, non-wage labor costs) нарастваха и нарастваха, нормалните работни места ставаха все по-скъпи, а заедно с това – и все по-редки. Нарастващата по тази причина безработица започна да пробива все по-нови дупки в социалните каси, което пък от своя страна оскъпи работните места още повече. Един дяволски кръг, от който по мнението на мнозина експерти вече няма изход, намиращ се в рамките на системата. „Континентално-европейският модел, така както той се практикува в Германия и Франция, се провали“, казва Стивън Колинън, професор по икономика в Харвард.

При което всички, които продължават да гледат на капитализма с недоверие, задават един нов въпрос: А защо датчаните и шведите все още могат да си позволят разкошната социална държава, която тук при нас изглежда нефинансируема?

Обяснението изглежда на пръв поглед доста капиталистическо: северноевропейците вземат необходимите пари от потребителите и от обикновените данъкоплатци, като същевременно те се отнасят много предпазливо към фирмите. За това служат преди всичко два лоста. Единият от тях е по-високият данък на добавената стойност (ДДС). Когато например едно датско семейство си купи гардероб за 1000 евро, то от тях 250 евро отиват именно за този данък. С тези пари датската държава субсидира детски градини, държавни пенсии или помощи за безработни, които се финансират до 80 процента чрез данъците. Предимството: социалните разходи не ощетяват датските производители прекомерно в сравнение с конкурентни страни с ниски заплати. Работните места не са натоварени със социални обложения, а при закупуването на един гардероб, произведен в Полша или Чехия, данъкът добавена стойност е същият.

Вторият лост, който скандинавците използват, е дуалният данък общ доход. Той облага високо работните заплати, докато доходите от капитал, като например фирмени печалби, лихви или дивиденти, почти не се облагат. Така например Финландия, Норвегия и Швеция намалиха през последните 15 години данъчните си проценти за доходи от капитал повече от наполовина. Вместо, както досега, да изискват 72 процента, сега те изискват само 28 до 30 процента. Тези тарифи междувременно са едни от най-ниските във всички индустриализирани страни. За това пък данъчното облагане за постоянно работещи служители в скандинавските страни, въпреки леките облекчения, все още е доста високо. Но то пък засяга преди всичко ония, които печелят повече. Най-високите данъчни проценти лежат между 52 и 56 процента. Поради което кьолнският социален изследовател Фриц Шарпф обозначава скандинавската система като „социализъм вътре в една класа“. Преразпределението става вече не между капитал и работа, а само между по-добре и по-зле печелещи работници и служители, но там пък толкова по-очевидно.

За разлика от немците, по този начин скандинавците успяват да запазят голямата си социална държава, без да прогонят инвеститорите, като при това се грижат и за социално равенство. Никъде другаде в Европа бедните и богатите не се намират така близо едни до други, както в скандинавските страни.

А това е път, който според икономистите е възможен и тук. Ако бъдещите правителства започнат да финансират социалната система повече чрез данъците вместо чрез облагане, свързано с оскъпяване на работните места, това би довело до нов подем на работния пазар. Допълнителните разходи извън заплатите ще намалеят, работните места ще станат отново рентабилни.

Според изчисления на Немския институт за икономически изследвания в Берлин (DIW), биха се появили повече от 500 000 нови работни места, ако се финансира чрез данъците поне онази част от социалната система, която така или иначе не принадлежи към социалното осигуряване: така наречените извън-осигурителни разходи (versicherungsfremde Leistungen). Към тях се числят парите за майчинство, ранните пенсии или заплащаните от държавата курсове за преобразование. Всичко това са задачи, твърдят специалистите от DIW, за които трябва да плащат не само фирмите, но и цялото общество, т. е. и нормалните данъкоплатци.

Заедно с разноските, които са се добавили към социалните разходи в рамките не немското обединение, тук става дума за около 84 милиарда евро. Ако в бъдеще тези пари се финансират чрез данъците, а не чрез социалното облагане, то тогава преди всичко „ще бъдат коригирани грешките от последните десет години“, пишат експертите от DIW.

По въпроса за това кои точно данъци трябва да бъдат повишени, съществуват различни мнения. Изследователите от DIW предлагат една комбинация от ДДС, данъци по заплатите, данък общ доход, корпоративни данъци и евентуално едно ново издание на данъка по собствеността. Специалисти от Института за изследване на работния пазар и професиите в Нюрнберг, които са правили подобни изчисления, подчертават, че ДДС може да бъде повишен и с известно забавяне, например едва след една година, за да се избегне спадането на потреблението.

Съветът по икономика междувременно смята дуалния данък общ доход по скандинавски модел за напълно допустим и тук. Чрез този модел, обясняват правителствените съветници, държавата би могла да си набави необходимите средства, без да прогони от страната все по-мобилния капитал. „Това води до подобрение на условията за растеж на икономиката и на шансовете на служителите за достигане на по-високи доходи“.

При реформи по този образец не е необходимо държавата да бъде намалявана, тя просто се финансира по друг начин. Тя може да стане по-ефективна и ако започне да организира по-добре социалната система. „В Германия повечето данъци отиват от единия джоб в другия“, оплаква се Денис Сноуер, президент на Киелския Институт за световна икономика. Вместо да се подпомага истински нуждаещите се, тук в страната се подпомагат преди всичко ония, които принадлежат към средната класа. Това означава, че ония, които плащат по-високи данъци, после си ги получават обратно, под друга форма. За какво тогава цялата работа?

„Трябва да организираме социалната държава по-ефективно“, казва и шефът на Ифо Хнас-Вернер Зин. Например, като се дават на безработните повече помощи, свързани с техни собствени начинания и проекти, вместо просто да се плащат пари за седене и чакане.

(…)

„Германия стои като буридановото магаре между двете купи сено и не може да се реши“, казва Щефан Лайбфрийд, професор по социална политика в университета в Бремен. През последните години правителството намали значително данъците както за предприемачи, така и за служители. Междувременно данъчният налог в Германия е толкова нисък, колкото едва ли в някоя друга високо развита страна. От друга страна почти никъде няма толкова високи разходи за социални помощи както тук. А същевременно държавата намалява обхвата на социалните си програми. По този начин правителството се клати насам-натам между англосаксонския модел на силен пазар и скандинавския модел на силна държава, без да може да се реши кой от двата да избере.

Както и магарето от писанията на френския философ Жан Буридан. Което, както всички знаем, накрая умряло от глад, защото не можало да вземе решение.



[1] ПИЗА (Programme for International Student Assessment) – една от международните програми за оценка и сравняване на ученическата подготвеност в различните страни по света, в която през последните години резултатите на германските ученици бяха изключително незадоволителни, бел. пр.

Източник

Pin It
Волфганг Ухатиус
Волфганг Ухатиус е икономически редактор на немския седмичник Die Zeit.
Други статии от този автор

Посетители

48

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 4 часа
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 10 часа
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 13 часа
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 2 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 2 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 3 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 3 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 3 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 4 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 4 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Как да не се сети... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Най-важният въпрос е... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Не виждам прилика на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Във Фейсбук вече съм... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Добре де, нека... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Забележете, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, благодаря ти. Ако... преди 2 седмици
  • Биляна писа Още
    Масовата психоза е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    В хода на последните... преди 2 седмици