Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

I
2009 05 Limits of controlНалице е все по-засилващ се интерес към техниките за контролиране на съзнанието. Говори се, че Сирхан Сирхан[1] е бил обект на пост-хипнотично внушение, докато е седял, гърчейки се неистово, на плота за подгряване в кухнята на Хотел „Амбасадор“ в Лос Анжелис, а онази все още неидентифицирана жена го държала и шепнела нещо в ухото му. Твърди се, че техники за модифициране на поведението се използват при непокорни затворници и задържани, често без тяхното съгласие. Доктор Делгадо[2], който веднъж спря нападащ бик чрез дистанционен контрол на електроди, поставени в мозъка му, напусна САЩ, за да продължи изследванията си с човешки обекти в Испания. Пране на мозъци, психотропични медикаменти, лоботомия и други, по-изтънчени форми на психохирургията: технократският контролен апарат на Съединените Щати разполага с множество нови техники, които, ако бъдат използвани напълно, биха накарали 1984 на Оруел да изглежда като доброжелателна утопия.

II
Но думите все още си остават главното средство за контрол. Внушенията са думи. Убеждаването е думи. Заповедите са думи. Никоя машина за контрол, измислена до момента, не може да функционира без думи; всяка такава машина, опитваща се да функционира, разчитайки изцяло на външна сила или изцяло на физически контрол над съзнанието, скоро ще се сблъска с границите на контрола.

III

Поредица „Световна класическа есеистика“

Бележки за „Камп“ от Сюзън Зонтаг

Едно обесване от Джордж Оруел

Наводнение от псевдо-събития от Даниел Бърстин

ОК ли е да бъдем Лудити? от Томас Пинчън

Против интерпретацията от Сюзън Зонтаг

Условия за свободата от Ърнест Гелнър

Информирайки се до смърт от Нийл Постман

Пътят към „1984“ от Томас Пинчън

Такива, такива бяха радостите от Джордж Оруел

Естетика на мълчанието от Сюзън Зонтаг

Фройд и литературата от Лайънъл Трилинг

Граматики на творчеството от Джордж Стайнър

Границите на контрола от Уилям Бъроуз

Култура и варварство от Тери Игълтън

Писателите и Левиатан от Джордж Оруел

За фотографията от Сюзън Зонтаг

Размишления върху Чоран от Сюзън Зонтаг

Политиката и английският език от Джордж Оруел

Размисли за гилотината от Албер Камю

Преходът към Нарцис от Норман Мейлър

От дома на мъртвите от Тони Джуд

За Достоевски от Йосиф Бродски

Идеалният съпруг от Сюзън Зонтаг

Лир, Толстой и Шутът от Джордж Оруел

Какво е нацията от Ернест Ренан

Миналото е друга страна от Тони Джуд

Дуенде – теория и същност от Федерико Гарсия Лорка

Предотвратяването на литературата от Джордж Оруел

Пленителният фашизъм от Сюзън Зонтаг

Авангард и кич от Клемънт Грийнбърг

Какво означава класическо? от Дж. М. Кутси

Един основен импас[3] на всички машини за контрол е следният: контролът се нуждае от време, в което да бъде упражнен. Защото той се нуждае от съпротива или примирение; в противен случай той престава да бъде контрол. Аз контролирам един хипнотизиран обект (поне отчасти); аз контролирам един роб, едно куче, един работник; но ако установя пълен контрол по някакъв начин, като например чрез поставяне на електроди в мозъка, то тогава моят обект не е нищо повече от магнетофон, фотоапарат, робот. Човек не контролира един магнетофон – той го ползва. Помислете за разграничението и имплицитно свързания с него импас. Всички системи за контрол се опитват да направят контрола толкова стриктен, колкото е възможно, но в същото време, ако успеят напълно, то не би останало нищо, което да се контролира. Нека да предположим например, че една система за контрол е поставила електроди в мозъците на всички бъдещи работници при раждането им. Контролът сега е абсолютен. Дори мисълта за бунт е неврологично невъзможна. Не са необходими полицейски сили. Не е необходим психологически контрол, с изключение на натискането на бутони, за да се постигнат определени активации и операции.

IV
Когато не съществува опозиция, контролът се превръща в безсмислено твърдение. Много съмнително е дали един човешки организъм би бил в състояние да преживее пълния контрол. Там не би имало нищо. Не би имало личности. Животът е воля (мотивация) и работниците не биха били повече живи, може би и в буквалния смисъл. Понятието за внушение като съвършена техника предполага, че контролът е частичен, а не пълен. Не е нужно да внушавате нещо на магнетофона си, нито пък да го подлагате на болка, принуждение или убеждение.

V
При системата за контрол на маите, където жреците са държали всички жизнено важни Книги на сезоните и боговете, календарът се е основавал на всеобщата неграмотност, тъй като те (вярванията) функционират чрез масовите медии – един много двуостър инструмент за контрол, както показа Уотъргейт. Системите за контрол са уязвими, а новинарските медии са неконтролируеми по самата си природа, поне в западните общества. Алтернативната преса е новини и алтернативното общество е новини, а като такива и двете те биват поети от масовите медии. Монополът, който някога упражняваха Хърст и Люс[4], вече се разпада. Всъщност, колкото по-херметична и привидно успешна една система за контрол е, толкова по-уязвима става тя. Една слабост, вътрешно присъща на системата на маите беше, че те не са се нуждаели от армия, която да контролира работниците им, а следователно не са имали армия и когато са се нуждаели от нея, за да отблъснат нашествениците. Едно от правилата на социалните структури е, че всичко, което не е необходимо, ще атрофира и ще стане неефикасно след определен период от време. Откъснати от военната игра – а, спомнете си, маите на са имали съседи, с които да враждуват – те са изгубили способността да воюват. В есето си Мая-авантюристът аз намекнах, че една такава херметична система за контрол би могла да бъде напълно дезориентирана и доведена до срив дори от една-единствена личност, която е бърникала из календара, от който системата на контрол е зависела все повече и повече, докато същинските средства за контрол постепенно са отпаднали.

VI
Нека разгледаме една ситуация на контрол: десет души в една спасителна лодка. Двама въоръжени, самозвани водачи принуждават останалите осем да гребат, докато те разпределят храната и водата, задържайки по-голямата част за себе си и разпределяйки само толкова, колкото е необходимо, за да могат останалите да гребат. Двамата водачи сега трябва да упражняват контрол, за да поддържат една привилегирована позиция, която не биха могли да удържат без него. Тук методът на контрол е силата – притежаването на оръжия. Премахването на контрола би било осъществено чрез надвиване на водачите и отнемане на техните оръжия. След като това е постигнато, би било изгодно те да бъдат убити веднага. Така че, след като веднъж са установили система на контрол, водачите трябва да продължават тази политика като въпрос на самосъхранение. Кой тогава се нуждае от това да контролира останалите, освен хората, които по този начин защищават една позиция на относителна привилегированост? И защо е необходимо за тях да упражняват контрол? Защото те скоро биха изгубили тази позиция и привилегия, а в много случаи и животите си, ако биха преустановили контрола.

VII
Нека сега изследваме способите, чрез които бива упражняван контрола при сценария със спасителната лодка: двамата лидери са въоръжени с, да речем, .38 револвери – дванадесет изстрела и осем потенциални опонента. Те могат да спят на смени. Въпреки това обаче те не все още трябва да внимават да не допуснат осемте гребци да разберат, че възнамеряват да ги застрелят, когато достигнат земя. Дори и в тази примитивна ситуация силата е допълнена от измама и убеждение. Водачите ще слязат на точка А, оставяйки на другите достатъчно храна, за да достигнат точка Б, така обясняват те. Те имат компаса и допринасят към общата работа, използвайки навигационните си познания. Не след дълго те ще започнат да се опитват да убедят останалите, че това е общо дело, в което всички те работят за една обща цел. Те могат да направят и отстъпки: да увеличат порциите от храна и вода. Една отстъпка разбира се означава запазване на контрола – тоест, разпределението на запасите от храна и вода. Чрез убеждение и отстъпки те се надяват да предотвратят една съгласувана атака от страна на осемте гребци.

VIII
Всъщност те възнамеряват да отровят питейната вода веднага, щом напуснат лодката. Ако всички гребци знаят това, те биха ги нападнали, независимо от това какви са шансовете им. Сега ние виждаме, че друг важен фактор при контрола е да се крият от контролираните истинските намерения на контролиращите. Разширявайки аналогията със спасителната лодка до Кораба на държавата, само малко съществуващи сега правителства биха удържали на една внезапна, всеобща атака от страна на непривилегированите им съграждани, а такава атака би могла да се случи много реално, ако намеренията на някои правителства биха станали недвусмислено очевидни. Нека да предположим, че водачите на спасителната лодка са построили барикада и са успели да удържат на атаката и да убият всичките осем гребци, ако това е необходимо. Но тогава те би трябвало да гребат сами и никой от двамата не би се намирал в сигурност от другия. По подобен начин, едно модерно правителство, въоръжено с тежки оръжия и подготвено за атака, би могло да унищожи деветдесет и пет процента от гражданите си. Но кой ще върши работата, и кой ще ги защищава срещу войниците и техниците, необходими, за да се произвеждат и поддържат оръжията? Успешният контрол означава да се постигне баланс и да се избегне открит конфликт, при който би била необходима радикална сила. Това се постига чрез различни техники на психологически контрол, също балансирани. Техниките както на силата, така и на психологическия контрол, биват постоянно подобрявани и пречиствани – и все пак несъгласието по целия свят никога не е било толкова широко разпространено или толкова опасно за днешните контролиращи.

IX
Всички модерни системи за контрол са заредени с противоречия. Погледнете Англия. „Никога не отивайте прекалено далеч в която и да било посока“ е правилото, върху което е изградена съвременна Англия, и в това има известна мъдрост. Но, избягвайки една задънена улица, те попадат в друга. Всичко, което се развива в момента там, е насочено навън. Нищо не е вечно. Онова, което привършва, е времето, а контролът се нуждае от време. Англия просто буксува в търсене на време, докато същевременно бавно пропада. Погледнете Америка. Кой всъщност контролира тази страна? Много е трудно да се каже. Разбира се, много богатите са една от най-мощните контролиращи групи, тъй като те се намират в позиция, от която могат да контролират и манипулират цялата икономика. Въпреки това обаче не би било в тяхна изгода да се установи или да се направи опит за установяване, на едно открито фашистко правителство. Силата, веднъж доведена на власт, подкопава властта на парите. Това е друг импас на контрола: защита от защитниците. Хитлер създаде SS, за да го защищава от SA. Ако беше живял достатъчно дълго време, въпросът за защита от SS би възникнал неизбежно. Всички римски императори са били изложени на милостта на преторианските гвардейци, които в една-единствена година са убили двадесет императори. А освен това, никоя модерна индустриална страна не е станала фашистка без програма за военна експанзия. Но вече няма накъде да се експандира – след стотици години, колониализмът е само част от миналото.

X
Не може да има съмнение, че през последните тридесет години в Америка се случи културна революция с безпрецедентни измерения, и тъй като сега Америка е моделът за останалата част от западния свят, тази революция е световна. Друг фактор са масовите медии, които разпространяват всички културни движения във всички възможни посоки. Фактът, че тази революция, обхващаща целия свят, се е случила, показва, че контролът е бил принуден да направи отстъпки. Разбира се, една отстъпка все още означава запазване на контрола. Ето ти десет цента, аз ще задържа долара. Ще облекчим малко цензурата, но не забравяй, че бихме могли да вземем всичко обратно. Хм, в този момент това изглежда доста съмнително.

XI
Отстъпката е друго заслепение. Историята показва, че щом веднъж едно правителство започне да прави отстъпки, то се намира на еднопосочна улица. Разбира се, те биха могли да отменят всички отстъпки, но това би ги изложило на двойния риск от революция или много по-голямата опасност от открит фашизъм, и двете неща изключително опасни за настоящите контролиращи. И дали от суматохата и бъркотията може да възникне някаква ясна политика? Отговорът вероятно е „не“. Масовите медии се оказаха един много ненадежден и дори измамен инструмент за контрол. Те са неконтролируеми поради нуждата им от НОВИНИ. Ако един вестник, или дори цяла редица вестници, принадлежащи на една и съща личност, прави от тази история горещи НОВИНИ, някой друг вестник също ще я подхване. Всяко налагане на държавна цензура върху медиите е стъпка по посока на държавен контрол – една стъпка, която големите пари никога няма да приемат лесно.

XI
Не бих искал да твърдя, че контролът автоматично надвива самия себе си, нито пък че протестът, следователно, е ненужен. Едно правителство не е никога толкова опасно, както в моментите, в които се впусне в някакъв противоречив или открито самоубийствен курс. Окуражаващо е, че някои проекти за модификация на поведението бяха разкрити и преустановени, а такива разкрития и публични обяви със сигурност трябва да продължават. Всъщност, аз приемам, че ние имаме правото да настояваме, че всяко научно изследване трябва да бъде поставено на критично публично разглеждане, и че не би трябвало да съществува нещо такова като „строго секретни“ изследвания.


Източник 



[1] Убиецът на Роберт Кенеди. Бел. пр.

[2] Др. Хозе Мануел Родригес Делгадо – испански професор по физиология в университета Йейл, известен с изследванията си на електрическото стимулиране на части от мозъка. (Бел. пр.)

[3] Задънена улица. Бел. пр.

[4] Рандолф Хърст (1863–1951) и Хенри Люс (1898–1967): големи американски вестникарски магнати. Бел. пр.

Уилям Бъроуз
Уилям Бъроуз (1914–1997) е американски романист, есеист, социален критик и художник.
Други статии от този автор
Посетители: 94

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Галенка писа Още
    Аз При Стаменов  имах... преди 1 ден
  • Радомир Парпулов писа Още
    Глас в пустиня ....   ... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 6 дни
  • Владимир писа Още
    sonogram - ехография
    sign... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Защо да ходим надалеч.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И това е единственото... преди 2 седмици
  • Елена писа Още
    Толкова много... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е, че Златко не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Мдааа, целият свят... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Между другото, и... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Смилов е изключително... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Честно казано, тази... преди 2 седмици
  • Колчо Ковачев писа Още
    Страхотно добър... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Днес сутринта пих... преди 2 седмици
  • пацо и саня писа Още
    Хубав разказ, ама... преди 2 седмици
  • Rita писа Още
    Приятели, не виждате... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Много силен разказ!
    И... преди 3 седмици
  • Данина писа Още
    Кръстина,къде видяхте... преди 3 седмици
  • тина писа Още
    Обидно ми е, че се... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Много интересно. Само... преди 3 седмици
  • Архимандрита писа Още
    А кой им е виновен на... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Даниел Смилов дълбоко... преди 4 седмици
  • коста стаменов писа Още
    "Ранделова" или... преди 4 седмици
  • Ранделова писа Още
    Чудя се как ли би... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че Елиас... преди 4 седмици