1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 

Странно обаче, но не това беше причината, поради която моят приятел ги виждаше като губещи. Реалната причина беше, че кандидатът на демократите беше брилянтен, безупречен, нещо като рок-звезда, феномен. И това беше първият път, когато чух името на Барак Обама, избраният сега президент.

Едно от разбиранията за тези избори е, че те са били обикновено състезание, трансформирано от един необикновен кандидат. Според тази теория Америка си остава същата. Тя все още е една инстинктивно консервативна нация. Причината, поради която тези избори бяха различни – и завършиха с победата на един очевидно малко вероятен избраник – са талантите и недостатъците на сегашните кандидати.

Но това не е теория, която аз приемам. Изборите завършиха по този начин, защото това беше необходимо. Появата на Барак Обама се случи, можеше да се случи единствено, защото Америка се променя дълбоко. Това бяха епохални избори не защото в тях участваха изключителни кандидати. В тях участваха изключителни кандидати, защото това бяха епохални избори.

Ето как се е променила Америка:

Американският народ става, буквално, един по-различен народ

Най-очевидната промяна, разкрита от тези избори, е отношението към расата. Само преди малко повече от 40 години Барак Обама сигурно би имал трудности да получи обяд в някой ресторант, камо ли да бъде президент на САЩ.

През 1962 демократите от Алабама избраха Джордж Уолас за техен кандидат за губернатор и след няколко месеца той положи клетва, стоейки върху една златна звезда, поставена на мястото, където един век преди това Джеферсън Дейвис беше положил клетва като президент на Конфедеративните Американски Щати. И Уолас каза следното: „Аз тегля чертата в праха, хвърлям ръкавицата пред краката на тиранията и заявявам: сегрегация сега, сегрегация утре, сегрегация завинаги.“

Но сегрегацията не продължи завинаги. Тя дори не надживя Джордж Уолас. И през 2008 демократите от Алабама избраха Барак Обама за президент.

Традиционната политика на бяла Америка бива трансформирана. Страната се променя демографски – бързо и видимо. Американското Бюро за преброяване на населението предполага, че през 2042 белите американци ще бъдат малцинство.

Карл Роув, стратегът на Джордж Буш, беше убеден още преди дълго време, че републиканците трябва да се обвържат с испаноезичната общност или инак ще пострадат в бъдеще. Това беше причината, поради която, противно на инстинктите на партията, господин Буш поддържаше либерална политика по въпросите на имиграцията – поддържана също и от Джон Маккейн.

Америка никога няма да бъде същата отново, защото Америка няма да бъде същата.

Светът се променя, а заедно с него и мястото на Америка в света

Америка си остава най-голямата единична сила в света, но възходът на Китай, новото войнолюбие на Русия и богатството на държавите от Персийския залив поставят тези избори в много по-различен от предишните контекст.

В тези избори Америка търсеше не просто кандидат, способен да командва нейните въоръжени сили във време на пълна хегемония. Тя вече искаше нещо повече. Тя търсеше лидер, като Обама, който може да командва, но може да заслужи и уважението на света.

Кризата на финансовите пазари само подсили това чувство. За пръв път от едно поколение насам идеалът за свободните пазари и неговите защитници се видяха принудени да отстъпят.

Американската политика е определяна от нарастващата средна класа

В продължение на 40 години американската политика беше определяна от разцеплението в демократическата партия по въпроса за гражданските права. Южната стратегия на Ричард Никсън, стартирана в края на 60-те години, имаше за цел да доведе при републиканците разочарованите избиратели от сегрегационистките щати. Тя беше почти напълно успешна.

Демократическите президенти като Франклин Рузвелт, Хари Труман и Джон Кенеди бяха обединили либералния Север с бедните и лишени от собственост бели от дълбокия Юг. След Акта за Гражданските Права тази връзка беше разкъсана. И демократите изпаднаха в трудности без източника на южняшката поддръжка.

И все пак постепенно започна да се появява нещо, което човек би могъл да нарече „масова бърбореща класа[1]“ – и което прави от един северен либерален политик като Обама кандидат, който е толкова сериозен, колкото не е бил никой друг от времето на Кенеди насам. Рекорден брой американци днес завършват средно образование или посещават колежи. Има 7,3 милиона американски милионери, а половината от страната вече счита себе си за принадлежаща към средната класа, работи по-малко и се радва на повече свободно време. Дори само за да могат да се състезават за тези избиратели, републиканците трябваше да изберат един необичаен кандидат. И все пак той изгуби.

Достигнат е краят на Южната Стратегия и това променя американската политика из основи.

Стандартният републикански дневен ред вече не функционира

Големите теми на републиканската политика – намаляването на подоходния данък, борбата срещу престъпността, реформата на системата за социално осигуряване, поставянето на абортите извън закона, поддръжката за семейството – вече не носят политически успех. Демократическата музика звучи по-добре.

Намаляването на данъците изгуби привлекателната си сила, защото 29 милиона американци изобщо не плащат какъвто и да било подоходен данък и защото демократите са научили как да притъпяват това послание. Успехът направи от престъпността една по-малка грижа. И отчаяната необходимост за републиканците да спечелят гласове сред жените прави сериозен проблем от тяхната позиция по въпроса за аборта.

Републиканците бяха принудени да изберат един нетипичен кандидат, защото не разполагаха с избираем такъв сред основните си сили. А това е така, защото основният републикански дневен ред вече не е печеливш.

Добре дошъл на един нов американски президент. Добре дошла на една нова американска политика.


Източник 



[1] „Бърборещата класа“ (chattering class) е понятие, често използвано от консервативните политически коментатори за обозначаване на една политически активна, социално ангажирана и високо образована елитна част от средната класа, особено хора с политически, медийни и академични връзки. Обикновено това се отнася до хора с (реални или предполагаеми) левичарски предпочитания. Бел. пр.

Pin It
Даниел Финкелщайн
Даниел Финкелщайн (род. 1962) е британски журналист и бивш политик. Той е помощник-редактор и главен автор на водещи статии за британския The Times, както и седмичен политически колумнист.

Посетители

45

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 4 часа
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 10 часа
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 13 часа
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 22 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 2 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 2 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 3 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 3 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 3 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 4 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 4 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Как да не се сети... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Най-важният въпрос е... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Не виждам прилика на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Във Фейсбук вече съм... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Добре де, нека... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Забележете, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, благодаря ти. Ако... преди 2 седмици
  • Биляна писа Още
    Масовата психоза е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    В хода на последните... преди 2 седмици