Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 73% (3 гласувания)

 

2019 04 Soros 

 

В едно лепкаво парижко утро, в края на май [2017], Джордж Сорос, вторият най-охулван милиардер в Ню Йорк (но струващ много милиарди повече от другия), изнесе реч пред Европейския съвет по външни работи – организация, за чието основаване сам той беше помогнал преди десет години. Представен като „европеец по душа“ от дамата, която го представи, роденият в Унгария Сорос, който е направил богатството си като мениджър на борсов хедж фонд, а днес е филантроп, политически активист и държавник на свободна практика, беше дошъл тук, за да сподели мислите си по въпроса за спасяването на Европейския съюз.

Облечен в тъмен костюм, без вратовръзка и с яка на ризата извън ревера на сакото, Сорос се изкачи на сцената с решителната крачка на 87-годишен човек, който все още играе тенис по няколко пъти седмично. Разбира се, забелязваха се и някои отстъпки пред възрастта. Той изнесе речта си седнал и ползваше настолна лампа за осветяване на текста. (Честно казано, конферентната зала на хотела, в която се провеждаше събитието, беше доста мрачна.) Преобръщаше страниците с дясната ръка, като държеше лявата на коляно, сякаш се подпираше. Имаше моменти, в които изглеждаше на крачка от загуба на равновесие, макар че това не се случи.

Като личност Сорос е доста чаровен, с чувство за хумор човек. Но писанията и речите му – той е публикувал 14 книги – могат да бъдат понякога малко сковани, и този случай не беше изключение. Той почти не се обръщаше към публиката, която включваше президента на Сърбия и премиера на Албания, като се изключат думите: „Мисля, че това е правилното място за обсъждане на въпроса как да се спаси Европа.“ Но освен да призове Европейския съюз към оказване на повече помощ за Африка (нещо, което според него ще намали бежанската криза, която доведе до толкова много неотдавнашни политически катаклизми в Европа), забележките му бяха по-скоро описателни, отколкото предписващи. Европейският съюз, каза той, е изправен пред „екзистенциална криза“.

Говорейки накратко за икономическите перспективи пред Европа, той каза: „Може би сме на път към друга голяма финансова криза.“ Отчасти в отговор на предупреждението му, борсовият индекс „Дау“ спадна с близо 400 пункта през този ден. Сорос обикновено се смята за най-големият борсов играч, работил някога на Уолстрийт и, въпреки че е престанал да работи в тази сфера преди доста години, реакцията [на борсата] беше един вид моментален индикатор за продължаващата му способност да упражнява влияние  върху пазарите. Вниманието, което се обръща към този коментар, също подчертава, по малко ироничен начин, едно от най-трайните разочарования в живота му: финансовите му идеи все още имат доста по-голяма тежест от политическите му разсъждения.

И все пак политическата сфера е мястото, в което Сорос е направил най-дръзкия си облог. След падането на Берлинската стена през 1989 той е изсипал стотици милиони долари в страните от бившия съветски блок, за да насърчава развитията на тамошните граждански общества и либералната демокрация. Това е нещо като планът „Маршал“, но този път за Източна Европа, само че личен, една грандиозна частна инициатива без исторически прецедент. Освен това инициативата му е и огромен облог, че една част от света, в която почти винаги е царувала тирания, [днес вече] ще приеме идеи като отчетност на правителството и етническа толерантност. В Лондон през 1950-те години Сорос е бил ученик на австрийския философ-емигрант Карл Попър, който защитава идеята за „отворено общество“, в което на преден план стоят индивидуалната свобода, плурализмът и свободните разследвания. Концепцията на Попър се превръща в кауза за Сорос.

Но в наши дни тази кауза е доста оспорвана. Под управлението на Владимир Путин Русия се върна към автокрация, а Полша и Унгария се движат в същата посока. С възхода на Доналд Тръмп в Съединените щати, където Сорос е основен донор на демократическите кандидати, както и с нарастващата сила на десните популистки партии в Западна Европа, визията на Сорос за либерална демокрация е заплашена дори и в най-старите си, най-дългогодишни крепости. Национализмът и племенничеството се възраждат, старите бариери се подсилват, границите отново се укрепват. Днес Сорос е изправен пред реалната възможност за провал на целта, на която е посветил по-голямата част от богатството и последната глава от живота си. Но не само това: той се е оказал в тревожната позиция на човек, нарочен като най-големия злодей в тази антиглобална реакция. Еврейският му произход и кариерата в сферата на финансите го превръщат в идеална цел за фантазиите на реакционерите по цял свят. „Аз съм за определени принципи, независимо дали печеля или губя“, каза ми Сорос тази пролет. Но, продължи той, „за съжаление в момента губя прекалено много, на прекалено много места.“

В нощта преди речта в Париж аз вечерях със Сорос в апартамента му в хотел „Бристол“, където той обикновено отсяда – един от най-елегантните адреси в града, удобно разположен точно на улицата до Елисейския дворец (въпреки че по време на това пътуване Сорос не планира да се срещне с президента на Франция Емануел Макрон, когото познава и на когото се възхищава). Един асистент ме въведе в трапезарията, където Сорос вече седеше на масата със съпругата си Тамико (Сорос е бил женен три пъти и има пет деца – макар че тук приликите с Доналд Тръмп приключват). Беше след 20:30, но той изглеждаше жаден за разговор. Говореше бавно, с все още силен унгарски акцент, като движеше ръката с чашата си в полукръг, сякаш за да подчертае думите си. Докато разговаряхме в хода на първото блюдо (салата от домати и авокадо), над Париж се разнесе гръмотевична буря, кято разтърси прозорците. Едно особено силна гръмотевица удари точно докато обсъждахме Русия. „Това е Путин“, пошегува се друг асистент. През 2015 г. Путин прогони от Русия благотворителната организация на Сорос, Фондацията „Отворено общество“ (ФОО), твърдейки, че тя е заплаха за сигурността на страната, а руските държавни медии излъчват постоянен поток от анти-Сорос пропаганда. (На една скорошна съвместна пресконференция заедно с Тръмп в Хелзинки, Путин се изказа презрително за Сорос.)

Париж беше първата спирка на Сорос от едномесечното му пролетно пътуване до Европа. Обикновено той посещава Будапеща, но не и този път. Премиерът на Унгария Виктор Орбан, някога протеже на Сорос, беше преизбран през април, след като проведе кампания, в която по същество [и може би по липса на други] направи от Сорос свой противник. Орбан обвини Сорос, който е американски гражданин, в заговор с мюсюлманските имигранти за съкрушаване на Унгария, с цел да се подкопае нейното християнско наследство. Той яростно нападаше Сорос по време на предизборните си митинги, а правителството му заля страната с билбордове, насочени срещу Сорос. След изборите фондацията обяви, че закрива офиса си в Будапеща поради опасения за безопасността на служителите си. Съдбата на основания в Сорос Централноевропейски университет, базиран в Будапеща, също беше поставена под въпрос.

Сорос заяви, че при настоящите обстоятелства не може да посети Унгария: „Това би било токсично“, каза той. Освен това каза, че кампанията на Орбан е „голямо разочарование“, но бързо добави: „Мисля, че сигурно върша и нещо правилно, като гледам само кои са враговете ми.“ Миналата есен той демонстрира същото чувство за предизвикателство, когато обяви, че е в процес на прехвърляне на основната част от оставащото си богатство, общо 18 милиарда долара по онова време, на ФОО, което потенциално ще направи от нея втората най-голяма филантропска организация в Съединените щати, след фондацията на Бил и Мелинда Гейтс. Организацията вече е широкомащабна, с около 1800 служители в 35 страни, глобален консултативен съвет, осем регионални съвети и 17 други съвети, занимаващи се с конкретни проблеми. Годишният ѝ бюджет от около 1 млрд. долара финансира проекти в областта на образованието, здравеопазването, независимите медии, имиграцията и реформите в наказателното правосъдие, както и други области. Сред получателите на нейни помощи са организации като Хюман Райтс Уоч, Амнести Интернешънъл и Американският съюз за граждански свободи и планирано родителство.

Първоначално Сорос възнамеряваше да закрие ФОО през 2010 г. Той не искаше да надживее организацията, защото се страхуваше, че в такъв случай тя би могла да загуби динамиката и предприемаческия си дух. Но той промени мнението си, когато разбра, че, както казва сам, „имах повече пари, отколкото мога да изразходвам реално или полезно в живота си.“ Освен това е осъзнал, че при скоростта, с която в момента либералните ценности и гражданското общество стават все по-крехки на толкова много места по света, работата на ФОО става все по-важна. „Намерих мисия, ниша, в която чувствах, че делото ми може да бъде продължено“, каза той, когато приключихме с вечерята.

Само няколко минути по-късно дойде неочаквано напомняне за нещата, срещу които ФОО и самият той са изправени. Заедно с един от асистентите му взехме асансьора надолу и когато влязохме в лобито на „Бристол“, се озовахме в средата на приемна редица, която се простираше по дължината на цялата зала. Това бяха гости, дошли тук за да поздравят един от най-продължителните авторитарни управници в Африка, Денис Сасу Нгесо, президент на Република Конго. На следващия ден, само няколко часа след като Сорос разговаря с Европейския съвет за външни отношения, [крайнодясната американска политическа активистка] Розан Бар публикува в Туитър яростна тирада, която служи като ярка демонстрация на онова, срещу което Сорос е изправен лично. Той бил маневрирал, за да осъществи „свалянето на конституционната ни република“, пише Бар. Тя твърди също, че Сорос, евреин, оцелял в Холокоста, е бил нацист. Сред онези, които цитират „нацисткия троп“, е и Доналд Тръмп.

Според Сорос, 1944 е била формиращата година в живота му. През тази година нацистите нахлуват в Унгария и веднага започват да депортират евреи. За да спаси семейството си, баща му Тивадар Сорос, адвокат, получава фалшиви самоличности за Джордж, който тогава бил на 13, и по-големия му брат Пол. Един ден Джордж получил заповед да разнася призовки, издадени от името на еврейския съвет. Баща му, който разбрал, че това са предимно известия за депортиране, инструктирал сина си да казва на получателите да не ги следват. Скоро след това Тивадар уредил Пол да се премести в наета специално за тази цел стая, а Джордж е изпратен да живее с унгарски земеделски служител, който го представя като свой християнски кръщелник. Работата на служителя включвала инвентаризация на конфискувана еврейска собственост; той вземал Джордж със себе си. Именно тези епизоди са станали основа за твърдението, че Джордж е бил нацистки сътрудник. Всъщност обаче няма достоверни доказателства, че той е сътрудничил или е бил съпричастен към нацистите. Цялото семейство Сорос оцелява след войната. Сам той казва, че е излязъл от преживяването със силна склонност към предизвикателност, презрение към племенната пристрастност и желание винаги да застава на страната на потиснатите.

През 1946, когато комунистите идват на власт в Унгария, Сорос забягва в Англия. Завършва Лондонския университет по икономика, където професор е Карл Попър. През 1945 Попър публикува политическия си трактат „Отвореното общество и неговите врагове“ – яростна атака срещу тоталитаризма, както във фашистката, така и в марксистката му форма, както и решителна защита на либералната демокрация. Сорос възприема от Попър не само идеите, които по-късно ще стоят в основата на неговата филантропия, но и желанието да живее интелектуален живот. Най-първо обаче трябва да започне да печели пари. Когато се премества в Ню Йорк през 1956, за да започне работа на Уолстрийт, целта му е да спести 100 000 долара за пет години, което да му позволи да напусне финансовия бизнес и да се насочи към научна работа. Но вместо това, както сам се шегува по време на вечерята ни: „се оказах прекалено добър.“

През 1969 Сорос формира фирма, която по-късно ще стане [основния му финансов фонд] Quantum Fund. Това е един от новите видове инвестиционни инструменти, известни под названието „хедж фондове“, които обслужват институционални инвеститори и богати лица чрез използване механизма на т. нар. „левъридж“ – работа с привлечени средства – за да правят огромни залози върху акции, облигации, валути и стоки. Quantum е изключително успешен още от самото си начало, осигурявайки годишна възвращаемост от 40%. По-късно Сорос приписва умението си да играе на пазарите с онова, което сам нарича „теория на рефлексивността“ – по същество идеята, че пристрастията и възприятията на хората могат да движат цените в посоки, които не съответстват на подлежащата им реалност. Сорос твърди, че силата му като инвеститор се състои в способността да разпознава и действа решително в онова, което той нарича „моменти, намиращи се далеч от състояние на равновесие“. (Най-големият му син, Робърт, веднъж казва, че обяснението за „рефлексивността“ било празни приказки; според самия него сигналът, който подсказвал на баща му кога пазарите се приближават до момент на решителни промени били… болките в гърба му).

В края на 70-те години Сорос става много богат човек. Сега вече той разполага със средствата да направи от себе си историческо действащо лице. Той е откровен когато става дума за собствените му амбиции, макар и да е силно критичен към себе си. Както пише в книгата си „На страната на демокрацията“ (1991): „Аз бях доказан егоист, но считах, че преследването на лични интереси е твърде тясна база за доста раздутото ми его. Ако трябва да се знае истината, то още от детството си живеех с доста мощни месиански фантазии, които чувствах, че трябва да контролирам, иначе биха могли да ме вкарат в беда. Но след като вече бях намерил пътя си в света, исках да се отдам на фантазиите си до степента, която мога да си позволя.“

Той решава, че целта му ще бъде да отваря затворените общества. През 1979 създава филантропична организация, която по-късно ще бъде наречена „Фондация Отворено общество“ и започва да финансира университетски стипендии за чернокожи южноафрикански студенти. Но скоро насочва вниманието си към Източна Европа, където започва да финансира дисидентски групи. Подкрепя стачкуващите от „Солидарност“ в Полша през 1981 и от „Харта 77“ в Чехословакия. В един особено находчив ход изпраща стотици копирни машини в Унгария, за да улесни разпространението на нелегално издаваните там информационни бюлетини. В края на 1980-те години предоставя на десетки източноевропейски студенти стипендии, за да учат на Запад, с цел да насърчава появата на поколение от нови либерално-демократични лидери. Един от тях е Виктор Орбан, който следва в Оксфорд. Работейки откъм манхатънския си офис, Сорос се превръща в някакъв странен вид антикомунистически революционер.

Междувременно, Quantum се е разраснал до размерите на многомилиарден колос. Сорос прави най-известния си търговски удар през 1992, когато залага срещу британския паунд. В онзи момент тази валута е уязвима, тъй като е котирана, както изглежда, неустойчиво високо спрямо германската марка. Великобритания е в рецесия, обяснява Сорос, и в крайна сметка британското правителство ще реши да обезцени паунда, вместо да поддържа високите лихвени проценти, необходими за защитата му от спекулативни инвеститори. Кратката команда на Сорос към главния му търговски агент, Стенли Дракънмилър, е била „да ги сграбчи за гръкляна“. Дракънмилър прави точно това, и в сряда, на 16 септември – Черната сряда, както датата става известна по-късно – Банката на Англия престава да се опитва да подкрепя стойността на паунда. Той незабавно спада срещу [германската] марка, изпада от Европейския валутен механизъм. Всичко това оказва силен удар върху стремежа към по-голяма европейска интеграция. Стерлинговата криза превръща хедж фондовете в един вид „бляскави грубияни“ на финансовия свят и демонстрира наказателната сила, която те са в състояние да упражняват върху политиците в един свят на свободно течащи капитали. Сделката е спечелила за Quantum 1,5 милиарда долара, а Сорос, когото британските таблоиди наричат „човекът, който опропасти Банката на Англия“, се превръща в нарицателно име.

Точно по същото време се разпада и Съветската империя, а Сорос посвещава огромни суми от собствените си пари, за да се опита да смекчи прехода от комунистическото към демократично управление. Например, той дарява 100 милиона долара за подкрепа на руски учени, за да ги предпази от необходимостта да продават услугите си на страни, които са враждебно настроени към Запада; похарчва 250 милиона долара за програма за преразглеждане на руските учебници и обучение на учителите с цел насърчаване на критичното мислене. Това е време на западен триумфализъм, в което се приема, че Русия и другите новоосвободени [източноевропейски] страни неизбежно ще прегърнат либералната демокрация – една гледна точка, представена по най-известен начин в есето на Франсис Фукуяма „Краят на историята“ (от 1989 г.). Това е увереност, която Сорос не споделя. Тази част на света разполага само със слаба традиция на гражданско общество и либерална демокрация, и според него тези традиции трябва да бъдат грижливо подхранвани, за да се избегне отстъплението обратно към автокрация. „Като цяло имам определена склонност към виждане на най-тъмния потенциал [в бъдещето]“, казва той. „Това е нещо, което съм практикувал на финансовите пазари с много добър ефект, така че съм го прехвърлил и в политиката.“

През 1990-те години Сорос постоянно вибрира между ежедневната си работа и филантропията, и не винаги е лесно двете роли да се разграничат една от друга. За известно време Quantum и ФОО споделят едни и същи офиси. През декември 1992, три месеца след залога си срещу британския паунд, Сорос обявява дарение от 50 млн. долара за изграждане на съоръжение за пречистване на вода в опустошения от войната Сараево. Трудно е да не се изпитва чувството, че парите за това са изсмукани директно от британската хазна. Веднъж той описва раздвоеното си съществуване доста графично, като казва, че „се чувствал като гигантски храносмилателен тракт, който поема пари от единия край и ги избутва през другия“.

Ако това наистина е било така, то лошото храносмилане вероятно е неизбежен резултат – и то действително се случва през 1997, когато Quantum се намира в центъра на спекулативна атака срещу тайландския бат. Епизодът е почти идентичен със случая с британската лира. В този случай обаче има една критична разлика: докато Великобритания е голяма индустриализирана страна, която в крайна сметка няма чак толкова големи проблеми с усвояването на удара върху валутата си, Тайланд е нововъзникваща икономика, за която последиците от такъв финансов удар са опустошителни. Икономическата продукция спада, затворени са множество банки и предприятия, а голям брой хора са изхвърлени от работа. Кризата с бата се разпростира и в други азиатски икономики. Министър-председателят на Малайзия Махатир Мохамад нарича Сорос и други такива играчи „безскрупулни спекуланти“, чиято неморална работа не служи на никакви социални ценности. Сорос публично отхвърля критиката, но когато през есента на 1997 различни инвеститори извършват атака срещу индонезийската рупия, Quantum не е сред тях. Нито пък групата се присъединява към други хедж фондове, когато те се целят в руската рубла през следващата година. След като вече е инвестирал стотици милиони долари, опитвайки се да стабилизира Русия, Сорос би подбил собствената си работа, ако би залагал срещу руската валута. В края на краищата той губи 400 милиона долара.

„Това беше моментът, в който съвмещаването на филантропа и инвеститора стана трудно“, казва Роб Джонсън, дългогодишен съдружник на Сорос, който през 1990-те години работи като портфолио мениджър в Quantum. Но към това време, според Джонсън, единствената причина Сорос да продължава да управлява хедж фонда е да генерира повече пари за каузите си.

В реч пред студенти и преподаватели от Молдовския университет през 1994, Сорос описва по удивително личен начин причините, поради които е станал политически филантроп. Целта му, казва той, е била да направи от Унгария „страна, от която не бих искал да емигрирам“. За целта в годините след падането на Берлинската стена той буквално обсипва Унгария с пари и ресурси. В началото на 1990-те години Фондацията дава 5 милиона долара за програма, която предлага безплатна закуска на унгарските ученици. Той изразходва милиони за модернизиране на унгарската здравна система. Като цяло от 1989 насам Сорос е финансирал около 400 млн. долара за проекти в Унгария – и тази цифра не включва първоначалните 250 млн. долара, които той е дал на Централния европейски университет, открит в Прага през 1991, и преместен в Будапеща две години по-късно. Оттогава насам в университета са завършили повече от 14 000 студенти, от всички източноевропейски и централноазиатски страни.[1]

В края на 1980-те и началото на 1990-те години Сорос поддържа цяла поредица от млади активисти, за които вярва, че могат да продължат мечтата му да превърне Унгария в място, което той никога повече не би бил принуден да напусне. Сред тях е и Виктор Орбан – един интелигентен, харизматичен студент, който е горещо настроен в полза на демокрацията, или поне така изглежда по онова време. В допълнение към предоставянето лично на Орбан на стипендия за следване Оксфорд, Сорос дарява пари и на Фидес (Алианс на младите демократи) – студентската организация, на която Орбан е съосновател и която по-късно се превръща в негова политическа партия.

Но през 1990-те години Орбан се ориентира надясно. Избран за министър-председател през 1998, той управлява като умерен консерватор, като акцентира върху патриотизма и традиционните ценности. Външно той си остава прозападно настроен. Под негово ръководство Унгария влиза в НАТО и полага основите на приемането си в Европейския съюз. Но шоковата загуба на изборите през 2002 изглежда радикализира Орбан. Когато отново получава премиерския пост през 2010, той започва безскрупулно да консолидира властта. Изпълва съдилищата с лоялни клиенти на „Фидес“, а различни независими медии са изкупени от негови поддръжници. В същото време той се отвръща от Запада и се приближава до Владимир Путин. Орбан е преизбран през 2014. На следващата година Европа е сполетяна от бежанска криза. Десетки хиляди бежанци преминават през Балканите и пристигат на унгарската граница. Правителството на Орбан издига 120-километрова ограда, за да ги държи извън страната, а по-късно отказва да се придържа към квотите на Европейския съюз, според които страната е задължена да приема хора, търсещи убежище.

Някои неправителствени организации, получаващи финансова подкрепа от ФОО, оказват помощ на бежанците, струпани по границата с Унгария и това се превръща в претекст за войната на Орбан със Сорос. Унгарският парламент приема законодателство, което изисква всички НПО да се регистрират официално и да разкриват чуждестранните източници на доходи над определен праг; освен това се приема законопроект, който да лиши Централноевропейския университет от правото да присъжда дипломи в Унгария. Правителството на Орбан въвежда нещо, което нарича законопроект „Stop Soros“, според който подпомагането на нелегални имигранти е престъпление. (Парламентът вече е приел законопроекта.)

На един митинг в Будапеща Орбан нарича Сорос „чичо Джордж“, казвайки на десетки хиляди поддръжници, че „ние се борим с враг, който е различен от нас. Той не е открит, а се крие; не е директен, а хитър; не е честен, а низък; не е национален, а международен; не вярва в работа, а спекулира с пари; няма собствена родина, но има чувството, че притежава света.“ Наред с пламенните речи са издигнати и множество билбордове, на които се вижда усмихнатия Сорос, заедно с посланието: „Нека не позволим на Джордж Сорос да се смее последен.“ Смеещият се евреин е бил един от основните образи в нацистката пропаганда, но Орбан отрича, че билбордовете имат антисемитско послание.

Коалицията на Орбан спечели 49 % от гласовете, което беше достатъчно, за да получи преобладаващо мнозинство в парламента. Но кампанията срещу Сорос не завърши с изборите. Само дни след гласуването едно списание, собственост на про-орбански настроен бизнесмен, публикува имената на над 200 души в Унгария, за които твърди, че са „наемници“ на Сорос. В списъка са включени представители на правозащитни групи, антикорупционни наблюдатели, както и администратори, и членове на различни факултети от Централноевропейския университет. В средата на май ФОО обяви, че закрива офиса си в Будапеща, който отговаря за почти половината от международните ѝ стипендии. Патрик Гаспар, президентът на ФОО, казва, че езикът и образите, които Орбан използва, за да атакува Сорос, са „нищо по-малко от насилствени“, и че заплахата на унгарския премиер да насъска разузнавателните служби на страната срещу ФОО прави невъзможно оставането в Будапеща. „Имам навика да вземам автократите на сериозно“, казва Гаспард. „Трябва да защитаваме сигурността на нашите служители и данни.“ Офисът на организацията се премести в Берлин.

През последните години няколко правителства от Източна Европа нападаха Сорос. Но защо Орбан, при огромната му популярност, и изправен пред безнадеждно разделени опоненти, е решил да направи от Сорос централна част от кампанията си, е нещо, което озадачи много наблюдатели. Орбан „е изключително успешен“, каза Майкъл Игнатиеф, президент на Централноевропейския университет и бивш лидер на канадската Либерална партия, в Лондон през април. „Той е много по-добър политик от всеки негов съперник. Има интелигентност и чар. Смешен е и умее да чете добре аудиторията си. Лудешкото в цялата тази работа е, за него е необходимо да делегитимизира Сорос, за да спечели изборите.“

Някои наблюдатели предлагат чисто психологически обяснения: отбелязвайки, че Орбан е имал бурни отношения със собствения си баща и склонност да реагира гневно срещу авторитетите, те предполагат, че преследването на Сорос е някаква форма на символично отцеубийство, просто начин да убие политическия си кръстник. Но Томас Кародърс, старши вицепрезидент на Фондацията Карнеги, смята, че за Орбан Сорос е просто полезен инструмент. Гражданските групи [в Унгария] са последният източник на потенциална опозиция, казва той, и тъй като някои от тях са подкрепени от ФОО, кампанията срещу Сорос е един допълнителен начин да се подкопае доверието в тях. „Силовите лидери искат да омаловажат правата на човека и гражданските свободи“, казва Кародърс, който е служил в различни консултативни съвети на ФОО. „За Орбан е много по-трудно да признае, че отхвърля Всеобщата декларация за правата на човека, отколкото да каже: ‚Аз отблъсквам този натрапчив човек, който седи там някъде в Ню Йорк.‘ Сорос е много удобно плашило.“

Като се има предвид, че Орбан се кандидатира и спечели въз основа на ксенофобска платформа, изглежда основателно да се питаме дали работата на Сорос в Унгария – и в голяма част от Източна Европа – не е била обречена още от самото начало. С възхода на путинизма и орбанизма, при наближаването на 30-годишнината от падането на Берлинската стена, се подновява и дебата за външните причини за събитията от 1989, както и това дали руснаците, поляците и унгарците наистина са възнамерявали да приемат западните либерални ценности в целия им обхват. Франсис Фукуяма е сред хората, които днес имат определени съмнения. „Сега вече има много доказателства, че голяма част от завоя към либералната демокрация в ранните дни след падането на Берлинската стена, всъщност е бил прокарван основно от някакъв образован, много про-западен елит,“ каза той наскоро. Но по-малко образованите хора, които живеят извън големите градски райони, „всъщност никога не са приемали либерализма. Такова нещо те определено не са желали.“

Но Фукуяма допълва, че са необходими определени събития и умели манипулатори, които да пробудят силите на нетърпимост. В Унгария фитилите са били световната финансова криза и бежанската криза от 2015 – а Орбан пък се е оказал много ловък в предоставянето на искрата. Ленард Бенардо, вицепрезидент на ФОО, изказва подобно мнение. Той смята, че недоволството от Европейския съюз, което се смята за „сила, кастрираща унгарската идентичност“, както го формулира той, заедно с икономическите тревоги, е направило унгарците възприемчиви към призива на Орбан. „Унгарците не са непоправими расисти“, казва Бенардо. „Етнически играчи от рода на Орбан разчитат, че най-тъмните страхове на хората ще произведат политическа подкрепа и манталитет на ‚нас срещу тях‘.“

За разлика от Бенардо, моят дядо не беше социален учен. Но подобно на Сорос, той е роден в Унгария евреин, който се озовава в Съединените щати и вярва, че антисемитизмът е мисловна нагласа, от която унгарците никога няма да се освободят. Възхищаваше се на Сорос, но смяташе, че той само прахосва парите си в Унгария. Когато разказах на Сорос за дядо си, той се усмихна и поклати глава с разбиране. Каза, че брат му, който е корабен магнат, се е чувствал по същия начин. Но самият той не мисли така.

„Въобще не обвинявам унгарските хора“, казва той. „Всъщност им се възхищавам заради готовността да се противопоставят на потисничеството и да се борят за свободата си.“ След което добавя: „Трябва да правим разлика между хората и правителството.“

А след това ми разказа една история от 1944, за един нацистки офицер, който баща му срещнал в някакво кафене. По време на разговора офицерът тихо признал, че има проблеми със заповедите, които е длъжен да изпълнява. Баща му – евреин, който се криел и се противопоставял на нацистите, се опитал да утеши офицера, като му казал, че това е трудна ситуация. През целия си живот по-възрастният Сорос споделял тази история, за да подчертае, че обстоятелствата са от значение, и че начините, по които хората действат, не са задължителен показател за това как те се чувстват отвътре – един урок, който синът му днес прилага към Унгария на Орбан. Попитах го дали очаква да посети Унгария отново през живота си. „Надявам се“, каза той, но без особена убедителност.

Две седмици по-късно президентът Тръмп се обади на Орбан, за да го поздрави за преизбирането му.

 

 

 

Сорос стана основен политически донор в Съединените щати по време на президентството на Джордж Буш. Разгневен от видяното от администрацията на Буш като опит да използва войната срещу терора, за да подтикне страха и да задуши недоволството, той започна да дарява огромни суми за демократичните кандидати и прогресивни каузи. Той помогна за финансирането на Центъра за американски прогрес, либерален мозъчен тръст, както и за MoveOn.org, и похарчи повече от 20 милиона долара, подкрепяйки неуспешната кандидатура на Джон Кери за отказ на Буш за втори мандат. Освен че е бил щедър донор, той е бил откровен. Той обвини администрацията на Буш, че използва нацистките техники за пропаганда, и по-късно каза, че САЩ ще трябва да преминат през „определен процес на нацификация“ след напускането на Буш.

Сорос беше ранен поддръжник на президентската кампания на Барак Обама за 2008 г. В Париж, Сорос ми каза, че Обама е „всъщност най-голямото ми разочарование“. Подканен от помощник, той веднага се квалифицира, казвайки, че не е бил разочарован от президентството на Обама, но се е отказал на професионално ниво. Макар да нямаше желание за официална роля в администрацията, той се надяваше, че Обама ще потърси неговия съвет, особено по финансови и икономически въпроси. Вместо това бе замръзнал.

След като Обама беше избран, „той затвори вратата пред мен“, каза Сорос. – Той ми направи един телефонен разговор, който ми благодари за подкрепата, която трябваше да продължи пет минути, и аз го наех, а той трябваше да прекара още три минути с мен, затова го извлякох до осем минути. той е станал жертва на черта на личността на Обама. „Той е бил известен още от времето, когато се състезаваше за редакцията на“ Харвардския преглед на закона „, за да приема неговите поддръжници за даденост и да ухажва своите опоненти“, каза Сорос.

По време на изборите през 2016 г. Сорос допринесе за повече от 25 милиона долара на Хилъри Клинтън и други кандидати за демокрация и каузи. Макар да бе предвидил възможността за появата на подобна на Тръмп фигура („Американската общественост се оказа забележително податлива на манипулиране на истината, която все повече доминира в политическия дискурс в страната“, пише той в „Гардиън“ през 2007 г.). Както всички останали, така и фигурата, подобна на Тръмп, се оказа Доналд Тръмп. Сорос ми каза, че е познавал Тръмп небрежно и дори е бил социализиран с него (преди около 30 години, приятел на Сорос се е срещал с един от старшите хора на Тръмп и всички излизали за вечеря няколко пъти). – Нямах представа, че има някаква политическа амбиция – каза Сорос. Тръмп се е опитал да го принуди да стане водещ наемател в една от неговите търговски сгради, каза той.

Той каза, че е „много се страхувал“, че Тръмп ще „взриви света, вместо да претърпи неуспех на своя нарцисизъм“, но е доволен, че егото на президента го е накарало да достигне до Северна Корея. „Мисля, че опасността от ядрена война е силно намалена и това е голямо облекчение.“ В годишната си реч в Давос тази година, Сорос каза, че Тръмп „би искал да създаде държава на мафията, но той Не може, защото Конституцията, другите институции и жизненото гражданско общество няма да го позволят. „Той също така характеризира Тръмп като“ чисто временно явление, което ще изчезне през 2020 г., или дори по-рано „и предрече демократично свлачище в 2018 средносрочни избори. Пет месеца по-късно той се придържаше към тези прогнози. „За всеки последовател на Тръмп, който следва Тръмп през дебел и тънък, има повече от един враг на Тръмп, който ще бъде по-умен, по-решителен – каза ми Сорос. Той прави своята част, за да съкрати ерата на Тръмп: преди изборите за средносрочен план, Сорос досега е допринесъл за най-малко $ 15 милиона в подкрепа на демократичните кандидати и каузи.

Запитан дали ще подкрепи Бърни Сандърс, ако сенаторът на Вермонт спечели кандидатурата на Демократическата партия през 2020 г., Сорос заяви, че е твърде рано да се каже. Той изрази недоволството си от сенатор Кирстен Гилибранд от Ню Йорк, друг възможен кандидат, за ролята ѝ в изтласкването на Ал Франкен от Конгреса: „Тя използваше #MeToo, за да се представи.“ Той каза, че основната му цел като политически активист е да види връщане на двупартийност, изненадващо твърдение в светлината на разточителната му подкрепа за демократите. Именно екстремизмът на републиканската партия го накара да стане основен донор на демократите, каза той; той иска републиканската партия да се реформира в по-умерена партия. Той каза, че не е особено партизанин: „Не искам особено да бъда демократ“. Той говори за уважението си към Джон Маккейн. Той дори каза, че ще бъде склонен да окаже финансова подкрепа на умерените републиканци като Лиза Мурковски и Сюзън Колинс, въпреки че той бързо отвърна на този коментар: „Не трябва да го казвам. Това би им навредило. И макар републиканците да бяха направили невъзможна двупартийност, той не искаше да вижда как демократите стават по-идеологически твърди и конфронтационни.

Ако Сорос разглежда връзката си с Демократическата партия като най-вече с транзакциите, за някои демократи това чувство изглежда взаимно. Докато парите му са добре дошли и са необходими, изглежда, че има известна амбивалентност по отношение на Сорос в рамките на демократичните кръгове. Това отчасти се дължи на неговата откритост. Както казва Елейн Камарк, старши научен сътрудник в института Брукингс и дългогодишен стратег на Демократическата партия: „Най-добрите донори са мълчали донори; Големият въпрос е, че Демократическата партия остава ангажирана с реформата на кампанията и финансирането и не се поддава на ефекта, който решението на гражданите обедини върху американската политика. Решението на Върховния съд от 2010 г. дало на милиардерите като Сорос правото да изразходват неограничени суми за политически кампании. Камарк казва, че в обединения свят след гражданите,

Въпреки че Сорос е напълно отляво по много въпроси – той подкрепя системата на здравеопазване с един платец и е дългогодишен защитник на реформата в наказателното правосъдие – някои от тях отляво отдавна се съмняват в него. През 90-те години на миналия век той е представен от далечната лява страна като агент на американския империализъм, помагайки да се накара така наречената неолиберална програма (например масовата приватизация) за Източна Европа. За някои критици фонът на Сорос от Уол Стрийт винаги е бил белег срещу него. Има и дискомфорт с неговата филантропия – не неговите цели, разбира се, а това, което се вижда да представлява. Сорос е начело на това, което е станало известно като „филантрокапитализъм“, по същество мащабно социално инвестиране от милиардери като Бил Гейтс, Марк Цукерберг и Сорос. (Миналата година списание Forbes класира Сорос на 20-ия най-богат американец.) На онези, които възразяват,

Когато помолих Сорос да се опише идеологически, той се засмя. – Моята идеология е неидеологическа – каза той. „Аз съм в клуба на неклубниците“. Когато предложих „лявоцентристко“ да охарактеризира възгледите му, той се възпротиви; той каза, че не е ясно откъде стои сега, защото левицата се е преместила по-далеч вляво, нещо, което не му харесва. – Аз съм против крайното ляво – каза той. „Трябва да спре да се опитва да се справи с екстремистите отдясно.“

Билборд в Унгария, който твърди, че „99% отхвърлят незаконната имиграция“ и казват на избирателите, преди изборите тази пролет, „Нека не оставим Джордж Сорос да се смее последно“. Кредит Атила Кисбендек / Agence France-Presse – Getty Images

Изображение

Билборд в Унгария, който твърди, че „99% отхвърлят незаконната имиграция“ и казват на избирателите, преди изборите тази пролет, „Нека не оставим Джордж Сорос да се смее последно“. Кредит Атила Кисбендек / Agence France-Presse – Getty Images

Една сутринПарис, аз имах кафе с Алекс Сорос, който е на 32 и вторият най-млад от петте деца на Джордж. С поглед с очила, жилав и внимателен с думите си, той наскоро е получил докторска степен по история в Калифорнийския университет в Бъркли и сега управлява собствената си филантропия, докато работи с ФОО. преди да напишат издание за The Daily News, което опроверга нацисткото съобщение на Roseanne Barr. (Адвокатите на баща му също подадоха заповед за прекратяване и отказ на Бар, тя извика две седмици по-късно.) Когато кофеинът най-накрая започна да се блъска, Алекс ми каза, че много години баща му не е бил готов да рекламира своя юдаизъм. защото „това беше нещо, за което той е бил почти убит.“ Но той винаги е „идентифицирал първо като евреин, И неговата филантропия в крайна сметка беше израз на неговата еврейска идентичност, тъй като чувстваше солидарност с други малцинствени групи, а също и защото осъзна, че един евреин може наистина да бъде безопасен само в един свят, в който всички малцинства са защитени. Обяснявайки мотивите на баща си, той каза: „Причината да се борите за отворено общество е, че това е единственото общество, в което можете да живеете, като евреин – освен ако не станете националист и само се борите за собствените си права в собствената си държава. „

Но еврейската идентичност на Сорос, съчетана със статута му на милиардер от Уолстрийт, дава на тези, които не желаят да подкрепят дневния му ред, лесен начин за разпалване на подозрения и негодувание, а от момента, в който се включи в Източна Европа, той е изправен пред антисемитизъм., Свиването на кучетата не е намаляло с времето; някои твърдят, че антисемитизмът, насочен към Сорос, е станал, поне при Орбан, спонсорирана от държавата зараза. Но също така напоследък направи и някои странни обрати. Миналата година син на Бенджамин Нетаняху, израелският премиер, публикува антисемитски анимационен филм на Сорос на своята Facebook страница. (Нетаняху често е пренебрегвал Сорос заради финансовата му подкрепа за групи, които критикуват отношението на Израел към палестинците.) И, разбира се, Сорос също често е обвинен в нацист.

Антисоросските настроения са по-скорошно явление в Съединените щати. Сорос се превърна във фокусна точка на десницата, когато започна да допринася за демократите. Появявайки се във Fox News през 2004 г., Денис Хастър, който тогава беше говорител на Парламента, предложи Сорос да участва в наркокартели, казвайки на Крис Уолас, че „не знам къде Джордж Сорос получава парите си. Не знам къде – ако се появи в чужбина или от групи на наркотици или откъде идва. „Усилието да се демонизира Сорос е неумолимо и доста успешно. Предполагайки, че Сорос планира преврат срещу американското правителство, Розан Бар повтаря твърдението, направено от, между другото, Джини Томас, съпругата на съда на Върховния съд Кларънс Томас,

Сорос редовно се представя като deus ex machina на американската политика, огромен ляв заговор за себе си. Коварната му ръка – и портфейл – бяха обвинявани за протестите на националния химн в НФЛ; вълненията в Фъргюсън, Mo; и насилието в Шарлотсвил. В Туитър, мразени от Сорос, те проследяват почти всяка национална травма, както и всякакво препятствие за консерваторите, за него или за всичко, което е с най-тънката връзка с него. Тези неща също не са ограничени само до дигиталните ресни. Твърдението за Шарлотсвил, например, беше уредено от Пол Госар, републикански член на Конгреса. След като новината избухна в секс скандал с бившия губернатор на Мисури Ерик Грейтенс, тази републиканска партия излезе с изявление, в което се твърди, че е станал жертва на „политически хит“, организиран от Сорос.

На този етап, справедливо е да се каже, че „Сорос“ е засенчил дори „Хилъри“ като спусък за определена голяма част от републиканците и консерваторите. През април консервативните медии съобщиха, че Кимба Ууд, съдията, председателстваща случая с бившия личен адвокат на президента Тръмп Майкъл Коен, е участвал в третата сватба на Сорос през 2013 г. Никой от тях не се опита да обясни защо това е проблем; очевидно е очевидно. През 2014 г. Марк Малок-Браун, бивш заместник генерален секретар на ООН и дългогодишен протеже на Сорос, стана ръководител на компания, наречена Smartmatic, която е специализирана в технологията за електронно гласуване. В крайна сметка Сорос обсебва този факт като доказателство, че сега той има намерение да манипулира изборните резултати. В отговор, Компанията се чувства длъжна да публикува декларация за отказ от отговорност на своя уебсайт, в която се посочва, че Сорос няма дял в Smartmatic и че технологията му не е използвана по време на президентските избори в САЩ през 2016 г. Когато разговарях с Малок-Браун, той ми каза, че това е цената да се свързвам по някакъв начин със Сорос. – Това е значка, която нося с чест – каза той, – но се привързва към всичко, което правя.

Голяма част от казаното за Сорос във Facebook, Туитър и в десните медии не е открито антисемитско и е възможно някои от хората, които настояват за тези възгледи, да не са наясно, че той е евреин. Но ехото е там. Глен Бек използва своето представление за Фокс, за да продава диви теории за конспирация за Сорос. През 2010 г. той излъчи многоспектър специализиран под надслов „Джордж Сорос: Куклен майстор“, който беше широко осъден заради своите антисемитски обертони, започвайки с неговото заглавие (евреинът като марионетка, който дърпа конците на човечеството, е друга епоха – стара антисемитска тропика). През последните години така нареченият алт-десен се превърна в ключов двигател на параноята на Сорос. Breitbart го представя като „глобалист“, който подкрепя неограничената имиграция и света без граници. (Нито една претенция е вярна. Сорос е един от най-известните евреи, включени в последната реклама на кампанията на Тръмп за 2016 г., която мнозина са смятали за антисемитски. Стив Банън, бивш ръководител на Breitbart, води кампанията на Тръмп по това време. По време на пътуване до Европа през март Банън похвали Виктор Орбан като „герой“ и „най-значимият човек на сцената днес“.

Въпреки че броят на хората в Сорос често е много внушителен, хората, които стоят зад тях, обикновено внимават да поддържат известна степен на отричане, когато става въпрос за антисемитизма. Но не винаги. През миналата година Алекс Джоунс, който управлява сайта за конспирация Infowars, каза на слушателите, че „има несъмнено еврейска мафия“ и че е оглавявана от Сорос. Предлагайки същия обрат, който по-късно щеше да се появи в чуруликането на Розан Бар, Джоунс каза, че „един от най-големите врагове на евреите е еврейската мафия“ и че Сорос е „за да получи евреи“.

Гласуването на Великобритания през 2016 г. да напусне ЕС беше личен удар за Сорос, англофил, но също така и твърд привърженик на европейската интеграция. След това той дари повече от $ 500,000 на група, наречена Best for Britain, водена от Malloch-Brown, която планира да настоява за втори референдум за отмяна на Brexit. В един остър отговор Норман Ламонт, който беше канцлер на финансите по време на кризата с девалвация през 1992 г. и като такъв, който изгуби края на най-известната търговия на Сорос, каза пред репортер: „Джордж Сорос е брилянтен финансист, но той трябва да се придържа към финансирането и да не излиза от британската политика. „

През април се срещнах с Ламонт. Сега той е член на Камарата на лордовете и е запален привърженик на Brexit, като настоява, че не носи лоша воля за Сорос поради Черната сряда. Но той разглежда Brexit като вътрешен политически въпрос, в който чуждите пари не трябва да играят роля. Това, че Сорос имаше дом и офис в Лондон, беше без значение. – Той не може да гласува тук – каза Ламонт. Според него, усилията на Сорос да получи над гласуването подкопаха британската демокрация. „Мисля, че ще има невероятно разочарование от политическия процес, ако гласуването бъде отменено“, каза той.

По време на вечерята ми със Сорос посочих, че някои политически наблюдатели са начертали права линия от Черна сряда до Brexit, тъй като кризата от 1992 г. укрепи позицията на евроскептиците във британската консервативна партия, фракцията, която в крайна сметка настояваше и надделя над гласуването. да напусне Европейския съюз. Попитах Сорос какво би казал на поддръжник на Brexit, озадачен от привидно противоречивите му роли в Черната сряда и Brexit. Отговорът му подсказваше, че смята, че отговорът е очевиден. „Това е разликата между моята ангажираност на пазарите, където единственият ми интерес е да го направя правилно и да печеля пари, както и политическия ми ангажимент, в който се боря за това, в което наистина вярвам“, каза той.

[Прочетете повече за Джордж Сорос и големите му дарения за неговите фондации „Отворено общество“)

Това е коментар, който стига до сърцето на главоблъсканицата на Сорос. Дори и да признаете, че политиците в крайна сметка са виновни за неравенството в доходите, което е подхранвало толкова голяма част от сегашната реакция срещу глобализацията, финансовият сектор е имал основна роля в неговото влошаване, а титаните на хедж фондовете като Сорос са мощни символи на това неравенство. И докато Сорос е писал много откровено и убедително за капаните на казино капитализма – най-вече в атлантическото есе от 1997 г., което впоследствие се разширява в книга, наречена „Кризата на глобалния капитализъм“, в която той признава дестабилизиращия ефект на финансовите пазари – не го прави по-малко от символ. Когато е натиснат, Сорос е казал, че ако не е отишъл след британския паунд или тайландския бат, някой друг би имал. Това е безспорно вярно (и всъщност, Quantum не беше единственият хедж фонд, насочен към тези валути. Но това не е особено удовлетворителен отговор и със сигурност не след Голямата рецесия, в която инвестиционните банки и хедж фондовете играят такава разрушителна роля. Промишлеността, която го направи милиардер, допринесе значително за обстоятелствата, които сега застрашават това, което Сорос е искал да постигне.

От друга страна, ако богатството на Сорос беше отишло при някой друг, щеше ли този човек да вложи парите в една и съща употреба? Може да е отишло в благородна кауза, но почти със сигурност не за нещо толкова амбициозно и доххотско – или толкова опасно – като насърчаването на либералните ценности и демокрацията. (Както показаха Путин и Орбан, независимото гражданско общество неизбежно се счита за опозиционно от правителствата, които не искат техните правомощия да се проверяват.) Повечето плутократи измерват напредъка в броя, но видът на работата, която Сорос е направил чрез ФПО, е направил като цяло не се поддава на количествено определяне. А като вицепрезидент на ФОО Леонард Бенардо отбеляза, когато говорихме преди няколко месеца, че работата може да бъде непопулярна в страните, където се прави.

Усилията на Сорос от името на една група, особено ромите, изглеждат особено подходящи сега. През юни новият италиански вътрешен министър Матео Салвини, ръководител на крайно дясната партия на лигата, поръча преброяване на ромите в страната. Като „отговор на ромския въпрос“, както той заплашително го изрази, Салвини обеща да изгони всички неиталиански роми и добави: „За съжаление, ние ще трябва да запазим италианските роми“. бяха шокиращи, но той отказа да ги отрече или да се откаже. Подобряването на статута на Европа от 10 до 12 милиона роми е основен приоритет за Сорос и ФПО от началото на 90-те години. Организацията е допринесла повече от 300 милиона долара за проекти за борба с дискриминацията срещу ромите и за осигуряване на по-големи възможности за образование, заетост и граждански възможности. Това е борба, защото антиромските настроения остават мощна сила, действителност, подчертана от действията и изявленията на Салвини. Като се имат предвид политическите течения в Европа, това е още една битка, която Сорос може да загуби. Популярността на Салвини скочи.

Но това е и битка за изясняване. Ако оставим настрана всички усложнения, които идват с Джордж Сорос, бихте ли предпочели да живеете в света, който той се е опитал да създаде, или в света, че Салвини и Орбан (и, в този смисъл, Тръмп) изглежда ни тласкат към? След Голямата рецесия със сигурност може да се твърди, че как Сорос е спечелил парите си, а фактът, че той е натрупал такова богатство, трябва да носи повече морален уклон през 2018 г., отколкото може би през 2008 г. Но има и случай. да се направи, че в настоящия момент, с неговите ехо от 30-те години, как е натрупал богатството си, е много по-малко от това, което е избрал да направи с него.

Протестиращите в Скопие демонстрираха миналата година срещу предложение да се направи албанският втори официален език на Македония. Кредит Робърт Атанасовски / Agence France-Presse – Getty Images

Изображение

Протестиращите в Скопие демонстрираха миналата година срещу предложение да се направи албанският втори официален език на Македония. Кредит Робърт Атанасовски / Agence France-Presse – Getty Images

Имаше грешки; Сорос признава, че Сорос е допуснал грешка в борбата срещу Михаил Саакашвили, живия бивш президент на Грузия, и е станал твърде пряк участник в политиката на страната в началото на 2000-те. Той очевидно е преценил погрешно Орбан. Но когато Виктория Нуланд, бивш американски дипломат, работещ както за Дик Чейни, така и за Хилъри Клинтън, каза, когато неотдавна говорих с нея: „Джордж е борец за свобода.“

Сутринта на 5 юли посетих Сорос в дома му в Хамптън. Беше се върнал от Европа преди седмица и прекара останалата част от лятото в Ел Мирадор, тъй като е известна неговата вила в средиземноморски стил. Години наред Сорос е използвал комплекса от 10 спални, 15 000 квадратни метра като сортове, занимаващи се с револвиращ състав от писатели, учени и политически активисти. През деня, Сорос често можеше да бъде намерен да играе шах с дисиденти от Източна Европа.

Служител от домакинството ме показа на масата в трапезарията и ми предложи чай с джинджифил: „специалност на къщата“. Няколко минути по-късно влезе Сорос. Беше облечен в бяла ленена риза, тъмни панталони и сандали. Тази сутрин не е бил на тенис корта; вместо това беше зает с телефонни обаждания.

През петте седмици, откакто видях Сорос в Париж, администрацията на Тръмп наложи нови търговски санкции на Китай и наложи мита върху стоки от Канада и Европейския съюз. Попитах защо пазарите и по-широката икономика се държат толкова добре в условията на евентуална световна търговска война, сривът на трансатлантическия съюз и политическите сътресения във Вашингтон. Сорос заяви, че това развитие в крайна сметка ще доведе до спад на пазара, но не може да каже кога. „Загубих способността си да предвиждам пазарите“, каза той, добавяйки с усмивка, „сега съм аматьор.“ Беше като да чуеш Роджър Федерер, че е загубил докосването си в мрежата. Сорос твърди, че тъй като финансовият свят вече не е основният му фокус, той не е успял да прецени пазарите така, както преди. Политиката сега привлече вниманието му.

Сорос беше в отразяващо настроение. Той каза, че демокрацията е в беда, защото в много страни тя е станала склеротична, недостатъчно отговаряща на нуждите на обществото. – Изгубва – каза той. Нелибералната демокрация, подобна на тази, която Орбан бе създал в Унгария, се оказа „по-ефективен“, поне засега. Автократите на новата епоха се оказаха особено хитри, че следват гражданското общество като средство за консолидиране на своята власт. „Това е по-малко абразивен начин за упражняване на контрол, отколкото действително убиване на хора, които не са съгласни с вас“, каза той.

За него му стана ясно, че неговият наставник и вдъхновение, Карл Попър, са сгрешили в едно критично отношение. В едно демократично общество политиката не е в крайна сметка стремеж да се стигне до истината; ставаше въпрос за придобиване и задържане на власт и манипулиране на обществените нагласи, за да се направи това. „Той е философ на науката, а науката е търсене на реалност“, каза Сорос. – Той не разбира политиката. В политиката вие въртите истината, а не я откривате. „Попитах какво е помислил Попър, починал през 1994 г., за своята политическа филантропия. – Той беше много благосклонен, което означава, че не ме прие сериозно – каза Сорос, смеейки се. – Не мисля, че Попър би бил толкова щастлив от сегашната ми позиция, защото съм критичен към него.

Сорос признава, че е казал неща от миналото, за които сега съжалява – не непременно чувствата, а начина, по който ги е изразил. Позовавайки се на коментарите на нацистите, които той направи по време на Буш, той каза: „Това вероятно е било грешка.“ Той ми каза, че сега избира по-предпазливо думите му, като избягва сравненията с Третия райх и използването на думата „фашизъм „, за да опише политическите условия в САЩ и Европа.

В Париж Алекс Сорос ми каза, че баща му, макар и отличен родител, е бил емоционално отдалечен. Той каза, че той е защитен механизъм, породен от неговото военно преживяване: „Да бъдеш емоционален, да излъчваш емоции, може да е знак за уязвимост.“ Но той каза, че баща му е започнал да се отваря през последните години.

Тъй като разговорът ми със Сорос в Саутхемптън приключи, аз си помислих, че успях да намеря малко уязвимост. Говореше за богатството си и за възможностите, които му беше дал. „За мен парите представляват свобода, а не власт“, каза той. Дълго време парите му даваха свободата да правят и да казват това, което му харесва, а също и свободата да не се интересува от това, което другите хора мислят за него. Но той призна, че е започнал да се грижи. „Станах малко по-загрижен за имиджа си, защото е обезпокоително да имам тези лъжи“, каза той, цитирайки като пример роялката на Roseanne Barr. Той също така призна, че да бъде помазан злодей за толкова много хора по света е неприятен. – Не съм щастлив да имам толкова много врагове – каза той. – Иска ми се да имам повече приятели.


Източник

 

[1] Междувременно, както е добре известно, правителството на Виктор Орбан „прогони“ университета от страната. Днес вече той извършва дейността си във Виена. Бел. пр.

Майкъл Стийнбъргър

Майкъл Стийнбъргър е американски журналист и автор, сътрудник на множество водещи американски списания и медии.

support

Посетители: 74

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • сухи писа Още
    Не може да се мери с... преди 20 часа
  • Реус писа Още
    И едно допълнение,... преди 1 ден
  • Реус писа Още
    Благодаря ви за... преди 1 ден
  • Петров писа Още
    Един спомен от... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ви за тази... преди 3 дни
  • Реус писа Още
    Уважаеми г-н Енев,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Звучи хубаво и... преди 5 дни
  • Петров писа Още
    Благодаря на Златко... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Казано възможно... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    По този въпрос има... преди 6 дни
  • Петров писа Още
    Не мога да разбера... преди 6 дни
  • Петров писа Още
    От дълго време чета с... преди 6 дни
  • Николай Колев писа Още
    Нито съм толкова... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Да , наистина в... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Ивайло Иванов писа:
    Силен. Въздействащ....
    преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    По течението на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Чудесен коментар!... преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    Филмът "Чернобил" по... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Фукуяма както винаги... преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    - мислех са за корав... преди 1 седмица
  • хаджи Станой писа Още
    Става, Румене. Лошото... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Живи да сте, Живковци!... преди 1 седмица
  • братя Стоилови писа Още
    Фукуяма бил казал... преди 1 седмица
  • Александър Димитров писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Този невероятно силен... преди 1 седмица