Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 52% (5 гласувания)

 

2018 06 Babchenko
Руският журналист Аркадий Бабченко се яви на пресконференция, след като фалшифицира собственото си убийство като част от операция за залавяне на наемен убиец, в сътрудничество с украинските служби.
Снимка: Сергей Супински / AFP / Getty

 

Във вторник написах кратък материал, в който възпоменавах Аркадий Бабченко, руският журналист, за когото по-рано същия ден беше съобщено, че е бил убит в Киев. Текстът започваше така: „Вече изгубих броя на политическите убийства, за които трябваше да пиша през последните двадесет години. Колкото и шокиращи да ми се струват самите убийства, те почти престанаха да бъдат новини… [Бабченко] не е първият руски журналист, който е бил убит. Той не беше и първият руски изгнаник, който е трябвало да бъде убит. Той дори не беше първият руски опозиционен журналист, живеещ в изгнание в Киев, убит там посред бял ден. Нито пък беше първият руски опозиционен журналист, който е бил застрелян, докато се е прибирал от покупки в магазин.“

Точно когато материалът трябваше да бъде публикуван, пристигна новината, че Бабченко е жив. Той се яви на пресконференция в Киев, заявявайки, че е фалшифицирал смъртта си като част от операция за залавяне на собствените му убийци. Тук най-после имаше руска история за убийство с изненадващ край. В Москва табелка в памет на Бабченко бе отстранена от фасадата на Дома на журналистите. В редакцията на Новая газета, за която Бабченко пишеше, беше отстранен паметен букет цветя и всяка от жените в офиса получи роза. Възпоменателните събития в Москва и Киев се превърнаха в тържества. От Бабченко, който вече е имал възможност да чете десетки свои некролози, се очаква да присъства на собствения си мемориален празник на централния площад в Киев.

За да се разбере тази странна и объркана история, трябва да се разберат три неща: какво направи от Бабченко мишена [за руските тайни служби], защо опитът за убийство се провали и какво се случва сега.

Бабченко, който е на четиридесет и една години, идва в журналистиката от армията. Бил е изпратен да се бие в руската война в Чечения като деветнадесетгодишен новобранец през 1995; когато Москва започна втората си офанзива срещу бунтовническия регион, през 1999, Бабченко отново се записва да се бие. Когато се завръща в Москва, започва да пише, работейки като военен кореспондент за различни московски публикации. Следи руските войни в Чечения, Грузия и в крайна сметка в Украйна. Пише и проза за войната в Чечения. В един момент започва да се идентифицира като пацифист и се заклева, че никога повече няма да хване оръжие. Писал е също за природни бедствия в Русия и въстания в чужбина. През 2013 г. е задържан и бит от турската полиция, докато е заснемал протести в Истанбул.

По време на масовите демонстрации срещу фалшифицираните избори в Русия през 2011 и 2012, Бабченко, който беше активен и шумен участник в тях, написа блог пост, в който призова протестиращите да се противопоставят на полицията и да направят лагер на палатки, вместо да се разпръснат. За този пост той е изправен пред обвинения в опит за подбуждане на бунт, но в крайна сметка те са оттеглени. По време на политическите атаки, започнали след официалното встъпване в длъжност на президента Владимир Путин през май 2012, много от активистите, свързани с протестите, бяха принудени да напуснат страната, докато няколко други бяха задържани, а един от тях – Борис Немцов – беше убит. Бабченко се оплакваше, че вече няма с кого да говори, нито каквито и да било публикации, в които да публикува статиите си, но въпреки това остана в Москва.

Едва през февруари 2017 една комбинация от заплахи – за законово преследване и смърт – принудиха Бабченко да напусне Русия. Той отиде първо в Прага, после в Тел Авив, където го видях през юни миналата година. Бях на журналистическо пътуване в Израел, прекарвах повечето от вечерите си в едно кафене, наскоро открито от нови политически изгнаници от Русия. Малка тълпа от други новопристигнали се събираше там всяка вечер, а Бабченко винаги беше сред тях, пушейки цигара след цигара, понякога в разкази за безплодните си преговори с местните власти. Подобно на много хора в тази тълпа той изглеждаше военно-травматизиран и несигурен кой точно е или къде се намира. Журналистическата му работа тогава беше ограничена до собствения му блог. Той наричаше това „журналистика без посредници“ и умоляваше читателите си да плащат каквото намерят за добре. Всеки пост беше придружен от информация за това как да се направи принос. Една вечер не го намерих в кафенето и собственикът ми каза, че е напуснал страната. По-късно научихме, че е решил да се премести в Киев, където продължи да пише за руската политика и особено за руската война срещу Украйна, като от всеки пост ставаше ясно, че сегашните му симпатии и лоялности са на страната на Украйна. Понякога споменаваше, че получава смъртни заплахи, които според него са свързани директно с администрацията на Путин.

Във вторник Бабченко публикува в блога си снимка на хеликоптер. Надписът отдолу  обясняваше, че на този ден, преди много години, командирът на частта [в Чечения] му отказал място в този хеликоптер, който бил свален само около час по-късно. „Оттогава броя 29 май за мой втори рожден ден“, пишеше той. А след още няколко часа пристигна новината, че Бабченко е мъртъв, след като бил застрелян три пъти в гърба, докато се връщал в апартамента си в Киев от покупки в магазина.

Според официални лица, които говориха в Киев в сряда, руската тайна полиция е наела украински гражданин, който да намери човек, готов да убие Бабченко. Този посредник, който беше идентифициран само с буквата „Г“, се свързал с няколко ветерани от руско-украинската война, като предлагал тридесет хиляди долара за убийството, а един от тези мъже съобщил за разговора на правоохранителните органи. Преди около месец службите за сигурност се свързали с Бабченко, за да започнат подготовката на специална операция.

Детайлите около операцията не са съвсем ясни, но изглежда, че човекът, който съдействал на разследването, се е съгласил да изиграе ролята на убиеца. Съпругата на Бабченко информирала нейна приятелка-журналистка, че Бабченко е бил застрелян и бил обявен за мъртъв в линейката. Тя разказала, че чула нещо като три силни удара и излязла от банята, само за да намери съпруга си в облян кръв; не е ясно дали операцията на  е включвала действително разиграване на убийството, или само съобщение, че то е било извършено, въпреки че в мрежата циркулираше снимка на предполагаемия труп на Бабченко. (Също така не е ясно дали съпругата му е знаела за операцията.) На следващия ден говорителите на правоохранителните органи съобщиха, че Бабченко е жив и че посредникът вече е арестуван. Изглежда, че 29 май е станал не само втори, но и трети рожден ден на Бабченко.

Украинските служби за сигурност твърдят, че разполагат с доказателства, че посредникът е бил нает от руските им колеги, ФСБ. Бабченко предлага следното доказателство: на предполагаемия убиец, казва той, била показана фотография на Бабченко, направена преди двадесет и пет години, за първия му вътрешен паспорт. (По онова време такъв документ, нещо като универсална национална идентификация, се издаваше на три пъти в живота на всички руски граждани: на шестнадесет, двадесет и пет и четиридесет и пет години.) Бабченко твърди, че тази снимка може да бъде получена само от охранително-служебни файлове. Ако той е прав, това е доказателство и за очевидна некомпетентност от страна на ФСБ: една снимка с двайсет и пет годишна давност не би била особено полезна за убиец, опитващ се да идентифицира мишената си. Нито пък това е необходимо, като се има предвид, че има множество далеч по-нови снимки на Бабченко и те са лесни за намиране.

Официалната руска реакция към възкресението на Бабченко и обвиненията на Киев досега се ограничава до изявление на говорителката на външното министерство Мария Захарова, която каза: „Това, че Бабченко е жив, е най-добрата новина. Ето това трябва да се случва винаги. Жалко, че в други случаи не ставаше дума за маскарад“. Тонът на Захарова, както обикновено на границата на една обобщена подигравка, дава представа за бъдещите реакции на Русия по случая. Московските официални лица със сигурност ще отрекат всякаква намеса, като в същото време се хвалят, че ако биха искали да убият Бабченко, биха намерили други начини, а също и да подчертаят, че Киев подкопава собствената си достоверност чрез фалшифицирането на това убийство.

Двете най-големи журналистически организации за безопасност са гневни. От „Репортери без граници“ осъдиха операцията, защото според тях тя подвежда обществеността. Комитетът за защита на журналистите поиска от Киев да обясни защо една такава измама е била необходима и неизбежна. Бабченко каза в сряда, „нямаше други възможности“.

Независимо от това дали наистина е имало други възможности или не, историята на разиграното убийство на журналист със сигурност ще улесни диктаторите при представянето на бъдещи убийства на репортери като „фалшиви новини“. Но това не прави по-малко реални заплахите, пред които е изправен Бабченко.

 

Източник

 

Маша Гисън
Маша Гисън е руска и американска журналистка, авторка, преводачка и активистка. Тя е открита и директна критичка на руския президент Владимир Путин, както и на американския президент Доналд Тръмп.
Други статии от този автор
Посетители: 54

Последните най...


Бюлетин абонамент

Please register to the site before you can sign for a list.
No account yet? Register

support

Библиотека

Коментари

  • Жоро Ончев писа Още
    Това, което направи, е... преди 2 седмици
  • огнян стамболиев, пр... писа Още
    срамно e че търпим... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря на всички,... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма пише: Тръмп... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    “Днешната... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Колебая се дали да... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    "Фукуяма е... преди 3 седмици
  • Надежда писа Още
    Много убедителен... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма е... преди 4 седмици
  • Ню Хевън писа Още
    Висш пилотаж с... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Стотици години... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    Не знам как да приема... Вторник, 18 Септември 2018
  • Zapitaika писа Още
    Има една война между... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Броди писа Още
    Филм на Кшищоф Зануси... Понеделник, 17 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Добре дошъл, Златко!... Неделя, 16 Септември 2018
  • Златко писа Още
    Без работа просто не... Неделя, 16 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Историята е наука. Тя... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Ангел Николов писа Още
    Толкова много усилия... Четвъртък, 13 Септември 2018
  • Valpet писа Още
    Наистина... Сряда, 05 Септември 2018
  • Венцислав Кръстев писа Още
    Къде изчезват... Понеделник, 03 Септември 2018
  • Броди писа Още
                             ... Понеделник, 27 Август 2018
  • Гост писа Още
    Никак не е хубаво за... Неделя, 26 Август 2018
  • Гост писа Още
    "Колега" не е от гръцки... Неделя, 26 Август 2018
  • Янкова писа Още
    Добре е и да се владее... Петък, 24 Август 2018
  • гост писа Още
     За неуспешната... Вторник, 21 Август 2018