Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (4 гласувания)

 

2016 07 Hadzhigenov
Николай Хаджигенов. Снимка: Светла Енчева.

 

Николай Хаджигенов е завършил право в НБУ. Работи като съдебен адвокат в областта на наказателното право. Има дела Pro bono в областта на пострадалите от полицейско насилие, включително в Европейския съд по правата на човек в Страсбург. Нарича себе си „блогър и адвокат в опозиция“.

Николай, освен практикуващ адвокат, ти си страхотен гражданин! Беше на протестите през 2013–2014. В социалните мрежи непрекъснато публикуваш гневни въпроси към магистрати и прокуратурата. Участваш в телевизионни предавания и не спестяваш никому от истеблишмънта твоите критични анализи за „стълбата, която води надолу“. Чест гост си и на клуб „Маргиналия“. Откъде имаш тази енергия?

Опитвам се да бъда просто гражданин. За да бъдеш свободен гражданин, трябва непрекъснато да правиш избори, да вземаш решения и по един или друг начин да защитаваш свободата и правата си. Не на всеки се отдава да бъде свободен, за немалко хора е просто невъзможно. За това и е толкова трудно да бъдеш свободен гражданин и толкова безобразно лесно да си роб. От последния не се изисква нищо. Това е и страшното на тоталитарните общества – че при тях, човек може да се устрои и да оцелее физически. Да си гражданин е не просто тежко, уморително е. Ежедневно, всеки от нас трябва да води своите малки битки. Протест за цената билета, тока, дупките и прочие, доколкото оставени сами на себе си и без контрола на гражданското общество правителства тутакси стават тоталитарни режими, изземвайки цялата власт и лишавайки гражданите от правата ѝ.

Като заговорихме за свобода, кажи какво мислиш за внесения наскоро Законопроект за борба с тероризма (ЗБТ).

Този закон трябва да бъде наречен Закон срещу българските граждани.

Защо?

Това, което не успяха да прокарат по време на предишното си управление ГЕРБ с проектозакона за МВР, както и следващите ги правителства, сега се опитват да го пробутат за пореден път под претекст за борба с тероризма. На първо място, идеята, че ще преборим тероризма със закон е силно забавна. Тероризмът често е описван като явление, следствие на определени пороци в управлението или в начина по който се използват религиите/пропагандата. Той всъщност е просто метод за водене на война(бойни действия), съществуващ откакто хората водим войни по между си… На второ място, този мракобесен закон ни изпраща директно в най-грозните дълбини на тоталитаризма. И да, няма да се уморя да повтарям думите на Бенджамин Франклин, че онзи, който е готов заради малко временна сигурност да се лиши от свободата си, не заслужава нито свобода, нито сигурност.

Показателно е, че всяка една от мерките, описани в ЗБТ, е насочена единствено и само срещу българските граждани. Отнемат се само по подозрение и по заповед на МВР всички не само граждански, но и човешки права, като същевременно в т.нар. закон липсва дори легална дефиниция що е тероризъм! Тогава става ясно, че целта на този закон не е борбата с тероризма, доколкото тероризмът и сега е незаконен отвсякъде, или всъщност никога нито едно терористично действие не е било законно, а запазването на властта на всяка цена!

За каква цена говориш?

Цената е нашата свобода! Ни повече, ни по-малко. В Закона за борба с тероризма е видно свръховластяване на силовите структури, действия само по подозрение абсолютно безконтролно и антидемократично. Създава се възможност за тотален контрол и следене на собствените си граждани под най-различни, привидно благовидни, предлози. Всичко това е с една единствена цел – гражданите да бъдат контролирани, дресирани, репресирани, смазани и управлявани на воля! Въвеждането на извънредно положение (военно положение) се извършва на базата на обосновано предположение. Широко използван термин от прокуратурата и МВР, който следва да обясним какво точно означава: Обоснованото предположение имаме, когато органите предполагат или пък са съвсем сигурни, че точно вие сте извършили някое ужасяващо престъпление, но пък нямат и не могат да намерят нито едно доказателство в подкрепа на обоснованото си предположение.

Звучи доста страшно това – гражданите да бъдат контролирани, дресирани, репресирани

Целият Закон е създаден в най-добрите тоталитарни традиции: Проектът предвижда намеса на въоръжените сили (армията) във вътрешните работи на страната срещу собствените си граждани, като за целта снабдява армията с полицейски правомощия по отношение на нас, гражданите, включително с правото да ни задържа под стража. Дотук нещо звучи ли ви познато или поне малко наподобяващо борбата с тероризма, освен ако, разбира се, не сме всички ние терористи? Да припомня, че всяка една свободна и демократична държава има въведена изрична забрана за действие на армията на собствена територия, именно защото това е начинът по който тоталитарните режими контролират собственият си народ. Справка – Северна Корея. Държавни органи и тези на местно самоуправление, включително кметове и областни управители, ще разработват планове за борба с тероризма на съответно ниво? Това го четох поне три пъти, опитвайки се вдяна какво точно означава, и единственото, което ми хрумна, е, че подобни планове се разработваха по абсолютно същият начин по времето на социализЪма. Собствениците и ползвателите на сгради с обществено ползване са длъжни да предават плановете им на МВР…

Познато е, да…

И още – продължавам нататък. Изисква се да се вземат превантивни мерки, изразяващи се в забрани на следните неща:

  • за промяна на местоживеенето без разрешение;
  • за напускане на страната без разрешение;
  • за посещаване на определени места, райони и обекти;
  • за напускане на определено населено място без разрешение;
  • за достъп до интернет;
  • за притежаване и използване на повече от един телефонен номер;
  • за осъществяване на контакт с определени лица;
  • периодично явяване в районно управление на МВР и подписване пред полицейски служител;
  • отнемане на паспорти или заместващи ги документи и забрана за издаване.

Всяко едно от изброените по-горе точки на чл. 17 е съществувало и прилагало по времето на Хитлер, Сталин и Живков и явно настоящите управляващи не искат да останат по-назад! Въвеждане на извънредно положение при антитерористични операции, базирани основно на обосновано предположение и водени от компетентните органи в чл.26. Предполагам вече знаете как и защо беше проведената акция при която бяха задържани стотина граждани до НДК. Било е суха тренировка от типа „ако мине“.

Реално, всичко това ще се случва единствено и само по заповед на Министъра на вътрешните работи, с която за неопределено време и напълно безконтролно ще се отнемат не само гражданските, но и човешките ни права. Точно както е формулирано в чл. 29.

От прочита на чл. 30 стигаме до същността, че тези правомощия изрично включват: разтурване и прекратяване на митинги, събрания, манифестации, тържества, религиозни и прочие обреди и всякакви други протести.

При въвеждане на извънредно положение всички оператори на електронни услуги предоставят пълен достъп до мрежата или услугите, които предлагат.

В преходните и заключителни разпоредби са скрити, както обикновено, най-мръсните тайни, като създаването на всевъзможни физически и юридически лица с цел поставяне на служителите под прикритие и което не само възстановява ДС в най-силните и години, но и осигурява чудесно прикритие на всички онези незаконни действия извършвани и сега от МВР. Вярвам вече всички сте наясно, че абсолютният провал на МВР и прокуратурата във борбата с престъпността се дължи на факта, че те са в пълна симбиоза, не отличими по нищо друго, освен по униформите.

В Закона за бежанците се предвижда при наличие на обосновано предположение статутът им да бъде разглеждан в рамките на един месец. И това са същите хора, които в рамките на две години не са в състояние да разследват и съберат доказателства за обикновена кражба и настояват да имат тази възможност без ограничения във времето. Естествено, това, че бежанците идват от държави, в които се води война и дори за сегашните шест месеца не могат да съберат нужните си документи, защото там някъде се води война, няма никакво значение. Защото идеята не е това.

В Закона за чужденците се предвижда в тридневен срок от влизането си в страната те да подават писмени заявления в МВР за постоянен адрес, или на адрес пребиваване с всичките си паспортни и други данни, точно както беше по времето на соца. За да знае властта КОЙ, къде, как с кого и прочие. Майната им на законите на Общността, предвиждащи свободна движение на гражданите!

Доста хора и граждански организации изразиха протест срещу тези заложени опасности от репресия…

В Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) е скрита най-бруталната промяна, предвиждаща не само подслушване и следене за срок от цели три години, но и изрично уреждаща възможността да НЕ се създават веществени доказателства, т.е. всичката информация ще бъде оперативна, натрупана в досиета и използвана от МВР по свое усмотрение и естествено в услуга на властта, не и на гражданите. Всичко това е див, брутален севернокорейски комунизъм! Нещо повече, всяко едно действие, извършено от Хитлер, Сталин, Живков, Ким, Ердоган, Путин и прочие е напълно законно! Явно това е и целта на управляващите с поредното нормотворческо безумие.

Нека да поговорим и за съда, за прокуратурата. Има ли „червена мафия“ в правосъдната система?

Не съм в състояние да определя цвета на мафията, но и няма смисъл, тъй като у нас мафията си има държава и това вече не е просто лаф. Налице е пълна симбиоза между мафията, властта и правозащитните органи по-известни, като силовите структури МВР и прокуратура. Именно в това се състои и тоталният им неуспех във борбата с престъпността. Слели са се помежду си и вече няма ясно разграничение добри и лоши, всички станаха лоши. Властта, без значение от цвета си, прави всичко възможно да се задържи на власт заради облагите произтичащи от самата власт и безогледно за целта използва всички държавни структури, което и превръща властта в мафия. Власт заради самата власт. Всъщност жалкото подобие на правосъдие у нас се крепи на усилията на отделни съдии да прилагат точно и правилно закона. А най-големите нарушители на закона са правителството, прокуратурата и МВР.

Какво означават думите на един от малкото адекватни членове на ВСС Калин Калпакчиев пред „Дневник“, че „съдебният съвет е източник на непотизъм“? Не са ли твърде силни тези квалификации?

Това е тъжната истина и още един пример за мафия. Благодарение на политическите квоти Висшият съдебен съвет (ВСС) е всичко онова, което не трябва да бъде. Всяка една власт до сега първото нещо което прави е да овладее ВСС. Защото това означава, че може да действа безконтролно, в крайна сметка превърна съдебния съвет в WC. Т.е. безкрайно далеч от смисъла и идеята на съдебен съвет. Калин Калпакчиев е последният мохикан във Висшия съдебен съвет и той няма избор освен да използва тежки думи за да може обществото да осъзнае дълбочината и същността на проблема. И да, ВСС е източник на непотизъм, проводник и понякога източник на корупцията, прояла правосъдната система у нас. Използва се не по предназначение а за политически цели преследват се неудобните и се награждават послушните, което е емблематичен пример за корупция.

Вече две седмици изминаха от уволнението на Лили Маринкова от ефира на БНР. Смяташ ли, че може да се уволни журналист?

Всъщност, това не е просто уволнение на един макар и знаков журналист като Лили Маринкова. Властта уволни свободата на словото!

Кой в българската държава има за свой приоритет свободата на словото? Управляващите? Опозицията? ДПС? Какво, прочее, е демократичното на партиите, ако репресиите над журналистите продължават, както бе в ранната 1995 година? Тогава уволнен беше и днешният генерален директор Ал. Велев, впрочем. Казвам го с горчива ирония, защото заедно учредихме Сдружение Свободно слово…

По един или друг начин властта убива и преследва свободата на словото. От свободата на словото, както и от всяко едно човешко право, интерес имаме само ние, гражданите. То касае пряко всеки един от нас. Без свободни, независими медии, непопадащи под контрола на правителството, не е възможно да имаме нито демокрация, нито правова държава. Не напразно заемаме едно от последните места в света по свобода на словото. Превърнали сме се в копие на Северна Корея и, гледайки назад през изминалите 26 години, с ужас установяваме, че нито една от партиите ни дори не прилича на демократична.

Материал на сайта Маргиналия

Източник

Юлиана Методиева
Юлиана Методиева е българска публицистка и обществена деятелка. Дългогодишна главна редакторка на списание „Обектив“, издавано от Българския Хелзинкски Комитет (до 2014 г.).
Други статии от този автор

Посетители

12
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 2 дни
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 4 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 5 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 3 седмици