1 1 1 1 1 Оценка 60% (1 гласуване)
Pin It

 

2016 01 liberty

 

В началото на всяка политическа година, една от най-важните дискусионни теми е за свободата и властта. Тема, която става все по-болезнена и дори драматична. Не само за България, но и за ЕС и Евроатлантическата общност като цяло, 2016 г. е предварително обременена с много неизвестни. Никога след падането на Берлинската стена и рухването на комунизма, Европа не е преживявала толкова разтърсващи проблеми, с каквито се сблъсква днес. Въпреки войните и етническите прочиствания, с които се разпадна бивша Югославия, 90-те години бяха години на еуфория, възход и надежда. Те откриха пътя към европейската интеграция и доведоха до разширението на ЕС и НАТО на изток до границите на Русия.

Днешните събития обаче, свързани с цунамито от бежанци и мигранти, ислямисткият терор, проблемите около гръцката дългова криза и не на последно място последиците от агресивната политика и пропагандния натиск на Русия доведоха до надигането на популистки и антиевропейски политически сили, до връщане на граничния контрол на много места и дори до взаимни обвинения между правителствата на страните членки в ЕС.

С риск да се повторя, ще припомня, че свободата нито е „дадена от Бога“, нито е принцип на някакъв изначален „закон за човешката природа“. Според изискванията на конкретната политика, свободата може да бъде развита и гарантирана като ценност единствено от едно добро държавно управление. За огромно съжаление обаче, в самия Европейски съюз набира скорост разпространението на идеята за „нелибералната демокрация“, която представлява огромен риск за свободата с непредвидими последици. Концепция, която събира все повече привърженици и у нас.

Неслучайно на кръгла маса в Пловдивския университет на тема „Правното образование“ с участието на френски лектори, посланикът на Франция у нас Н. Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан подчерта, че „демокрацията може да бъде само либерална“. Според него, „държавно управление, което претендира, че всеки може да бъде лишен от свобода в името на народната воля – един образ, който почива на митичното единство на общността, престава да се стреми към постигането на целта на демокрацията, която е свързана с осигуряването на справедливост, следователно престава да бъде демократична“.[1]

Затова и единственият ясен политически критерий за оценка на една държавна власт остава отношението към свободата! Еднозначният отговор на ключовия въпрос дали се насърчава или ограничава свободата би трябвало да служи като най-надеждния „стрес“ тест за политики, доктрини и правителства. Или с други думи, нужен е качествено нов информиран анализ на темата за свободата и властта и то не при закритите врати на партийна и институционална непрозрачност, а при широката публичност на гражданското общество.

Без принципите и правилата на правовата държава, които не допускат произволна и безконтролна власт нито на държавните институции, нито на други организации или лица, свободата просто не би била възможна. Ако депутатите, министрите, държавните служители, съдиите, прокурорите или представителите на местната власт могат да си позволят по своя преценка други правила на публично поведение извън тези на законовия ред, това би представлявало огромен риск за свободата. А точно това се случва(ше) в България през последните години.

Нима не е учудващо, че политическите коментари и анализи на темата за свободата са толкова епизодични, че просто могат да бъдат пренебрегнати. През последните години като че ли думата „свобода“ изчезна от политическите и медийните дебати. Говори се и се пише за какво ли не – за липса на върховенство на закона и разделение на властите, за потъпкване на институционалната демокрация, за корупция, олигархия и олигархично-корпоративни политически модели, но не и за свобода. И това съвсем не е случайно.

Добре известна е максимата на Имануел Кант: „Човек е свободен, ако той не трябва да се подчинява на никого, освен на закона.“ Но дори и когато гражданите се подчиняват единствено на приетите закони, свободата им продължава да бъде застрашена, тъй като законодателната дейност в България е свързана с огромни вътрешни противоречия и зависимости. Границата между управляващи и опозиция става все по-размита и твърде лесно закони и законопроекти могат да се променят и модифицират чрез формирането на плаващи конюнктурни мнозинства. Едва ли има друга страна в ЕС, в която фундаментално важни закони да могат да бъдат напасвани на различни икономически и политически интереси с такава удивителна лекота и безотговорност.

Както се оказа, статуквото триумфира безапелационно и през 2015 г. Законът за предотвратяване на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, известен като Законът на Кунева отпадна още на първо четене и не беше приет от парламента. И цялата власт по противодействие на корупцията си остана така, както си беше – концентрирана при главния прокурор. Не трябва да забравяме перфидния начин, по който бе бламирана най-сериозната инициатива на Плевнелиев за обединение на нацията – референдума за изборна реформа. Да не говорим за задкулисните договорки, с които бе отхвърлено ветото на президента върху Закона за военното разузнаване. И още, и още, и още…

Приетите през декември конституционни поправки, които с един замах обезсмислиха същността на съдебната реформа и скандалите от последните дни около политическите зависимости на ВСС ни показаха за пореден път колко деликатни, болезнени и нерешими проблеми по темата за свободата и властта ни очакват и през тази година. На този песимистичен фон ще завърша с едно изключително интересно от днешна гледна точка разсъждение по темата „Свободата и властта“ на големия български литературен критик Кръстьо Куюмджиев (1933 – 1988).

През 2015 г. бе публикуван тематичният брой на Литературен форум „Памет за Кръстьо Куюмджиев“, подготвен със спечелен проект от конкурса на Национален фонд „Култура“ за подкрепа на издаването на българска критическа литература във всички области на изкуствознанието и културологията. В него за първи път „бял свят“ виждат различни непубликувани ръкописни бележки на автора под формата на наблюдения, размисли и идеи, събрани в „Тетрадката“ и предоставени от съпругата му Здравка Куюмджиева.[2] Ето с малки съкращения това забележително прозрение, записано на 21 август 1978 г., което не се нуждае от коментар:

Жаждата за власт – това е жаждата за свобода. Няма по-силен инстинкт у човека от инстинкта към свободата. Колкото по-голяма власт притежаваш, толкова по-малко ограничения търпиш. Разбира се, това е най-уродливата форма на свободата, свобода с главата надолу. Това е черната сестра на свободата. Но нашият разсъдък не може да си представи свободата освен като произвол, като липса на ограничения, независимо дали тези ограничения идват отвън, или си ги налагаме сами. Могат да се посочат милиони примери от историята – човек е готов на всичко заради властта. Съдейки по аналогия, можем да кажем – човек е готов на всичко заради свободата. …Но нашият беден разум не може да си представи как можеш да бъдеш абсолютно свободен и в същото време абсолютно морален. Това не е по силите му.


Източник

 


[1] „Посланик дьо Кабан: Няма нелиберална демокрация“; http://bgnes.com/bylgariia/politika/4399070/

[2] Кръстьо Куюмджиев: „Тетрадката“; Литературен форум, бр. 1 (551), 2015 г., тематичен брой „Памет за Кръстьо Куюмджиев“

Pin It
Аспарух Панов
Роден на 20 октомври 1949 г. в София. Завършил химия в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. До 1990 г. работи в БАН. Има десетки научни публикации в най-реномирани международни списания. В края на 1989 г. започва политическа кариера като член на Радикалдемократическата партия в България, чийто заместник-председател е до 1996 г. Депутат е в ХХХVІ Обикновено народно събрание. Бил е ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, вицепрезидент на асамблеята и на либералната й група. От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998г. до 2013г. работи в германската политическа фондация за свободата „Фридрих Науман“. Участвал е в реализирането на проекти на фондацията в България, Македония и страните от южен Кавказ. Член на УС на Българо-германския форум. Автор е на 3 книги и редица публикации в периодичния печат в областта на политическата система, международните отношения и човешките права.
Други статии от този автор

Посетители

38

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    Точни факти и научни... преди 23 часа
  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 3 дни
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Нека да не... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Нещата далеч не са... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ручилото дудне.... преди 4 дни