Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2016 01 Toma Tomov

 

Интервюто на Тома Томов от 7 януари 2015 пред BTV е доста показателно поне в няколко отношения, които, както изглежда, НЯМА как да бъдат видяни откъм България (инак идеите му не биха били споделяни от толкова много хора).

Да започнем с това, че фразата „те няма да станат като нас“ е заредена с огромна доза фалш, просто защото това „нас“ предпоставя допълнението „нас, европейците“. Огромният патос и самоувереност, с която говори всеки – буквално всеки – българин/българка, споделящ/а представите на Тома Томов, се основава на (абсолютно неоснователното) допускане, че „ние сме Европа“. А това просто НЕ Е вярно. И то не е вярно не защото аз изхождам от СЪЩИЯ като на Тома Томов предразсъдък – че „хората не подлежат на промяна“, а просто поради ФАКТИЧЕСКОТО разминаване с РЕАЛНИТЕ ценности на Европа и абсолютното противопоставяне срещу ВСИЧКО, върху което този Съюз е изграден. „Ние, европейците“, наричат себе си хора, които с ВСЯКА дума отричат идеите и смисъла на съществуването на Съюза, в който страната им е членка. Онова, което те възприемат като „Европа“ е старата, пред-съюзна Европа, разделяна на хора от „първа“ и „втора“ класа, като, по неразбираеми причини, те изведнъж са повярвали, че сами принадлежат към „първата класа“. Свещена суета на суетите!

Другата (а всъщност същата) кардинална нелогичност и пустословие на целия този начин на мислене се състои в твърдението „те не приемат НАШИТЕ ценности и никога няма да ги приемат“, и то отново по същата причина: пълна подмяна на едно съдържание с друго. Защото онова, което имат пред вид Тома Томов и хората като него, НЕ СА ценностите на Европейския Съюз, НЕ СА ценностите на Европа. Ситуацията е силно наситена с ирония, тъй като за неприемане на някакви ценности говорят именно хора, които ги отхвърлят с всяка своя дума, а следователно НЕ ГИ приемат и едва ли някога ще ги приемат. Говорейки за „другите“, те несъзнателно рисуват един доста точен автопортрет – и в това е ЕДИНСТВЕНАТА ценност на приказките им.

Абсолютната комичност на тази ситуация, при която апашът, допуснат по милост в богаташки дом в добрия квартал на града, изведнъж си въобразява, че му е била поверена ролята на местен пазител на реда и „ценностите“, очевидно си остава напълно невидима за ОГРОМНАТА част българи, които изглежда живеят с искреното убеждение, че „ние сме Европа (точно ЗАЩОТО отказваме да я приемем)“.

Господи, помагай!