От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Войната в Ирак дълбоко раздели демократичните мнения по целия свят. Тя раздели и общността на бившите дисиденти от източна Европа, включително и авторите на този текст. Адам Михник поддържаше инвазията, докато Янош Киш й се противопоставяше.

Ние бяхме обединени от борбата против комунистическия тоталитаризъм. През 1989 и двамата поддържахме един мирен, преговорен преход към либерална демокрация и пазарна икономика в страните си – Полша и Унгария. През 90-те години и двамата се съпротивявахме – по различни начини – срещу опитите от страна на различни политически сили да започнат един антикомунистически лов на вещици. И двамата бяхме за присъединяване на нашите страни към НАТО и Европейския Съюз. И двамата бяхме съгласни, че международната общност е задължена да се намеси в Босна, за да спре въоръжения конфликт и геноцида и че интервенцията трябваше да се случи много по-рано, отколкото това стана в действителност. И двамата бяхме съгласни, че военните действия за прекратяване на етническото прочистване в Косово са справедливи. Но по въпроса за Ирак ние изведнъж се оказахме в сериозно несъгласие. Как можа да се случи това?

Садам Хюсеин беше един убийствен диктатор. Управлението му се основаваше на гола сила; той не притежаваше моралното право да не бъде отстраняван със сила. Интервенцията обещаваше да прекрати една кървава тирания и това беше много добра причина човек да я поддържа. Оправданието за нападение срещу една суверенна държава изисква обмисляне и на други съображения; и двамата бяхме наясно с това. Но ние имахме различни представи по въпроса за това дали Ирак след Садам Хюсеин ще се превърне в пилотна демократическа държава в Близкия Изток или ще стане жертва на сектантско насилие и международен тероризъм. Ние не бяхме еднакво убедени от твърденията относно оръжията за масово унищожение на Садам, нито пък еднакво песимистични относно опасността, която американският унилатерализъм представляваше за международния ред.

Един от нас, Адам Михник, преценяваше, че ценността на прекратяването на обширните и крещящи нарушения на човешките права е толкова голяма, че рисковете и опасностите, свързани с военните действия, колкото и сериозни да са, не могат да я превишат по значение. Другият, Янош Киш, смяташе, че вероятността Ирак да затъне в гражданска война, разделението на мненията относно инвазията в общността на демократичните държави, както и новото разпалване на анти-западни чувства в Близкия Изток, в края на краищата ще компрометират цялото начинание. В края на една дълга, приятелска дискусия, всеки от нас остана неубеден от аргументите на другия.

Пет години след инвазията в Ирак ние все още не сме съгласни по това дали войната трябваше да бъде поддържана, като се има пред вид каква информация или дезинформация имахме на разположение в месеците преди нея. Ясно е, че администрацията на Буш се отнесе към окупацията с изключителна безотговорност, арогантност и некомпетентност. Но тези катастрофални действия не са вътрешно обвързани с идеята за събаряне на Садам. Водачите на окупационните сили биха могли да избегнат разрушаването на държавните институции, разпущането на армията и ангажирането с една кампания на де-баатизация (по името на партията Баат, която беше ръководеща в Ирак по времето на Садам, бел. пр.). Те биха могли да имат план за справяне с етническия и религиозен конфликт. Те биха могли де се подготвят за нарастващото влияние на Иран върху шиитското мнозинство, което дойде на власт в Ирак. Те биха могли и трябваше да се въздържат от произволни арести, унижения и мъчения на хора. Но предписанията, дадени от Министерството на Правосъдието и Пентагона за това как трябва да бъдат третирани предполагаемите терористи насърчиха практиката на произволни задържания и „сурови разпити“.


Small Ad GF 1

Иронично е, че грешките и греховете на администрацията на Буш допринесоха за поддържането, вместо за разрешаването на разногласията относно поддръжката на инвазията. За някои от ония, които се противопоставяха на войната, арогантността и безразсъдството на начина, по който администрацията на Буш се отнесе към след-инвазионната ситуация е доказателство за това, че самата идея за приключване на управлението на Садам чрез военна сила беше грешка. За някои от ония, които поддържаха войната, същите факти са доказателство за това, че много неща биха могли да се случат по друг начин. И така ние продължаваме да имаме различни мнение по ретроспективния въпрос. Но несъгласието, обърнато назад, има само малко влияние върху мненията ни за това какво трябва да се прави сега, пет години след инвазията. Както се случва често при сериозни разногласия, нашето собствено беше разрешено не чрез постигането на консенсус, а по-скоро чрез пропадането му до ниво на неуместност. Дори и ако си оставаме разделени по въпроса за започването на войната, сега ние сме на едно и също мнение относно необходимостта от нейното приключване.

И двамата ние вярваме, че войната не може да бъде спечелена с военни средства. С или без повече войски, американските военни сили не разполагат с възможността да контролират или победят всички милиции и въстанически групи, които се противопоставят на иракското правителство.

Струва ни се, че в момента три (спорни) практически заключения изглеждат уместни. Първо: целта да се установи държава, способна да наложи в Ирак управление на закона, не може да бъде постигната чрез отчаяно преследване на военен успех. Тя по-скоро трябва да бъде насърчавана чрез един комплексен политически процес. Второ: струва ни се вероятно, че една безкрайна окупация на страната по-скоро ще затрудни, отколкото да насърчи този процес. Трето: когато обмисля условията за военно оттегляне, човек не трябва да се придържа упорито към целта за окончателна победа. Необходим е избор на по-скромни цели.

Налице е и едно заключение, което със сигурност не следва от случилото се. Катастрофалният резултат от иракската авантюра не означава, че самата идея за хуманитарна интервенция би трябвало да бъде изоставена. Защитата на човешките права е отговорност на международната общност и има случаи, при които трябва да бъде използвана сила, за да може тази отговорност да бъде изчерпана правилно. Една от причините, поради които иракската политика на администрацията на Буш трябва да бъде променена, е че войната срещу Садам компрометира един принцип, който трябва да бъде поддържан и направен неразделна част от международния закон. Този принцип няма да бъде реабилитиран, докато американските войски не напуснат Ирак.

 

Източник
 
 

Адам Михник е полски общественик, дисидент и публицист, един от най-активните представители на нелегалната опозиция в Полската народна република в периода 1968-1989 г. Главен редактор на в-к „Газета Виборча“. Носител на много отличия, включително титлата Рицар на Легиона на честта.

Pin It

Прочетете още...