1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Мюлер отново е бил при шефа. Да изстиска повече пари. Тя разбира това, когато сяда на работното си място. Там лежи служебното досие на Мюлер, със забележка от директора на фирмата: 200 евро повече за референта Мюлер. Тя включва компютъра си и актуализира заплатата на Мюлер. Той печели вече 3000 евро. Още едно щракване на мишката – и тя е при колежката му. Тя има същата работа като Мюлер и десет години работен стаж, също като него. Тя получава 600 евро по-малко за същата работа. „Разбира се, че тя не знае за това“, казва Уте Рьоч.

Уте Рьотч го знае. Тя отговаря за отчета на заплатите при една северногерманска машиностроителна фирма. Седи в офиса си и гледа на компютъра какво печелят колегите й. Клик – един чертожник: 2500 евро. Една счетоводителка: 2000 евро. Накрая разглежда на екрана самата себе си: Рьоч, Уте, 39 години, ръководител на финансов отдел, шеф на четирима служители и една сътрудничка на половин щат, заплата: 3500 евро. Колегата ръководител на отдел до нея, шеф на четирима служители, без сътрудник на половин щат, получава 700 евро повече. „Няма как, за съм само жена“, казва Уте Рьоч.

По-рано тя е работила в автокъща, в параходно дружество, в стоманодобивен концерн. Винаги е съставяла балансите, пресмятала е надници и заплати. Най-често тя е била единствената, която освен шефовете е знаела каква е заплатата на всеки инженер и всеки специалист по маркетинг. И почти винаги мъжете са получавали за същата работа повече от жените.

Тези дни в Германия се говори много за пари. Социалните изследователи се оплакват от разделението на обществото на бедни и богати. Професионалните съюзи като IG Chemie и ver.di изискват до осем процента повишение на заплатите. Политиците като шефа на СПД Курт Бек казват, че икономическият подем не трябва да отмине никого.

Само за жените не говори никой.

При това нещото, което счетоводителката Уте Рьоч открива, е само дребно указание за един по-голям проблем: в Германия жените печелят на час средно около 25 процента по-малко от мъжете. Това е записано в студиите на Европейския Съюз, на индустриалната организация OECD, на немската служба по статистиката. В почти никоя друга индустриализирана страна разликата не е толкова голяма, никъде толкова продължителна – за последните 30 години разстоянието почти не се е намалило. Ако в Германия има обществена група, която е била подмината не само от този, но и от който и да било по-ранен икономически подем, то това са не стоманодобивните работници, не служителите по чистотата или железопътните машинисти. Това са жените.

На какво се дължи това? Защо според данните на статистическата служба един архитект в Германия печели средно по 4516 евро месечно, а една архитектка – 3368 евро? Защо един банков служител печели по 4215 евро, а съответната служителка – 3049? Един сладкар – 2440 евро, а сладкарката – 1745?

На теория причината би могла да се крие в това, че жените не са толкова добри колкото мъжете. Че те знаят и могат по-малко. Заплатата на една архитектка, банкова служителка или сладкарка не е – погледнато чисто икономически – нищо повече от една цена. Цената за нейната работна сила. И както един автомобил с по-слаб мотор има по-ниска цена от съответния мощен автомобил, така и една зле образована жена трябва да се задоволява с по-ниска заплата от един добре образован мъж. Тя трябва да е доволна, че изобщо има работа. Такова би могло да бъде обяснението.

Когато започнат да работят, „алфа-момичетата“ се превръщат в „бета-жени“.

Така беше някога. Дори през седемдесетте години момичетата имаха по правило значително по-ниска средна образованост от момчетата. В професионалните и реални училища те бяха мнозинство, в гимназиите и университетите – малцинство. Жените имаха по-ниско образование и като резултат – по-лоша работа. По онова време би било изненада, ако те биха имали дори приблизително същите заплати като мъжете.

Но това беше преди много време.

В наши дни вече момчетата са мнозинството в професионалните училища. Същото се отнася и до слабите ученици, бегълците от училище и оставачите. Момичетата ги задминаха. Те по-често от момчетата се справят с матурата, те следват по-бързо, също толкова често в чужбина и, според множество различни студии, разполагат с по-висока социална компетентност. Сега те се казват: Алфа-Момичета.

Думата е измислена от американския детски психолог Дан Киндлън от университета Харвард. При това той не е имал пред вид конкретно Германия. Феноменът на женското превъзходство в сферата на образованието може да бъде проследен навсякъде в индустриализирания свят. И почти навсякъде успехът на жените се заплаща. Само в Германия не. Немските жени са по-добре образовани от мъжете и получават въпреки това по-малко пари. Независимо от това дали се намират на горното или долно ниво на скалата за конкуренция, започнат ли да работят, алфа-момичетата неизменно се превръщат в бета-жени. Все още.

Например Верена Бекер. Сутрин тя сяда в автомобила си в едно от мюнхенските предградия и пътува до Нюрнберг. Или до Улм. Или до Регенсбург. Тя спира пред супермаркети и спортни магазини, обучава продавачите и дискутира с тях начините за представяне на маратонки и спортни анцузи. Тя е представителката за южна Бавария на един от големите производители на спортни стоки и печели месечно около 5000 евро. Защото постига отлични резултати, скоро тя може би ще отговаря за цяла Бавария и ще печели по 6000 (и повече) евро месечно. Кариерата й едва започва.

Във всеки случай така вижда нещата тя преди да се появи синът и Лион. Преди да каже на шефа си, че ще се оттегли за една година по майчинство и след това отново ще започне работа. Разбира се, след това тя ще работи също толкова ангажирано.

Но шефът вижда нещата по-различно.

Едно дете носи големи промени в живота на една жена, казва той. Самият той има семейство. Синът й често ще боледува, а тогава тя няма да може да работи. Верена Бекер отговаря, че това не е проблем, баба и дядо са наблизо. Съпругът й, софтуерен консултант на свободна професия, скоро ще ограничи работните си ангажименти. В един момент тя започва да се пита защо изобщо е необходимо да се оправдава.

Днес, почти три години по-късно, Лион открива колко смешно е да се скача от дивана на пода. Верена Бекер се качва почти всеки ден в колата, тя все още продава спортни обувки и облекло. И въпреки това всичко е различно. За отговорност за цяла Бавария не може да става и дума. Сега тя е подчинена на един колега, който по-рано е работил в друг отдел. Той печели повече от преди, тя – само 4000 евро месечно. „Най-много ме дразни това, че и той има малко дете, но в неговия случай това не интересуваше никого“.

Отначало Верена Бекер размисляла дали да не заведе дело срещу понижението. „Но това щеше да завърши само с уволнение и обезщетение“, казва тя. И така тя е приела всичко.

Също както и студентките на професора по право Улрис Батис.

От 30 години насам той преподава в различни университети, първо в Хамбург, сега в Берлин – и в течение на годините му е направило впечатление, че все повече жени следват право и че оценките им непрекъснато се повишават. Днес, казва той, отличниците са почти само жени. След това те отиват в най-добрите кантори в Германия, там трябва да работят здраво, по десет, дванайсет часа на ден, както и мъжете. След това раждат деца. „И когато се върнат обратно от майчинство, на тях се гледа като на служители от втора ръка“, казва Батис. Кариерата им приключва, но мъжете, макар че и те имат деца, продължават да се издигат и бързо започват да печелят десетки хиляди евро месечно.

Бременна ли сте? Искате ли да имате деца? С такива въпроси преди време някои работодатели се опитваха да разберат още при предварителните разговори дали една кандидатка ще остане на разположение на фирмата през идните години. Днес такива въпроси са забранени. Марион Вест следи за това водещите служители в нейното предприятие да се придържат към това. В продължение на години тя отговаря за равнопоставеност на половете при един от големите немски концерни и в тази си роля присъства на беседите с кандидатите за работа. При една такава беседа тя седи между ръководителя на отдел и кандидатката. Той не задава никакви нередни въпроси, но когато се стига до заплатата, предлага на бъдещата колежка без колебание сума, която се намира значително под обичайната за мъжете цифра. Марион Вест седи, без да каже нищо, защото заплатите не са в нейната сфера на отговорност. И все пак тя се пита: защо той върши нещо такова?

Да наистина, защо?

Има учени, които се занимават точно с този въпрос. Например Елке Холст, икономист към Немския институт за икономически изследвания в Берлин (DIW) и авторка на многобройни изследвания по тази тема. „Заплащането просто отразява общественото разпределение на ролите“, казва тя. Един ръководител смята, че жената трябва да се грижи преди всичко за домакинство и деца, докато мъжът трябва да изхранва семейството. В неговите очи тя е просто някой, който заработва по нещо допълнително“.

Работещите майки печелят по-зле, отколкото бездетните жени.

 

При мъжете е точно обратно: женените мъже печелят повече от ергените, а когато имат деца – още повече, защото тогава се нуждаят от повече.

И защо дебатите за минималните заплати се въртят в по-голямата си част около заплатите на жени – ако и никой политик да не споменава дума за това? Защо става дума най-вече за флористи (91 процента жени), фризьори (89 процента) или продавачи (81 процента), които отчасти работят за заплати от по пет, шест евро на час?

„Защото и тарифните договори отразяват едно определено разпределение на ролите“, казва социалната изследователка Карин Тондорф, съавторка на правителствения отчет за професиите и доходите.

Жената като заработваща допълнително. Професията й – като допълнително занимание. Странно, че тази представа все още е заседнала в главите и договорите. Макар че междувременно в Германия около 70 процента от жените работят, повече отколкото в повечето индустриализирани страни. Макар че през последните години се говори за нещо като чудо на женските работни места.

А може би не е толкова странно.

Защото тези 70 процента са отличен пример за това как цифрите могат да заблуждават. Това може да се види във всеки ранен следобед от всеки работен ден, на всяка обикновена немска детска площадка. Там седят най-вече майки и много рядко бащи с децата си. Малцина от тях са домакини. Мнозина работят. Но не сега, не и в момента. А от осем до дванайсет, или от девет до един, или може би от понеделник до сряда или от вторник до четвъртък.

Чудото на женските работни места от последните години е чудо на ограниченото работно време. Броят на пълновременните работни места за жени дори се е намалил през последните десет години. За повечето днешни жени важи, особено когато имат деца: те имат работа, но основната част от дохода на семейството се печели от мъжа. Той финансира кредита за собствения дом, за лятната отпуска и за уроците по чело на децата. А тя? Тя печели нещо допълнително. Тя работи на съкратено работно време, защото не може да си позволи да работи на пълно работно време, защото в Германия, както е добре известно, е почти невъзможно да се намери добра целодневна детска градина за децата. Или само защото финансово си струва да не се работи или да се работи малко.

А може би трябва да има повече семейства като семейство Фишер.

Сабине Фишер изхранва семейството. Когато има повече време, тя закусва набързо с мъжа си и с двете малки дъщери, преди да отпътува за офиса. Тя е на 39 години, инженер и мениджър за една химическа фирма в Хесен. Заплата: почти 6000 евро. За това тя работи по десет часа на ден, а понякога и повече – и когато по някое време се върне в къщи, търси почивка. Да, точно така. Готвене? Чистене? Прахосмукачка? Всичко това върши мъжът й. По-рано той беше рекламен график. Сега е домакин. „Когато се върна вкъщи, първо вдигам крака, за да си почина“, казва Сабине Фишер. Този живот й харесва, децата се чувстват добре, работата доставя удоволствие, шефът я хвали пред събрания производствен екип.

Семейство Фишер би било добър пример за това, че и в Германия съществува нещо такова като равноправие. Че жените и мъжете нямат предварително разпределени роли. Да, това наистина би било така, ако една сутрин Сабине Фишер не беше намерила в своята фирмена пощенска кутия един плик, попаднал там по погрешка. Това бил формулярът за заплатата на един от колегите, отделът по заплатите объркал нещо. Разбира се, тя го отворила въпреки това. Колегата има същата работа като нея. Той има семейство, както и тя. Той е на края на тридесетте, както и тя. Той печели почти 1000 евро повече от нея.

Източник

Pin It
Волфганг Ухатиус
Волфганг Ухатиус е икономически редактор на немския седмичник Die Zeit.
Други статии от този автор

Посетители

59

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • ВидялИпатил писа Още
    Наистина малко... преди 57 минути
  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 9 часа
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 21 часа
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 1 ден
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 2 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 2 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 3 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 3 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 4 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 4 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 4 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Как да не се сети... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Най-важният въпрос е... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Не виждам прилика на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Във Фейсбук вече съм... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Добре де, нека... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Забележете, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, благодаря ти. Ако... преди 2 седмици