Дискусии – Политика

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

С политолога Иван Кръстев разговаря Веселин Стойнев

Тази година в ЕС имаше редица избори – от преизбирането на президента на Португалия Анибал Силва през януари до безпрецедентния втори мандат на премиера Доналд Туск след парламентарните избори в Полша през октомври.Как изглеждат отминалите избори у нас в сравнителна европейска перспектива?

Изборите в Европа показаха, че хората са гневни, но още повече са объркани. Това, което наблюдаваме, е някаква „обърната 1968-а“. И тогава, и сега се говори за криза на капитализма, и тогава, и сега по улиците на Западна Европа има протестиращи млади хора, но тогава протестиращите се бореха за правото си да не живеят в света на родителите си, а днес протестът е за това да могат да останат в света на родителите си. Днес младите се борят за това да не се увеличава пенсионната възраст, а не за това да се увеличи първата заплата. Днес в Европа протестът не е срещу статуквото, а срещу това, че то си отива. И това определя факта как хората гласуват и дали гласуват. Правителствата, които не могат да обещаят, че утре ще прилича на днес, си отиват – Португалия, Ирландия, Гърция. Правителствата, които успяха да убедят избирателите, че кризата е временна – Швеция, Полша…, печелят.

Не левите, а радикалната десница се оказа големият печеливш от кризата. Недоверието в елитите достигна застрашителна форма, но поне засега не виждаме нови лидери.

Кризата породи повече политически сътресения в Западна, а не в Източна Европа. В този смисъл България пак остана в страните от новите моди.

Източна Европа не се чувства виновна за тази криза. Общото усещане е, че страни като Гърция преживяват тава, което ние преживяхме през 90-те. У нас крайният национализъм е големият губещ на тези избори. Но не защото обществото е станало по-толерантно, а защото националистическите партии са партии, а новите радикали презират партийната политика. У нас улицата продължава да си стои вкъщи, но както показаха протестите, свързани с Катуница, това лесно може да се промени. Никой не харесва как живеем, но никой не казва, как да живеем по различен начин. Опитът на БСП да убеди Европа, че Борисов е Орбан, се провали. И европейската криза и кризата на капитализма не присъстваха в политическия дебат. Европейската криза дори не беше фон на тези избори. Нещо повече, изглежда през последните 20 години самата дума „криза“ е изгубила значението си, ние непрекъснато сме в криза и затова никога не сме в криза. Но изборите откроиха две тенденции – първата е временното изчерпване на привлекателността на чистия протестен вот. Това, че не си доволен от живота, вече не значи автоматично, че гласуваш за „новите“ или за опозицията, и второ, появи се нова „партия на властта“. ГЕРБ не просто консолидира „вертикала на властта“, тя измести БСП от позицията на естествена партия на властта. В годините на прехода, независимо че реалността беше друга, голяма част от местните елити вярваха, че другите само идват на власт, а БСП управлява. Бизнес елитите гравитираха към БСП, защото бяха убедени, че тя и нейните мрежи могат да им помогнат дори, когато са загубили изборите. Това е вече история. Днес БСП вече не е естествената партия на властта. Тя е просто една средно голяма партия, която успя да съхрани лоялността на по-възрастните си избиратели и на която й предстои тежка вътрешно-партийна борба. Когато трябва да изберат за кого да се вържат, местните елити избраха ГЕРБ. Защото сега това да можеш да получиш подкрепа от центъра е по-важно отпреди. В този смисъл преминаването на Кирил Йорданов от БСП в ГЕРБ бележи най-ясно този символически преход. ГЕРБ избра да подкрепи Йорданов не защото харесва десните му идеи, а защото прецени, че той ще спечели. Йорданов избра Борисов, защото прецени, че в новата ситуация най-добре е да победи като ГЕРБ. Трансформацията на ГЕРБ от партия на „генералната промяна“ в партия на „работещото статукво“ е най-важното, което се случи на тези избори, защото то очертава какво ГЕРБ ще се стреми да постигна на следващите парламентарни избори.

Наистина ли отново направихме цивилизационен избор и препотвърдихме европейското развитие на България, както каза новоизбраният вицепрезидент Маргарита Попова? Или пак направихме избора на оцеляването – да се наведем, докато бурята на кризата, разтресла Европа и особено съседите, ни подмине?

В България ЕС няма алтернатива. И това беше потвърдено на тези избори. Хората загубиха илюзията, че самото членство в ЕС означава непременно по-добро управление и просперитет, но това да си срещу ЕС означава да искаш да се премахне бъдещето време от българския език. Представете си за миг, че днес ни съобщават, че ЕС вече не съществува. Ако това стане, България ще трябва да говори само в минало време. В този смисъл кризата на ЕС повече от успехите на ЕС ни убедиха, че нямаме друг избор. Преди България искаше да бъде Гърция, днес не искаме да бъдем Гърция, но всичките ни искания и неискания са свързани с ЕС.

И това се видя на тези избори. Интересно е да си спомним, че преди пет години избирахме между Георги Първанов и Волен Сидеров, на тези избори избирахме между Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева – това вече е драматична промяна. Изборът на Росен Плевнелиев бележи и една промяна в отношението ни към Европа. Плевнелиев е първият български президент, за когото Европа не е външнополитически приоритет, а вътрешна политика.

Мнозина наблюдатели привиждат възраждане на двуполюсния модел – партията на цялата власт ГЕРБ срещу основната опозиционна партия БСП. Бойко Борисов обаче се опитва да неглижира победения опонент, като отмести перспективата напред към нов голям политически враг – Първанов и Доган.

Ако наистина мислите, че се възражда двуполюсният модел, трябва да ми кажете „полюси“ на какво са ГЕРБ и БСП. Това, което се случва, не е връщане към двуполюсния модел на 90-те, защото това беше модел на силна политизация на обществото. Тогава съществуваха граници, които политическите партии не можеха да прекрачат, защото избирателите не биха им позволили това. Тези граници вече не съществуват.

Вчера Яне Янев искаше да уволнява Борисов, днес се моли да бъде назначен от него. Между вчера и днес са минали 24 часа, но по-важното е, че активистите на РЗС не напускат масово партията и не дават интервюта, че това е предателство. Те са влезли в РЗС не защото харесват или не харесват Борисов, а защото им е обещано, че когато се уволнява или назначава, те ще са наоколо.

И все пак, в изолация ли е ГЕРБ?

Когато чета анализи, които твърдят, че ГЕРБ е останала в изолация, защото естествените й съюзници изчезват, това ме кара да мисля, че ние, политолозите, пречим на хората да видят очевидното – това, което се е променило в България, е характерът на политиката. Политиката не е сблъсък на ценности и идеи, макар че политиците настояват за това – очакванията на хората към политиката са променени. Това, което хората очакват от властта, е решаването на някакви конкретни проблеми, а не промяна на живота. Днес хората гласуват на национални избори, както се гласува на местни избори. Всичко това може да се промени, то трябва да се промени. Утре, политиката може да е напълно различна. Но в модела на постидеологическа политика, който доминира в момента, основните ресурси на партиите са организационни, а не идеологически. Това, което има значение, са лидерите, местните структури, финансите. И затова всеки опит да се разказват резултатите от тези избори като идеологически избори ми изглежда смешен или манипулативен. ГЕРБ спечели тези избори не защото твърди, че е дясна партия, а защото е най-добре организираната партийна структура, има силен лидер и позволи на хора и групи, които оставаха извън властта, да намерят своето място в системата.

Какви коалиции тогава може да очакваме след следващите избори?

До следващите избори има цели две години. Но ако тенденцията е тази, която наблюдаваме сега, то бъдещите коалиции няма да са идеологически. ГЕРБ нагледно демонстрира, че това, което ти помага да успееш, не са съюзниците, а удобни противници. Защото удобният противник е и най-естественият коалиционен партньор – този, който има свой твърд електорат, но различен от твоя, и с когото имате общ бизнес. В този смисъл това, че Бойко Борисов „работи“ за Първанов и Доган, е напълно естествено. Първо, той предпочита лидерски партии. А в момента БСП е толкова „демократична“, че с нея не може да се преговаря. Не е ясно кой какво може да обещае и дали може да изпълни обещанието си. И понеже са слаби и объркани, БСП имат тенденция да се държат принципно. Второ, Първанов е чужд за Европа политик, така че БСП, оглавена от Първанов, губи част от външната си подкрепа. Трето, Първанов не е чужд за Русия политик, така че ако Борисов е решил да реализира руските енергийни проекти, Първанов му трябва както слънцето и въздуха на всяко живо същество. Четвърто, Първанов обича да ходи на лов. И пето, това, което Борисов знае, а Първанов ще научи, е, че няма нищо по-лошо за един партиен лидер от това да е бил президент, защото президентът се научава да говори на хората, а партийният лидер трябва да говори с тях. И не му се получава. И не на последно място в момент на криза единствената коалиция, която ти трябва, е тази, която е изглеждала невъзможна. Така че ако трябва да прави кризисна коалиция, ГЕРБ ще предпочете основния си противник – ДПС.

Прав ли е Борисов, когато каза, че който и да е кандидат на ГЕРБ щеше да спечели президентските избори?

Борисов е прав, че вотът на президентските избори не беше мажоритарен вот. Тези, които гласуваха за Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, са същите, които гласуваха за ГЕРБ. Но силата на кандидатурата на Плевнелиев не е в гласовете, които привлече, а в гласовете, които неутрализира. Неговата фигура, която е приемлива за много широк кръг хора, не позволи мобилизацията на масов протестен вот срещу ГЕРБ. Ако Цветан Цветанов беше кандидатът на ГЕРБ, той навярно щеше да получи същата подкрепа, както Плевнелиев, но подкрепата за Калфин щеше да е много по-голяма и ГЕРБ щяха да загубят. Борисов постигна това, което искаше – Росен Плевнелиев спечели, но с достатъчно малка разлика, за да няма илюзията, че има своя подкрепа, различна от ГЕРБ.

Какво се случва с „партията на непредставените“ – останалата половина избиратели, които не откриха своя държавен глава?

Това не е хомогенна група. Съществуват тези, които просто не се интересуват от политика. Те не гласуват, не защото нямат кандидат, а защото не знаят, че има избори. Съществуват и тези, които се интересуват от политика, но не вярват в изборите – те са готови да протестират, да съдят държавата и да защитават правата си, но те не отиват пред урните. И накрая съществуват тези, които търсят своя кандидат. Много от гласувалите за Меглена Кунева направиха такъв избор. Резултатът, който тя постигна, е впечатляващ.

Има ли бъдеще т.нар. традиционна десница, или тя е само в миналото?

В момента разговорите за „сините“ са копие на разговорите за „земеделците“ отпреди десет години. В тези разговори участват много малко хора, но това не е най-лошото. Най-лошото е, че тези хора не могат да участват в никакъв друг разговор.

Как ще се промени ЕС през следващите няколко години?

ЕС такъв, какъвто го познаваме, вече не съществува. И първото, което трябва да направим, е да си дадем сметка за това.

Източник

Иван Кръстев
Иван Кръстев е политолог и председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, София. От април 2004 г. той е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато.
Други статии от този автор

Посетители

11
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 3 дни
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 5 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 5 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 6 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 3 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 3 седмици