Дискусии – Мнения

1 1 1 1 1 Оценка 46% (7 гласувания)

2015 02 je-ne-suis-pas-manipulableТекстът на плаката гласи:

„Аз не съм манипулируем(а). Поддържам семействата на жертвите от Шарли Ебдо, но въпреки това емоцията не засяга способността ми за мислене“

След като поотмина първоначалния ми шок, започнах да търся обяснение на интуитивното си усещане, че не съм Шарли.

Докато търсех, изчетох множество текстове, посветени на трагедията, изгледах филма, разказващ за процеса срещу издателите, дори успях да се докопам до сюблимния брой на самото списание с многомилионното „всичко е простено“. Изобщо – внимателно проследих случващото се „след Шарли“.

Усещането оставаше. А обясненията, които сама си давах, ми изглеждаха недостатъчни.

Твърде лесен ми се струваше отговорът, че не съм Шарли, защото подигравката с нечий бог преминава границите на свободата. Защото не съм сигурна къде точно са границите на свободата и не знаех кое да мисля като тяхно преминаване. Пък и изпитвам неясно вътрешно съмнение към категоричността в очертаването на граници – особено в областта на сакралното.

Имах и други отговори: „не съм Шарли“ – заради пристрастието му към мракобесните текстове на Ориана Фалачи, обясняващи всички световни нещастия с настъплението на исляма. Или – „не съм Шарли“ – заради уволнението (през 2009) на един от авторите, заподозрян в антисемитизъм, съпътстващо изобилното публикуване на статии и карикатури, громящи исляма. (Бих искала да вметна, че между ислям, ислямизъм и тероризъм също би трябвало да се поставят някакви граници, колкото и несигурни да изглеждат.) Или – „не съм Шарли“ – заради проповядването (с плам, достоен за Савонарола), че най-великото завоевание на Революцията е лаицизмът.

Тези отговори също ми изглеждаха недостатъчни.

Като недостатъчен отговор сметнах и натрапчивото усещане за лош вкус, предизвикано от някои карикатури – не само сред посветените на исляма.

Точно това усещане ме подсети за собствените ми реакции срещу твърденията, че забраненият от комунистическата власт роман на Блага Димитрова „Лице“ е художествено слаб. Същите твърдения чувах и за спрения (от друга комунистическа власт – макар и по времето на посткомунизма) филм „Гори, гори огънче“. А заклеймения от всички власти и от цялото общество проект „Митът Батак“ аз самата смятах за неособено интересен. И тогава бях (и сега съм) убедена, че дебатът за художествената или научната значимост на едно произведение се обезсмисля, ако то е санкционирано политически.

Казах си, че не е редно, дори за миг, да дискутирам лошия вкус на разстреляни карикатуристи.

Тогава се сетих каква е разликата.

„Лице“, „Гори, гори огънче“ и „Митът Батак“ бяха „разстреляни“ от властта. В последния случай – и от цялото (с малки изключения) проникнато от предразсъдъци общество. „Шарли ебдо“ беше разстреляно от двама маргинални, вероятно – и с психически отклонения – фанатици, а властта и цялото (с малки изключения) глобално общество замаршируваха в негова подкрепа. Тоталният свят стана Шарли.

Бих подкрепила убеждението на Огнян Минчев, че ислямизмът е „новият тоталитаризъм“, ако живеехме в халифат и ни управляваха законите на Шариата. Ако Шариатът беше властта. И – ако цялото общество с доброволна убеденост следваше неговите закони. Нищо такова, слава богу, не се е случило и няма как да се случи.

Може да се случи друго: цялото общество на Франция с доброволна убеденост да доведе на власт Марин льо Пен. И жертвите от „Шарли ебдо“ да се окажат мъченици за нейната тоталитарна кауза.

Биха могли да ми възразят с аргумента, че ислямизмът като тоталитаризъм е възможно да се прояви и чрез вменяването на глобален страх. А страхът да доведе до глобално подчинение (буквалистичния превод на понятието „ислям“). Не съм сигурна обаче дали най-ефикасната съпротива срещу този страх е тотализирането на плашилата, или гъделичкането им, пък било то и с молив.

Сетих се и за друго: разстрелът на руската журналистка Политковская от една, граничеща (пак тези пропускливи граници!) с тоталитарната власт, не предизвика глобален марш. Никой не си окачи табелка „Аз съм Политковская“. Рехавите демонстрации изглеждаха повече като легитимация на самите протестиращи, отколкото като съпротива срещу накърнената свобода. Политковская беше наказана не заради подигравката си към нечий бог, привиждащ се като източник на тоталитарна власт някъде другаде, а заради несъгласието си със сегашната, тукашната власт – властта, под чието управление преминава животът ѝ. Тази тукашна власт, изглежда, се мисли като заплаха от твърде малко хора. Дали – защото нейният „стар тоталитаризъм“ ни е познат и вече сме свикнали с него?

Напълно подготвена съм – понеже „не съм Шарли“ – да бъда обвинена в съпричастност към нео-либерализма, към мултикултурализма и към политическата коректност – политики, все по-настоятелно отхвърляни от лидерите на парижкия марш и обявявани за злокачествени образувания както отдясно, така и отляво. Заплахата „ислямизъм“ (съзнателно или несъзнателно уголемена до „ислям изобщо“) постигна трогателно единодушие между най-разнообразни сегменти от политическия спектър – ситуация, твърде сходна с младенческата възраст на „старите тоталитаризми“…

Искрено се надявам, все пак, да не ме обвинят в съпричастност към убийците.

Евгения Иванова
Евгения Иванова (род. 1952) е доцент в Нов български университет и автор на множество публикации в областта на етнологията.
Други статии от този автор

support

Посетители: 99

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Миро писа Още
    Чернобил от глобална... преди 2 часа
  • Златко писа Още
    Разбира се, има много... преди 7 часа
  • Unknown писа Още
    Уж всички сте умни... преди 13 часа
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Какви "помаци"-та това... преди 22 часа
  • Петров писа Още
    Нека да го кажем... преди 2 дни
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,Европа... преди 2 дни
  • сухи писа Още
    Не може да се мери с... преди 4 дни
  • Реус писа Още
    И едно допълнение,... преди 4 дни
  • Реус писа Още
    Благодаря ви за... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Един спомен от... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря ви за тази... преди 6 дни
  • Реус писа Още
    Уважаеми г-н Енев,... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Звучи хубаво и... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Благодаря на Златко... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Казано възможно... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    По този въпрос има... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не мога да разбера... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    От дълго време чета с... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Нито съм толкова... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Да , наистина в... преди 2 седмици
  • Румен Кунев писа Още
    Ивайло Иванов писа:
    Силен. Въздействащ....
    преди 2 седмици
  • евдокия писа Още
    По течението на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Чудесен коментар!... преди 2 седмици
  • евдокия писа Още
    Филмът "Чернобил" по... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Фукуяма както винаги... преди 2 седмици