1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

(Препоръката на Европейския Съюз да се използва думата „рома“ вместо циганин не е широко приета в Румъния. Тъй като Мирча Картареску не използва думата в един отрицателен смисъл, ние също я запазваме в превода).

Хората търсят лесни обяснения, обвинявайки циганите за лошия имидж на Румъния по света. И оплаквайки се вечно, че не се прави разлика между румънците (всички те – достойни за уважение граждани, мирни, усърдни, благословени с всички добродетели на предците си) и циганите, този „Ерзац-народ“, както го намират нашите глупави и расистки вицове. Всъщност проблема с циганите в Румъния се дължи на румънската политика по отношение на тях, а не на „малоценността на тяхната раса“.

Може би от време на време човек трябва да си припомня историческите корени на проблема. Румънците във Влашко и Молдова единствени в Европа направиха от циганите роби, обвързвайки ги със земята. Така циганите – откъснати от естествения си номадски начин на живот – бяха принудени да се установят по чифлиците на своите стопани. От свободни хора и тук, както при американските черни роби, бяха направени говорещи работни добичета.

Продавани и изнасилвани

В продължение на няколко столетия те можеха да бъдат купувани и продавани, семейства бяха разделяни, деца от майки, жени от мъжете им, младите момичета бяха по правило изнасилвани от собствениците, „гарвановата измет“ беше обект на всеобщо презрение и дискриминация. (Един от войводите ги заставил да се катерят по дърветата, откъдето те били сваляни със стрели: той нарекъл това „лов на гарвани“). Обвързани с отделните места и държани като животни, циганите се размножиха в румънските княжества по-силно, отколкото където и да било другаде в Европа. С това ние самите сме онези, които са създали циганския проблем.

Това е наша историческа вина. Нещо повече: принудени да обработват земята, циганите забравиха традиционните си занаяти. Сега вече те не бяха калайджии, златари, музиканти, мечкари, майстори на лъжици и т. н. Вместо това те се превърнаха в мързеливи и бездейни земеделци, както често е ставало с робите по всички времена. Как би могъл някой, който не работи за себе си, да работи усърдно? При това щом, независимо от това дали работи усърдно или не, той винаги получава същите удари с тояга?

С времето циганите се превърнаха в аморфна, развратна маса, която почти не си спомняше за някогашната си свобода. Те станаха страхливи, бъбриви, опиянчени, свадливи, изпълнени с пороци и недъзи. Това се случваше с всички роби, навсякъде по света. По-пламенните момчета не преставаха да недоволстват срещу това, по техния си начин: те крадяха коне, ограбваха хората, фалшифицираха пари, изнасилваха, убиваха. „Чистите“ румънци от онова време не правеха нещо по-различно: те отиваха при хайдутите, ставаха горски разбойници.

Последният удар, който ние самите нанесохме на този прастар народ, беше по един парадоксален начин тяхното освобождение от робство през 1848, когато новият прозападен румънски елит беше обхванат от един наивен ентусиазъм. Не за пръв път се случваше човеколюбието да води до ужасни катастрофи. Циганите бяха извикани пред чифлиците на по-просветените боляри, за да им се каже: „Братя, отсега нататък вие сте свободни! Отивайте където ви видят очите“.

Едва ли можем да си представи каква човешка катастрофа е породило това „освобождаване от робство“, проведено без каквато и да било логистична и психологическа подготовка. Стотици хиляди цигани бяха внезапно свободни да умрат от глад. Без пари, без дрехи, без средства за живот, без вяра или култура – само с голата човешкост в себе си, скоро те масово започнаха да населяват затворите. Никой не знае колко от тях са загинали тогава като резултат от това освобождение. И колко животи то е струвало и до ден-днешен.

Ние постоянно ругаем циганите – но какво бихме направили самите ние в тяхната ситуация? Какво означава да бъдеш роден циганин, да живееш като циганин сред един народ, който те посреща единствено с омраза и презрение. Нека да приемем, че ти би могъл да се издигнеш над културните ограничения (че си бил роден в една мизерна, низка среда; че баща ти чисти тоалетни, а майка ти мие стълбища, докато братята ти лежат в затвора; че по главата ти намират въшки и те изолират от останалите деца, които ти се надсмиват, защото никое от нарисуваните в буквара деца не е толкова тъмнокожо като теб). Нека да приемем, че като зрял човек ти ставаш също толкова честен работник колкото всички останали.

Ще те заговори ли някой на улицата с думи, по-различни от „Ей ти, циганина“? Няма ли постоянно, при най-дребния повод, да ти повтарят „циганинът си остава циганин“? Ще те назначават ли на работа като всеки друг румънец? Ще ти се доверяват ли? Ти успяваш, чрез свръхчовешко усилие, да се измъкнеш от блатото, да станеш интелектуалка. Ще те възприема ли някой другояче освен като „миризлива циганка“? Ти си инженер, певец, лекар: няма ли министърът на външните работи (едва не написах „на най-външните“) да те изпрати в египетската пустиня? И тогава: как да не побеснее човек, как да разчупи дяволския кръг, в който е хванат: аз се ненавиждам, защото съм зъл, а съм зъл, защото се ненавиждам?

Пасивност

Ние се възмущаваме, когато в чужбина ни възприемат като народ от престъпници. Самите ние обаче гледаме на циганите точно по същия начин. И с това ги принуждаваме да се държат по съответния начин. С расисткото отношение към тях и тоталното бездействие на държавата, църквата и другите институции по този въпрос, който – бих искал да подчертая това – е румънски, а не цигански, ние само удължаваме драмата на срещата на двата етноса. Ние продължаваме мизерията и престъпността от тяхна страна, както и омразата и презрението – от наша, в продължение на векове. И в края на краищата всичко изисква цената си – както показва това нещастният епизод в Рим.

Източник

 

Pin It
Мирча Картареску
Мирча Картареску е един от най-известните съвременни румънски писатели. Неговият роман Orbitor (преведен на български език под заглавие Ослепително) току-що се появи на немски език под заглавие Die Wissenden (Знаещите).
Други статии от този автор

Посетители

72

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Pendo писа Още
    Благодаря за хубавите... преди 14 часа
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 16 часа
  • Светлана Христова писа Още
    Толкова добър превод... преди 17 часа
  • Светлана Христова писа Още
    Този диалог между... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Аз съм същия тип... преди 5 дни
  • Pendo писа Още
    Искам да се извиня... преди 5 дни
  • Pendo писа Още
    Благодарности на... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Фокнър трябва да бъде... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Дори за гигантска... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Културен... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    „...като част от... преди 6 дни
  • Стайко Цонев писа Още
    1942 г. С указ на Негово... преди 6 дни
  • Стайко Цонев писа Още
    PHYSICAL a физически,... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Виж, бай Пендо,... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 6 дни
  • iskravbaeva@yahoo.co... писа Още
    Да, воювала е, но в... преди 6 дни
  • Pendo писа Още
    Мили Златко,

    Много... преди 6 дни
  • Бисера писа Още
    Злати, искрени... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    И, много те моля, не... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Бе миличък бай ми... преди 6 дни
  • Pendo писа Още
    Не съм историк, но... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сладур! 

    Едно време... преди 1 седмица
  • Васил Колев писа Още
    Златко писа:
    И сега какво да...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И сега какво да... преди 1 седмица
  • Васил Колев писа Още
    Госпожата защо не... преди 1 седмица