Дискусии – Мнения

Икономика на вкуса – случаят с Uber

Почти навсякъде появата на Uber ражда скандали и противоречия. Във Франция например, дейността на фирмата предизвика масови протести на таксиметрови шофьори, които настояваха услугата на Uber да бъде прекратена. В България обаче, граждански протести имаше в защита на приложението – след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби, а след това и нареди спирането на дейността на Uber в страната. Само за три дни инициираната от фирмата уеб петиция събра над 20 000 подписа срещу решението на КЗК. Във Facebook се появиха безброй постове в защита на приложението, а също и журналистически статии, критикуващи атаката срещу „правото на избор“. Същевременно забраната на Uber предизвика недоволство не само сред разтревожените потребители, но и сред самите таксиметрови компании. Причината за това не е тяхната безрезервна вяра в ползата от конкурентните и дерегулирани пазари. Новото законодателство, произлязло от забраната на Uber, всъщност атакува директно и начина, по който днес е организиран таксиметровият транспорт.

Автор: Жана Цонева

Прочети още...

Могат ли парите да купят по-равноправно общество? Попитайте Джордж Сорос

Справедливо ще бъде да се каже, че Виктор Орбан е създаден от Джордж Сорос. Фондацията „Отворено общество“ е водещата сила зад стартирането, през 1980-те, на политическата партия на Орбан, Фидес, която започва като младежко и антикомунистическо движение, преди една многомилионна субсидия на Сорос да я превърне в основна политическа партия. Г-н Сорос е платил за оксфордското образование на Орбан и му е давал месечна стипендия от почти 2,000 долара, които са му позволили да упражнява политическа кариера.

Г-н Сорос е осъзнавал мрачната ирония на собствената си позиция още преди 22 години: използвайки неограничените си финансови средства за насърчаване на широкообхватна политическа свобода, той същевременно е помогнал и на ония, които използват образа му, за да насърчават точно обратното

„Превърнах се в основна мишена на днешната версия на антисемитски конспиративни теории. Ако някога е имало човек, който би паснал в стереотипа на юдео-плутократския болшевик и ционист, световен конспиратор, то това съм аз – и на практика това е начина, по който все по-често започват да ме представят“, пише той през 1995 в книгата си Сорос за Сорос.

Автор: Дъг Сондърс

Прочети още...

Да пазим човешкото в тези нечовешки времена

В нечовешки времена живеем, ако изобщо може да се твърди, че някои времена са били по-човешки от други. Все пак всяка епоха е имала своите жестокости, несправедливости, иронии. „Проклятие е да живееш в интересни времена“, въздъхва още Конфуций, а Уди Алън ударно се изказва по темата с филма „Полунощ в Париж“, чиято основна теза е, че другите времена винаги изглеждат по-пълни и интересни от нашите. Че ние винаги търсим това, което нямаме. Но да се върнем към деня.

Автор: Иван Димитров

Прочети още...

Голямата кражба

В откровен разговор с водещия редактор  на полското списание Kultura Liberalna, пост-югославската писателка Дубравка Угрешич размисля върху състоянието на европейските ценности четвърт век след падането на Берлинската стена. Липсата на сериозни публични форуми, казва Угрешич, е довела до недостиг на задълбочено демократично мислене.

Автори: Дубравка Угрешич, Лукаш Павловски

Прочети още...

Случаят Еренбург

Както и да се извъртаме в настоящето, огромни зони от миналото ни остават здраво вплетени в него, сякаш навързани с някоя от онези „свински опашки“, с които мутри-патриотари днес връзват хора по границата.

Нещо от тези тъмни зони все се показва на повърхността при всеки опит да подредим живота си. Единственият начин да се справим с тях е паметта – „най-доброто средство за самозащита срещу безличността на болката“, както я определя Йосиф Бродски.

Автор: Тони Николов

Прочети още...

Хитлер срещу Сталин: кой е бил по-лошият?

През втората половина от двадесети век американците бяха приучавани да виждат в лицето както на нацистка Германия, така и на Съветския съюз, възможно най-големи злини. Хитлер е бил по-лош, защото режимът му е практикувал безпрецедентния ужас на Холокоста, опита за изличаване на цял един народ поради расови основания. Но Сталин също е бил по-лош, понеже режимът му е унищожил далеч, далеч повече хора – десетки милиони, както често се твърдеше – в безкрайната пустош на Гулаг. В продължение на десетилетия, та дори и днес, тази сигурност относно разликите между двата режима – качество срещу количество – определяше основните правила на политиката на паметта. Дори и историците на Холокоста обикновено приемаха като даденост, че Сталин е унищожил повече хора от Хитлер, поставяйки по този начин самите себе си под още по-голямо напрежение да доказват специалния характер на Холокоста, тъй като това е нещото, което прави нацисткия режим по-лош от сталинисткия.

Автор: Тимъти Снайдър

Прочети още...

Контактната хипотеза или кой се страхува от бежанците

В рамките на последния четвърт век светът около нас преживя огромни промени. Рухна един обществен строй, което доведе до промяна на облика на цяла Източна Европа. Войни в Близкия Изток, Северна Африка и Средна Азия предизвикаха миграционни потоци в посока Западна Европа. Изненадващо, като най-вокални противници на тези миграционни вълни се доказват източноевропейците, въпреки че техните страни не са предпочитани крайни дестинации на бежанците. Защо се случва това? Опит за отговор предлагам в следните редове.

Автор: Марио Игнатов

Прочети още...

Комитата: Какъв ни е девети май?

Нацизмът е една от двете големи злини (знаете коя е другата), сполетели света през 20–ти век и победата над него е изключително постижение.

Втората световна война пък е ужасяваща трагедия, погълнала десетки милиони животи и прекършила стотици милиони съдби, чието приключване оправдано е едно от най–радостните събития в историята на човечеството.

С капитулацията на нацистка Германия пък приключва войната в Европа, а в Западна Европа приключват и други ужаси, като концентрационните лагери.

Затова е и редно да отбелязваме тази капитулация като деня, в който е победено едното голямо зло (за другото трябва да почакаме още 45 години) и сме длъжни да отдадем почит на жертвите и загиналите.

Автор: Константин Павлов – Комитата

Прочети още...

Защо не съм Шарли

След като поотмина първоначалния ми шок, започнах да търся обяснение на интуитивното си усещане, че не съм Шарли.
Докато търсех, изчетох множество текстове, посветени на трагедията, изгледах филма, разказващ за процеса срещу издателите, дори успях да се докопам до сюблимния брой на самото списание с многомилионното „всичко е простено“. Изобщо – внимателно проследих случващото се „след Шарли“.
Усещането оставаше. А обясненията, които сама си давах, ми изглеждаха недостатъчни.

Автор: Евгения Иванова

Прочети още...

Тероризъм и политическа коректност

Но атаката срещу Шарли Ебдо е нещо много повече от атака срещу републиката, както я определи френския президент, много повече от нападение срещу демокрацията, светскостта, свободата на словото, плурализма, срещу свободата въобще във всичките ѝ измерения. Това беше атака срещу фигуративността; иначе казано беше покушение срещу интерпретативния характер на мисленето в полето на човешките отношения. Което ще рече, че става дума за терористичен акт срещу човешкото, срещу същността на човека като мислещо същество да прави разлика между знак и предмет, между „буквалност“ и образност.

Автор: Димитър Камбуров

Прочети още...

Свобода и компетентност

Убийствата на невинни хора в Париж ме смутиха. Но аз – човек, който не съм квалифициран да тълкувам изкуствотото на карикатурата или да анализирам причините за религиозния фанатизъм – не съм нито уплашен, нито обезкуражен. Компетентността ми ме прави свободен да призная, че не притежавам ключ за обяснение на посоката, в която ще се развиват социалните взаимодействия между европейците, възпитани в духа на Волтер и Кант, и икономическите имигранти, възпитани от Корана.

Обаче Разумът и Еволюцията ми дават сериозни доказателства, че нито европейският начин на живот е упадъчен, нито мюсюлманските общности ще се радикализират до степен да обявят война на християнството. Те ми дават доказателства и за това, че свободата на словото е неунищожима, каквито и спорадични опити да се правят да я премахнат. А свободата на словото, както казва и Дайнов, е средството, чрез което моят критичен ум отстоява моето достойнство на човек, който избира как да живее.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

(Национал)социалистическият експеримент в Германия след 1933 г.

Едно компетентно и интересно представяне на основните специфики на Третия Райх. Вероятно ще бъде от интерес за неспециализираната публика, неразглезена откъм подобни текстове в обичайното българско медийно пространство...

Автор: Антон Гицов

Прочети още...

Кулата на свободата

Трябва да призная нещо, за което не съм сигурен, че всъщност мога да го кажа тук: ужасно мразех двата небостъргача на световния търговски център. Те бяха пример за архитектура, зад която няма идеи.

Автор: Вацлав Хавел

Прочети още...

Национализмът от типа „анти“ е проклятие

Нацията е общност, породена от модерната епоха и национализмът е идеологията на националната идентичност. Тази идеология може да се променя и насочва в зависимост от стратегията за национално развитие, която е отговорност на политическите и интелектуалните елити на една нация.

Автори: Огнян Минчев, Цветана Георгиева

Прочети още...

Нещо като манифест…

И така, нека да уточним каква е философията на това издание. За да го направя, ще започна с едно кратко двустишие на Валери Петров, което формулира проблема (но не и решението му)...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Панаирът на книгата и българското книгоиздаване

Отдавна се каня да напиша подобен материал. Материал относно личното ми, непретенциозно и непрофесионално наблюдение  за българския книжен пазар. И ето, че съвсем скоро преминалият Пролетен базар на книгата ми се стори прекрасна възможност да запретна ръкави и да напиша един по-обзорен репортаж-коментар.

Автор: Димитър Панайотов

Прочети още...

Номенклатурната държава

Османският и съветският тип номенклатура показват удивително сходство. Втората определено не е ползвала опита на първата и това говори, че сме изправени пред нещо повторяемо при определени условия.

Автор: Веселин Кандимиров

Прочети още...

Защо не харесвам Марио Варгас Льоса

Не харесвам Марио Варгас Льоса... Много съм му гневна не защото е лош писател, а защото в книгите му, въпреки големия потенциал и много интересни находки, той ги пропуска по най-глупавия начин.

Автор: Ели Иванова

Прочети още...

Перверзна любов

Първата родина, Югославия, изискваше всеотдайност; втората, Хърватска, искаше изтриването на първата; третата, Холандия, не изисква любов – нито пък обещава някаква.

Автор: Дубравка Угрешич

Прочети още...

Цената на щастието

Младите жени слушат отвсякъде: раждайте деца, и то по-бързо! За последствията от това не се говори много. Тук няколко неудобни истини.

Автор: Ирис Радиш

Прочети още...

Защо защищавам Полански

Сексуалната злоупотреба с едно 13-годишно момиче очевидно е тежко престъпление.
След като това е казано – и виждайки вълната от лудост, която в момента разпалва духовете, ние би трябвало да си припомним следното …

Автор: Бернар-Анри Леви

Прочети още...

Защо все пак има мир?

В течение на последното столетие, картините на насилие от Втората световна война, Камбоджа, Руанда, Дарфур, Ирак и много други места и времена бяха буквално пирографирани в нашето колективно съзнание.

Автор: Стивън Пинкър 

Прочети още...

Две мнения за политическата коректност

Поговорката е Дума дупка не прави, но както всички поговорки, и тя си има противоположен абсолютен двойник: Лоша рана зараства, лоша дума не се забравя.

Автор: Ели Иванова

Американските либерали се борят за всякакви свободи, но имат болезнено трудни отношения със свободата на словото.

Автор: Никола Пенев

Прочети още...

Били ли сте някога малцинство?


Много малко хора в България са в някакво малцинство, или поне така ни се струва отстрани: като някаква хомогенна маса, в която повечето хора изглеждат и се смятат еднакви, или поне подобни. Това е илюзията на националността.

Автор: Ели Иванова

Прочети още...

Кой казва кой е експерт?


Пет години преди публикуването в „Култура“ на части от дискутираното днес изследване Македония на кръстопът вестникът помести един до друг два интересни експертни анализа на актуалната ситуация в Македония – от Антонина Желязкова и от Чавдар Маринов.

Автор: Лиляна Деянова

Прочети още...

По отношение на Македония българите още са махмурлии


Авторите на Македония на кръстопът са прави, ако се изхожда от научната теория на примордиалистическо или „изконническо“ разбиране за нацията, което доминираше в европейското историческо мислене през XIX век и голяма част от XX век

Автор: Раймон Детре

Прочети още...

Към Македония с необременен поглед


Македонската нация днес е реалност. Проблемът е, че по отношение на нея няма единомислие и оттук възникват много недоразумения и противоречиви настроения. Спорни са вижданията за произхода й, за процесите на формирането й, за времето на възникването й, за границите й, а за някои спорно е и самото й съществуване.

Автор: Тодор Абазов

Прочети още...

Македония, сянка в метафизиката на идентичността


Спорът по повод изданието Македония на кръстопът е автентична поколенческа колизия, каквато не се наблюдава много често. Едно ново поколение образовани на Запад хуманитарни учени заявява твърдо и без колебания, с критика и аргументи, че не желае да приема или мълчаливо да подминава стандартите на социална антропология, наложили се у нас през 90-те години на миналия век.

Автор: Стефан Попов

Прочети още...

За македонските спорове


Скандалът около книгата Македония на кръстопът показва огромната дупка между разбиранията на някогашната номенклатура и днешните учени.

Автор: Петър Добрев

Прочети още...

Как се прави PR критика на една недочетена книга


Тъкмо си бях изрязал извадките от книгата на Антонина Желязкова, Петър-Емил Митев и Горан Стойковски Македония на кръстопът и бях раздал копия на познати и приятели, за да разберат какво е всъщност Македония днес, когато с удивление прочетох агресивната реакция на Чавдар Маринов „Как се прави спешна антропология“.

Автор: Бойко Василев

Прочети още...

Как да говорим за днешна Македония?


Преди няколко дни имах удоволствието да представя една книга – Македония на кръстопът на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски. Прочетох книгата от кора до кора. Убедих се, че тя е резултат на едно очевидно задълбочено, продължило дълго време изследване, което ни представя съвременна Македония.

Автор: Антоний Тодоров

Прочети още...

Не цапайте вестника!


Отзивът на г-н Чавдар Маринов по повод на публикувана във в. „Култура“ част от книгата „Македония на кръстопът“ беше повод да се върна към времето на моята младост. Бях на 25 години, когато публичен донос (в сп. „Философска мисъл“) ме уличи в смъртния грях „ревизионизъм“.

Автор: Петър-Емил Митев

Прочети още...

Как се прави спешна антропология


По повод книгата на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски Македония на кръстопът. 

Автор: Чавдар Маринов

Прочети още...

Новите феминистки


Сигурно ще ви бъде простено ако, след като сте прочели някои заглавия и статии от последните дни, си помислите, че сте се пробудили в 1978. По време на протести срещу лондонския конкурс за красота „Госпожица Университет“ се дочуваха крясъци на морално възмущение, по входовете на нощните клубове имаше женски патрули, а по улиците се носеха викове за „превръщане в обекти“

Прочети още...

Самотни заедно


Манхатън е столицата на хората, живеещи сами. Но означава ли това, че нюйоркчани са по-самотни от останалите хора? Нищо подобно, казва едно ново поколение от изследователи на самотата, според които градската самота е мит.

Автор: Дженифър Синиър 

Прочети още...

Посетители: 101

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Не разбирам какво имаш... преди 3 часа
  • Николай Аретов писа Още
    Интересна статия. А... преди 4 часа
  • Гост писа Още
    "„Обективно“ и... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    С логиката и почерка на... преди 4 дни
  • Максим Герон писа Още
    Твърде сложни словесни... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Между другото, така... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Мълчанието на... преди 1 седмица
  • Георги Парушев писа Още
    Не вярно, че българина е... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Ако са смятали, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Севджан Кендже писа Още
    Само да спомена, че... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Преди години прочетах... преди 2 седмици
  • Теди Л писа Още

    Напълно съм съгласен... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Не е вярно, че... преди 2 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Надписът под... преди 2 седмици
  • Динков писа Още
    На снимката прилича на... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    В.Щреек очевидно се... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още

    В статията прави... преди 2 седмици
  • No Blonde писа Още
    Великолепен текст! преди 2 седмици
  • Емел Балъкчи писа Още
    В света всичко е... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Коментарът на Gullwing ми... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Също с дължимото... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Никола Бенин писа Още
    Накш-е-Рустам (Naqsh-e Rustam):... преди 3 седмици
  • Румяна Станкова писа Още
    Впечатляващото заглавие... преди 3 седмици