Дискусии – Европа

Мюсюлманската идентичност на Балканите преди установяването на национални държави

Защо изобщо се е стигало до смени на вярата? Ислямът, също като християнството, притежава силна мисионерска тенденция във верската си структура, така че ислямските традиции на османската династия диктуват активното прокарване на смяна на вярата сред поданиците на Империята. И докато преминаването на мюсюлманите към други религии е забранено, то преминаването към исляма е било насърчавано. Но Империята е изправена и пред сериозна икономическа дилема, тъй като високите данъци, събирани от немюсюлманските поданици, допринасят в огромна степен за нормалното функциониране на държавата: „На смяната на религията се е гледало като на крайна цел на една добра мюсюлманска държава, но масовата смяна би довела до икономически хаос и разорение“. Ето защо Османската империя никога не се е опитвала да смени вярата на поданиците си със същата ревност, с която го правят някои други ислямски империи.

Автор: Флориан Бибер

Прочети още...

Етнонационалната хомогенизационна политика между депортацията и принудителната асимилация

Също както и упорития стремеж за териториално разширение (който в крайна сметка си остава доста успешен, въпреки всички поврати), проектът за етническа хомогенизация на България е преследван с изключителна упоритост, макар че в това отношение могат да бъдат констатирани само скромни резултати. Това се дължи на факта, че българската държава и нация са в състояние да реагират единствено с насилие – ако изобщо – срещу демографската динамика на небългарското население в страната. И дори тогава негативните последици надминават далеч онова, което държавата и мнозинството от населението виждат като собствени успехи. Едва от 1991 насам се получава постепенно осъзнаване на този сизифов ефект. В съчетание с условията, поставени пред страната във връзка с влизането в Европейския съюз и НАТО, това все пак довежда до поврат в традиционната политика.

Автор: Щефан Трьобст

Прочети още...

Свобода и разнообразие

Важно е да се прави разлика между либералните основни положения, по които не може да има компромис, и онези части от гражданския живот, при които договарянето и приспособяването са както възможни, така и желателни. Една от грешките, правени от много европейски общества в течение на последното десетилетие е в това, че те изразходваха огромни количества от време и възмущение върху неща, които в най-добрия случай могат да се окачествят като второстепенни – например въпроса дали минарето на джамията в Кьолн може да бъде по-високо от шпица на катедралата, референдума върху забраната на минаретата в Швейцария, както и всички онези безкрайни спорове около различните видове женско пребрадяване – хиджаб, никаб и бурка – като същевременно се правеха огромни отстъпки по въпроси, по които не би трябвало, примерно равенството пред закона, свободата на словото и фундаменталните права на жените.

Автор: Тимъти Гартън Аш

Прочети още...

Балкани, балканизация, балканизъм

Забелязали ли сте, че гръцката криза практически не се разглежда в балкански контекст? Западът не можеше да предотврати кризата, но би могъл поне да си даде сметка какво се задава. Достатъчно беше да се отърси от традиционния си филелинизъм, който е сляп за османското и дори за византийското минало на Гърция и гледа на тази страна изключително в ретроспективата на античното й минало. Да не говорим, че днешните гърци само губят от това сравнение. Истината е, че те стоят по-близо до балканските и ориенталските си съседи, отколкото до Софокъл и Платон. Югоизточна Европа, Балканите са огнището на гръцката криза, а не античният полис.

Автор: Стоян Гауров

Прочети още...

Македонският въпрос в България

Македонският въпрос в България касае и идеята за променящите се национални идентичности. Балканската традиция разбира промяната най-вече като радикално, внезапно и насилствено прекъсване. Историята на региона, пълна с насилствени преселвания и етнически прочиствания, подхранва увереността, че хората не биха променили националността си освен ако бъдат принудени или манипулирани да го направят. Българите предпоставят, че македонците са били подлъгани да повярват, че имат отделна идентичност и са я променили под натиска на комунистическата идеология и титовата политика по националните въпроси в Югославия. Българските националисти се надяват, че могат да заставят Македония да се върне обратно към онова, което те виждат като нейни български „източници“. При всички тези възгледи промяната се възприема като „неестествена“ и наложена чрез сила, а не като израз на свободната воля на хората.

Автор: Милена Махон

Прочети още...

Времето на хибридната война

В свят, в който все повече отсъстват правилата, няма как и войните да не са „други“, без това да означава, че жертвите са по-малко.

Автор: Тони Николов

Прочети още...

Трагедията на централна Европа

„Географската Европа“ (простираща се от Атлантика до Урал) винаги е била разделена на две половини, които са се развивали поотделно: едната свързана с античния Рим и Католическата църква, другата закотвена във Византия и Православната църква. След 1945 границата между двете Европи се премести с няколкостотин километра на Запад, а няколко страни, които винаги са считали себе си за западни, с изненада установиха, че сега са част от Изтока.

Автор: Милан Кундера

Прочети още...

Европа на ръба на нервната криза

Из целия континент икономиките се намират в застой, докато броят на младите безработни мъже се увеличава. Дали не се намираме на ръба на евентуално преповтаряне на катастрофата от 1930-те години?

Автор: Ричард Дж. Еванс

Прочети още...

Възвишеното и низкото, или за Полша и Холокоста

Разглеждана откъм европейска перспектива, Полша изглежда се придвижва по посоката на „нормално“ отворено общество, което си пробива път през трудно минало. Във Франция изминаха десетилетия преди обществеността и френската държава да признаят степента на местна колаборация с нацистите. Различното при Полша е сериозността на сблъсъка между старите и нови исторически разкази. Полската съпротива е била далеч по-масивна, а полското сътрудничество – далеч по-малко от френското, докато полското страдание достига степени, непознати в Западна Европа. Но престъпленията срещу евреите, извършени на полска територия, както и яростта на местния антисемитизъм, също са далеч по-големи.

Автор: Джон Конъли

Прочети още...

Запомняйки, за да забравим – част 2

Историята на следвоенната източно-централно-европейска колективна памет, в този вариант, е история на потискане на паметта от комунистическата държава и опозиция срещу нея, чрез дисидентска стратегия на съпротива („парадигмата Кундера“), самата тя по-късно наследена от една по-нюансирана, но също интелигентска, визия за сътрудничество и вина („парадигмата Конрад“). В края на краищата се стига до подновено потискане на паметта, извършвано в името на собственото й запазване от един националистически проект, целящ да потисне всички спомени за живота при социализма.

Автор: Рихард С. Есбеншаде

Прочети още...

Запомняйки, за да забравим – част 1

Главоблъсканиците на източно-централно-европейската памет изглеждат силно заплетени, дори и в глобалния контекст на борбата около паметите на Втората световна война, Холокоста, колониализма и Студената война. На Запад съществува изкушението да се гледа на историята и паметта в Източна Европа като намираща се „извън контрол“, с племенни страсти, кървави вражди и „примитивни“ етнически кавги, „заплашващи стабилността в Европа“. Но това гледище отрича собствените борби на Запада и привилегирова една специфично западна версия на стабилността.

Автор: Рихард С. Есбеншаде

Прочети още...

Изобретената памет

Сръбският Голям национален разказ е изграден върху поражението и травматизма.

Български Голям национален разказ по-скоро липсва. Ако непременно трябва да се очертаят някакви сюжети, напомнящи или претендиращи да бъдат обединявани в Голям разказ, то – безспорно – „турското робство“ е най-предпочитаният ресурс. В българските разкази обаче „турското робство“ присъства в по-малка степен като трагедия и травма само по себе си, а повече като фон, върху който се разгръща мащабната съпротива на хайдути, четници, въстаници, въобще – юнаци.

Автор: Евгения Иванова

Прочети още...

Не и от наше име…

Като невярващ човек, аз желая каузата на атеизма да се насърчава. Желая също религиозната вяра да бъде поставяна на разглеждане и предизвикателства. Желая Великобритания  да бъде истински светска нация, в която религиозните вярвания да са гарантирани и защитени като въпрос на лична съвест. Но се чувствам възпрепятстван в усилията си, тъй като атеизмът в публичния живот е до такава степен доминиран от една много специфична форма, която представя нетолерантността като нерелигиозност. Това е трагедия. Ето защо е толкова важно атеистите да се дистанцират от онези, които подкопават собствената ни позиция. Ричард Докинс може да се пени колкото си иска срещу мюсюлманите. Но, уважаеми атеисти: нека не му позволяваме да върши това от наше име.

Автор: Оуен Джоунс

Прочети още...

Миналото е друга страна: мит и памет в следвоенна Европа – Част 2

Ако проблемът на Западна Европа е недостиг на памет, то в другата половина на континента проблемът е обратния. Тук паметта е прекалено много – твърде много видове минало, от което хората могат да извличат заключения, обикновено като оръжие срещу миналото на някой друг…

Автор: Тони Джуд

Прочети още...

Миналото е друга страна: мит и памет в следвоенна Европа – Част 1

Някои размисли върху цената, която е заплатена поради преднамерения и внезапен отказ да се обърне внимание на най-близкото европейско минало и заместването му с „европейска неискреност“ в най-различни форми.

Автор: Тони Джуд

Прочети още...

Политическите употреби на исторически митове и фабрикуването на омраза

Историческите митове представляват своеобразен мост между миналото и настоящето, те са много повече въплътени в настоящето, отколкото в миналото и са преди всичко документ на времето и мястото, където се използват. Изключителен интерес представлява проучването на пътищата, по които един мит започва да функционира в дадено време и място, а друг не успява...

Автор: Атилa Пок

Прочети още...

Френските войни на историята

Отказът на Франция да отпразнува през 2005 двестагодишнината от голямата победа на Наполеон при Аустерлиц беше признак за националната несигурност относно ролята на историята и нейното отношение към държавата.

Автор: Кристофър Байкъртън

Прочети още...

Балканите и „историята на лайната“

Психоанализата, твърди Душан Биелич, може да ни обясни много неща около конструкциите на посткомунистическите идентичности на Балканите. Авторът показва как Юлия Кръстева, известната френска интелектуалка от български произход, е развила една специфична картина на „балканската идентичност“, асоциирана с всичко мръсно, нечисто и нецивилизовано.

Автор: Душан Биелич

Прочети още...

Проблемите на национализма в източна Европа в миналото и настоящето

Очевидно е, че демонстрациите на национализъм в днешна източна Европа са различни от онези, видими в края на Втората световна война, и се различават дори по-значително от още по-ранните версии. Национализмът в източна Европа си има своя собствена история, която трябва да бъде разбрана когато се анализират днешните му вариации.

Автор: Питър Шугър

Прочети още...

Aтатюрк, турците и Eвропа

Вярно е, че образът на Турция в европейското съзнание не винаги се покрива с действителността. Но също така вярно е, че новата и дори най-новата турска история продължават да добавят щрихи към този образ – от геноцида срещу арменците до убийството на журналиста Хрант Динк.

Автор: Стоян Гяуров

Прочети още...

Пътят от Данциг

Няма съмнение: той е бил член на Waffen-SS. И все пак, представете си за миг, че това признание не беше засенчило публикувания преди няколко години мемоар на Гюнтер Грас, като облак във формата на гъба? Как тогава би трябвало да възприемаме „Да люспиш лука“?

Автор: Тимъти Гартън Аш

Прочети още...

Ти вярваш: Осем погледа върху Холкоста на Балканите

Манипулации върху темата за Холокоста са честа практика, включително в България, която представлява по-сложен случай, тъй като в границите на българското царство от 40-те години евреи са били спасявани, преследвани и унищожавани по едно и също време.

Автор: Леа Коен

Прочети още...

Съседи

На 8 януари 1949, в малкото градче Йедвабне, на около 19 километра от Ломз, в историческата полска провинция Мазовше, специалната полиция задържа петнадесет човека. Откриваме имената им в един меморандум, зловещо наречен Raport likwidacyjny (Доклад за ликвидация)…

Автор: Ян Томаш Грос

Прочети още...

Историята, паметта, Европа…

Налагането на официално гледище върху историята, тоест смесването на държавния монопол върху насилието с един монопол върху историята, е отличителна черта на тоталитарните общества.

Автори: Клаус Легеви, Хорст Майер

Прочети още...

ЕС – реалният болен човек в Европа?

Демократичен дефицит, умора от разширението и все повече спасителни фондове: има ли някакво бъдеще за обединена Европа? В дискусия за серията на списание Юрозайн „Европа разговаря с Европа“, известни интелектуалци от западна и източна Европа диагностицират причините за сегашната болест на ЕС.

Автори: Терезе Кауфман (модератор), Иван Кръстев, Клаус Офе, Соня Пунчер-Рийкман, Мартин Симечка

Прочети още...

Черепи и кости на първа страница

Често се сърдя на моите босненци, че нищо, ама като че ли нищо не са научили от войната. Най-очевидният пример е, че за цяло десетилетие от началото на мира и след четири или пет тура на общи избори на власт в държавата им бе все същата коалиция от трите основни националистически партии, управлявали и в навечерието на конфликта и повели народите си един срещу друг.

Автор: Велко Милоев

Прочети още...

Европейският не-съюз

Германският поет-дисидент Волф Биерман беше писал преди много години: „Мога да обичам само онова, което съм свободен да напусна“. Днешните европейски политици изглежда са забравили тази истина.

Автор: Иван Кръстев

Прочети още...

Книга за смелост, не за ярост

В издателството на Международно дружество Елиас Канети излезе книгата на Хуго Портиш „Сега накъде“.

Автори: Хуго Портиш, Пенка Ангелова

Прочети още...

Циганите като литературно изобретение

Немският професор Клаус-Михаел Богдал изследва фикцията „цигани“ на границата между литературата и историята.

Автори: Клаус-Михаел Богдал, Радмила Младенова

Прочети още...

От дома на мъртвите: изследване на модерната европейска памет

Ако през идещите години ние ще трябва да си припомняме защо е изглеждало важно да се изгради един определен вид Европа от крематориумите на Аушвиц, то само историята може да ни помогне. Новата Европа, споена чрез знаците и символите на ужасното си минало, е забележително постижение; но тя завинаги си остава заложник на това минало.

Автор: Тони Джуд

Прочети още...

Провалът на европейските интелектуалци?

Интелектуалците са обвинявани в неспособност да възстановят доверието към подкопаната от криза Европа. Но призивите за легитимиране на европейските повествования – комбинирани с носталгия по златното време на европеизма – си остават верни на логиката на националното изграждане, характерна за 19 век.

Автор: Ян-Вернер Мюлер

Прочети още...

Призракът на Хавел

„Един призрак се носи над източна Европа“, пише чешкият драматург Вацлав Хавел през 1978, „призракът на онова, което на Запад се нарича ‚несъгласие‘“. Перифразирайки началната фраза от Комунистическия манифест, Хавел се плези на режима, под който живее, но думите му имат и по-сериозна цел, отколкото подсказва сатиричният тон. Подобно на Маркс и Енгелс той се опитва да призове на борба една интелектуална сила.

Автор: Калеб Крейн

Прочети още...

Неоосманизмът и сърбите

Едно стратегическо разбиране за неоосманизма, подчинено на мислене, изковано в течение на векове.

Автор: проф. Дарко Танаскович

Прочети още...

Когато личната непокътнатост не е достатъчна

Херта Мюлер публично критикува румънските интелектуалци за пасивността им по време на режима на Чаушеску. Разговаряйки с издателя и философ Габриел Личеану в Букурещ, тя защищава непопулярното си гледище, че запазването на личната интелектуална цялостност не е било достатъчно като форма на политическа съпротива.

Автори: Херта Мюлер и Габриел Личеану

Прочети още...

Геноциди?

Трябва да разберем, че използването на историческите травми за целта на изграждането на колективна идентичност е опасно нещо. То със сигурност не насърчава диалога.

Автори: Угур Юмит Юнгьор, Виолета Даволиуте

Прочети още...

Посетители: 163

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 7 часа
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 3 дни
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 3 дни
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 5 дни
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 5 дни
  • Цончо писа Още
    Чудесен избор на... преди 6 дни
  • Гост от Егея писа Още
    До гост от... преди 6 дни
  • Гост от Виена писа Още
    Ах, проклетото "първо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Да, истинските промени... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Наистина, при толкова... преди 1 седмица
  • Boris писа Още
    Хубава статия, но с много... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Английската дума gender е... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Понятието Джендър си има... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Още две думи. Верно е, че... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Сега английска дума... преди 1 седмица
  • Маги писа Още
    "Откъде тогава... преди 1 седмица
  • 007 писа Още
    Учудиха ме тези ранни,... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Много ми допадна... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Авторът е с основен... преди 2 седмици
  • Стефан Дечев писа Още
    Тодор Георгиев, ти би... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Оригиналът на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Оригиналът на... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Освен това гледайте и... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Присъединявам се към... преди 3 седмици