1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)
Pin It

 

2022 05 Russ Emp

 

Лишени от положителна национална идентичност, руснаците продължават да бъдат определяни от опасен имперски начин на мислене, който издава едновременно подчинение и агресия. Путин цинично надгражда върху тази съмнителна основа.

 

Клишето, че войната срещу Украйна лежи изцяло на съвестта на Путин, все още набира сила в международния дискурс. Твърди се, че народът на Русия е с промити мозъци, жертва на пропаганда и цензура, страдаща от последиците на западните санкции.

През март президентът Байдън дори заяви, че „Вие, руският народ, не сте наш враг“.

Но дали тази позиция е издържана? Смятам, че не.

По-голямата част от руснаците са престъпно небрежни. Те не спазват минималните човешки стандарти на поведение, виновни са за умишлената слепота към жестоката война на Путин срещу цивилни граждани и градски центрове. А много от тях активно участват в разрушенията.

Проучване на общественото мнение, публикувано на 30 март от независимия московски център „Левада“, установи, че понастоящем 83% от руснаците подкрепят действията на Путин, което е солидно увеличение спрямо 69% през януари. Дни по-рано видяхме как хиляди руснаци се събраха на стадион „Лужники“ в Москва на про-военен митинг, в който участваха руски олимпийци, дефилиращи с националистическия символ „Z“.

Дори и ако приемем социологическите проучвания и митингите с определена доза съмнение, високите цифри не оставят съмнение, че Путин и руският народ са на едно мнение, при което само едно смело, но неефективно малцинство е против. Нека си припомним, че обезпокоителното мнозинство от руснаците се пръскаше от гордост през 2014 г., когато Путин анексира Крим. През юни същата година той получи 86% одобрение.

Макар че за руския народ могат да се измислят оправдания – интелектуална леност, апатия, ограничени източници на информация – той остава обективно и практически не само противник на Запада, но и активен поддръжник на една непровокирана агресивна война, от която получава известно национално удовлетворение.

На 3 април президентът Володимир Зеленски апелира към морала на руските майки:

Искам всяка майка на всеки руски войник да види телата на убитите в Буча, в Ирпин, в Хостомел… Руски майки! Дори и да сте отгледали мародери, как се е стигнало дотам, че освен това те са станали и касапи? Не може да не знаете какво се крие в децата ви. Не бихте могли да пренебрегнете факта, че те са лишени от всичко човешко. Без душа. Без сърце. Те са убивали умишлено и с удоволствие.

Със сигурност Путин нямаше да нахлуе в Украйна, ако само 15% от населението го подкрепяше. Това е война, която се води от цялото руско общество, включително от Руската православна църква. Така че си струва да се разгледа колективната вина на Русия (Kollektivschuld), точно както тя е била определяна в случая с нацистка Германия.

Нация, която никога не е била изградена

Настоящата война не беше неизбежна, но тя произлезе доста естествено от дълбоко вкоренените предразсъдъци в руското общество. От десетилетия насам историците посочват, че руснаците все още се борят да се превърнат в истинска нация. Британският историк Джефри Хоскинг пише през 1998 г., че „в продължение на повече от три века“ „изграждането на империята“ е „възпрепятствало формирането на нацията“.[1]

Преди около две години руският журналист и историк Сергей Медведев отбеляза:

В Беларус има нация, в Украйна има нация – но в Русия няма нация. Има [само] един тип хора, които са собственост на държавата, държавни крепостни селяни.

При отсъствието на национална идентичност руснаците продължават да бъдат определяни от опасен имперски начин на мислене, който издава както подчинение, така и агресия. Путин цинично надгражда върху тези две съмнителни основи. Той отклони руснаците от тежката работа по изграждането на нацията и вместо това пренасочи вниманието на обществото към предполагаемото величие на Руската империя и Съветския съюз, твърдейки, че лоши руски лидери и чуждестранни врагове са го подкопали.

В резултат на това руснаците се валят в блатото на умиращата имперска идентичност, насочвайки гнева си най-вече към украинците, които поради своя суверенитет играят централна роля в руското чувство за „национална“ загуба. Всъщност на украинците се гледа като на най-голямата заплаха за така наречената „руска идентичност“ и поради тази причина те са посрещнати с такъв гняв в Русия.

Тази война е подготвена

По време на управлението си Путин изрази в достатъчна степен своя дял от костеливи идеи относно Украйна. Нито една от тях не беше оригинална. Руският начин на мислене, който направлява тази война, се е развивал в продължение на дълго време. Имперският контрол на Москва върху югозападните ѝ граници винаги е бил оправдан с така наречената „общоруска“ концепция, според която украинците и белорусите трябва да бъдат част от руската държавност и идентичност, а не отделни източнославянски народи.

Това усилие може да се наблюдава и в културния империализъм през вековете. През 1843 г. либералният литературен критик Висарион Белински, почитана икона на руската култура, пише: „Украйна никога не е била държава, следователно тя няма история в строгия смисъл на думата“; „Украинците – настоява той – винаги са били племе и никога не са били нация, още по-малко държава“. Той използва тези аргументи, за да оприличи украинския Николай Гогол на руски писател.

През 1863 г. руският журналист Михаил Катков заявява: „Украйна никога не е имала особена история, никога не е била отделна държава, украинският народ е изцяло руски народ, роден руски народ, съществена част от руския народ, без която той не може да продължи да бъде това, което е.“

Съвременният руски историк Алексей Милер отбелязва, че представата за украинците „като част от руския народ се запазва като официална позиция на властите и като убеждение на мнозинството образовани руснаци през целия XIX век“. Тя е „ключова за изграждането на руската нация през имперския период“.[2]

Отиваме бързо напред към 2008 г. и виждаме Путин да казва на президента Джордж Буш: „Нали разбираш, Джордж, че Украйна дори не е държава. Какво е Украйна? Част от нейните територии са в Източна Европа, но по-голямата част е подарък от нас“. През 2021 г. Путин е автор на статията „За историческото единство на руснаците и украинците“, в която изразява твърдото си убеждение, че „руснаците и украинците [са] едно цяло“. Неотдавнашно проучване на Кралския институт по международни отношения Чатъм Хаус отбеляза този мит като „оправдание за настоящите иредентистки амбиции на Русия спрямо западните ѝ съседи“.

Религиозните руски лидери също поддържат това мислене. Според доклад от 4 април 2022 г. руският православен патриарх Кирил е произнесъл проповед, в която отказва „да признае разликата между руската и украинската култура и идентичност и отрича правото на Украйна да съществува като суверенна нация както в исторически план, така и в настоящето. Нещо повече, тя легитимира продължаващото насилие като необходимо и дори, може би може да се твърди, свято“.

В продължение на векове Русия си е внушавала лъжи, а войната срещу Украйна очевидно е начин за задоволяване на стари имперски копнежи. Това отлага отчитането на историческата истина от страна на обществото. Ярък пример за този ефект беше фактът, че РИА Новости, руската държавна информационна агенция, отпразнува победата над Украйна малко преждевременно, обяснявайки два дни след инвазията, че „Русия възстановява своята историческа цялост, събирайки руския свят, руския народ в цялата му съвкупност от великоруси, белоруси и украинци (малоруси)“.

Ужасът пред по-добрия вариант

Руското общество е склонно да възражда подобни схващания, и то особено във времена на украински политически възход, какъвто е случаят през последните тридесет години. Успехът на Украйна предизвиква чувство за имперска загуба у източната ѝ съседка, при което се появява усещането, че украинците пречат на руснаците да бъдат „себе си“. Унищожаването на украинската независимост се предлага като възможност за гарантиране на руската имперска идентичност.

Теоретично Русия винаги може да избере алтернативни, демократични модели на самоопределяне вместо този, който Путин възражда. За съжаление, нито една от тези алтернативи не е довела досега до някакъв изявен дискурс сред руснаците. Винаги, когато в имперската руска държава се появят демократични елементи, центробежните сили водят до тяхното унищожаване.

Руската империя и Съветският съюз така и не намериха начини да стимулират неруснаците да приемат империята. Украинците и другите националности развиват конкурентни и в крайна сметка по-привлекателни национални разкази.

Путин изглежда вярва, че Руската федерация може да бъде запазена единствено чрез авторитарно управление и териториална експанзия. Има определена причина, поради която той не мисли за други начини: позитивното изграждане на нацията би изисквало не само зачитане на демокрацията и гражданските свободи, но най-вече на националните различия, които заобикалят Русия. Руснаците ще трябва да се отучат да мечтаят за възстановяване на старите имперски граници. Имперската историография ще трябва да уважава националните дискурси на Украйна и да влезе в диалог, вместо да се опитва да ги заличи.

Това, разбира се, е трудна задача. Предвид вековните заблуди на Русия, интелектуалните аргументи засега изглеждат безсилни да променят империалистическото поведение.

Единственият настоящ лек за социопатичното мислене на Русия би била пълната и тотална победа на Украйна. Поражението на Русия в тази война е необходимата шокова терапия, която би могла да разтърси руснаците и да ги накара да приемат, че Украйна не е – и никога не е била – Русия, и може би дори да подготви почвата за устойчиво изграждане на нацията.

Ако Украйна загуби, руските имперски фантазии ще се засилят; руското общество ще удвои търсенето на имперска „цялост“ – като се обърне към други „изгубени“ територии, които понастоящем се намират в Европейския съюз.

 

Източник

 

[1] Geoffrey Hosking, Russia: People and Empire, 1552-1917.

[2] Виж: Alexei Miller, The Ukrainian Question, p. 24, 26.

 

Pin It
Олех Илницкий
Олех Илницкий е почетен професор в катедрата по съвременни езици и културология в Университета на Алберта, Канада.

Посетители

115

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Ако щракнете върху... преди 2 дни
  • читател писа Още
    Текстът е супер, а... преди 2 дни
  • Format Z писа Още
    Ето още едно... преди 2 дни
  • Valpet писа Още

    Поздравления към г-н... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    А Кнаусгор отлагах... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Кога ще ни зарадваш с... преди 1 седмица
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст,... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Още по-големият... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Как да няма? Има!! Ето... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Който е гарантирал... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Смущаващото е, че... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Ау, хайде да пратим... преди 1 седмица
  • Георги Терзиев писа Още
    Броя на Азовците не е... преди 1 седмица
  • Георги Терзиев писа Още
    А защо няма снимки на... преди 1 седмица
  • Георги Терзиев писа Още
    Значи, ако има избори... преди 1 седмица
  • Георги Терзиев писа Още
    Украйна за Русия е... преди 1 седмица
  • bozo писа Още
    Война между САЩ и... преди 1 седмица
  • Format Z писа Още
    Моето впечатление е,... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Неграмотността на... преди 2 седмици
  • Боян писа Още
    Абсолютно точно и... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Като  шоп ще спомена... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Звучи ми много... преди 2 седмици
  • Ясен писа Още
    Съвсем естествено се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    И още: приемам... преди 2 седмици