1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2021 11 Belarus
Имиграционната криза, която се разгръща в Европа, е битка между Русия и Запада, а мястото, където се води, е Беларус.

 

В продължение на векове националните лидери са търсили нови и по-добри оръжия, за да подчинят противници на волята си. На 8 ноември, когато граничните служители в Беларус поведоха стотици мигранти от Близкия изток към полската граница при Кузница-Бружги и ги насърчиха да преминат, те въведоха в историята на войната един особено нов вид въоръжение: имиграцията.

Правителството на Беларус, ръководено от човека, често наричан последния диктатор в Европа, Александър Лукашенко, е затруднено от международни санкции от лятото на 2020 г., когато той потуши общонационален бунт срещу демонстративно фалшифицираната си победа на президентските избори. Санкциите, наложени от Европейския съюз, Съединените щати и други страни, хапят здраво. През юни Лукашенко започна да предлага безпрепятствено преминаване на хора от Близкия изток в Европа – първо до Минск, столицата на Беларус, а след това, често с правителствен автобус, до границите на Полша, Литва и Латвия, всички членки на Европейския съюз. „Това е организирано от Лукашенко“, каза ми в едно скорошно интервю Габриелиус Ландсбергис, министър на външните работи на Литва.

Според Ландсбергис целта на Лукашенко е да принуди ЕС да облекчи санкциите си срещу Беларус под заплахата от имигрантска вълна. Каквато и да е схемата на Лукашенко, тя е гениална: разбитите страни от Близкия изток и Централна Азия са пълни с млади мъже и жени, които търсят по-добър живот, а вратите към Европа иначе са здраво заключени. В някои случаи мигрантите са платили между пет и петнадесет хиляди долара, за да дойдат в Беларус, което по всяка вероятност означава, че хора в режима на Лукашенко почти сигурно печелят от проекта. Други очевидно са дошли с минимални разходи – получили са визи от белоруското консулство в Багдад или Ербил.

Лукашенко публично отрича, че дава възможност за прокарване на имигрантски канал към Европа, но отричането му не е достоверно – не и когато иракски мигранти се появяват в Полша с ножици за рязане на тел, за които казват, че са им дадени от беларуските сили за сигурност. Лукашенко не е първият национален лидер, който използва заплахата от неограничена имиграция за политически цели – той е само първият, който действително изпълнява обещанието си. В продължение на години Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, заплашва да позволи свободното преминаване на сирийските бежанци от страната му, които наброяват 3,6 милиона души. Европейският съюз отговори с големи траншове финансова помощ, за да плати за имигрантите, и в повечето случаи стоеше настрана, докато Ердоган бавно демонтираше турската демокрация. Ердоган е насочил Европа точно там, където иска.

За да спрат имигрантите, правителствата на Литва, Латвия и Полша изпратиха войници на границите си с Беларус и депортираха много, ако не и повечето от тези, които са успели да преминат. Въпреки това разполагането на войски и другите мерки – включително изграждането на лагери за мигранти, както в Литва – са скъпи и повдигат въпроса: Какво може да се направи?

Тази седмица, под натиска на ЕС, авиокомпанията Belavia заяви, че ще спре да допуска иракчани, сирийци и йеменци на борда на полетите си в Турция, а турското правителство заяви, че ще спре да продава билети за Беларус на граждани на тези страни. Иракската авиокомпания спря полетите си до Минск през лятото и тази седмица заяви, че няма да ги възобнови.

Но Белавиа лети в целия Близък изток и Централна Азия – региони, в които има тълпи от нетърпеливи млади хора, които искат да отидат в Европа. И според Ландсбергис хиляди иракчани и други хора вече са пристигнали в Беларус и чакат да преминат. Самите мигранти са изправени пред особено мъчително пътуване: когато наближат границата на някоя от държавите от ЕС, те биват отблъснати, но и правителството на Беларус не ги иска. Хиляди мигранти изглеждат заседнали в буквално ничия земя – на границата между две държави, без да могат да се придвижат нито напред, нито назад.

Ключът към кризата – ключът към Беларус – се намира в Русия. Президентът Владимир Путин е благодетел и гарант на Лукашенко. В продължение на години руското правителство предоставя на правителството на Лукашенко субсидиран газ и петрол на стойност милиарди долари, които то може да продава на пазарни цени на други места. Тези субсидирани горива са от решаващо значение за поддържането на сатрапията на Москва в Минск. Миналата година, по време на народното въстание срещу Лукашенко, Путин даде ясно да се разбере, че ако е необходимо, ще използва сила, за да не позволи на Беларус да се измъкне от руската орбита.

По този начин имиграционната криза, която се разгръща в Европа, е битка между Русия и Запада, а Беларус е мястото, където се води. И битката не е само в Беларус: по цялото протежение на европейските граници бившите държави от Съветския съюз се превърнаха в арена на съревнованието между Изтока и Запада. В Беларус, Украйна, Грузия и Молдова огромните стремежи на населението да се приближи към Европа се сблъскват с твърдите изчисления на руската власт.

През октомври руските военни започнаха мащабни придвижвания на войски по украинската граница, което породи опасения за второ руско нахлуване; през 2014 г. руските сили окупираха Кримския полуостров и региона Донбас в югоизточна Украйна. Миналата седмица директорът на ЦРУ Бил Бърнс пътува до Москва, отчасти за да предупреди руските си колеги да не предприемат нови ходове в Украйна. Според Института за изследване на войната във Вашингтон, който наблюдава руската армия, засега изглежда, че руските военни не се подготвят за предстоящо настъпление през границата. „Смятаме, че това е с цел сплашване“, каза ми Мейсън Кларк, водещ анализатор на Русия в Института за изследване на войната.

Кларк каза, че руските войски са били прехвърлени по-рано тази година от база близо до Казахстан и че изглежда се готвят за дълъг престой. С други думи, Путин е решил да прехвърли военни ресурси по-близо до границите на бившите европейски републики на Съветския съюз.

Ако заплахата от нахлуване в Украйна не е непосредствена, то хибридната война в Източна Европа едва ли ще приключи. Докато не се подобрят обстоятелствата на места като Ирак и Афганистан, легиони от млади мъже и жени ще са готови да рискуват трудности, арест или дори смърт, за да стигнат до Европа. Изменението на климата заплашва да увеличи потока от мигранти през следващите години. Лукашенко няма да задържи Беларус завинаги, но, както показват събитията по полската и литовската граница, той може би е изобретил оръжие, което ще ни съпътства още дълго време.


Източник