1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2021 11 Macedonia

 

Когато Югославия се разпадна в началото на 90-те години на ХХ век, независимостта на нейните републики Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина бързо беше призната на международно ниво. Не такъв беше случаят с Македония, която също обяви независимостта си след референдум на 8 септември 1991 г. и според решението на комисията за проучване на това дали е достойна за признаване, съставена от председателите на конституционните съдилища на няколко европейски държави („Комисията Бадинтер“), отговаря на всички изисквания – за разлика от Хърватия например, чиято защита на малцинствата е недостатъчна.

Преустановяването на признаването от страните от Европейската общност (ЕО) стана с намесата на Гърция, която искаше да наложи на новата държава да промени името си – думата „Македония“ не можеше да фигурира в името. Преговорите, започнали през декември 1991 г. и довели до решаващото разширяване на ЕО в Европейски съюз (с договора от Маастрихт), дадоха на Гърция силен инструмент за оказване на натиск, за да придаде тежест на своята позиция по отношение на Македония.

Гръцка намеса в името на античността

От самото начало гръцката политика придаде на този въпрос приоритет, какъвто нито Македония, нито останалата част от света очакваха. През януари 1992 г. един политик дори заяви, че използването на името „Македония“ е casus belli [повод за война] и призова за „активна политика на унищожение на тази държава джудже“. Милиони гърци протестираха срещу северната си съседка, особено в Солун. Едва през април 1993 г. тя беше окончателно приета в ООН под името „Бивша югославска република Македония“.

Гърция е заемала и продължава да заема позицията, че древното царство на македонците принадлежи към гръцкото наследство и че Република Македония, населена с мнозинство от по-късно имигрирали славянски народи, няма право на това наименование. Не е ясно обаче дали населението на древна Македония е било елинско; много малко се знае за неговата езикова и етническа принадлежност. От друга страна, фактът, че наименованията на регионите се запазват, дори ако съставът на населението се променя, е добре познато явление и в никакъв случай не се отнася само за Македония. В Швейцария например келтското население, което отдавна е изместено от други етнически групи, продължава да живее в официалното латинско име на държавата „Confoederatio helvetica“, което е изписано на всеки автомобил под абревиатурата CH.

Името Македония не само означава древно царство, но от векове обозначава и многоетнически географски регион на Балканите, който от края на XIV в. до 1913 г. принадлежи на Османската империя. Тя включва Северна Гърция („Егейска Македония“), част от Западна България („Пиринска Македония“) и независимата вече държава („Вардарска Македония“). През 20-ти век сред славянското мнозинство на територията на сегашната държава възниква независима македонска нация, която се идентифицира с това име.

Македонски компромиси и „завръщане“ към античността

Именно поради факта, че регионът е разделен между няколко държави, Гърция твърди, че независимата съседна държава може да предяви териториални претенции към гръцката част на Македония, ако запази името. Република Македония се противопостави на този аргумент, но промени знамето си и някои членове от конституцията си. Въпреки това Гърция остана твърда по въпроса за името, като посочи, че не става дума за страх от тази нова „държава джудже“, а за други проблеми. В началото на 1990-те години Гърция несъмнено беше затрупана от политическите и военните сътресения в съседните страни и не беше в състояние да играе конструктивна роля в региона като член на НАТО и ЕС. Това не на последно място е свързано с големите вътрешнополитически конфликти, раздробяването на политическия спектър и тежките икономически проблеми. С твърдата си позиция по македонския въпрос и правителството, и опозицията успяха да спечелят точки сред населението и да демонстрират успехи във външната политика.

Въпреки че с течение на времето между двете държави се развиха близки икономически отношения, въпросът с името си остава нерешен. Гръцкото настояване, че само античното наследство оправдава името Македония, накара част от политическия елит и населението на Македония да възприемат мнението, че сегашната държава наистина е наследник на древна Македония.

В кампанията си за „повдигане на националното достойнство и оптимизъм“ дясното националистическо правителство на министър-председателя Никола Груевски все по-често се обръщаше към древността. Особено от 2008 г. насам, когато Гърция попречи на Македония да се присъедини към НАТО, правителството инсценира тази препратка с безброй паметници и „въвеждащи дух на античност“, мащабни намеси в градския пейзаж на столицата Скопие. Построените за кратко време бомбастични сгради, напомнящи на древни храмове и същевременно изместващи архитектурното наследство от епохата на социализма, промениха изцяло центъра на столицата.

Договорът от Преспа

Неумолимият гръцки натиск най-накрая даде резултат през 2019 г., тъй като присъединяването към НАТО и ЕС беше приоритетна цел за Македония, първото от съображения за сигурност, а второто – предимно от икономически такива. От 2005 г. насам страната е кандидат за членство в ЕС, но не успява да постигне напредък поради гръцкото вето срещу започването на преговори за присъединяване. За да излезе от тази безизходица, новото правителство на Зоран Заев, доминирано от социалдемократите, прояви готовност за компромис и прокара в парламента през 2019 г. така наречения Преспански договор с Гърция. Наред с другите отстъпки Македония промени името си на „Северна Македония“ – наименование, което поне сред етническото македонско население не се приема и се смята за наложено. Гръцката страна успя да се примири с името, защото от тяхна гледна точка то е предимно географско обозначение.

Договорът от Преспа обаче се вписва и в историческата политика, тъй като регламентира миналото и начина, по който трябва да се борави с него: древна Македония е определена в него като елинска и на македонската държава не е позволено да се позовава на нея или да използва нейните символи по какъвто и да е начин. Тя беше задължена да премахне всички публични препратки към „гръцката история и цивилизация“ в рамките на шест месеца. Смесена държавна комисия трябва да гарантира, че в рамките на една година след сключването на споразумението в учебниците на двете държави няма да се появят „иредентистки/ревизионистки препратки“.

Но сега претенции предявява България

Гърция не наложи вето на договора след подписването му и Македония успя да се присъедини към НАТО през 2020 г. – важна стъпка за вътрешната и външната стабилност на страната. Малко след това обаче стана ясно, че пътят към преговорите за присъединяване към ЕС по никакъв начин не е проправен, тъй като сега България упражнява правото си на вето. Това не можеше да се очаква, тъй като България призна независима Македония веднага и под това име, но само държавата, а не македонската нация и език. В България и двете се смятат за български, а Македония се разглежда като втора българска държава.

От края на XIV в. нататък България също е под османско владичество, от което се освобождава с руска помощ през 1878 г., докато Македония остава под османска власт. Оттогава присъединяването на Македония е важна цел в българския национален дневен ред. За този проект на Велика България страната участва в две балкански войни през 1912/13 г. и застава на страната на Германия в двете световни войни. Въпреки че успява да окупира Македония във всеки един от случаите, тя отново я губи след войните. Тъй като през Средновековието Македония за кратко време е принадлежала на Българската империя и тъй като етническата и езиковата близост на двата южнославянски народа е голяма, към македонците са предявявани и продължават да се предявяват претенции. Отрича се фактът, че в югославската част на Македония (Вардарска Македония – територията на сегашната държава) през последните сто години се е формирала нация, която се нарича „македонска“ и от 1944 г. има кодифициран писмен език. Осъзнаването, че нациите са съвременни конструкции и че в ранното Средновековие не е съществувала неизменна „българска нация“, едва ли е получило признание дори в българската историография.

В България, както и в Гърция, македонската карта се разиграва най-вече в трудни времена, за да се закърпят вътрешните пукнатини. В момента българското общество е разделено, икономическата ситуация е трудна, а политическата каста е силно корумпирана и непопулярна (през септември 2020 г. вестник „Политико“ нарече България „мафиотска държава“), но претенциите към Македония обединяват страната. Ръководството иска да използва членството в ЕС, за да повлияе на националната идентичност на етническите македонци чрез политиката на историята. Успехът на Гърция по въпроса за името и в тълкуването на древната история може би е важен урок: Според Преспанското споразумение Македония трябва да наложи гръцката гледна точка за миналото на своята територия; доминиращата страна определя каква е историческата истина. България също използва положението си [като членка на ЕС], за да наложи собствена интерпретация на политически слабия си съсед, този път по отношение на края на XIX и XX век. Според българската интерпретация до 1944 г. не е имало македонска нация, нито македонски език – те са били изобретение на югославските комунисти – поради което не бива да се споменават в нито един документ на ЕС. Тъй като от българска гледна точка няма македонска нация, историографията на Македония „краде“ българската история, когато описва борбата срещу османците в Македония като македонска, а нейните герои – като македонци.

Политика в областта на историята

Друга причина за недоволство е македонското мнение, че Македония е била окупирана от фашистка България, която е била съюзник на Германия, по време на Втората световна война, докато според българския прочит тя е била „освободена“. Споменаването на факта, че българските окупатори, заедно с германските власти, са депортирали повече от 7000 македонски евреи, които са били убити в Треблинка, е заклеймено като „език на омразата“.

Различните интерпретации на миналото не са нищо необичайно и винаги са политически инструментализирани, особено когато става въпрос за държави, които за първи път стават независими и развиват свой собствен исторически разказ. В случая с Македония обаче вътрешнополитически мотивираната политика на историята на нейните съседи Гърция и България придобива безпрецедентни и заплашителни измерения. Още от началото на независимостта си Македония е принудена да води борба, която изглежда безкрайна. Намесата на съседните държави подкопава стабилността на страната, като възпрепятства икономическата консолидация и изправя политическия елит пред допълнителни проблеми, които трудно могат да бъдат решени. Населението се чувства унизено от съседите и международната политика и е разочаровано от бъдещето на страната; онези, които могат, я напускат.

ЕС, изправен пред проблеми от всички страни и уморен от разширяването, позволява на България да постъпи така, както преди това го позволи и на Гърция. Съюзът пропилява възможността да действа енергично като стабилизиращ фактор и по този начин да изпрати сигнал към целите Балкани. Той възприема малодушното мнение, че това са двустранни проблеми, които страните трябва да решат помежду си. През декември 2020 г. Чешката република и Словакия, подкрепени от Австрия, се противопоставиха срещу това ЕС да превърне тълкуването на историята в критерий за приемане: „Няма да позволим на [Европейския] съюз да бъде съдник на нашата обща история, на начина, по който се идентифицираме, или на езика, който използваме. Тези въпроси принадлежат на засегнатите страни и ние сме тук, за да ги подкрепим“. Това не промени българското вето, което беше потвърдено на 22 юни 2021 г.

 

Източник

 

Pin It
Нада Бошковска
Нада Бошковска е професорка по източноевропейска история в Университета в Цюрих и председателка на Управителния съвет на Центъра за източноевропейски изследвания. Изследванията ѝ са насочени към предпетровата история на Русия, както и към Балканите през ХХ век. Тя е авторка на книгата „Югославия и Македония преди Тито. Между репресията и интеграцията“ (Лондон: I.B. Tauris).

Посетители

88

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Сигурен съм, че... преди 9 часа
  • Олег Витов, Кюстенди... писа Още
    "Нека да го кажем ясно... преди 11 часа
  • Искра Баева писа Още

    Извинявайте, чак сега... преди 11 часа
  • Златко писа Още
    Продължавам откъм... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Да не говорим за това,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Сега, специално по... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Anna...
    преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Има два начина човек... преди 4 дни
  • Бисера Колева писа Още
    Много интересен и... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    „Всичко, което ме... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А тук следва кратичък... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И отново откъм... преди 1 седмица
  • Pendo писа Още
    Благодаря за хубавите... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    ...
    преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Толкова добър превод... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Този диалог между... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Аз съм същия тип... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Искам да се извиня... преди 2 седмици
  • Pendo писа Още
    Благодарности на... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Фокнър трябва да бъде... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Дори за гигантска... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Културен... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    „...като част от... преди 2 седмици
  • Стайко Цонев писа Още
    1942 г. С указ на Негово... преди 2 седмици