1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2020 10 Samuel Pati
© Дмитрий Костюков

 

Те лесно биха могли да споделят една и съща класна стая – тийнейджърът-имигрант и учителят-ветеран, известен с ангажираността си да насажда идеалите на нацията, формирайки онзи вид връзка, която е превръщала поколения от новодошли имигранти във френски граждани.

Но Абдулах Анзоров, 18-годишен младеж, който е израснал във Франция от 6-годишна възраст и е плод на нейните държавни училища, отхвърли тези принципи чрез акт на ужасяващо престъпление, което шокира и разгневи Франция. Обиден от карикатурите на пророка Мохамед, които учителят Самуел Пати (47) е показвал на класа в урок по свобода на словото, миналата седмица тийнейджърът го обезглави с дълъг нож, преди да бъде застрелян от полицията.

Франция отдаде национална почит на г-н Пати, защото убийството се възприема като атака срещу самите основи на френското гражданство – учителя, държавното училище. В гнева, обхванал нацията, френските лидери обещаха да удвоят защитата си на държавна образователна система, която играе съществена роля за формирането на националната идентичност.

Убийството подчертава нарастващите предизвикателства пред тази система, тъй като Франция става все по-разнообразна, расово и етнически. Към настоящия момент вече две или три поколения от новодошли имигранти са се борили за интеграция във френското общество.

Но като цяло нацията се противопоставя на внушенията на критиците, мнозина от тях идещи от мюсюлманската общност, че моделът на интеграция на Франция, включително нейните училища, се нуждае от актуализация или основен ремонт.

Решителната защита на карикатурите от страна на президента Еманюел Макрон доведе до вълнения и в чужбина. Няколко мюсюлмански държави, включително Кувейт и Катар, започнаха бойкот на френски стоки в знак на протест. В официална реч турският президент Реджеп Тайип Ердоган постави под въпрос психичното здраве на г-н Макрон, подтиквайки Франция да отзове своя посланик в Турция.

Абдулах Анзоров е един от последните възпитаници на държавните училища във Франция, които се обръщат рязко срещу техните идеали: през 2015 г. двама братя, които също бяха посещавали държавни училища, нападнаха редакцията на сатиричното списание Charlie Hebdo, което беше публикувало – и преиздаде миналия месец – карикатури на пророка Мохамед.

Жан-Пиер Обин, бивш висш държавен служител в образованието, казва, че държавните училища играят водеща роля в „културната асимилация и политическа интеграция“ на децата имигранти, които „се превръщат в добри малки французи“ и вече не се чувстват „италианци, испанци, португалци или поляци.“ Другите институции, които преди време също са играели тази роля – католическата църква, профсъюзите и политическите партии – са вече отслабени, оставяйки единствено училищата [като основно средство за интеграция], казва той.

„Днес държавните училища не могат да извършат това напълно“, казва г-н Обин. „Но аз не виждам друг модел – особено англосаксонският модел на мултикултурализъм, който не смятам за по-успешен.“

Френският модел започна да се натъква на препятствия, когато имигрантите вече идваха не предимно от европейски страни, не бяха белокожи или римокатолици. Днес се смята, че около 10 процента от населението на Франция е мюсюлманско.

Тласъкът към асимилиране води до рискове от пораждане на ксенофобия сред по-широкото население, казва Хаким Ел Каруи, старши сътрудник в парижкия тинк-танк Институт Монтен.

„Посланието е: ‚Ние не искаме вашата различност, защото искаме да бъдете като нас‘,“ казва той.

Децата, които не успяват да се асимилират – и често в крайна сметка се чувстват изгубени, живеейки с усещането, че не принадлежат нито към Франция, нито към страните на техните прадеди, въплъщават съмнението, „че нашият модел не е правилният“, казва г-н Ел Каруи – една възможност, която за французите „е очевидно непоносима.“

Именно в училищата децата-имигранти научават не само правилен френски език, но и как да се обръщат към учителите с учтивото „мадам“ или „мосю“. Освен това те се запознават с понятия като секуларизъм в една страна, където, подобно на Съединените щати, идеалите формират основата на националността.

Поне на хартия Анзоров е изглеждал добър кандидат за вписване във френското общество. Руснак от чеченски произход, той е пристигнал в Париж на 6-годишна възраст и е влязъл в държавно начално училище. Когато е бил на около 10 години, семейството му се премества в Евре, град в икономически депресиран район на около 55 мили западно от Париж и дом на около 50 чеченски семейства (според чеченците, живеещи в града).

До голяма степен чеченците са живеели в компактна общност в Мадлен, беден емигрантски квартал, където живеят предимно хора, идещи от бившите френски колонии, и чиято интеграция често се усложнява от колониалното наследство на Франция.

Анзоров е посещавал средно училище, наречено Collège Pablo Neruda, което в съответствие с националната учебна програма предлага и граждански уроци по секуларизъм и свобода на словото. Той е живеел в пететажна жилищна сграда, под държавно-субсидиран наем, заедно със семейството си (и с пряк изглед към местния затвор).

„Винаги минаваше пред моето жилище, когато се прибираше“, казва Руслан Ибрагимов, 49-годишен чеченец, който е пристигнал в Евре преди 18 години. „Винаги беше сам, с раницата си. Дори когато ме виждаше отдалеч, идваше да ме поздрави. Никога не говореше много.“

Без да се интересува особено много от образованието си, Анзоров е бил запален по смесените бойни изкуства, казва 26-годишен чеченец, който също се занимава с този спорт. Когато е бил на 16 години, Анзоров е живял известно време в Тулуза, където има чичо.

Там той се присъединил към спортен клуб с добра репутация сред спортистите, където има чеченски треньор, казва 26-годишният, говорейки при условие за анонимност, защото твърди, че се страхува от репресии срещу чеченците.

„Целта му беше да се бие в UFC“, казва 26-годишният, имайки предвид т. нар. Ultimate Fighting Championship, една от най-известните организации за смесени бойни изкуства.

Разположен в обществена сграда, понастоящем клубът се разследва от местните власти, тъй като някои от членовете му извършват молитви в съблекалнята и са настоявали жените да покриват ръцете и краката си, съобщават френските медии.

В една страна, ръководена от строг секуларизъм, подобни действия представляват нарушение на френския закон и се разглеждат от властите като признаци на радикализация – в резултат на което много спортни клубове са вече поставени под наблюдение.

Но не е известно какво, ако изобщо е имало такова, влияние е оказал клубът върху Анзоров, чието име не се е намирало в нито един от списъците за наблюдение на тероризма.

Тъй като не успял да се аклиматизира в Тулуза, Анзоров се върнал в Евре. Баща му, който се е специализирал в охраната на строителни обекти и други бизнеси, е насърчавал сина си да се присъедини към него, казва Ибрагимов. Наскоро купил на сина си кола, добавя той.

„Но той не можеше да я кара, защото още не беше получил шофьорската си книжка“, казва Ибрагимов.

Едва през последните месеци тийнейджърът е показал признаци на радикализация, казва специалният прокурор за борба с тероризма Жан-Франсоа Рикар. Изглежда, че трансформацията на Анзоров се е разиграла онлайн, според анализ на френския новинарски сайт Mediapart, въз основа на акаунта му в Туитър, който той е създал през юни (и вече е премахнат).

Постовете му в Туитър атакуват широк кръг цели – през евреи и християни до владетелите на Саудитска Арабия.

По време на нападението г-н Пати е преподавал история и граждански науки в средно училище в Конфланс-Сент-Онорин, парижко предградие на средната класа.

„Той беше от онзи вид учители, които оставят отпечатък [в умовете на възпитаниците си] с тяхната благост и отвореност“, казва 21-годишната Маева Латил, която се е присъединила към процесията за отдаване на почит пред средното училище Жак-Превер, в малко селце на юг от Париж, където Г-н Пати е преподавал между 2011 и 2018 г.

В часовете по история той е използвал съвременни примери – от песни на Pink Floyd до книга за расизма, писана от футболист – за да направи така, че преподаването да достигне учениците му, казва 43-годишната Орели Давуст, бивша учителка по литература в Жак-Превер.

„При него беше определящо това разбиране: учиш история не за да говориш за мъртви неща, а за да станеш гражданин“, казва тя.

Самуел Пати е бил убеден привърженик на лаицизма, онзи вид строг секуларизъм, който разделя религията от държавата във Франция. Орели Давуст си спомня, че веднъж той е помолил младо момиче, носещо на врата си кръст в училище, да го свали.

„Нашата демокрация е била създадена в борба срещу католическата църква и монархията, а лаицизмът е начинът, по който демокрацията е организирана във Франция“, казва Доминик Шнапè, социоложка и председателка на Съвета на мъдрите, група, създадена от правителството през 2018 г. за засилване на лаицизма в държавните училища.

В час по свобода на словото – включително и правото да се изказват богохулни неща за всички религии – г-н Пати е използвал карикатури на пророка Мохамед, Исус и равините, разказват бивши ученици.

След преместването му преди няколко години в Конфланс-Сент-Онорин, в предградие на Париж с по-разнообразно население, той изглежда е коригирал подхода си. Когато показвал карикатури, той започнал да казва на учениците, които биха могли да се почувстват обидени, че могат да напуснат класната стая или да гледат встрани.

В новото училище учениците разказват, че той е показвал предимно карикатури на пророка Мохамед, публикувани от Charlie Hebdo. Една от двете, показани този месец, е озаглавена „Роди се звезда“ и изобразява Мохамед напълно гол. Това е разстроило много мюсюлмански ученици и техните родители, според местния клон на PEEP, една от националните асоциации на родителите.

Самуел Пати е казал, че е бил изненадан от реакцията и се е извинил пред учениците, казва Талия, 13-годишна ученичка, която е присъствала на урока.

„Каза ни, че е учител, че този клас е част от програмата му, че Франция е светска държава, а нашето училище също“, казва Талия, която иска да бъде наричана само със собственото си име, предвид чувствителността на ситуацията.

Един ядосан баща се е оплакал от учителя във видеоклипове, които е качил в социалните мрежи. Вбесен от тях, Абдулах Анзоров е пътувал от Евре до Конфланс-Сент-Онорин, близо 80 километра, за да убие Пати.

„Никога ли не е имал такива учители? Или ги е имал и не ги е чувал?“, пита Доминик Шнапè, председателката на Съвета на мъдрите. „Никога няма да разберем. Но това е признак на провал.“


Източник

 

Pin It
Други статии от този автор

Посетители

65

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Кунев писа Още
    Четох едни "писания"... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 5 дни
  • Български офицер писа Още
    " TIMEO DANAOS et  DONA  FERENTES ! " преди 5 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Много ценно... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Първи впечатления от... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Завиждам на страната... преди 2 седмици
  • хелена писа Още
    Коментарът Ви какво... преди 2 седмици
  • хелена писа Още
    Казвате, че западната... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Западът 5 века е... преди 2 седмици
  • АННА писа Още
    Върнах се в детството... преди 3 седмици
  • Гео Милев писа Още
    След всяка карикатура... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    "Казване на истината":... преди 3 седмици
  • борислав гърдев писа Още
    Да уточмним все пак -... преди 3 седмици
  • Valpet писа Още

    През м.октомври т.г. в... преди 3 седмици
  • Емил Войников писа Още
    Беше лятото на 1984... преди 4 седмици
  • Valpet писа Още
    Благодарности към г-н... преди 4 седмици
  • Благо писа Още
    Освен "Адът - това са... Петък, 23 Октомври 2020
  • Златко писа Още
    Практиката в това... Петък, 23 Октомври 2020
  • Златко писа Още
    Просто щракнете върху... Петък, 23 Октомври 2020
  • Милена писа Още
    PS: Намерих я:... Петък, 23 Октомври 2020
  • Милена писа Още
    Бихте ли публикували... Петък, 23 Октомври 2020
  • mboru_uombe@abv.bg писа Още
    Особено ми липса... Сряда, 21 Октомври 2020
  • Кунев писа Още
    Бях в Германия 2... Вторник, 20 Октомври 2020
  • пантелей пътник писа Още
    за бедния и петмеза е... Понеделник, 19 Октомври 2020
  • Бате Любо писа Още
    Не сте информирана... Неделя, 18 Октомври 2020