Дискусии – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

 Господин Кертес, в началото на юни, по време на берлинския конгрес „Перспективата Европа“ вие държахте една реч, в която описахте континента като все още дълбоко разделен, включително и след края на Съветския Съюз. Вие драматично заявихте, че е дошъл „часът на истината“. Коя истина трябва да погледнем в очите?

Имре Кертес: Ситуацията ми напомня за 1919 и 1938 г. Аз съм фен на Йозеф Рот, а той може би най-ясно от всички свои съвременници беше разбрал какво означаваше разпадането на австро-унгарската монархия под натиска на национализмите през 1919. Корените на нацизма, отровата – те се намират тук. Бяха създадени малки национални държави, чийто национализъм тогава изглеждаше оправдан. В края на краищата това доведе до нацизма и Втората световна война. А през 1938 Франция и Великобритания не посмяха да защитят собствените си ценности. Те пожертваха с лека Чехословакия и с това започна катастрофата за Европа. Днешна Европа не може да си позволи нещо такова, защото ситуацията е много по-опасна от тогавашната: съществуват атомни оръжия, а по света се ширят ужасни фанатизми. Ние трябва да се подготвяме, за да избегнем предпоставките за една възможна катастрофа. Но не с компромиси или чрез евтино съгласяване, а със – казвам го съвсем открито – сила, с увереност в самите себе си и в една Европа, която знае какво иска и какви ценности защищава.

Уязвима цивилизация

„Пастта на Апокалипсиса“, която днес заплашва да погълне целия свят, се е отворила преди петнайсет години в Югославия, казвате вие. Не е ли тя днес отново затворена?

Не бих искал да аргументирам политически. Политиката е като футбола: всеки мисли, че разбира от нея. Аз не разбирам нищо от политика. Но пък вярвам, че пастта не се е затворила, също не и в Югославия. И тя може да се отвори навсякъде. Тези дни, в които Лондон живее като в шок (интервюто е от 2007 г., бел. пр), показват колко уязвимо е всичко. Колко уязвима е цивилизацията, ежедневието ни. Човек трябва да осъзнава драматичната страна на живота. Всеки ден, във всеки момент. Всъщност Европа е нещо ведро, нещо мъдро и силно, още от времето на старите гърци. Аз вярвам, че Европа представя нещо, което инак никоя цивилизация не представя: свободата на познанието. Изобщо свободата. Тя не бива да бъде предадена.

Какво свързва Лондон с Югославия?

Югославия беше не само една война в средата на Европа, но и катастрофа, самоубийство. Една държава, която беше скърпена след Първата световна война, която се беше развивала при трудни условия и се противопоставяше на съветското превъзходство със скромни средства. Това споява един народ. Но омразата, която израсна като плевел, доведе до това, че Югославия се разпадна парче по парче.

Значи омразата е онова, което свързва Югославия с Лондон?

Разрушителни сили има навсякъде. Но те трябва да бъдат идеологизирани, за да могат да въздействат. В един момент изглеждаше така, сякаш идеологиите, за които бяхме слушали толкова много, бяха станали маловажни след разпадането на Съветския Съюз. Но сега полека-лека разбираме, че те отново са тук. Да, днес вече не може да се води класова борба, социалистическото царство води до още по-голяма несправедливост от капиталистическата демокрация. И така вече се говори за борба на цивилизациите. Очевидно има нужда от ново име върху олекналото и обезцветено знаме. Една религия може да се превърне във фанатична сила, когато се отчужди от себе си и приеме формата на класова борба. Ние трябва да разберем причините за тази омраза срещу света. Тя е манипулативна и трябва да бъде разобличена. Защо е тази убийствена омраза в света? Как е възможно една такава безмилостна упоритост да разделя световете?

В защита на живота

Класическият отговор на тези въпроси е антропологически: човекът е зъл.

(Смее се тихо) Да, човекът е зъл, разбира се. Но човекът е и разумен. Ако причините за злото са тук, то тук са и причините за разумността.

Не само американският президент Джордж У. Буш желае да се бори срещу злото чрез демокрацията.

Мисля, че е напълно погрешно да се опитваме да изнесем демокрация в Афганистан или Ирак. Там не знаят нищо за демокрацията, не съществува никаква демократическа традиция. Трябва да се говори не за демокрация, а за един разумен световен ред и за това как можем да се отнасяме разумно едни към други. Така както гувернантка възпитава едно дете: някои неща са забранени. Щом животът е ценност, то той трябва да се защищава. Ние обаче сме изправени срещу самоубийствени прояви, които не можем да разберем. Бях в Израел и говорих с израелски интелектуалци: никой не се съмнява в това, че трябва да има палестинска държава. Защо тогава не се допуска нейното създаване? Анализирани отблизо, противоречията не изглеждат непреодолими. Човек трябва да държи на определени ценности срещу фанатичните идеологии.

Но не поддържат ли също и онези, които вие наричате хора на идеологиите, някакви истини и не ги ли защищават до смърт?

Европейско-демократическият начин на мислене успява най-добре да разбере света. Защото Европа възникна със свободата на познанието. Тук се разбра, че земята е кълбо. Това беше една революционна истина срещу властващите тогава сили. Свободата на познанието ни дава разбиране и за това, от което се нуждае другият и къде могат да се намерят допирни точки с него. За една идеология това вероятно не е възможно. Вижте, говоря за политика, още никога не съм го правил. Не разбирам нищо от нея. Но едно нещо разбирам: когато една цивилизация предаде собствените си ценности, тя загива. Ще ми бъде много мъчно, ако видя как европейската цивилизация загива. Дори и ако за мен тя започна с Аушвиц и премина през една комунистическа диктатура. Въпреки това мога да очаквам единствено от европейския начин на мислене, че той ще остави национализмите след себе си. Макар че тук има големи проблеми, много глупост и лоша политика, аз вярвам, че европейската идентичност е най-добрата – естетически и философски – която човек може да застъпва днес.

Аушвиц като цивилизационен разрив

На пръв поглед обаче европейските страни изглеждат много различни.

Европейските страни са много различни и те имат различен стандарт на живот. Но разликите между България Холандия могат да бъдат преодолени, те не са антагонистични. Борбата се води за по добър живот, без несправедливост. Национализмът в Европа стана по-мек. Човек трябва да избира: ако европейската мисъл, европейското обединение е реална възможност, то тогава трябва да я поддържаме с въодушевление. В момента това е единственото политическо обединение, което може да бъде поддържано. Но аз мога и да греша. Тогава не бихме имали вече никакъв шанс срещу големите източни масови цивилизации, които за мен – не казвам за нас – си остават чужди.

В една реч, която държахте в 1992 г. вие описахте „Холокост като култура“: спечеленото чрез Холокоста познание, казахте вие, е един неизмерим морален резерв за разтърсваното от кризи европейско съзнание. Сега, в берлинската си реч, вие прибавихте към това и Архипелаг Гулаг, под който страдаха само средно- и източноевропейските народи. Съмнявате ли се вече в универсалността на Холокоста?

Изобщо не се съмнявам в нещо такова. В едно есе описах разликите между двата свята на концентрационни лагери. В речта казах, че в 20 век имаше две Нови [звезди]: тоталитарната държава и Аушвиц. Аушвиц е един травматичен цивилизационен разрив. Там където в Европа Холокостът беше премълчаван, където Холокостът не беше наранил езика, демократическото развитие е по-трудно, отколкото по местата, където за него се говореше свободно, където неговото изследване е създало един вид духовен свят. Това е много интересно. Защото източните страни живееха под съветски натиск – и този натиск изличи солидарността, от която човек се нуждае, за да разбере Аушвиц. Това е една много голяма и много важна разлика. Че източна Европа трябва да си разясни Холокоста според мен е много, много важно.

Да бъдат убедени емигрантите

Във всеки случай източноевропейските страни настояват, че Западът трябва да разбере по-добре техния опит с Архипелаг Гулаг. Налице е един вид „жертвена конкуренция“.

Много добър израз (смее се). Разбира се Гулаг е един предимно източноевропейски опит. Сега обаче говорим вече не за духовни ценности, а за исторически опит. Човешкото страдание е едно и също навсякъде. Но същинската травма е Аушвиц: защото той беше изобретен в сърцето на една християнска, европейска култура. Към нея принадлежат християнските мистерии, старите легенди за Крал Артур, а сега вече и Аушвиц. За него трябва да се разказва като за една обща травма, обща катастрофа.

Архипелаг Гулаг значи не е морален ресурс, върху който може да се основе Европа?

Ние можем да обясним Гулаг чрез Аушвиц, но не и Аушвиц чрез Гулаг. Може би това се дължи на факта, че Гулаг беше ограничен до една страна и стана нещо европейско едва след като Съветският Съюз окупира източна Европа. Но той не е по-малък, това би било безсмислено. Към европейския мит, към европейската легенда принадлежат и двете неща.

Как трябва да общува Европа с емигранти, които не познават нито Холокоста, нито Гулаг?

Ако Европа не застъпва повече европейските ценности, а някаква, да я наречем така „мешана салата“, то тогава тя е жив труп. За самия мен по-симпатична е една Европа, която може да асимилира и убеди в своята идея емигрантите. Не виждам по-висока култура от европейската. Това не означава, че тя е съвършена или свободна от лъжи. Но онова, което доведе до Европа … помислете само за благосъстоянието. В Европа човек може да живее най-добре. Това е много важно за мен. Ако стигнем до там, че една фанатична идеология да стане за нас по-важна от това да живеем и мислим добре и свободно, то това вече е зачатъкът на робството.

Източник