Дискусии – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
„Стой! Или отново ще кажа стой!‘“ Това е изречението, което хрумва на редакторите на Wall Street Journal, когато те оценяват декларацията на Европейския Съюз относно продължаващата руска окупация на Грузия. Руските редактори очевидно споделят това виждане. Преобладаващото мнение в Москва, също както и във Вашингтон, е че Съюзът е слаб, разделен и объркан, и че Европа не притежава нервите да се изправи решително срещу руското предизвикателство. Вашингтон вярва, че Европа има два руски проблема – единият, проблемът със заплахата, идеща от надигащата се Русия, а вторият – нежеланието да се осъзнае реалността на тази заплаха. Модерно е тези дни да се твърди, че когато става дума за Русия, Европейският Съюз не е нищо повече от един хартиен тигър.

Тези мнения може и да са верни, но нека помислим отново. Наистина ли е толкова лошо да бъдеш хартиен тигър? Отидете до най-близкия DVD-магазин, купете си някой от филмите-бестселъри като Шрек Трети и ще видите, че в днешния свят хартиените тигри много често са по-ефективни при постигането на целите си, отколкото са реалните тигри или дори сърдитите мечоци. Хартиените тигри са дружелюбни, умни – и те не са измъчвани нито от комплекси за превъзходство, нито от такива за малоценност. Постмодерната популярна култура показва, че в наши дни именно хартиените, а не истинските тигри са ония, които в края на краищата печелят, спасяват принцесата или стават крале.

Дипломатическата война за Грузия показва, че както Русия, така и Съединените Щати стават жертви на своята мания за сила – и по този начин заплашително ограничават собственото си пространство за маневриране. Американците са от Марс, но руснаците също са от Марс. Именно страхът да не бъдат възприети като слаби и незначителни е онзи, който определя както американския, така и руския подход към кризата. Състезанието по твърдост между суперсилите от Студената война деградира до баналността на конфронтацията. Русия спечели военна победа, но се оказа в по-голяма международна изолация, отколкото по всяко време след Кримската война. Ескалирайки напреженията с Русия, Вашингтон рискува да провокира, вместо да осуети, новото появяване на твърди граници и de facto сфери на влияние в пост-съветското пространство.

В този контекст предполагаемата слабост на Европейския Съюз е неговата най-голяма сила. Празните приказки за разногласията, объркването и мекотата на Съюза накараха много наблюдатели да ослепеят за стратегическия потенциал на политическата му линия. Отговаряйки на обвиненията, че липсата на твърди акции прави от ЕС хартиен тигър, френският президент Саркози с право напомни на журналистите, че „именно този хартиен тигър договори прекратяването на военните действия и постигна частичното оттегляне на руските войски“ и че „Европейският Съюз е единственото тяло, което може да разреши тази ситуация и да помогне на Грузия.“

Противно на начина, по който я виждат критиците, срещата на високо равнище на ЕС демонстрира способността на Брюксел за морално осъждане, желанието му да защити специфичния характер на европейския ред и стратегическото му спокойствие. Съюзът беше единен в осъждането на руските действия като „непропорционални“ и „неприемливи“. ЕС не се опитва да затвори очи за естеството на руското предизвикателство и не е готов да толерира завръщането на политиката на сфери на влияние в Европа. Съюзът се обвърза с възстановяването на Грузия, като по този начин ограничи руските амбиции за промяна на режима в Тбилиси. Обвързването с възстановяването на Грузия е насочено директно срещу желанието на Москва да криминализира правителството на Саакашвили и да претендира за изключително право при оформянето на грузинското бъдеще. Решението на ЕС да замрази преговорите за стратегическо партньорство с Русия също не е празна заплаха. Подновяването на преговорите е директно обвързано с изпълняването от руска страна на задълженията, поети от нея в уреденото от Саркози споразумение за прекратяване на огъня, така че неговото неспазване не би било преглътнато от Съюза. Заявявайки, че Русия сама трябва да направи избор, Брюксел й дава всякакви насърчения да действа разумно и да смекчи конфронтационния си курс, като по този начин тегли червена черта в отношенията си с нея. Решението на ЕС да не налага санкции на Русия също беше една добра стратегическа преценка. Санкциите нямаше да променят руското поведение. В настоящия момент съпротивата срещу всякакъв вид натиск е главната основа на новата външна политика на Кремъл. Санкциите не са популярни в европейската бизнес-общност и биха намалили въздействието на ЕС върху Русия. Според Брюксел политиката на тотална конфронтация е само в интерес на Москва. Противно на ситуацията от преди няколко години, сега Москва търси узаконяване на своя статус на велика сила не чрез интеграция, а чрез конфронтация.

Очакванията на Русия, че грузинската криза ще раздели Съюза и ще разшири разногласията между ЕС и САЩ се оказаха напразни. В остър контраст с извънредната Среща на високо ниво от преди пет години, посветена на войната в Ирак, грузинската Среща на високо равнище демонстрира способността на Съюза да преодолява разногласия. Три фактора обясняват новооткритото европейско единство.

Първо, отношенията с Русия са от решителна важност за самото съществуване на Съюза и никоя от държавите-членки не е готова да играе „игрички“ сега.

Второ, грузинската криза дойде в момент, в който европейската общественост и европейските политически елити се надяват на преформулиране на трансатлантическите взаимоотношения. Европа вижда в една бъдеща администрация на Обама нов шанс за определяне на обща трансатлантическа политика по отношение на Русия. Проектът за ЕС като алтернативна и балансираща сила срещу САЩ е маргинализиран в днешния европейски политически мейнстрийм. Онова, което тревожи Европа, е не че Америка е прекалено силна, а че тя не е достатъчно силна.

Третото обяснение за европейската готовност да се намери работещ компромис по отношение на Русия трябва да се търси в т. нар. „фактор Меркел“. Докато между Германия, Франция и Италия от една страна – и някои от източноевропейските страни от друга, все още има различия по въпроса кое е най-доброто поведение по отношение на Русия, то днес източноевропейските лидери вече не се страхуват, че старите европейски сили ще продадат интересите им на Москва. Източноевропейците се доверяват на канцлерката Меркел по начин, по който не се доверяваха на Шрьодер или Ширак. Меркел е един мощен източноевропейски глас, който променя констелацията на силите в съюза, когато става дума за оформяне на европейската политика спрямо Русия.

Руско-грузинската война погреба европейския ред от времето след Студената война. Онова, на което сме свидетели днес, е един период на ново стратегическо приспособяване, който може да продължи в продължение на десетилетие. Намирането на модус за свободно от проблеми съществуване между надигащата се Русия с нейния манталитет от 19-ти век от една страна и Европейския Съюз – от друга, се превръща в главен приоритет на днешния европейски дневен ред. Европейският Съюз вече разпознава тази нова реалност.

Превод от английски език и публикация в „Либерален Преглед“ с любезното съгласие на автора.

Иван Кръстев
Иван Кръстев е политолог и председател на Управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, София. От април 2004 г. той е изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато.
Други статии от този автор

Посетители

14
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Юрий Проданов писа Още
    Страхотна писателка!... преди 3 дни
  • Анти-анти писа Още
    Колкото и клакьорите... преди 4 дни
  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 седмица
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 1 седмица
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 1 седмица
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 2 седмици
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 2 седмици
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 2 седмици
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици