Дискусии – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 73% (6 гласувания)

 

2017 12 Hoecke Mahnmal
© Reuters

 

Никой в селото не го е очаквал, а от всички най-малко пък Бьорн Хьоке – тих и харесван тук баща на четири деца, който осен това е и най-известният в Германия крайнодесен политик.

Миналия януари, на митинг в Дрезден, господин Хьоке постави под въпрос водещата [социално-политическа] постановка в днешна Германия – отговорността на страната за престъпленията, извършени по време на Втората световна война и Холокоста – като призова германците да направят поврат на „180 градуса“ в начина, по който разглеждат историята си.

Германците били „единственият народ на света, който е издигнал паметник на позора в сърцето на собствената си столица“, каза той, имайки предвид Мемориала на Холокоста в Берлин.

И тогава, в една неотдавнашна сутрин, господин Хьоке се събудил в селския си дом, за да открие Мемориала на Холокоста пред прозорците на собствената си спалня: 24 правоъгълни бетонни блокове, които възпроизвеждат част от оригиналния паметник, са издигнати на поземления участък непосредствено до къщата му.

Единствената разлика: блоковете са превъртени на 180 градуса.

„Искаме да напомним на господин Хьоке, че той може да превърта германската история както си поиска, но от това тя не се променя“, казва Филип Рух, съосновател на базираната в Берлин артистична група „Център за политическа красота“ и, поне на хартия, нов съсед на господин Хьоке.

Смаленият Мемориал постави в неудобна национална светлина Борнхаген – селце с 309 жители на мястото на бившата граница между Източна и Западна Германия, сред добре известните планини на Тюрингия, където преди много време братята Грим са събирали приказките си.

Господин Хьоке – учител по история, който в момента е местният водач на Алтернатива за Германия, или АзД, нарича селцето свое „убежище“ и „място на вдъхновение“. Но зад идиличната си фасада Борнхаген отразява новата, объркваща реалност на една Германия, в която политическият консенсус и демографската хомогенност се разчупват, и където интимното и идеологическото живеят в непосредствена близост едно до друго.

Крайнодясната АзД е спечелила 34 процента от гласовете в Борнхаген по време на последните избори – два пъти повече от средното за страната. Но съседството си е съседство. Поддръжници на ляво настроените Зелени тук ходят на лов заедно с хората, които гласуват за АзД. А освен това в селото са се заселили и бежанци, [в резултат на последната голяма бежанска вълна].

До появата на малкия Мемориал на 22 ноември тези противоречия са съжителствали мирно – или поне на повърхността на нещата. Но арт-инсталацията е разпалила духовете сериозно. За мнозина тя е направила невъзможно по-нататъшното избягване на един разговор, който те всъщност биха предпочели изобщо да не започват.

„Ние не говорим за политика“, казва една приятелка на съпругата на господин Хьоке, която, като много други хора тук, не желае името ѝ да бъде споменавано.

Но забележките на господин Хьоке (които са шокирали дори и някои от хората в собствената му партия, макар че засега няма решение за изключването му), са направили навика „всеки да гледа в собствената си чиния“ доста по-труден за поддържане. А освен това те са повдигнали предизвикателен въпрос, който отива далеч отвъд границите на това селце: как германците трябва да се отнасят към възхода на крайната десница сега, когато една открито националистическа партия е влязла в Парламента за пръв път от времето на Втората световна война насам?

За Филип Рух и сподвижниците му от артистичната група, отговорът е ясен: „хора като господин Хьоке не заслужават ‚и един милиметър‘“.

„Той наруши най-голямото от всички табута, той постави под въпрос основателския принцип на модерна Германия и остана безнаказан“, казва Рух, който е роден в Дрезден и сега живее в Берлин.

„Ние се учим от миналото си, така че то да не се случва отново“, добавя той. „Ето това сме ние. В това е силата ни“.

В продължение на 10 месеца артистите тайно са разузнавали обстановката в селцето. Те са регистрирали бизнес, за да получат местни номера за автомобилите си, взели са под аренда парцела до къщата на Бьорн Хьоке и са опънали в градината голяма палатка, под чието прикритие са издигнали смаления Мемориал. На съседите казвали, че под палатката се крие изненада за годежно парти.

„Агресивни хуманисти“, наричат те самите себе си. „Терористи“, нарича ги господин Хьоке. Опитал се е да ги прогони, засега без успех: арендният им договор продължава до 2022.

През последните седмици мястото на мемориала е било посещавано от различни училищни класове; крайнодесни противници са рязали гумите на паркираните наблизо коли на посетители, а крайнолеви симпатизанти са организирали антинацистки марш.

Местният месар се оплаква, че продажбите на наденичките му са спаднали значително. Резервациите за сватбени церемонии в замъка на селцето са замразени. Единственият местен хотел се безпокои от откази на резервации.

Буквално за броени дни, казва Силвия Ринке, която цял живот е гласувала за Зелените, „ние се превърнахме в ‚нацисткото село‘“.

Госпожа Ринке, която работи като туристически гид в средновековно облекло, казва, че туристите вече задават по-малко въпроси за богата история на региона, а все повече – за Бьорн Хьоке.

Борнхаген знае това-онова за германската история. Замъкът му е на хиляда години. Говори се, че Гьоте и Бисмарк са минавали оттук. Когато госпожа Ринке се заселила в селото през 1993, остатъците от телените заграждения между Изтока и Запада минавали през задния ѝ двор.

Тя е възмутена от коментарите на Бьорн Хьоке. Но е възмутена също и от някои от методите, които са избрали артистите.

Например от това, че тайно са филмирали семейната му къща, или че са претърсвали боклука му, за да получат негова ДНК, чрез която да проверят расовата му идентичност. (Оказва се, че той има полска и португалска кръв).

А този месец местните жители са открили в пощенските си кутии копия от масово писмо, в което се предлагат 5000 евро на всеки човек, който би се съгласил да направи свидетелско показание, че Бьорн Хьоке е писал под псевдоним за бюлетина, свързан с един официално осъден неонацист, който живее през две села оттук.

Всичко това напомня на хората за едно съвсем неотдавнашно минало, което повечето от тях – бивши жители на пограничен източногермански район – биха искали да забравят. „Аз съм анти-АзД, но дори и аз имам чувството, че може би трябва да застана на страната на Хьоке“, казва госпожа Ринке, за която прекрачването на границите на личното пространство е нещо недопустимо.

Филип Рух обаче настоява, че „наблюдението“ на Хьоке е най-вече показно. „Ние не сме държавата, ние не сме Щази“, казва той. „Държавата сигурно би трябвало да следи един доказан наци, но не го прави“.

Но никой в Борнхаген не е особено развеселен от всичко това. Марио Апел, местният кмет, е прекарал целия си живот в Борнхаген.

Той не е посещавал малкия Мемориал и не желае да го коментира директно – освен да заяви: „Борнхаген не е Хьоке“.

Селото винаги е приемало чужденци, казва Апел. Същите казармени помещения, в които някога са живеели граничарите на комунистическа Германия, сега приютяват 80 бежанци от страни като Афганистан, Иран и Ирак. Трима от бежанците работят в местната гостилница. „Никога не е имало неприятности“, казва Апел.

Рексино Метуши, който е дошъл в Борнхаген от Албания през 2015 и сега се учи за готвач, потвърждава това. „Познавам всички тук и те познават мен“, казва 18-годишният Метуши, на свободен немски език. Собственикът на гостилницата, Мартин Рьориг, му помага да получи трудови визи за родителите си.

Рьориг не е привърженик на АзД. Хьоке го помолил веднъж да подпише петиция, но той учтиво отказал. Знае обаче, че някои от клиентите му подкрепят партията.

„Не мисля, че всички хора, които гласуват за АзД, са нацисти“, казва Рьориг, който е на 34. Мнозина, смята той, просто се чувстват изоставени от основните партии, които „дори не могат да формират правителство“.

Госпожа Ринке е посетила малкия Мемориал за пръв път преди около седмица. Не останала дълго. Един от приятелите ѝ живее в съседство с мястото. Стаята на осемгодишния му син е непосредствено над него.

Децата питат „защо хората са зли към господин Хьоке“, казва Ринке. Синът ѝ ходи на училище заедно с неговите деца. „Как да им обясни човек нещо такова?“

Но именно в това, казва Сузане Принц, 30-годишна жена от едно от съседните села и една от доброволките, които водят посетителите из мемориала, е неговият смисъл: да накара хората да заемат позиция.

„Не може просто да гледате настрана; това е един от уроците, които сме научили от историята“, казва тя. „Когато децата задават въпроси, трябва да им обяснявате“.

„Да, неудобно е“, добавя тя. „Но пък и самата германска история е неудобна“.

Източник

Катрин Бенхолд
Катрин Бенхолд е кореспондентка на The New York Times в Лондон. Германка, която е прекарала по-голямата част от кариерата си във Франция, тя е писала по най-различни теми – от терористически атаки в Алжир до младежки бунтове в етнически смесените предградия на Париж и незаконни сделки, извършвани в една от най-големите френски банки.
Други статии от този автор
Посетители: 83

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Галенка писа Още
    Аз При Стаменов  имах... преди 1 ден
  • Радомир Парпулов писа Още
    Глас в пустиня ....   ... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 6 дни
  • Владимир писа Още
    sonogram - ехография
    sign... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Защо да ходим надалеч.... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И това е единственото... преди 2 седмици
  • Елена писа Още
    Толкова много... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Хубаво е, че Златко не... преди 2 седмици
  • Гост писа Още
    Мдааа, целият свят... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Между другото, и... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Смилов е изключително... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Честно казано, тази... преди 2 седмици
  • Колчо Ковачев писа Още
    Страхотно добър... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Днес сутринта пих... преди 2 седмици
  • пацо и саня писа Още
    Хубав разказ, ама... преди 2 седмици
  • Rita писа Още
    Приятели, не виждате... преди 3 седмици
  • Rita писа Още
    Много силен разказ!
    И... преди 3 седмици
  • Данина писа Още
    Кръстина,къде видяхте... преди 3 седмици
  • тина писа Още
    Обидно ми е, че се... преди 3 седмици
  • Георги писа Още
    Много интересно. Само... преди 3 седмици
  • Архимандрита писа Още
    А кой им е виновен на... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Даниел Смилов дълбоко... преди 4 седмици
  • коста стаменов писа Още
    "Ранделова" или... преди 4 седмици
  • Ранделова писа Още
    Чудя се как ли би... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Казват, че Елиас... преди 4 седмици