Дискусии – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)

 

2016 12 Berlin dec

 

Коледа не се отменя. Но е напълно възможно думите „O du fröhliche, o du selige, gnadenbringende Weihnachtszeit“ [О, ти радостна, благословена, носеща милост Коледа] тази година да не се отронят от устните на мнозина. Защото точно за милост сегашното време изглежда не дава много поводи.

Човекът, който в понеделник вечер поведе тежкотоварен камион срещу хората на един коледен пазар в Берлин, успя да убие поне дванадесет и да рани десетки. Колко точно ще е успял да постави в състояние на дългосрочен страх и ужас, зависи в крайна сметка и от самите нас.

И макар че за терористичното нападение от берлинския коледен пазар все още не може да се каже много, някои от последиците му вече са предвидими. Все още не знаем със сигурност кой точно е бил извършителят, какво е искал и дали е действал заедно с други хора. А мнозина сред нас не знаят със сигурност дали сред убитите и ранените не се намират и хора, които те познават. Онова, което обаче може да се каже със сигурност е, че някои от нас изпитват страх, а други се опитват да използват страха им. И те го правят доста отдавна.

Но също толкова сигурно е и че мнозина от нас ще отпътуват за вкъщи през следващите дни, за да отпразнуват Коледа, доколкото това е възможно. Там те може би ще срещнат хора, които имат различни от техните политически разбирания. Може би това ще бъде чичото, който размисля дали да не гласува за [крайнодясната партия] AfD, или дори собствената майка, която намира, че децата на чужденците са зле възпитани. Мнозина от нас се връщат в тия дни към една среда, от която са се отдалечили по важни причини – или която се е отдалечила от тях по важни причини, което в края на краищата е едно и също.

Това е последната Коледа преди изборите за немския Бундестаг, на които с голяма вероятност за пръв път от много време насам крайнодясна партия ще получи двузначен изборен резултат. А сега вече тя е и първата Коледа след терористично нападение с десетки жертви в Германия. Това е нещо безкрайно горчиво за преглъщане, но то е и нов шанс.

Коледа сред семейството е добро място за дискусии. Защото или вашето семейство ви обича безусловно, такива, каквито сте – в който случай дискусиите само ще ви укрепят още повече. Или, напротив – а тогава всичко е вече изгубено. Тогава можете и да се скарате сериозно. Оставете странните роднини да се наприказват до насита. Разполагате с цялата вечер, за да им отговорите. А през това време може би ще получите СМС от някоя позната: „Баба ми току-що отрече Холокоста“. В който случай ще знаете, че при някои хора нещата са дори още по-зле, отколкото при вас.

Какво точно променя покушението от Берлин? Какво променят разследванията? Кое би било най-лошото, което бихме могли да узнаем за евентуалния извършител? Че е имал полицейски профил, подобен на онзи от убийството във Фрайбург[1]? Означава ли това отново същото: че този не е трябвало да бъде допуснат в страната; че тогава престъплението нямаше да се случи? Което, от чисто логическа гледна точка, може и да звучи убедително, но пък едва ли води до някакви валидни политически заключения.

Има ли някакво единично събитие, което би ни позволило да кажем, че трябва да се отнасяме към бежанците с повече недоверие или че е трябвало да се отнасяме към тях с недоверие от самото начало? Има ли някое събитие, което води до заключението, че трябва да „премислим“ в смисъла на онези, които се опитват да всеят страх пред другите – онези, които идват при нас сега или вече са тук? Няма такова събитие. Защото, ако бихме се държали така, сякаш покушението от Берлин е едно такова събитие, то самите ние бихме правили извършителя много по-силен, отколкото той всъщност е.

Скръбта е нещо, което не може да се отрече. Шокът също. И двете емоции стават още по-силни, ако бъдат игнорирани. Но скръбта и шокът, колкото и интимни да са, си остават нещо, на което можем да настояваме и без непременно да падаме точно в ръцете на ония, които искат да ни накарат да се откажем от човешката солидарност.

След покушенията на остров Утоя в Осло през 2011 тогавашният норвежки министър-председател Йенс Столтенберг каза в надгробната си реч: „Все още сме в шок, но няма да се откажем от ценностите си. Нашият отговор гласи: повече демокрация, повече откритост, повече човечност“. И макар да се виждаше, че му се налага да се сдържа докато говори, това бяха думи, които помогнаха на много хора. Те въздействат и до днес.

На празничната трапеза на Коледа в Полша се слага винаги по един прибор в повече, сякаш се очаква някой. Това е знак, че хората са готови да приемат гостенин, ако такъв се появи, защото, да, всички позанаваме Коледната притча. В повечето случаи разбира се не идва никой [непознат]. Не мога да препоръчам на всички да вършат онова, което се прави в Полша. Но това е добър обичай.

Източник


[1] През месец октомври 2016 19-годишната германска студентка Мария Ладенбургер беше изнасилена и убита от 17-годишния Хусеин К., афганистански бежанец в Германия. Случаят предизвика огромна вълна от негодувание и дискусии в цялата Бундесрепублика. Бел. пр.