1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2016 07 churchill quote stitched up

 

Хуго Портиш е известен австрийски журналист, историк, режисьор-документалист и общественик. Роден е през 1927 година в Братислава, тогава Чехословакия. С умението си да обяснява сложните политически и икономически процеси на разбираем език и с политическия си ангажимент в името на демокрацията той придобива международна известност. През 1991 година дори е предложен за президент на страната след аферата Валдхайм и международното злепоставяне на Австрия с президента й, бивш нацист. Двете конкуриращи партии – социалистическата и народната – са готови да го подкрепят, но той отхвърля предложениетокато отговаря: „По добре е да си свободен без професия, отколкото да си обвързан с най-високата държавна длъжност или други функции.“

Из книгата на Хуго Портиш „Сега накъде“…

Хуго Портиш, „Сега накъде“
МД „Елиас Канети“, 2012
Превод: Пенка Ангелова 

2012_07_HugoPortisch

И тогава чухме нещо! Уинстън Чърчил, министър председателят, който беше извел Великобритания през войната до победа, изнесе реч в Швейцария, в Цюрих, на 19 септември 1946 година, през първата година след голямата война, когато половин Европа все още беше в развалини. Речта на Чърчил вече е историческа. Тогава я прочетох във вестника и ми замря дъхът. Всъщност исках да изляза на улицата и да я прочета високо на всички хора. И днес все още искам да направя това. Именно днес! Тук ще цитирам най-важните места от тази реч на Чърчил:

„В огромни части на Европа измъчени, гладни, угрижени и объркани хора се взират в развалините на градовете и домовете си и търсят на тъмния хоризонт знак за някаква нова надвиснала опасност, някаква тирания или нов терор. Сред победителите цари вавилонско стълпотворение от фалшиви гласове, сред победените обаче упоритото мълчание на отчаянието … Въпреки това има лекарство, което може да бъде приложено всеобщо и спонтанно и може да промени като с вълшебна пръчица цялата сцена и само за няколко години да направи цяла Европа или поне нейната по-голяма част така свободна и щастлива, каквато днес е Швейцария. Трябва да възстановим европейското семейство или поне толкова от него, колкото ни е възможно, както и да осигурим структури, в рамките на които то може да съществува мирно, спокойно и свободно. Ние трябва да създадем нещо като Съединени европейски щати… Всички ние трябва да загърбим ужасите на миналото и да се обърнем към бъдещето. Просто не можем да си позволим да носим в себе си през всички идни години омразата и мъстта, възникнали от несправедливостите на миналото. Това ли е единствената поука на историята, която човечеството не може да проумее? Нека се възцари справедливост, милосърдие и свобода! Искам да ви кажа нещо, което ще ви учуди. Първата стъпка за възстановяване на европейското семейство трябва да бъде договор за сътрудничество между Франция и Германия. Само по този начин Франция ще може да поеме отново европейското ръководство. Европа не може да възкръсне без духовно възвисена Франция и без духовно възвисена Германия. Структурата на Съединените европейски щати, ако бъде създадена правилно и дългосрочно, трябва да е така направена, че да не допуска материално надмощие на отделни държави. Малките нации трябва да имат същата тежест като големите и да се прославят с техния принос за общото дело. Тук обаче трябва да отправя и едно предупреждение. Възможно е да не ни е отредено достатъчно време. Днес ние се радваме на кратка почивка и можем да поемем дъх. Войната е спряла, но опасностите не са отминали. Ако искаме да създадем Съединените европейски щати, то трябва веднага да го направим. В наши дни по странен и някак несигурен начин сме поставени под закрилата на атомната бомба. Все още тя е собственост единствено на една държава, за която знаем, че тя никога няма да я употреби, ако не се наложи да защитава правото и свободата. Може обаче да се случи това ужасно средство за разрушение да се разпространи за няколко години нашир и длъж. И катастрофата, която може да бъде предизвикана, ако то бъде употребено за решаване на спорове между различните нации ще доведе не само до унищожение на всичко, което наричаме цивилизация, но и на цялото земно кълбо. Затова нашата неотменна цел трябва да е, да подкрепяме Организацията на Обединените Нации. Вътре в тази обхващаща целия свят концепция обаче трябва да създадем европейското семейство в регионална система, Съединените европейски щати … Ако на първо време не всички европейски държави пожелаят или могат да се включат, то ние трябва да съберем всички онези, които имат желание и са в състояние да го направят. Спасението от война и робство за обикновения човек от всички раси и страни трябва да стъпи на здрави основи: на готовността да умре, но да не се подчинява на тиранията. При това крайно необходимо дело Франция и Германия трябва да поемат ръководството. Великобритания, Британската империя, мощната Америка и, както се надявам, също и Съветският съюз – тъй като само в този случай всичко наистина ще бъде добре – трябва да застанат в подкрепа на новата Европа като доброжелателни приятели и да ѝ помогнат в нейното право на живот. Нека Европа възкръсне!“

Спира ли Ви дъхът като четете това? Една година след войната, през септември 1946 година! Но трябваше да мине много време докато Франция и Германия тръгнат по този предначертан от Чърчил път. Много по-бързо стана това, от което Чърчил се опасяваше: страхът от нова тирания, опасността от война.

Превод: Пенка Ангелова
Хуго Портиш, „Сега накъде“, издателство МД Елиас Канети 2012

 

Pin It
Хуго Портиш
Хуго Портиш (род. 1927) е австрийски журналист, кинематографист и политически активист.
Други статии от този автор

Посетители

45

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • тодор каварджиков писа Още
    пиши младене пиши... преди 19 часа
  • Младен Стари писа Още
    Ако не беше публикун... преди 3 дни
  • MP писа Още
    Тази книга/тематика е... преди 4 дни
  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 1 седмица
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 1 седмица
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 1 седмица
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 1 седмица
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 1 седмица
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 2 седмици
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 2 седмици
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 2 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 3 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 3 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам тук този... преди 3 седмици