1 1 1 1 1 Оценка 100% (7 гласувания)
Pin It

 

2015 08 Panfilowci
Истински паметници на фалшиви герои (© AKG-IMAGES / RIA NOWOSTI)

Според един от широко разпространените днешни вицове, миналото на Русия е непредсказуемо. Понякога човек придобива чувството, че за руснаците то е по-важно от настоящето. Наскоро Централният държавен архив на Русия публикува документи, които разобличават като свободно изобретение един от най-основополагащите митове за съветския героизъм от времената на Втората световна война. Публикацията доведе до вълна от всеобщо възмущение в цялата страна. Гневът на обществеността и консервативните интелектуалци обаче е насочен не против отдавна починалите фалшификатори, а против държавния архив и неговия шеф Сергей Мироненко, които с подобни публикации разклащали опорите на националната идентичност.

Става дума за един исторически епизод, свързан с битката за Москва. На 16 ноември 1941 немската офанзива се сблъсква с яростната съпротива на съветската армия. Според легендата, близо до селцето Дубосеково, на около сто километра западно от Москва, 28 бойци от пехотната дивизия на генерал-майор Панфилов са унищожили 18 немски танка само с гранати и Молотов-коктейли. Никой от тях не оцелял след четиричасовата битка. В безброй много градове на Русия, Казахстан и Украйна са издигнати героични паметници в чест на панфиловците, улици и площади носят техните имена.

Едно неясно съобщение се превръща в история

Че тази история всъщност не е вярна, е ясно на историците вече отдавна. Съмнения в нейната истинност са изказвани публично още по съветско време, но внимание се е обръщало рядко. Множество уж-загинали панфиловци са се появявали живи-здрави в хода на годините, изисквали са – и дори получавали – полагащите им се ордени, дори и когато са признавали, че са узнали за собствените си героични дела едва от вестниците. Първият от тези случаи е възникнал още през 1942: войник, освободен от военнопленничество, е идентифицирал себе си като един от панфиловците. Тези случаи започнали да се умножават с годините, предизвиквайки все по-силен гняв у органите на властта. В края на краищата историята е разследвана на най-високо ниво.

При документа, публикуван наскоро, става дума за доклад, съставен през 1948 от върховния военен прокурор на СССР Николай Афанасиев. Повод за разследването дава арестът на един колаборационист, който по време на немската окупация става селски полицай и сътрудничи при провеждането на депортации и акции на принудителен труд. Скоро става ясно, че обвиняемият Иван Добробабин е един от онези панфиловски герои. След това прокуратурата разпитва сътрудниците на вестника „Красная звезда“, които първи са писали за битката при Дубосеково. Разпитани са и множество офицери от дивизията на Панфилов. От материалите на прокуратурата става ясно как от едно неясно, бедно откъм факти съобщение от фронта, двама редактори на вестника са конструирали първо заглавна история, а скоро след това и подробен доклад.

Никой не е наказан

Действително, имало е тежки сражения по продължение на целия фронт, но никакви особени събития около Дубосеково. Цифрата 28 е буквално изсмукана от пръстите: всичко, което казва фронтовият кореспондент е, че става дума за непълна рота, най-много тридесет души. Двама от тях са искали да се предадат и са разстреляни на място от собствените другари. От двамата набедени предатели в печатната статия остава само един: цензурата намира, че двама страхливци в една рота е прекалено висока цифра. Имената на уж-загиналите авторът подбира от списък на военни доставки. Историята бързо придобива самостоятелност и е пресъздавана многократно, още по време на войната, в различни книги, стихотворения и песни.

Журналистите от „Красная звезда“ осъзнават напълно ясно какво вършат: те желаят да създадат мощен образец, с чиято помощ да окуражат бойците на фронта към саможертва. Интересно, е че никой от участниците не е наказан. Дори и колаборационистът Добробабин успява да извлече полза от статуса си на почетен военен герой: присъдата му, 15 години лагер, е необичайно мека за онези времена, а след седем години той е и помилван.

Митовете стават по-важни от самата действителност

Само по себе си публикуването на тези документи не е никаква сензация: тяхното съществуване и съдържание са известни вече отдавна и те просто се вписват в дълга поредица от подобни разкрития. Сензационна в случая е обществената реакция. Досега подобни публикации обикновено се отхвърляха от консервативната част на обществото като либерални фалшификации, а от либералите – като поредно, незаслужаващо внимание, доказателство за лъжливостта на съветските времена. Този път обаче истинността на документите не се подлага на съмнение. Лайтмотивът на новата критика гласи така: нямаме нужда от истината, ако тя поставя под въпрос представата ни за самите себе си.

Колкото жадно за истината беше съветското общество от времената на Гласността и Перестройката, толкова обсебено то е днес от идеята за стабилност и непоклатимост на собствената идентичност. Дори и консервативните интелектуалци изведнъж започват да правят програмни изказвания в стил „Нашите митове са по-важни от истината“. Философът и ректор на един от петерсбургските университети Александър Сапестоский говори за „отвратителната мода да се изказват съмнения в героичните дела“ и казва: „Ние сме възпитани в дух на множество саможертви в името на Родината. И ако нещо, в което вярваме, бъде обявено за лъжа, то възмущението ни е повече от оправдано“.

Критика от всички страни

Имало е, продължава професорът, далеч повече от 28 убити, и дори ако дивизията на Панфилов е била на съвсем друго място, то не може да се осквернява историята на родината ни с подобни „разкрития“. Министърът на културата Владимир Мединский е още по-категоричен: „Онези, които плескат историята от 1941 с мръсните си, мазни пръсти, би трябвало да бъдат изпратени с машина на времето в тогавашните окопи, за да се борят срещу фашистките танкове. Собственото ми мнение: трябва да се прекрати с отвратителното плескане по тази тема.“

Пикантното в цялата ситуация е, че министерството на културата участва във финансирането на филм за историята на 28-те панфиловци. Режисьорът Андрей Шалопа не помисля дори и насън да променя нещо в сценария: „Това е опит за разрушаване на духовните опори на народа.“ А когато държавният канал „Россия-24“ излъчи кратко съобщение за документите, зрителите му се развилняха из социалните мрежи: „Вие сте подлоги на фашистите и американците“. В същото време руският музей на Гулаг, който се помещава в някогашния лагер Перм-36, беше осъден на парична глоба, защото е отказал да бъде вписан в списъка на „чуждестранни агенти“, съставен от министерството на правосъдието.

Източник

Pin It
Николай Клименюк

Николай Клименюк е млад руски журналист и автор, сътрудник на немски издания (FAZ и др.) и участник в списването на независимата руска медия PublicPost.

Посетители

42

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    Поздравления към Д-р... преди 15 часа
  • Дени писа Още
    Всъщност в тази... преди 19 часа
  • Кунев писа Още
    Вижте, тази статия... преди 1 ден
  • Valpet писа Още
    Брилянтен коментар на... преди 2 дни
  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 3 дни
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 3 дни
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 1 седмица
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    “Хората свикнаха да... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Разказът не е издаван... преди 2 седмици
  • Георги писа Още
    От коя книга е този... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Няма ли мъже, няма и... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А това момче, младо... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Аз съм тук достатъчно... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    Златко внимавай! ... преди 3 седмици