Дискусии – Европа

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Целта на настоящия текст е да представи вижданията на македонската историография по времето на социализма, която се занимава с темата „македонски мюсюлмани“, или както са по-известни – торбеши. Ще се опитам също така да уточня начина, по който се създава тази историография, както и методиката и инструментите, които използва. Учените, които се занимават с проблема са най-вече Ниязи Лимановски и Глигор Тодоровски и ще се спра на техните, доста обемни трудове.

Обособената група, наричана от авторите „македонци мюсюлмани“ има сходна съдба с българските мюсюлмани. За разлика от тях обаче, македонските са принудени да живеят в една постоянно променяща се политическа обстановка – разпадаща се Османска империя, чести войни, Кралска Югославия, Социалистическа Югославия. Това усложнява идентичността на македонските мюсюлмани, но и ги предпазва от опитите за хомогенизация, които националната българска държава на няколко пъти пробва и преди, и след Втората световна война. Включително български автори като Христо Караманджуков наблюдават, че това население в Македония масово е наричано „турци“ дори в годините непосредствено преди идването на комунизма.[1] С други думи се наблюдава типичната и за българския случай преплетеност на религиозна и етническа идентичност, която прави македонските мюсюлмани първоначално не особено интересни за социалистическите македонски управници. Вероятно трябва да минат известен брой години, за да се утвърди самата млада македонска република преди да започнат някакви опити за хомогенизиране на торбешите, които междувременно се изселват масово към Турция в периода 1952-53 до 1964 г. Причини за изселването са недоволството от купонната система, колективизацията и забраната за носене на традиционно облекло.[2]

Специфичната политика на Македония започва през 1970 г., когато Секретариатът на ЦК на Съюза на македонските комунисти (СКМ) приема становище, че македонските мюсюлмани са македонци от славянски произход. Решението е свързано и с дебатите за нова югославска конституция, която да признае босненците за отделна мюсюлманска нация. През 1979 г. се създава организацията „Културно научни манифестации“ (КНМ), която започва да организира процеса на „преродуванjе“ (възраждане) , „себеизнаоганjе“ (себенамиране) и „разбудуванjе“ (пробуждане), помагайки на македонските мюсюлмани да разберат, че са първо славяни и второ македонци. Също така те трябва да запомнят, че вярата не се уеднаквява с националната принадлежност. Трябва да им се „докаже“, утвърди и втълпи, че в никакъв случай не са нищо друго, не са босненци, а най-малко са албанци или пък турци, за каквито някои от македонските мюсюлмани вярват и се представят, че са.[3] Това становище на СКМ е вододелът, който създава условия за процес „на пълно интегриране на македонците мюсюлмани към собствения им народ“. Започват ежедневни публикации във вестниците, изявления по ТВ Скопие за етногенезиса и историческото минало на македонците мюсюлмани и т.н. По същество македонските учени експлоатират т.нар. „изконическа версия“ за нацията, пропускайки промените в демографския състав, културните отлики и социалните граници, важни за конкретния случай.[4]

Македонският учен Стойче Дойчиновски твърди, че организацията „Културно Научни Манифестации“, която формално предвожда кампанията, се е появила по естествен път, т.е във време, когато македонците мюсюлмани вече са били готови и са искали да покажат на всички идентичността си. Но в същото време той казва, че това е организиран системен процес на национална „преродба“ (възраждане) на ислямизирания дял на македонския народ.[5] Интересно е също, че КНМ първоначално е била организация за култура и изкуство, а по-късно просто преминава в културно-научна организация. По-късните „научни трудове“ създадени от членовете й показват доста краткия път, който тази организация е извървяла от изкуство към наука.

Основна тема на учените от КНМ е етногенезиса на „мюсюлманите македонци“. Дойчиновски смята, че чрез обясняване на етногенезиса, трябва мюсюлманите правилно да бъдат насочени към точното национално осъзнаване като македонци. Остава въпросът защо трябва да бъдат насочвани и защо е този страх от възможността да се насочат на „грешната страна“. Изобщо коя е грешната и коя вярната страна?

Така или иначе, като по учебник по създаване на национална идентичност, членовете на КНМ започват да изграждат македонската „свест“ у мюсюлманите. Целенасочено е вниманието върху образователната система – обръща се вниманието на учителите да нямат пренебрежително отношение към учениците с друга вяра и „правилно“ да ги насочват в национално отношение[6].

КНМ организират свои секции за фолклор и етнология и правят мероприятия в самите населени места – фолклорни фестивали и игри, като фестивала за народна музика и инструменти в село Долнени, републиканско ревю на народни носии в Струга и не на последно място регионално ревю на народни носии в Кривогащани.[7] Според Стойче Дойчиновски младите селяни мюсюлмани дори питали защо се е мълчало досега по националните теми. Те съжалявали, че не са имали възможност „по-бързо да го доживеят националното чувство“.[8]

Плодотворният „учен“ Ниязи Лимановски, основната фигура в КНМ, влиза и в ролята на сценарист на сериала „ Да ви се представим“. От 1983 г. той е излъчван по ТВ Скопие. В няколко епизоди се обяснява на македонците християни, че те имат брат, когото не познават и не признават, а трябва дори и да го обичат. Говори се за „генетичните“ връзки между християни и мюсюлмани.

Сериалът обяснява също и на самите мюсюлмани, че са македонци. Филмът обхваща следните теми: „главните характеристики на ислямизацията, етническият континуитет (славянско-македонското потекло), изразен през топоними, други етно-социални характеристики и пролетните и други обичаи“.[9]

След излъчването на отделните серии от филма, членове на КНМ ходят по къщите на хората, за да водят разговори за „съдържанието на емисиите и целите, които трябва да се постигнат с тях“ (ако случайно досега има още някой който не се е „осъзнал“ като македонец, бива му лично обяснено). Според докладите от тези разговори, мюсюлманите са били доволни, че „е имало какво да научат за себе си и да се почувстват горди, защото допреди много малко са знаели колко са и докъде са разпространени.“[10] Има и поетични опити. В типичен приповдигнат стил Ниязи Лиманоски пише, че поетично пръв е „опеал“ трагиката на ислямизираните македонци Саме Жарноски, който пише прочувствени стихотворения за село Долна Река.[11]

Според Стойче Дойчиновски просветителските усилия на КНМ са доказали, че „торбешите са всъщност македонци, които говорят македонски език, имат македонски обичаи и традиции и са задоени с македонски патриотизъм“. Материалите са „разкрили националния идентитет и етническа принадлежност на голям брой хора, които дълго време са имали „съмнителен“ статус и не са имали храброст или възможност да кажат пред света, че са македонци“.[12] Остава отворен въпросът как мюсюлманите са успели вече да се „задоят“ с македонски патриотизъм, след като наскоро са разбрали, че изобщо имат национално чувство.

Въпреки всички усилия, Дойчиновски признава, че „етно-биологичните процеси при македонските мюсюлмани не са достатъчно диференцирани и трябва да бъдат премахнати всички външни влияния, за да бъдат те правилно насочени и ориентирани“.[13]

Правилното насочване се възприема като начин да бъдат „санирани техните прихологически травми, получени в миналото, когато заради историческите обстоятелства са били изтръгнати от корена си“.[14] Също така „националната преродба“ помага да се „изправи една историческа неправда и мюсюлманите да намерят своето място в живата тъкан на своята матица – там откъдето е техният произход. По този начин ще приключат всички техни човешки травми.“[15]

Основно оръжие за „ориентиране“ са опитите за доказване на славянския произход на македонските мюсюлмани.

Много внимание се обръща на ислямизацията, като неуморно се посочва, че селата в които се живели торбешите са със славянски характер, а хората са имали македонска идентичност, която после частично загубват с ислямизацията. Глигор Тодоровски твърди, че македонските мюсюлмани всъщност са се чувствали част от македонската народност още от XV век, т.е. в най-ранното завладяване. Така на много страници е изписано и „обяснено“ , че въпреки албанизирането и турцизирането, на подсъзнателно ниво торбешите са запазили своята македоно-славянска идентичност.[16]

Отказването от християнската вяра е представено като отказване от народната принадлежност и приемане на друга заради привилегии в османското общество. Впоследствие им е било вменявано, че са турци, а за това помагало и лошото отношение на македонците християни към тях. Така постепенно самите мюсюлмани и християните повярвали, че торбешите са турци, а не македонци мюсюлмани.[17]

Македонското християнско население не било възпитавано да обича мюсюлманите като част от македонската самобитност. Но това отношение съществувало само до Втората световна война, защото след това самите мюсюлмани сами се представяли за македонци и това само породило „културните манифестации“.

Освен ислямизацията, основен аргумент в изследванията на македонските учени е езикът. Той е най-видимото доказателство за общ произход и разбира се винаги се изтъква. Благоя Корубин казва: „Наричай се както искаш – ако принадлежиш към определена национална и езикова общност, ако езиково живееш с един определен език като свой роден език, хората ще те познават и идентифицират по този или онзи фактор, но най-вече по езика, който остава основен и постоянен фактор и белег на националността“.[18]

Този език се разграничава специално от българския. Според Ниязи Лиманоски македонците мюсюлмани в България са подложени на национална, езикова и верска асимилация, както разбира се и македонците християни.[19] Това не пречи на учени като Глигор Тодоровски да превеждат абсолютно дословно български автори като Стою Шишков и Васил Кънчов, с уточнението, че става въпрос не за български, а за македонски мюсюлмани. Макар цели техни текстове да са преписани, подобни български и сръбски учени са посочени като служители в полза на великосръбската или „великобугарската“ идея.

Освен българите, основни врагове на „правилното“ македонско самоосъзнаване са албанците и турците, които в очите на македонските учени от периода са постоянна заплаха за идентичността на торбешите. Ниязи Лиманоски стигматизира поддаващите се на албански и турски „влияния“: „Поради верския фанатизъм и заблуди отделни социални слоеве от македонските мюсюлмани, които се намират главно на по-ниско културно ниво, са изложени на постоянен натиск от неприятелски подбуди.“ Според него албанските и турски националисти правят всичко, за да може македонските мюсюлмани „да бъдат всичко друго, но не и това, което са всъщност.“[20]

Като особено опасни са представени албанските мюсюлмани, които заради привилегиите си в Османската империя са имали възможност да тероризират и дори да гонят християнското население от родните му места. Особено неприятелска се вижда албанската роля през Втората световна война, когато те, според Ниязи Лиманоски, са се изявили като „квизлинги“. Тогава териториите в Западна Македония влизат в територията на фашистка Италия, реално под албанско управление. Окончанията на фамилиите на македонските мюсюлмани са сменени с албански, отварят се албански училища, а много македонски семейства са изгонени от родните си места и изместени от албанци. Албанците принуждават населението да носи и типичната албанска бяла шапка.[21]

Албанците се виждат като заплаха и в ново време, като се предполага, че те карат македонците мюсюлмани да се изселват в други градове в рамките на Македония или дори да емигрират в Турция.

Пропуска се фактът, че ислямът навлиза много трудно сред самите албанци, които от друга страна далеч не са третирани с голямо доверие от османската власт.[22] Преекспонира се албанската религиозност и в съвременната на авторите социалистическа Югославия.[23]

В категорията „врагове“ влизат и тези македонски учени, които не приемат тезите на Лиманоски. „Те наливат вода в мелницата на враговете на македонския народ и народът ги нарича ‚продадени души‘“.[24]

Македонските учени често си противоречат. Те неведнъж заявяват, че ислямската религия променя условията и съответно пречи на това население да има обща национална идентичност с християните.[25] Благоя Корубин дори пише, че в нацията няма статика и идентичностите са променливи.[26] В други публикации обаче, същите учени „доказват“, че мюсюлмани и християни винаги са имали еднаква национална идентичност. Например Ниязи Лиманоски казва: „ Когато говорим за развитие на националната мисъл при ислямизираният дял от македонския народ, трябва да констатираме, че тя е „дзиркала“ (надничала) през историческото пространство и време и винаги е била потискана от други външни сили и хватки“.[27]

Лиманоски обяснява, че в ранните години на Османската империя нацията като обществено-историческа категория още не е на историческата сцена. Същевременно той казва, че „народното чувство при македонските славяни е стояло дълбоко скрито в душата. Според него това „чувство за принадлежност към македонските славяни е било защитено от християнството“ и е просъществувало в тежките години на робство.[28] Интересно как нещо, което още не е на „историческата сцена“ може да бъде в душата на македонските славяни.

Объркването става още по-пълно, защото Лиманоски пише, че ислямизацията е довела до „отродяване и денационализация“. Според него „с приемането на исляма се сменя статусът и икономическото положение на човека, но се губи собственият национален и цивилизационен идентитет. Тук е кръстопътят и разделянето на едно стъбло в две различни дървета, противно на изконния корен.“[29] По думите на Лиманоски излиза, че македонските мюсюлмани успяват не само да имат, но да загубят нещо, което все още го няма в историята.

Безпроблемно, още в същия текст, Лиманоски твърди, че македонските мюсюлмани имат македонска национална идентичност, „вътрешен инстинкт за славянски произход“ и „еднакви психически особености с македонските християни“ и винаги са имали, макар вече да е писал, че са ги изгубили с ислямизацията.[30]

Незнайно защо, може би преценявайки аудиторията си, Ниязи Лиманоски неимоверно много пъти повтаря едни и същи тези в писанията си, като дори често пъти доста директно обяснява същността на работата си: „целият процес е най-потребен за самите македонци мюсюлмани, които бяха флотната маса и беше нужно някой отвътре да го разбуди заспалото национално чувство и да им го върне. Трябваше да се родят Културно научните манифестации на македонците, като самородна организация, която работи на полето на историческият континуитет на развоя на националното самосъзнание, етноисторическата култура и за правилно национално осъзнаване“.[31] Лиманоски признава: „организирано създаваме ново историческо съзнание“, а също и: „македонският мюсюлманин трябва да чувства държавата като своя и да не търси друга и чужда национална държава извън националните македонски граници.“[32] Според него торбешите трябва да обичат и пазят Македония, „като зеницата на окото си“.

Друг парадокс при Лиманоски можем да открием в това, че той постоянно повтаря как старите мюсюлмани са носителите на спомена за общия корен, но същевременно вижда, че на практика именно те са най-консервативни и резервирани към тезите му. Тяхната немакедонска идентичност Лиманоски сравнява с „инфекция“.[33] Според него „правилното отношение към майчината македонска нация на македонските мюсюлмани и техните патриотични чувства са естествено явление. Всеки културен човек трябва да е неясно със своята истинска национална принадлежност, т.е. за националната група, с която го свърза езикът, другите характеристики и историята.“[34]

Освен с „исторически“ аргументи, някои македонски учени се опитват да докажат славяно-македонския характер на македонските мюсюлмани (към които те включват и помаците и гораните в Косово) със „заемки“ от другите науки. Божидар Димовски подчертава „славянските черти на лицата им“. Специално гораните, според него, поради „ендогамията си са създали отделен тип човек – гораните са здрави и крепки хора, със среден и по-висок ръст, преобладава кестенявата коса, с истински славянски черти (...) с дълбоки, живи и малки очи, в които могат да се разпознаят следи на влашки предци. Те са с доста жива интелигентност, издръжливи и мирни. Особено жените са запазили особено чист македонски говор.“ Турците от друга страна, според Димовски са „мургави, с черни коси, очи и с широки скули, близки по вид с монголите и татарите.“ Славяните според него са „европейски народ, високи, русокоси, синеоки, с издължени лица“.[35]

Друг учен, Риза Мемедоски се изявява като експерт по генетика, кръвни групи и РХ фактор. „Известно е, че в Европа преобладава кръвна група А, а колкото повече се отива на изток, преобладава кръвна група В, която е застъпена в централна Азия, там където е прародината на турците. Що се отнася до РХ факторът, също има разлики. Отивайки на изток намалява процентът на отрицателен РХ фактор, а расте положителният. В СР Македония по данни на центровете за трансфузия няма разлики между православните македонци и македонците мюсюлмани.“[36]

Мемедоски борави дори със „стоматоложки“ факти: „според това дали горната челюст е широка или тясна, тя се нарича Азия, Африка или Европа. Азия е широка и прилича на хипербола, Африка е доста тясна и прилича на парабола, докато Европа, считаме, че има нормална закривеност.“[37] Челюстите на македонските мюсюлмани изглежда са доказано европейски. Глигор Тодоровски също засяга „биологичната тема“, обяснявайки че македонските мюсюлмани водят капсулиран живот и рядко се женят за външни хора, което създава „възможност за дегенеративни промени в биологичен смисъл, но пък запазва всички характеристики преди ислямизацията“.[38]

В пропагандата си македонските социалисти се стремят да обхванат дори най-интимната сфера. Въпреки че заявяват, че нямат никакво желание да спират смесените браковете, е отбелязано, че те често водят до приемане на турски или албански идентитет. За това „е нужна засилена културно-просветителска работа за изучаване на историческото минало на ислямизираните македонци, за по-нататъшно утвърждаване на техните богати традиции и фолклор, за съзнателното отделяне на верския от националния фактор, защото религията не е основа за определяне на национална принадлежност.“ (може би, когато жените разберат, че албанците и турците в миналото не са били много благосклонни към торбешите, ще спрат да се омъжват за тях).

В крайна сметка македонските „възрожденски“ усилия остават по-скоро на пропагандно ниво и не ескалират до насилствената фаза, позната в България. Проблемите в самата югославска федерация вероятно също допринасят за отслабването на хомогенизаторския патос. След падането на комунизма и формирането на Македония като самостоятелна държава, наследник на КНМ продължава да съществува, но вече без такава държавна подкрепа, под името Съюз на македонците с ислямско вероизповедание начело с Исмаил Бойда.

Настоящият материал в никакъв случай няма за цел да анализира етногенезиса на мюсюлманите, населяващи днес Македония, а само да маркира доктринерските виждания на македонската комунистическа историография по темата. В известна степен внушенията от тогавашната кампания са все още валидни в македонското общество, макар там вече да има отделна партия на македонците мюсюлмани, които не смятат себе си за „кръвни братя“ с християните и настояват за отделна торбешка националност – Партията за европейско бъдеще на Фиат Цаноски.

Източник


[1] Стоян Райчевски, Българите мохамедани, изд. Български бестселър, София, 2004, с. 131

[2] Шериф Аjрединоски, Торбешка декларациja, Струга, 2011, URL: www.podgorci.info/torbeska%20deklaracija.pdf

[3] Стоjче Доjчиновски – „Преродбенската улога на културно-научните манифестации на македонците муслимани во буденjето на националната свест каj исламизираните македонци“, в: Глигор Тодоровски, съст., Историja, фолклор и етнологиja на исламизираните македонци , Скопje, 1987, c. 16-17

[4] Антъни Смит, Националната идентичност, „Кралица Маб“, София, 2000, с. 40-41

[5] Доjчиновски – „Преродбенската улога на културно-научните манифестации на македонците муслимани во буденjето на националната свест каj исламизираните македонци“, с. 19

[6] Ниjaзи Лиманоски, Исламската религиja и исламизираните Македонци, Скопje, 1989, с. 117

[7] Доjчиновски – „Преродбенската улога на културно-научните манифестации на македонците муслимани во буденjето на националната свест каj исламизираните македонци“, с. 24

[8] Пак там , с.26

[9] Пак там.

[10] Пак там.

[11] Ниjaзи Лиманоски – „Денационализаторската политика на италианскиот окупатор и албанските квислинзи во Западна Македониja по време на окупациjaта 41-44 г. „ , в : Глигор Тодоровски, съст., Историja, фолклор и етнологиja на исламизираните македонци , с. 175

[12] Стоjче Доjчиновски – „Преродбенската улога на културно-научните манифестации на македонците муслимани во буденjето на националната свест каj исламизираните македонци“, с. 27

[13] Пак там, с. 29

[14] Глигор Тодоровски, „Верскиот фактор како основна детерминанта во определуванjeто на националноста каj исламизираните Македонци, в : Глигор Тодоровски, съст., Историja, фолклор и етнологиja на исламизираните македонци , с. 60

[15] Пак там, с. 109

[16] Глигор Тодоровски, Демографските процеси во Македониja от краjот на XIV век до Балканските воjни, Скопje, 2000, с. 220

[17] Стоjче Дойчиновски „Преродбенската улога на културно-научните манифестации на македонците муслимани во буденjето на националната свест каj исламизираните македонци“, в: Глигор Тодоровски, съст., Историja, фолклор и етнологиja на исламизираните македонци , с.14-15

[18] Благоja Корубин, „Националноста и jaзикот“, в : Ниjaзи Лиманоски, съст., Македонци муслимани, Скопje, 1984 с.122-123

[19] Ниjaзи Лиманоски, „Исламизациjaта и етничките промени в Maкедониja”, в: Ниjaзи Лиманоски, съст., Македонци муслимани, с. 44

[20] Ниjaзи Лиманоски, Исламската религиja и исламизираните Македонци, с. 111

[21] Глигор Тодоровски, „Верскиот фактор како основна детерминанта во определуванjeто на националноста каj славjaнизираните македонци“, в: Глигор Тодоровски, съст., Историja, фолклор и етнологиja на исламизираните македонци с. 93-94

[22] Антонина Желязкова, Божидар Алексиев, Жоржета Назърска, Мюсюлманските общности на Балканите и в България, ИМИР, София, 1997, с. 45

[23] Инна Мерджанова, Нация и политика в посткомунистическа Албания“, в: Религия и политика на Балканите, Сливен, 2004, с. 107-112

[24] Пак там, с. 126

[25] Дойчиновски „Преродбенската улога на културно-научните манифестации на македонците муслимани во буденjето на националната свест каj исламизираните македонци“ , с.16

[26] Корубин, „Националноста и jaзикот“, с. 123

[27] Ниjaзи Лиманоски „Обществено историските аспекти и околности за развоj на националната свест и националната определба на македонците муслимани“ , в : Глигор Тодоровски, съст., Историja, фолклор и етнологиja на исламизираните македонци , с. 195

[28] Пак там, с. 196

[29] Пак там

[30] Пак там, с. 198

[31] Пак там, с. 199

[32] Пак там, с. 200

[33] Пак там, с. 201

[34] Ниjaзи Лиманоски, Исламската религиja и исламизираните Македонци, с. 112

[35] Божидар Димовски, „Областа Гора: природни карактеристики и населениje“, в: Ниjaзи Лиманоски, съст., Македонци муслимани, с. 181

[36] Риза Мемедоски, „За Македонците муслимани воопшто“, в: Ниjaзи Лиманоски, съст., Македонци муслимани, с. 119

[37] Пак там

[38] Глигор Тодоровски, „Верскиот фактор како основна детерминанта во определуванjeто на националноста каj исламизираните Македонци, в : Глигор Тодоровски, съст., Историja, фолклор и етнологиja на исламизираните македонци , с. 111

Други статии от този автор

Посетители

5
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 3 дни
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 5 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 5 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 6 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 1 седмица
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 2 седмици
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 3 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 3 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 3 седмици