Дискусии – Култура

Георги Господинов и Мари Врина: Протестът е за „Не щъ“

112 години разделят рождението на писателя Георги Господинов от неговия събрат по перо Стоян Михайловски, но едно нещо ги събира  – „Не щъ“ на Михайловски. И двамата са родени на 7 януари, но без да ги съизмерваме, като че ли подобни послания преминават през годините.

Автори: Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов

Прочети още...

Хейтъри

Има цяло едно братство от писатели, убедени във величието и обсебени от статуса си. Те изглеждат истински важни в собственото си време, но колкото повече човек се отдалечава от тях, толкова по-специална изглежда и защитата, от която те се нуждаят. И доказателството никога не е по страниците. Изисква се работа, за да може да се види защо те са били важни, защо са предизвиквали толкова много противоречивост, защо изобщо са били четени или изпълнявани. Нека ги наречем клуба на забележките под линия, или бригадата на звездичките (*). А можем да си ги представим и като белите джуджета на литературата; онези студени, далечни звезди, които отначало изглеждат блестящи, но след това постепенно потъмняват, докато накрая винаги изглеждат на ръба на поглъщането от нощта. Бен Джонсън е бил първият и най-великият от тях. Карл Краус и Норман Мейлър са негови следовници. Що се отнася до Франзен, ще трябва да изчакаме и видим.

Автор: Джейкъб Микановски

Прочети още...

Как хомосексуалността е станала нещо нормално

Бурните 60 години засягат почти всички аспекти от американския живот. По най-остър начин това се изразява в социалните сили на движението за граждански права, антивоенната съпротива, контракултурата и оформящото се движение на жените. Една от по-специфичните форми на съпротива от това време е прочутият бунт „Стоунуол“ от нюйоркския район Гринич Вилидж. Той прави видима нарастващата готовност за войнствена съпротива от страна на едно дълго прикривано и често премълчавано малцинство, „хомосексуалистите“, независимо от това дали с мъжествена или женствена ориентация. Отказът им да продължават да приемат статуса си на хора от втора ръка взривява общественото съзнание. Едно от последствията от бунта е, че все по-голям брой социални институции попадат под критично разглеждане що се отнася до начините, по които третират гей-хората. Една от тях е психиатрията.

Автор: Дейвид Розен

Прочети още...

Джонатан Франзен – какво не е наред със съвременния свят

Ако бих бил роден през 1159, когато светът е бил по-стабилен, бих могъл да чувствам, на 53, че следващото поколение ще споделя ценностите ми и ще цени същите неща, които ценя и аз; не предстои никакъв апокалипсис. Но аз съм роден през 1959, когато телевизия се гледаше само в прайм тайма, хората пишеха писма и ги пращаха по пощата, всяко списание и вестник имаше голям отдел за книги, във факултетите по английска филология властваше Новата критика, амазонският басейн беше недокоснат, антибиотиците се използваха за лечение само на сериозни заболявания, а не бяха инжектирани на напълно здрави крави. Не беше непременно един по-добър свят (имахме бомбоубежища и сегрегирани плувни басейни), но това беше единственият свят, в който знаех как да намеря мястото си като писател….

Автор: Джонатан Франзен

Прочети още...

Сбогом на всичко това?

В ранните години на този век ние се оказваме изправени пред две противоположни, но любопитно подобни една на друга фантазии. Първата фантазия, най-добре позната на американците, но предлагана във всяка развита страна, е самодоволното, призоваващо към мир настояване от страна на коментатори, политици и експерти, че днешният политически консенсус – по липса на каквато и да било алтернатива – е единственото условие за съществуване на всяка добре управлявана модерна демокрация, и той ще продължи да съществува до безкрайност; че онези, които му се противопоставят, са или зле информирани, или злонамерени и при всички случаи осъдени на безсмислие. Втората фантазия е увереността, че марксизмът притежава интелектуално и политическо бъдеще: не просто въпреки колапса на комунизма, но именно поради него. Засега откривана само по международната „периферия" и по границите на академичните среди, тази подновена вяра в марксизма – поне като аналитично средство, ако не като политическа прогноза – отново е, най-вече поради липса на конкуренция, общата валута на международните протестни движения.

Автор: Тони Джуд

Прочети още...

Говори с мен

През 1913 философът Лудвиг Витгенщайн забягва от спънките и безпокойствата на Кеймбридж, за да заживее като отшелник в Норвегия. Там не го познава никой и той е в състояние да се съсредоточи върху работата си по логика в пълна изолация. Експериментът е успешен.

Автор: Найджъл Уорбъртън

Прочети още...

Ричард Докинс, светецът-покровител на невярващите

Искам хората да променят мирогледа си така, че да изискват доказателства за нещата, в които вярват. Не е добро основание да се вярва само защото „нашите хора винаги са вярвали в това“.

Автори: Рард Докинс, Чип Роу

Прочети още...

За бельото като тип културна имунизация и за попкултурата

Която и да е социално-антропологична общност имунизира културата си (или ценностната си система) против някакъв вид заплаха, „болест“ или синдром за болест. Най-често това е чуждостта. Класическият фолклор или по-право „устността“ се имунизира чрез институцията на „табу“-то. Нарушаването или преодоляването на табу-то води  до социалната „смърт“ на индивида и преминаването му в нов социален статус. В класическата фолклорна сватба другоселската булка, когато е достигала до междата на мъжовото си село, са я пременявали в носията на селото и тя, прекрачвайки междата, е наричала: „Мойто село – циганско! Батьовото село – царско!“

Автор: Георг Краев

Прочети още...

Стремежът към собственост е компенсаторен механизъм на неосъществените ни желания

Аз бих казал, че българският преход е безкраен. Фразата, че преходът в България свърши, е дълбоко погрешна. Не е свършил и никога няма да свърши. И непрекъснато ще се прехожда от едно състояние в друго. Хората непрекъснато ще бъдат недоволни от състоянието, в което се намират, и ще се опитват да стигнат до нещо друго. Това недоволство ще поражда непрекъснато у тях напрежение от сблъсъка между действителността и техните очаквания, надежди и желания. Такъв е животът. И така се живее навсякъде – в България, в Англия, в Америка, в Холандия.

Автор: Милен Русков

Прочети още...

Париж, Бекет и аз

Джон Калдър, издател и близък приятел на Самуел Бекет, разсъждава за времената, които те са прекарали заедно в любимия и на двама им Париж, за песимизма и щедростта на писателя, както и за днешния Париж

Автор: Джордж Калдър

Прочети още...

Бельото при соца

„Дребнотемието“ на въпросите около най-съкровеното желание на всеки човек да опази преди всичко тялото си в добро състояние на удобство (оставям съвсем настрана проблемите ва здравето и на здравеопазването) довежда по естествен начин до „дребната“ тема за долните дрехи – дрехите, които не се виждат, но от които зависи чувството ни за опазеност.

Автор: Бойка Бъчварова

Прочети още...

Един луд проект

Неведнъж съм бил канен от отговорните ведомства на ЮНЕСКО, на Европейската комисия в Брюксел и от различни културни фондации да изготвя сравнително проучване върху идеалите и реалните постижения на средното и висшето образование на европейския континент, във Великобритания и в САЩ. Поводът за тези покани е собствената ми биография. Аз съм учил и преподавал във всяка от тези три системи, един може би необикновен опит.

Автор: Джордж Стайнър

Прочети още...

Промяната започва от душата

Не ни познават, литературата ни няма агенти по света, смята издателят на „Жанет 45“

Автори: Елица Иванова, Манол Пейков

Прочети още...

Отворено писмо до Милена Фучеджиева

Отказвам да приема, че единственият начин да се пише и действа успешно в тази страна, е да се принизява човек до нивото на онова, което дълбоко в себе си вижда като „инстинктите на тълпата“. Отказвам да приема клиширането на цели нации, пък били те и по-малко значими от Русия и Турция, под формули от вида „това са нашите вечни врагове“. Отказвам да приема идеята за вечното ни робство – просто защото смятам, че всяко „робство“ на тоя свят не е нищо друго освен собствена, дълбоко интимна потребност от „поробител“ – и то преди всичко, за да може човек да компенсира собствените си страхове, неспособности и готовност за сляпо подчинение.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Етюд за „онези дни“ и петел (без крилца)

Вечер, когато се предполага семейството да се е събрало около трапезата, и вместо към огнището в края на първата декада на ХХІ в. погледите да са насочени към телевизора, рекламните прекъсвания задължително включват по нещо за „онези дни“. Дали рекламата на дамски превръзки показва танцуваща девойка в бяла рокля или директно анализира степента на абсорбиране на нещо синьо на цвят (от седмица-две виждам, че е сменило цвета си на зелен), посланието е едно и също: жената най-после има право на добър избор за (очевидно притесняващите я) дни.

Автор: Маргарита Карамихова

Прочети още...

Орхан Памук за площад Таксим, Ердоган и литературата

Събитията от Таксим бяха добър начин да се каже на Ердоган, или на който и да било бъдещ ръководител в Турция, или който и да било в тази част от света, че щом само някоя страна стане богата и комплексна, водачът може да започне да се чувства много силен. Но индивидите също се чувстват силни. И те просто отиват в парковете и казват „не“. Може и да не притежават политическа програма и партия, но излизат навън и казват едно впечатляващо „не“. Това наистина ме направи щастлив.

Автори: Пнкадж Мишра, Орхан Памук

Прочети още...

Битката за опаковане на Райхстага

Г-жо председател, дами и господа, днес ние ще дискутираме и накрая ще решим дали Кристо ще опакова за 14 дни Райхстага. В продължение на 22 години артистът говореше на безбройни срещи с политици, журналисти, артисти, критици и граждани за опаковането на Райхстага. Аз съм поразен от тази упоритост, от тази сила, тази сила на въображение да направи от видимо невъзможното, възможно. Само ако можехме ние, политиците, да имаме такова въображение, такава упоритост, такава силна воля и кампания като неговата.

Автор: Ванцети Василев

Прочети още...

Любовта към другия език

Диалогът ми с България продължава, докато натрупвам опит в „другия език“, но ми е ясно, че в „souffrance“ се съдържа „France“. На практика диалогът ми е насочен в еднаква, ако не и в по-голяма степен към езика на нашия избор, а не към езика, даден ни по рождение.

Автор: Юлия Кръстева

Прочети още...

Двусмисленото възприятие на турските сериали в България – Част 2

Ще започна с някои извадки от интервютата, които проведох, за които смятам, че са най-показателни. Като начало ще пресъздам разговора си с В. Х. от Пещера, (50 год., техник), тъй като смятам, че е много показателен…

Автор: Владислава Нинова

Прочети още...

По-близо до България или ...

Интервю на Златко Ангелов, автор на „Комунизмът и угризенията на един по неволя виновник“ (Ангобой, София 2002) и „Еротични спомени“ (Сиела, София 2012) с Жюстин Томс от kafene.bg…

Автори: Жюстин Томс, Златко Ангелов

Прочети още...

Двусмисленото възприятие на турските сериали в България – Част 1

Как може да се обясни бума на този доскоро непознат за българската аудитория феномен – турският сериал?

Автор: Владислава Нинова

Прочети още...

Вагнер и евреите

Когато в днешен Израел се продължава табуто върху Вагнер, това означава, до известна степен, че ние отстъпваме последната дума на Хитлер и признаваме, че Вагнер действително е бил пророк и предшественик на нацисткия антисемитизъм, и че той може да бъде държан отговорен, ако и само косвено, за окончателното решение.

Автор: Даниел Баренбойм

Прочети още...

Изток и Запад в европейското Средновековие – Част 2

Азиатският Изток прочее бе дал на Византия средствата на материалното ѝ могъщество, а предимно в същия Изток тя черпеше и духовни сили. И с това се обяснява голямият примес от азиатски елементи в нейната култура, който требваше да се увеличава, колкото по-вече последната биваше принудена да търси все по-нови и съвършени средства за самозащита...

Автор: Петър Мутафчиев

Прочети още...

Раждането на религията от духа на атеизма

Когато влизат в джамията, мюсюлманите се събуват. За същото настоява и Клара Цеткин: когато през 1920 влакът, с който пътувала, спрял на съветската граница, старата германска комунистка подканила спътниците си да се събуят, защото стъпвали на свещена земя.

Автор: Стоян Гяуров

Прочети още...

Кривите огледала на националното

Нека започнем с припомнянето на тезата на Бенедикт Андерсън, според когото наци­онализмът е ефект на срещата между печатарската преса, капиталистическите форми на производство и естественото многообразие на всекидневните езици. Вестници­те се оказват именно онзи комуникационен канал, през който „националното“ успява да стане практически ефективно, да се превърне в основа на колективната иденти­фикация и в крайна сметка да доведе до това през 20 век нацията да изглежда като „природна“ общност.

Автор: Мила Минева

Прочети още...

Изток и Запад в европейското Средновековие – Част 1

Под понятието Европа в обикновения език у нас се разбират не всички земи, които в географско отношение образуват европейския материк, а предимно тия от тях, в които живеят тъй наречените романо-германски народи. Също така, когато се говори за европейска култура, има се пред вид културата, чиито представители с все същите народи.

Автор: Петър Мутафчиев

Прочети още...

Надничайки под булото на Уикипедия

Борбата, ако и привидно абстрактна, си остава все тъй безмилостно жестока, както и по времето на поета. Особено в едно общество, в което реалните властови ресурси са безкрайно ограничени, което пък води до неправомерно повишаване на стойността на илюзорните такива...

Автор: Златко Енев

Прочети още...

„Женският проблем“ на Уикипедия

В Уикипедия има нещо като смайване във връзка с откритието, че стотици писатели, които се оказват и жени, са систематично премахвани от категорията „американски писатели“ и поставени в категорията „американски писатели-жени“.

Автор: Джеймс Глийк

Прочети още...

Омахленскостяване на медиите

Мой приятел наскоро беше назначен в голям информационен сайт. Направиха го редактор в отдел „Култура“ и отговорник за секс новините. Щото в България между секса и културата няма голяма разлика. Това поне е естественият извод. Такава ни е явно културата – секси.

Автор: Тодор П. Тодоров

Прочети още...

Преображения на думата

Вероятно никога досега не са писани толкова много изследвания, есета, теории и анализи по въпроса за културата, както в наше време. Това само по себе си е изненадващо, ако вземем предвид, че културата, в традиционното значение на понятието, днес е на път да изчезне.

Автор: Марио Варгас Льоса

Прочети още...

Силата на съдбата – Част 2

Важни пасажи от произведенията на Захарий Стоянов не са цитирани или анализирани в социологически и исторически тълкувания на неговото наследство. И то от страх неговият образ, идолизиран на свой ред, да не намали своя ореол на идеологически чист патриот, свързан с Русия.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

Негледаемите

Възможно е генералният директор да греши, защото не е видял, че стъпки всъщност липсват. И танцът е с друга хореография. Тази на свободното падане. При него от самото начало отиваш право надолу.

Автор: Стефан Иванов

Прочети още...

Силата на съдбата – Част 1

Едно неоспоримо твърдение е, че родният език е съществен и неотнимаем белег за себеидентификация. Езиковата пъпна връзка с племето, от което всеки от нас произхожда, не изчезва дори и когато функционираме на втори, трети и т. н. езици.

Автор: Златко Ангелов

Прочети още...

България, мое страдание

Комплиментите ви са укори, благодарностите ви приличат на искания, надеждите ви се появяват немощни и замират още преди да успеят да се оформят, песните ви плачат, смехът ви предвещава нещастие, не сте доволни, не желаете да бъдете участници… Мои ближни, братя мои, причинявате ми болка. България, мое страдание.

Автор: Юлия Кръстева

Прочети още...

Едно българско изгнание

Имам усещането, че българите са депресирани и ранени.Те се чувстват отхвърлени от Запада, а същевременно са неспособни да развият собствена позитивна реакция, различна от жалването или цинизма…

Автори: Юлия Кръстева, Александър Леви

Прочети още...

Посетители: 160

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 5 часа
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 5 часа
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 5 часа
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 5 часа
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 7 часа
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 1 ден
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 1 ден
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 2 дни
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 2 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 2 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 2 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 3 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 6 дни
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 6 дни
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Чудесен избор на... преди 1 седмица
  • Гост от Егея писа Още
    До гост от... преди 1 седмица
  • Гост от Виена писа Още
    Ах, проклетото "първо... преди 1 седмица
  • Пенка Ангелова писа Още
    Да, истинските промени... преди 1 седмица