Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Ерен Гюверчин: мнозинството в Швейцария гласува за забрана на минаретата; Франция и Белгия са затънали в дебати около забрана на женските забрадки. В Германия дебатът около исляма също често клони към истерия. Защо европейците са толкова обсебени от темите на религиозните символи и „чуждите“ религии?


Оливие Роа: Дебатът в Европа се измести през последните 25 години от имиграцията към видимите символи на исляма. Което означава, че дори хора, които се противопоставят на имиграцията сега признават, че второто и третото поколение имигранти са тук и ще останат тук, и че ислямът е пуснал корени в Европа. А дебатът се измести в една странна посока: докато преди анти-имигрантската позиция обикновено се свързваше основно с консервативната десница, сега ислямът бива атакуван и отляво, и отдясно, но по много различни причини. Десницата вярва, че Европа е християнска и че ислямът трябва да бъде толериран, но само като по-низша религия. И макар че конституционният принцип за свобода на религията не й позволява да забрани исляма, тя използва всяка възможност, за да ограничи неговата видимост; Европейският съд за човешки права например не се намеси, за да попречи на Франция да забрани мюсюлманските забрадки в училищата.

Левицата спори в полза на секуларизма, правата на жените и против фундаментализма: тя се противопоставя на забраждането не толкова, защото то е ислямско, колкото защото то изглежда в противоречие с правата на жените. И така, както виждаме, зад дебата около исляма се крие един много по-сложен въпрос: въпросът за европейската идентичност и за ролята на религията в Европа. Макар че левите и десните имат много различни позиции по тези въпроси, ние наблюдаваме възход на новите популистки движения (като например Партията на свободата на Геерт Вилдерс в Холандия), които комбинират двата подхода, по същество намирайки се вдясно, но използвайки аргументите на левицата.

В книгата си вие казвате, че фундаменталистките групи като Алкайда нямат нищо общо с ислямската традиция. Но в Европа на фундаменталистката идеология се гледа като на ядро на традиционното ислямско мислене. Как си обяснявате това противоречие?

Видът тероризъм, който се практикува от Алкайда няма нито мюсюлманска, нито християнска предистория. Това е един напълно нов феномен. Ако разгледаме неговите проявления – самоубийствените атентати, убиването на заложници, целенасочения прицел към цивилно население – то всичко това са методи, използвани преди Алкайда от други организации: тамилските тигри например използваха самоубийствени атентати; крайната десница в Италия извърши взривовете в Болоня от 1980; а видеозаписите на екзекуции на чуждестранни заложници от страна на Алкайда са едно към едно „повторение“ на екзекуцията на Алдо Моро от Червените бригади, със знамето и логото на организацията на заден план, със заложниците с превързани очи и с белезници, с пародиен „процес“, съпровождан от прочитане на „присъда“, както и със самата екзекуция. Начинът на функциониране и организационната структура на Алкайда, заявеният враг на САЩ и империализма, набирането на млади мюсюлмани, образовани на запад, или на хора, преминали към исляма – всичко това показва ясно, че Алкайда не е израз на традиционния ислям или дори на фундаменталисткия ислям; това е едно ново разбиране на исляма, облечено в западна революционна идеология.

Как обяснявате вие успеха на такива радикални движения или идеологии?Наистина ли той е обвързан с бедността и маргинализацията?

Не. Никое от изследванията не указва каквато и да е връзка между бедността и радикализацията. В радикалните ислямистки движения участват далеч повече саудитци, отколкото бангладешци; всъщност няма почти никакви радикални бангладешци. Аз мисля, че настоящата борба е продължение на старата конфронтация между антиимпериалистическите движения, породени в третия свят, и запада, особено САЩ. Бин Ладен говори сравнително малко за религията, но той говори доста за Че Гевара, колониализма, промяната на климата и пр. Алкайда очевидно е едно поколенческо движение, тя е съставена от млади хора, които са се дистанцирали от семействата и социалното си обкръжение, и които дори не се интересуват от родните си страни. Сред членовете на Алкайда има удивително количество хора, които са преминали към исляма – един факт, който е общоизвестен, но все още не е получил достатъчно внимание. Това са бунтовници без кауза, които преди тридесет години биха се присъединили към Фракцията червена армия или към Червените бригади, но които сега избират най-успешното движение на антиимпериалистическия пазар. Те все още се намират в традицията на едно най-вече западно революционно хилядолетничество, което е обърнало гръб на идеята за изграждане на едно ново и справедливо общество. Новите движения са дълбоко скептични относно изграждането на някакво идеално общество, което обяснява и тяхното самоубийствено измерение, откриващо се също и у РАФ.

Някои европейци смятат, че европейската култура е по същество християнска, и че всичко мюсюлманско е проблематично и чуждо на Европа. Какво ще кажете за това?

Те казват това в същото време, в което папа Бенедикт, също както и папа Йоан Павел преди него, упреква Европа за това, че е отхвърлила и пренебрегнала своите християнски корени. Дебатите за сексуалната свобода, абортите, за правата на хомосексуалните, не са конфронтация между европейци и мюсюлмани, а между секуларисти, от една страна – които съществуват и в мюсюлманската общност – и консервативни вярващи, от друга, били те мюсюлмани, католици или ортодоксални евреи. Европа е дълбоко разделена по въпроса за собствената си култура: секуларистите смятат Просвещението (с неговите човешки права, свобода и демокрация) за рождено свидетелство на Европа, докато някои християнски-ориентирани фракции вярват, че Просвещението е довело и до комунизма, атеизма и дори нацизма.

Съществува ли риск от превръщането на ислямофобията в европейска реалност?

Това също зависи от начина, по който дефинираме ислямофобията. Е ли тя просто една различна дефиниция на расизма, и по-специално на расизма срещу хората с мюсюлмански имена, каквито и да са религиозните им убеждения. Или тя просто е отхвърляне на една религия? Има войнстващи антирасисти, които са против забулването – например феминистките – а има и расисти, които смятат, че фереджето е без значение, тъй като те гледат на мюсюлманите като на принципно различни хора. Нещото, което прави всичко това толкова несъстоятелно, е липсата на разграничение между етническата принадлежност и религията. Разбира се, огромното мнозинство европейски мюсюлмани произхождат от други култури, но връзката между етническия произход и религията постепенно се разпада: европейци преминават към исляма, а мюсюлмани преминават към християнството. Има атеисти, които са „араби“ и „турци“, и все повече мюсюлмани искат да бъдат признати като членове на една религиозна общност, но не непременно като членове на една неевропейска културна общност. Трябва да правим разлика между „етнически общности“ и „верски общности“, защото това са различни феномени, към които трябва да се подхожда по различни начини.

Как би трябвало да се отнася политиката към глобализираните религии, които са се отдалечили от собствените си култури?

Според мен именно тези религии – а не установени институции като католическата църква – са най-„успешните“ в наше време. Няма смисъл да се борим срещу тази тенденция, особено в страни, в които свободата на религията е записана в конституцията. Напротив, ние трябва да поддържаме разделението на църквата и държавата, осигурявайки пълно религиозно равенство – не в смисъла на религиозен „мултикултурализъм“, а с поглед към условията, при които една верска общност може свободно да упражнява правата си – чрез една неутрална и ясно определена форма на религиозна свобода вътре в рамките на съществуващите закони.

Медиите често насърчават една диалектика на „либерален“ против „радикален“ ислям. Какво е мнението ви за тази терминология и ценностните съждения, на които тя се основава?

Не мисля, че един вярващ човек е изправен пред необходимостта да избере една „либерална“ интерпретация на своята религия, за да го направи тя добър гражданин. Хората, които призовават към появата на един мюсюлмански Лутер, никога не са чели Лутер. Той не е бил либерал по никакъв начин, а дори заклет антисемит. Идеята да се накарат мюсюлманите да се приспособят към един западен контекст няма нищо общо с теологията, тя се отнася много повече до индивидуалните практики и стремежи на самите мюсюлмани. Те се опитват да нагодят практиките си към западното обкръжение, и намират средствата, необходими за това, вътре в същото това обкръжение. В дългосрочен план тези промени ще се трансформират в някаква теологическа реформа, но е безсмислено да асоциира модерността с някакъв вид теологически либерализъм. Да се върши нещо такова означава да се изкривява историята или да се разчита на някакъв вид пожелателно мислене.
 

 

Оливие Роа
Оливие Роа (род. 1949) е директор на Френския Национален Център за Научни Изследвания (CNRS) и един от общопризнатите световни експерти по въпросите на Исляма.
Други статии от този автор

Посетители

32
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    „Либерален преглед“... преди 3 часа
  • деду Въсу писа Още
    '' Не знаем точно какви... преди 4 дни
  • Румен Петров писа Още
    Много добър и полезен... преди 4 дни
  • Кирилка писа Още
    Достатъчно сте... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Не забравяйте,че един... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    А за каква "заплаха от... преди 1 седмица
  • Свързан с Корените с... писа Още
    Господин Енев,има... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
    В миналото Людмил... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Може би тук е мястото... преди 2 седмици
  • Юрий Проданов писа Още
    Прекрасно! В някаква... преди 2 седмици
  • мери писа Още
    Всъщност обаче няма... преди 3 седмици
  • Николай Аретов писа Още
    Чудесен текст.... преди 3 седмици
  • Петров писа Още
    В Принстън се говори и... преди 4 седмици
  • Тодор Георгиев писа Още
    И тогава ръководител... преди 4 седмици
  • Искра Баева писа Още
    Фамилията на личния... преди 4 седмици
  • Георги Гочев писа Още
    По отношението им към... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Чета и сам си се дивя:... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    Без да съм...
    преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Ами то вярно започва... преди 4 седмици
  • Петров писа Още
    Златко прави един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    Без да съм... преди 4 седмици
  • Божидар писа Още
    Златко писа:
    ЦЯЛАТА...
    Вторник, 20 Август 2019
  • Петров писа Още
    Златко умее да намери... Вторник, 20 Август 2019
  • Ангел Николов, истор... писа Още
    И какво му е... Вторник, 20 Август 2019
  • Златко писа Още
    Трябва да призная, че... Вторник, 20 Август 2019