1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Къщата музей „Яворов“: ипотекирана за над 1 милион еврo

2009 09 iavorovВ самия център на София, на „Раковски“ 136, от повече от година се е възцарила една тъжна гледка. Става дума за изоставената къща музей на Яворов, със запустял двор и почернял паметник на големия ни поет. Това е твърде арогантна гледка за един паметник на културата в центъра на една европейска столица. Това е безспорно безобразие, допуснато от тези, които управляват столицата ни и са длъжни да я поддържат, и шумен шамар за министъра-строител Стефан Данаилов, който преряза много ленти за ремонтирани културни обекти, но сякаш подмина да погледне към паметниците на културата. Защото в подобно състояние е и къщата на Христо Смирненски, и да не изреждам целия списък от безобразия... Казвам това, защото от 10 март е в сила Закона за паметниците на културата, според който в подобна ситуация Министерството на културата, в лицето на министъра, има възможност да защити унищожаването на една национална светиня – като предупредят веднъж, втори път собственика, след това ремонтират паметника на културата и така върнат собствеността върху къщата музей на държавата. Но явно Министерството и министърът не познават Закона или не желаят да го спазват. Странно?!

Оглушително е мълчанието и на политиците от СДС, населяващи съседната сграда и всеки ден паркиращи черните си джипове пред съборетината и паметника на Яворов. Дали технократи като Мартин Димитров поглеждат към паметника на Яворов и дали нещо им трепва или са в света на собствените си амбиции. Давам идея на 34-те интелектуалци, подкрепящи Синята коалиция, да застанат в защита на запазването на този уникален паметник на културата и да напомнят на политиците, в които се кълнат, че има една конкретна кауза, която може да бъде защитена.

Как така се събраха приятели на Докторската градинка или фирми благодетели на множество градинки в София, а при съществуващи толкова неправителствени организации, свързани с Яворов, никоя не си постави за цел да спре унищожаването на паметта на стара София и на големия ни поет. Всички явно са заети с други дела или са замесени доста едри риби и големи интереси. И затова по-добре да го подминем! Тук говоря за примиреността пред търгашкия дух, възцарил се у нас, който наложи максимата: „Всичко за продан!“ Ще се изчака къщата да се срути, мястото да стане абсолютно отблъскващо и тогава всички ще вдигнат рамене. Това е един вече банален план, по който се оказа, че безпрепятствено се усвояват от частни интереси и за грозни бизнес сгради централни места в София. Усвояват се и големи комисиони...

Ако погледнем историята на този казус, който си е за доклад на ЮНЕСКО, с няколко щриха ще маркирам показните сцени, които публично бяха анонсирани. За истинския сюжет по унищожаване на къщата музей „Яворов“ ще трябва да има истинско разследване! И така, преди година, когато подготвях за печат книгата си за „Културната мисия на кръга „Мисъл“, получих по имейл покана за брифинг по повод предстоящата реконструкция на музейната сграда на къщата на Яворов и възстановяването й като пълноценна културна институция. Както се вижда от самата покана, тази среща с медиите е организирана от фирма „EQUEST“, Националният литературен музей и Министерството на културата. Като виждаме всички генералното бездействие след повече от година, е ясно, че това е била явна PR акция за замазване очите на медиите и обществеността. Единственото име, което е останало в паметта ми от тази безвкусна картина на богат кетъринг за журналисти, които си знаят после какво да напишат, е, че се спомена името на бизнесмена Георги Крумов. Попитах къде е той, този българин, който с частни средства иска да възроди къщата музей на Яворов, но ми отговориха, че той е много зает и тази среща е под неговото ниво. Ясно!

Работим с подставени лица! Но не успя да се скрие този Георги Крумов нито от мен, нито от софиянци. А пък и медиите поставиха фирмата „EQUEST“ във фокуса на вниманието си: веднъж по повод непочистените улици на столицата ни през зимата, втори път, когато тя се нае да почиства боклука на София срещу заплашителната сума, осигурена от правителството на Станишев, и наскоро, когато се разбра, че фирмата е фалирала и не може да плати дори на служителите си, почиствали града ни. Може би сега е моментът да се разнищи този казус с къщата музей „Яворов“. Сега, когато го няма чадъра на бившето правителство и нехайството на Министерството на културата.

Не е без значение и кои други спечелиха на гърба на този културен паметник. Например фондация „Отворено общество“, която купи част от къщата и после я препродаде на много по-висока цена! След това къщата „Яворов“ е била препродавана още няколко пъти, а също ипотекирана за над 1 милион евро. Въпросът е защо тези паметници на културата от национално значение не са приоритет и не са под закрилата на държавата?! Иначе те зависят от волята на чиновници като бившата зам.-министърка на културата Бисера Йосифова, която не пожела да изкупи къщата в полза на държавата...

Може да има и други невидими за публичността нишки, преплетени около злощастната съдба на къщата музей на Яворов. Дано да му е на нивото на градския прокурор това сложно престъпление, че иначе ще трябва да се ходи в Европа. Но освен че ще ни съжаляват, ще ни погледнат презрително – за кой ли път! Да защитаваме национални ценности в европейски съд, да гледаме на национални ценности като на квадратури за продан!

Но ако поставим въпроса по друг начин: В какво се превръща София? В отблъскващ продукт на лошото въображение на дебели портфейли, строящи стандартни бизнес сгради. Само дето не виждам бизнеса, който развиват тези, които ги населяват. В смисъл имаме ли нужда и архитектурно целесъобразни ли са никнещите в центъра на София сгради, които никой никъде в Европа не би построил в началото на 21. век. Въпросът е да се усвои централният терен, да изместим ценностите на София, вкуса в нашата столица. Каквото и да кажа, ще бъде меко, но и твърде тъжно, защото е факт, че вече продаваме историята си, паметниците си, духовността си. Трябва да се стреснем, нали! Може би само заради това, че след тези продажби нищо друго не остава за залагане!

P.S. Докато пиша тези редове, гледам, че големи ежедневници се занимават с Берлускони, с Дарина Павлова...

Докато търся телефона на Михаил Неделчев, един от познавачите на Яворов, се сещам, че той пък бе редовен гост на рождените дни на Илия Павлов във Варна, и спирам да ровя, отказвам се да говоря с него...

Минавам за пореден път през изоставената къща музей и поглеждам паметника на Яворов. Машинално се обръщам надясно, където е къщата на друг голям българин от легендарния кръг „Мисъл“ – д-р Кръстев. Оттам се чува чалга. Тази къща пък е превърната в ресторант – „Манастирска магерница“...

 

 

Първия Български Бутон за споделяне

Pin It
Мирослава Кортенска
Мирослава Кортенска е доктор на изкуствознанието, театрален критик, културолог. Завършила е Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, София, 1976 г. Работила е като драматург на Сатиричния театър – София, както и на театрите в Стара Загора и Пловдив. Преподавала е в Нов български университет – София, Пловдивския университет, а понастоящем и в катедра „Кино, телевизия и театър“ в Югозападния университет „Н. Рилски“ – Благоевград. Автор е на изследването „Културен вертикал“ (1998), посветено на процесите и водещите имена в българския театър и култура в последното десетилетие на ХХ век. Книгата е подкрепена от Министерството на културата и е преведена на английски, немски и френски език. По нея Мирослава Кортенска създава и документалния филм „Отместеното поколение“ (БНТ, 1999). Проектът „Културен вертикал“ е представен на Европейския месец на културата в Пловдив (1999), на Охридско лято (2002) и на Културната олимпиада в Атина (2004). Автор е и на документалния филм „Възстановителна репетиция“ – портрет на известния режисьор Любен Гройс (БНТ, 2004). Книгата й „Културен компас. Посока: Балканите – Европа“ (2006), също е подкрепена от Министерството на културата и е представена с успех на Панаира на книгата във Франкфурт (2006) и в българските културни центрове в Москва и Скопие, както и в Белград и на Салона на изкуствата в София, а също и на театралните фестивали в Благоевград, Шумен, Пазарджик, Русе и на „Сцена на кръстопът“ в Пловдив. Тя е един от най-последователните изследователи на театъра и културата ни в рамките на ХХ век. През 2007 г. печели проект във Фонд „Научни изследвания“ при МОН – „Пътят към Европа – ХХ век“, в рамките на който издава книгата си „Културната мисия на кръга „Мисъл“ (2008). Член е на Съюза на българските писатели и Съюза на учените в България.  
Други статии от този автор

Посетители

107

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Valpet писа Още
    Точни факти и научни... преди 2 дни
  • Златко писа Още


    Уважавам безкрайно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Да ви припомням ли, че... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Не се кахърете, явно... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    И още: хората, които... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми професоре,... преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Българинът е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Само след половин,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Собствената ми... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Епидемията ще си... преди 4 дни
  • Люба Александрова писа Още
    Здравейте!
    Не ми се... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Много ценна статия,... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Неолиберализмът... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Съгласен напълно! По... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Аз предлагам тук... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Благодаря ви, не... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Съжалявам, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ако ми позволите едно... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Напълно съгласен!... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Не случайно е казано... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Здравейте! Не влизам в... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Нека да не... преди 4 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Нещата далеч не са... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Ручилото дудне.... преди 5 дни