Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2022 09 Bisexual Species

 

Поредица
„Мястото на гей-тематиката в съвременните общества“

„Бисексуалните видове“ – Емили Дрискол

„Как е, когато се сваляш с някого от същия пол?“ – Криста Бъртън

„Божественост и анално лепило“ – Диаманда Галас

„И отново за думите, дупките и някои неща, които остават след тях...“ – Златко Енев

„Медийната видимост на хомосексуалността като парадокс“ – Николай Атанасов

„Да заминават за Конго!“ – Хилке Гердес

Последният мит: заклеймяването на хомосексуалността в Библията“ – Николай Атанасов

„Да бъдеш хомо в Истанбул“ – Мехмет Мурат Сомер

„Политиката и горделивата нетолерантност“ – Станимир Панайотов

„Новаторска терапия за лечение на хомосексуалност“ – Десислава Петрова

„Комунизъм и хомосексуализъм в България (1944–1989 г.)“ – Михаил Груев

„Рисковано предложение“ – Маргарет Талбот

„Когато „Ню Йорк Таймс" излезе от килера...“ – Чарлз Кайзер

„Отношението на студентите към хомосексуалността“ – Иван Евтимов

„Как хомосексуалността е станала нещо нормално“ – Дейвид Розен

„Идея“ или „ефект“? – Самолет 005

„Три мнения за хомосексуалността“ – Николай Гочев, Мария Иванова Фьон, Александър Мануилов

„Еволюционната мистерия на хомосексуалността“ – Дейвид П. Бараш

Нито ти, нито аз. И двете“ – Мишел Тий

„Защо ,да си роден гей’ е опасна идея“ – Шеймъс Кан

„Защо авторитарните водачи се страхуват от LGBT-правата?“ – Маша Гисън

„Сексуалните промени в Турция“ – Кая Гендж

Подклаждането на открито анти-хомосексуални настроения в Полша – Роберт Биедрон

Глобалната реакция срещу гей-правата – Омар Енкарнасион

„Двама бащи и бебето, което никога не са очаквали“ – Дениз Грейди

Престъпление ли е да си гей? – Айше Рубева

Два пингвина, идещи от Антарктида, се срещнаха един пролетен ден през 1998 в басейна на зоологическата градина в Сентрал Парк, Манхатън. Те се перчеха върху камъните и се гмуркаха един след друг в чистата вода. Преплитаха вратове, викаха се и се съешаваха. След това си направиха гнездо, подготвяйки го за яйцето. Но яйцето не се появяваше. Рой и Сило бяха и двамата мъжкари.

Робърт Грамзи, един от гледачите в зоологическата градина, наблюдавал как двойката пингвини изтъркаляли един камък в гнездото и се редували да го мътят, според новините от вестниците. Грамзи намерил едно яйце от друга двойка пингвини, които имали трудности с излюпването, и го пренесъл в гнездото на Рой и Сило. След 34 дни на бял свят се появило малко женско пингвинче. Рой и Сило топлели сивото, пухесто пиле с телата си и го хранели с предъвкана храна, която изсипвали в малката му черна човка.

Като повечето животински видове, обикновено пингвините се съешават с противоположния пол, по очевидни причини. Но напоследък учените откриват, че съешаванията със собствения пол са удивително широко разпространени в животинското царство. Рой и Сило принадлежат към един от поне 1500-те вида диви и живеещи в плен животни, които са били наблюдавани да вземат участие в хомосексуални сношения. Изследователите са наблюдавали еднополови сношения както при мъжки, така и при женски екземпляри, млади и стари, социални и самотни същества, намиращи се по най-различни клонове от еволюционното дърво, от насекоми до млекопитаещи.

За разлика от повечето хора, индивидуалните животни не могат да бъдат общо класифицирани като хомосексуални или не: едно животно, което участва във флирт или партньорство от един и същи пол, не избягва с необходимост хетеросексуалното общуване. Доста много видове изглежда притежават дълбоко вкоренени хомосексуални тенденции, които са регулярна част от техния живот. С други думи, вероятно не съществуват животни, които да са единствено хомосексуални. „Животните не си правят сексуална идентичност. Те правят само секс.“, казва социологът Ерик Андерсън от университета Бат в Англия.

Въпреки това обаче изследването на хомосексуалното поведение при различни видове може да освети еволюционния произход на това поведение. Изследователите откриват сега, че, например, животните могат да участват в еднополов секс, за да намалят социални напрежения, за да защищават своите малки или за да запазят плодовитостта си, когато липсват партньори от противоположния пол – или просто защото това им доставя удоволствие. Тези наблюдения подсказват, че бисексуалността е естествено състояние сред животните, включително и Homosapiens, въпреки границите на сексуалната ориентация, които повечето от нас възприемат като неизбежни. „[При хората] категориите на хомосексуалност и хетеросексуалност са социално конструирани“, казва Андерсън.


Small Ad GF 1

Нещо повече, хомосексуалността сред някои видове, включително и пингвините, изглежда е далеч по-обичайна при живот в пленничество, отколкото на свобода. Пленничеството, казват учените, може би изкарва на бял свят хомосексуални поведения отчасти и поради липсата на партньори от другия пол. В добавка към това една затворена среда повишава нивото на стрес сред животните, което пък води до по-силна необходимост от намаляване на стреса. Някои от същите влияния може би насърчават онова, което изследователите наричат „ситуационен хомосексуализъм“ при хората, в окръжения, в които преобладава само единия пол, като например затвори или спортни отбори.

Постигане на мир

Модерните изследвания на животинския хомосексуализъм датират от началото на късния деветнадесети век, с наблюдения върху насекоми и малки животни. През 1896 например, френският ентомолог Анри Гадо дьо Кервий от Обществото на приятелите на естествените науки и Музея в Руан публикува рисунка на два мъжки бръмбара-скарабеи, които копулират. След това, през първата половина на 1900-те, различни изследователи описват хомосексуално поведение при бабуни, змии и пингвини, както и при други видове. По онова време учените по правило считат хомосексуалните актове сред животните за нещо ненормално. В някои случаи те дори „лекуват“ животните като ги кастрират или лоботомизират.

Но поне при един от ранните доклади може да се наблюдава и нещо повече от описателност; тук има и опит за изясняване на произхода на това поведение. През 1914 лабораторният експериментатор Джилбърт ван Тасел Хамилтън, психопатолог, практикуващ в Монтесито, Калифорния, обяснява, че еднополовият секс сред 20 японски макаки и два бабуна се появява най-вече като опит за постигане на мир с евентуални врагове. В JournalofAnimalBehavior Хамилтон отбелязва, че женските предлагат секс на по-доминантните макаки от същия пол: „хомосексуалното поведение се случва сравнително често сред женските, когато те биват заплашвани от други женски, но се появява сравнително рядко като отговор на сексуален глад“. А при мъжките, пише той, „хомосексуалните съюзи между зрели и незрели мъжкари може би притежават защитна стойност за незрелите, тъй като те осигуряват защита от страна на някой възрастен, в случай че младежът бъде атакуван.“

В по-скорошно време, някои изследователи, наблюдаващи маймуни бонобо (близки сродници на шимпанзетата) стигат до подобни изводи. Бонобо са много разнородни в сексуалните си предпочитания – около половината от сексуалната им активност включва партньори от същия пол. Женските бонобо търкат взаимно гениталиите си толкова често, че някои учени предполагат, че половите им органи са се развили по начин, улесняващ именно тази дейност. Клиторът на женската бонобо е „разположен фронтално, може би защото подборът е насърчавал една позиция, увеличаваща максимално стимулацията, получаваща се при взаимното генитално търкане, обичайно за женските“, пише бихевиоралната еколожка Марлийн Зук от Университета Калифорния, Ривърсайд, в книгата си Сексуален подбор: Какво можем и какво не можем да научим от секса при животните. Мъжките бонобо често се съешават, галят или дори извършват орален секс едни с други.

Такова поведение изглежда намалява социалните напрежения. Приматологът Франс де Ваал пише: „когато някоя женска е ударила някое от малките и неговата майка се е втурнала да го защищава, проблемът може да бъде разрешен чрез интензивно търкане на половите органи между двете женски“. Де Ваал е наблюдавал стотици подобни ситуации, при които хомосексуалните актове може би представляват една обща стратегия за постигане на мир. „Колкото по-висока е хомосексуалността, толкова по-мирен е видът“, твърди Петер Бьокман, научен съветник към Музея за естествена история в Университета Осло. „Бонобо са много мирни.“

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Всъщност такива актове са толкова важни за социализацията на бонобо, че те съставляват нещо като ритуал за постигане на зрелост при младите женски. Бонобо живеят на групи от около 60, в система на матриархат. Женските напускат групата по време на юношество и биват допускани в други групи чрез флиртуване и сексуални срещи с други женски. Това поведение насърчава връзките между отделните членове и дава на новодошлите някои предимства, като защита и достъп до храна.

Защита на гнездото

При някои птици, еднополовите съюзи, особено такива между мъжки птици, може би са се развили като родителска стратегия за увеличаване шансовете за оцеляване на малките.

В други случаи, еднополовите връзки между женски родители могат да увеличат шансовете на поколението за оцеляване, в случаите когато смесените двойки са невъзможни. При един вид птици, наречени „ловци на скариди“, интензивната конкуренция за мъжки партньори би оставила някои женски сами, ако не влязат като членове в някое полигамно трио. В едно изследване, публикувано през 1998 в Nature, зоологът Дик Хег и генетикът Роб ван Трьорен, и двамата от Университета Грьонинген, отбелязват, че около два процента от групите на „ловци на скариди“ се състоят от две женски и един мъжкар. При някои от тези семейства женските се грижат за отделни гнезда и се бият за мъжкия, но при други и трите птици се грижат за едно и също гнездо. Задружните триъгълници създават по-голямо поколение от конкуриращите се, защото такива гнезда са по-добре поддържани и защитени от нападатели.

Такива случаи указват еволюционната пригодност на стабилните социални отношения от какъвто и да било род. Биологът Дж. Рафгардън от Университета Станфорд смята, че еволюционните биолози са склонни да се придържат прекалено стриктно към дарвиновата теория за сексуалния подбор, и по тази причина са пропуснали важността на връзките и приятелствата за животинските общества като стратегия за оцеляването на малките. „[Дарвин] приравнява възпроизводството с намирането на партньор, а не с това да се внимава малките да бъдат отгледани най-добре“, казва Рафгардън.

Защитата на поколението, социалните връзки и избягването на конфликти не са единствените причини, поради които животните естествено стигат до еднополови връзки. Много животни го правят „просто защото го желаят“, казва Бьокман. „Хората гледат на животните като на роботи, които се ръководят единствено от гените си, но животните също имат чувства, и те реагират на тези чувства“. Той добавя, че „щом изпитват потребност [от секс], те си го доставят.“

Едно скорошно откритие подсказва, че хомосексуалното поведение може би е толкова обичайно, защото то е кодирано в „програмата“ на животното, поне що се отнася до плодовите мушици (дрозофили). В едно изследване появило се през 2008 в NatureNeuroscience, неврологът Дейвид Федърстоун и неговите колеги от Университета Илинойс в Чикаго, откриват, че са в състояние да превключват хомосексуалните предпочитания при плодовите мушици, като манипулират един техен ген.

Ефектът на пленничеството

При някои по-малко социални видове, хомосексуалното поведение е нещо почти нечувано, когато става дума за животни, живеещи на свобода, но може да се появи, когато те са в пленничество. Дивите мечки-коала, които живеят най-вече в самота, изглежда са стриктно хетеросексуални. Но в едно изследване от 2007 ветеринарният учен Клайв Филипс от Университета Куийнсланд в Брисбейн, Австралия, е наблюдавал 43 случая на хомосексуална активност сред женски коали, живеещи в заграждението LonePineKoalaSanctuary, запазено за животни от един и същи пол. Пленените женски коали се плашели от мъжките призиви за близост и вместо това се съешавали едни с други, понякога участвайки в групови сесии, състоящи се от три до пет животни. „Поведението им в пленничество със сигурност беше много усилено, поне от сексуална гледна точка“, пише Филипс.

Той смята, че женските са действали по този начин отчасти поради повишен стрес. Животните често изпитват стрес в затворени обиталища и могат да се отдадат на хомосексуално поведение, за да облекчат това напрежение. Липсата на мъжки партньори сигурно също е играла роля. Когато женските коали са разгонени, яйчниците им отделят хормона естроген, който стартира поведение, насочено към чифтосване. Тази твърдо програмирана необходимост от съешаване, дори и когато намира израз при женски партньор, може би е адаптивна. „Хомосексуалното поведение запазва сексуалната функция“, казва Филипс, като с това позволява на едно животно да запази репродуктивната си способност и интереса към сексуална активност. При мъжките животни това е дори още по-очевидно: хомосексуалното поведение стимулира постоянното производство на семенна течност.

Липсата на партньори от противоположния пол може би обяснява и изобилието от примери за хомосексуализъм сред пингвините из зоологическите градини. В добавка към няколкото еднополови пингвински връзки в САЩ, 20 такива партньорства са били регистрирани и в Япония. Такова поведение „е много рядко сред естествените обиталища на пингвините“, казва екологът Кейсуке Уеда от Университета Рикио в Токио. Той предполага, че хомосексуалното поведение – както сред мъжки, така и сред женски птици – се е появило като резултат от непропорционалното разпределение на половете в зоологическите градини.

Изследователите са открили и други причини за хомосексуално поведение при домашни животни – което е нещо толкова обичайно, че фермерите дори имат собствени названия за него. За кравите например това поведение не е просто нещо, облекчаващо стреса. Освен това то е и начин да се сигнализира сексуална готовност. Женските се качват една на друга, за да сигнализират готовността си за съешаване с биволите – което, в пленничество, може да бъде достатъчен сигнал за един опитен гледач да се погрижи за намиране на подходящ партньор от другия пол.

Стресът и по-голямата наличност на партньори от същия пол може би обясняват и практиката на хомосексуални актове сред хора, които инак изживяват себе си като хетеросексуални, в обкръжения като армия, затвор или спортни отбори. В едно изследване, публикувано в списанието SexRoles, Андерсън отбелязва, че 40 процента от хетеросексуалните бивши играчи в училищни отбори по американски футбол, посещаващи в момента различни американски университети, са имали поне едно хомосексуално преживяване. Те са варирали от целувки до орален секс или тройки с участието на жена. В отборните спортове „хомосексуалността не е нещо кой знае какво и тя увеличава сцеплението сред членовете на отбора“, твърди Андерсън.

Променени пространства

През последните десетилетия администрациите на зоологическите градини се опитват да намалят стреса от пленничеството като правят обиталищата на животните да приличат повече на техните естествени условия. През 1950-те животните в зоологически градини живееха зад решетки, в голи клетки. Но от 1970-те насам зоологическите градини станаха малко по-гостоприемни, включвайки повече открито пространство, растения и скали, напомнящи за естествената обстановка на животното. Асоциацията за Зоологически градини и Аквариуми (AZA) регулира всичко, от размерите на клетките до постелята, в която животните спят.

И, докато пленничеството може би поражда един неестествено висок процент на хомосексуална активност в сравнение с естествените условия на животните, то човешките общества, изградени от еднополови участници, може би пък освобождават нормални тенденции, които инак биват потискани. Някои експерти твърдят, че хората, също както някои животни, са естествено бисексуални. „Ние би трябвало да наричаме хората бисексуални, защото идеята за изключителността на хомосексуализма не е точна. Хомосексуалността е смесена с хетеросексуалност – през всички култури и истории.“

Дори Сило пингвинът, който живееше в партньорство с Рой в продължение на шест години, демонстрира тази променливост на сексуалната ориентация. През есента на 2004 една женска на име Скрапи – току-що пристигнала от Сан Диего – улови погледа му и той внезапно напусна Рой, заменяйки го с нея. Междувременно неговата „дъщеря“ с Рой, на име Танго, продължава традицията на бащите си. Нейната избраничка: една женска на име Тацуни

 

Източник

Емили Дрискол е авторка на свободна професия, специализираща се в областта на науките. Тя е сътрудничила на издания като Audubon, TIME, Livescience.com, Scienceline.org, Scientific American Mind, NBC Universal, и PBS.

Pin It

Прочетете още...