Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2020 01 Boys Sex

 

Преди известно време, по време на дискусия, която провеждах с група ученици в областта на сексуалната етика, едно от момчетата вдигна ръка и ме попита: „Може ли да се прави секс без чувства?“ Останалите момчета в стаята закимаха, наведоха се напред любопитно, може би малко предизвикателно. Строго погледнато, разбира се, дори безразличието е чувство, но аз знаех какво те имат предвид: искаха да знаят дали могат да правят секс без да ги е грижа: да го правят, бидейки лишени от уязвимост, дори с пренебрежение към партньорката си. Казано на юношески език, те искаха да знаят дали е наистина възможно да се прави секс от вида „чук – чао“.

Тази седмица се замислих отново за тези момчета, докато гледах как Харви Уейнстийн, в едно достойно за „Оскар“ театрално представление на гнусна безобидност, куцукаше след проходилката си във Върховния съд на Ню Йорк в Манхатън. Движението #MeToo разкри картина на масови сексуални простъпки, принуда и тормоз във всички сектори на обществото. Но хвърлянето на светлина върху даден проблем само по себе си не може да го реши, дори и ако в края на краищата господин Уейнстийн получи най-дългата затворническа присъда в историята (на което се надявам). За да постигнем реална промяна, трябва да се справим с нещо далеч по-голямо и по-системно: всеобхватната култура, която подтиква момчетата към неуважение и непукизъм в интимните им връзки.

Въпреки новия императив, според който пълното [сексуално] съгласие трябва да бъде повече от очевидно, младите мъже все още са обект на непрекъснати послания, че сексуалното завоюване – винаги да бъдат готови за секс, да преследват собственото количество „бройки“, независимо от това как те или партньорките им могат да се чувстват след това – си остава мярата на „истинския“ мъж и надежден път към социалния статус. Както ми обясни едно момче от долните класове на средното училище: „Момчетата трябва да се докажат пред своите момчета. А за да постигнете това, трябва да доминирате. Може би ще прекалявате. Защото, [в края на краищата] момичето сякаш е там просто като възможност за него да изпъкне, а също и като средство да се хвали след това.“

Никога не съм имала намерение да пиша за момчета. Като журналистка съм прекарала повече от четвърт век в описания на живота на момичета – това беше призванието и страстта ми. Но преди четири години, след като публикувах книга за противоречията, с които младите жени все още се сблъскват в интимните си връзки, най-после разбрах, може би по неизбежност, че ако наистина бих искала да насърчавам по-безопасните, по-приятни, по-егалитарни сексуални отношения сред младите хора, то трябва да проведа и другата половина на разговора. Ето така започнах да интервюирам млади мъже – десетки, с различен произход, в ранните им тийнейджърски и 20-те им години – по въпросите на секса и любовта, културата на срещите и връзките, мъжествеността и медиите, сексуалното съгласие и неправомерното поведение. #MeToo не беше основният тласък за тази част от работата ми (започнах доста преди историята на Уейнстийн да прогърми), но тя бързо подчерта неотложността ѝ.

Само малцина от момчетата бяха имали преди това такива разговори. И със сигурност не с родителите си, повечето от които по-скоро биха забили в очите си вилица, отколкото да говорят откровено със синовете си за секса. Не мога да кажа, че ги обвинявам: това е нещо мъчително, пък и не е като собствените родители да са ни предлагали някакъв модел за такъв вид поведение.


Small Ad GF 1

И все пак от това мълчание има тревожни последици. Според едно национално проучване от 2017 г., проведено сред 3000 ученици и млади подрастващи от проекта „Да превърнем грижата [за другия] в нещо обичайно“, голяма част от момчетата никога не са имали нито един разговор с родителите си, например за това как да бъдат сигурни, че партньорката им „действително иска – и се чувства удобно – да прави секс с теб“, или за това какво означава да бъдеш „грижовен и ценéн сексуален партньор.“ Около две трети от тях не са чували от родителите си, че не трябва да правят секс с момиче, което не е в достатъчно трезво състояние, за да може да изкаже реално съгласие. На повечето никога не е било казвано от родителите им, че не бива да подсвиркват след момичета или да използват унизителни термини като „кучки“ или „сливи“ – и това въпреки факта, че близо 90 процента от момичетата в проучването са съобщили, че са били тормозени сексуално.

Възрастните могат и да допускат, че тези неща са очевидни и не се нуждаят от коментар, но като се има предвид степента на принуда, неправомерно поведение и нападения от страна на мъже, както млади, така и стари, то момчетата очевидно не могат да получат това послание чрез някакъв вид осмоза. И все пак по-голямата част от тийнейджърите, които действително са водили с родителите си разговори като тези – и при момчетата това е в сила дори повече, отколкото за момичета – ги определят като най-малко „до известна степен важни“ за собственото им мислене.

Нито пък училищата могат да поемат щафетата. Повечето днешни държави все още изискват сексуалното образование най-вече като способ да се подчертае необходимостта от въздържание (валидна опция, без съмнение, стига да е само една от многото, а не повеля, която приравнява сексуално активните тийнейджър(к)и с, да речем, предъвкани парчета дъвка). Но и много други, по-прогресивни, уж по-разнообразни образователни програми, не са много по-добри; те често се фокусират предимно върху риска и опасността: неща като избягване на бременност и предотвратяване на болести. Все по-често сексуалното съгласие се добавя към този предпазлив списък от задачи, както и трябва да бъде. Твърде често обаче, въпросът за „да или не“ се превръща в заместител на всички разговори относно вземането на решения в сексуалната област: просто още един начин да се избегнат по-нюансираните дискусии относно личната отговорност, откритата комуникация, установяването на отношения, разбирането на половата динамика и – третата линия при часовете за сексуално просвещение – взаимното удоволствие и перспективите на LGBTQ.

Между другото, аз открих, че гей-момчетата са значително по-желаещи и по-способни от други да договарят условията на сексуалните си контакти – отчасти по неизбежност, разбира се, тъй като [в тези случаи] кой точно прави какво с другия, не е нещо, което може автоматично да се предпостави от самото начало. Те често изглеждаха озадачени от необщителността на хетеросексуалните. „Не знам защо хетеросексуалните момчета виждат в съгласието един вид убиец на настроението“, каза един от колежаните-студенти. „За самия мен това е по-скоро нещо такова: ‚охо, щом си говорим, а това означава, че ще правим секс – хей, ами че това е страхотно!‘“

Дан Савидж, съвместният колумнист [на Ню Йорк Таймс] в областта на сексуалните съвети, споменава „четирите вълшебни думи“, които гей-момчетата употребяват по време на сексуални срещи: Какво точно те разпалва? [What are you into?] „Това е много по-различна гледна точка от онази на „правите“ момчета, които обикновено се стремят към едносрично съгласие с опциите, които [самите те] определят. Опасявам се обаче, че тъй като [на тази възраст] момичетата, както многократно съм установявала, толкова често са не-наясно с желанията и реакциите на телата си, то и отговорът им при един автентичен начален разговор може би ще бъде само: „Нямам идея.“ Но дали [научаването на сигналите, идещи откъм собственото тяло] не е нещо, което спокойно би могло да се получи, ако само тийнейджърите биха се научили отрано да започват да говорят един с друг(а) по този начин?

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

При липсата на съвети от страна на доверени възрастни, момчетата се обръщат към медиите като основен учител по секс, където са бомбардирани с картини на сексуална достъпност на жените и сексуални права на мъжете. С възхода на Интернет, смартфоните и сайтовете за видео-споделяне от рода на Pornhub, родителите все повече се притесняват от потенциалното въздействие на порнографията върху сексуалните очаквания на тийнейджърите. Позволете ми да бъда ясна: Любопитството към секса е нещо напълно естествено. Мастурбацията? Страхотно! Нещо повече – има всякакви видове порно – етично порно, феминистко порно, „обратно“ порно. Но най-лесно достъпните, безплатни съдържания, представят една [по правило] изкривена представа за секса: като нещо, което мъжете извършват над, а не заедно с партньор(к)ите си, а удоволствието на жените – като нещо, което се демонстрира с цел задоволяване на мъжете.

В разговорите си с мен момчетата често изразяват амбивалентност относно собствените си порно-навици. „Мисля, че порното оказва влияние върху способността ти да бъдеш невинен в сексуалните отношения“, коментира един младеж от горните училищни класове. „Цялата идея за изследване на секса без предварителни представи за това какво той всъщност е, нали разбирате?“

Дори и ако родителите биха били в състояние да блокират всички сайтове с тройно X (желая ви късмет при опитите), то реалността е, че излагането на сексуални съдържания при медийна консумация на каквото и да било – телевизия, филми, игри, социални медии, музикални видеоклипове – е свързано с по-голяма толерантност към неща като сексуален тормоз, вяра в митовете за изнасилване и обективизиране [използване като играчки] на жените. „Мисля, че музиката има едно от най-силните влияния върху начините, по които момчетата се отнасят към момичетата“, ми каза друг ученик от горните класове. „В колата моите приятели и аз слушаме всичко, което е ей такова“ – след което изревава няколко напълно-невъзможни-за-публикуване фрази за жените и секса. „Когато слушате нещо такова, примерно, по пет, шест, десет пъти на ден, е трудно да избягате от подобни умонагласи.“

Обещанието за страстен секс при студено сърце вдъхновява [голяма част от] колежанската (а все по-често и гимназиалната) култура на свързване [с другия пол] – което е и причината, според Лиза Уейд, професорка по социология в Occidental College, за увереността, че „да се нафиркаш преди това“ е от толкова решаващо значение: Алкохолът предпазва младите хора от почти фанатичния поколенчески страх пред неудобството, като в същото време създава онова, което г-жа Уейд нарича „задължителната небрежност“, необходима за евентуална еднократна свалка. Повечето от момчетата, които срещнах, знаеха, че сексът с човек в неадекватно състояние е равносилен на нападение. Но понеже, според тях, за да бъде в състояние да се свали с някого, човек трябва да бъде мóтан, то трикът е в това да си достатъчно пиян (и да намериш някой друг, който също е), за да иска да го направи, но и достатъчно трезв(а), за да може да изкаже някакъв вид достоверно „да“. И кой точно трябва да бъде съдията по всичко това?

Както се оказва, пияните момчета са склонни силно да надценяват интереса на момичетата към секса, при което често интерпретират простите изрази на дружелюбност като ОК, готово. Доказано е също, че алкохолът намалява способността им да чуват думичката „не“, или да забележат колебанието на партньорката си. Пияните млади мъже са далеч по-склонни, отколкото биха били в трезво състояние, да използват принуда или сила, за да получат онова, което искат, а освен това – все още гледайки за пример към теб, Брет Кавано[1] – те осъзнават в значително по-малка степен стреса на жертвите си.

[Но дори и при] консенсусните пиянски скачания, сексът има тенденцията да бъде тъп. Той „може да се получи като нещо, което двама души преживяват по напълно различни начини“, каза ми първокурсник-студент, който е имал множество партньорки. „Няма особено много разменени погледи. Понякога дори не казваш нищо. И е странно да бъдеш толкова близък с непознат човек. Изглежда така, сякаш и двамата се преструвате, че сте уязвими, но всъщност не сте такива с човек, когото не познавате и който не ви интересува особено много. Това не е проблем за мен. Просто е странно. Странно и всъщност не много забавно.“

Според Андрю Смайлър, психолог, специализиран в поведението на подрастващите мъже, който е анкетирал над сто момчета-тийнейджъри по въпросите на запознанствата и секса, повечето момчета всъщност предпочитат физическата близост с човек, когото познават, комуто се доверяват и с когото се чувстват комфортно. Самата аз също открих, че това е вярно, макар че те сякаш го разглеждат като своя лична странност, не споделяна от връстниците им. Мистър Смайлър предлага възрастните да питат момчетата какъв точно сексуален опит си желаят. „Не само дали искат да достигнат оргазъм“, казва той, „но да се говори и за контекста, и за качеството на този оргазъм. Ако сме готови да бъдем по-вулгарни и по-директни, то можем дори да попитаме: ‚желаеш ли си партньорка, която да бъде нещо повече от тяло, в което можеш да мастурбираш?‘“

Струва ми се, че след четвърт век на разговори с тийнейджърки, активизмът от името [и за правата] на момичетата може да предложи модел и за по-доброто ориентиране на момчетата. През 1990-те години, когато за пръв път започвах да пиша за проблемите на младите жени в един бързо променящ се свят – загубата на доверие, подрязаните амбиции, отрицателният образ на тялото [ако не е съвършено], сексуалният срам – налице беше както желание за, така и опасение пред промените. Някои родители се тревожеха, не без основания, че отглеждането на дъщеря, която да бъде напълно свободна в говоренето или сексуалното си поведение, ще има собствена социална цена, че в края на краищата едно такова момиче ще бъде етикетирано като кучка или уличница. Други пък беснееха, че момичетата биват тласкани, противно на собствената си природа, да станат „по-подобни на момчета“.

Но годините на обръщане на повече внимание върху опита на момичетата, както и на повече работа от страна на родители и професионалисти, намалиха някои от тези страхове, облекчиха ограниченията, разшириха кръга от роли и възможностите на момичетата. Нещата не са перфектни, всъщност далеч от перфектни, но са по-добри. Независимо от това, в разговорите си с момичета често ми се е искало ранните им сексуални преживявания да не биха били, както често се е случвало, неща, които им се е налагало да преодолеят. А за да се получи това, то ще трябва да се намалят вредите, които момчетата причиняват, независимо дали от чудовищно хищничество, усещане за безнаказаност, непукизъм или дори (а може би най-вече) невежество.

За свое лично добро, както и онова на партньорките си, те се нуждаят от един публичен разказ [и медийна образност], които да се противопоставят срещу онзи, в който преходното се поставя над обвързаното, чувственото, нежното; момчетата трябва да ценят взаимното удовлетворение при сексуалните си срещи, независимо дали те са с еднократни или с дългосрочни партньори. А това не може да бъде постигнато в резултат на еднократен „разговор за секса“, нито, всъщност, в резултат на която и да било единична и лесна за постигане „поправка“ на утвърдените сексуални образности – по същия начин, по който е невъзможно да научите детето си на добри маниери на хранене в хода на един-единствен урок. Като минимум, [внимателното] изслушване на собствените им страхове и несигурности е добро начало. Мисля си за едно от момчетата, с което разговарях в началото на опитите си в тази насока, начинаещ студент, който беше изтълкувал поканата на момиче да дойде в стаята ѝ като израз на сексуално съгласие. „Искам да върша правилното“ – каза ми той, „но не знам какво е то. Просто знам онова, което знам, а това изглежда е цял куп наистина много объркващи и погрешни неща“. Той започнал да тласка нещата в желаната посока без да мисли особено много, човек би казал, „мъжкарската“ – или, както сам го описва, „давай, давай, давай“ – чак докато тя притиснала дланта си до гърдите му и казала „Хей! Аз не искам да правя това.“

„И в този момент“ – казва той, – „изведнъж успях да видя колко погрешно е всичко това. Пълната липса на комуникация, която се беше случила в тези пет или десет минути. Както и осъзнаването на факта, че не се чувствах особено добре от онова, което вършехме. Просто …“ – той поклаща глава със съжаление. „Мислех, че това е единственият вариант. Мислех, че това е начинът, по който се правят тези неща.“

Източник

 

[1] Брет Кавано е последният избран член на Върховния съд на САЩ, който получи поста въпреки свидетелствата на няколко различни жени, че преди около тридесет години, по време на студентските си години, е имал с тях секс без съгласие. Битката около избирането и назначаването му (при значителната подкрепа на президента Доналд Тръмп, чиито „мъжкарски“ подвизи и разбирания за отношенията между половете не са тайна за никого), се превърна в един от решаващите моменти в борбата за правата на жените в САЩ от 2016 насам. Една от поредните изгубени битки, поне засега. Бел. пр.

 

Пеги Оренщайн е американска журналистка и авторка на книгите „Момчетата и сексът: Младите мъже по въпросите на свалянето, любовта, порното, съгласието и навигацията в новата мъжественост“, както и „Момичетата и сексът: Навигацията в сложния нов пейзаж.“

Pin It

Прочетете още...

Пазарът е тук

Инго Аренд 13 Апр, 2011 Hits: 15492
Артистичната сцена в Истанбул расте,…