Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

 

2019 10 Greta Thunberg
Грета Тунберг при пътуването си до Ню Йорк за срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата.
Снимка: Грета Тунберг / EPA

 

Защо Грета Тунберг е толкова дразнеща? Как може едно 16-годишно момиче с плитки, което се е посветило на не точно зловещия или авторитарен „заговор“ за спасяване на планетата, да вдъхва такава накалена до бяло ярост?

Миналата седмица тя писа в Туитър, че е пристигнала в Ню Йорк след двуседмичното си трансатлантическо пътешествие: „Най-после съм тук. Благодаря на всички, които дойдоха да ме видят в Плимут, както и на онези, които ме посрещнаха в Ню Йорк! Сега ще почивам няколко дни, а в петък ще участвам в стачката пред [сградата на] ООН“, преди незабавно да даде пресконференция на английски. Да, нейният втори език.

Забележките ѝ веднага бяха посрещнати с порой от подмятания за демонстрации на добродетелност, както и злонамерени забележки за тримата членове на екипажа, които трябвало да летят със самолет [от Швеция], за да върнат яхтата у дома.

Всъщност онова, което ще кажа, изобщо не би трябвало да бъде уточнявано, но тъй като някои хора все още не са го схванали, нека все пак направим опит: пътуването на Тунберг беше протестен акт, а не някаква свещена заповед или набор от инструкции за останалите от нас. Както всички протестни актове, той цели да бъде символичен и провокативен. За онези, които все още не са го разбрали – и как още! – тя препрати в Туитър нечие „приятелско напомняне“, че: „Не е нужно да прекарвате две седмици на лодка, за да дадете собствен принос към предотвратяването на климатичната катастрофа. Просто трябва да правите всичко, което можете, заедно с всички, които успеете [да мотивирате], за да промените всичко, което можете.“


Small Ad GF 1

Част от причините тя да вдъхва такава ярост, разбира се, са ослепително очевидни. Климатичните промени са нещо ужасяващо. Амазония гори. Същото става и в Саваните. Части от Арктика също са подпалени. Морските нива се повишават. Налице са все по-мощни бури и пожари, суши и наводнения. Отричането е нещо далеч по-лесно от сблъсъка с ужасяващата истина.

Налице е също фактът, че ние не обичаме да бъдем принуждавани да се чувстваме зле заради изборите, които правим в хода на животите си. Такава е човешката природа. Ето защо се присмиваме на веганите. Ето защо се отнасяме подозрително към трезви хора по време на партита. И ако има нещо, което би могло да ви накара да се почувствате зле поради житейските си избори – докато се прибирате обратно вкъщи след третата си европейска мини-почивка, направена с помощта на Ryanair през този сезон – то ще бъде гледката на това дребно дете, което прекосява Атлантическия океан в течение на две седмици, редом с кофа, върху която се вижда надпис „Само за аки, моля“, за да подчертае позицията си относно климатичните промени.

И това не е някаква демонстрация на добродетелност, която всеки може да направи. Както наскоро откриха Меган Маркъл, принц Хари и техните четири частни самолета, практикуването на реални добродетели е нещо много по-трудно.

Дори за човек като мен, който прекарва много време в Туитър, някои от критиките, отправени към Тунберг, са изумителни. Нерядко те са израз на възможно най-злобен и дебелашки вид тормоз, сякаш идещ от детска площадка. Австралийският отрицател на климатичните изменения Андрю Болт я нарече „дълбоко разстроена“ и „откачено влиятелна“ (използването на „откачено“, можем да предположим, едва ли е случайно.) Бившият основател на UKIP [крайнодясната Британска партия за независимост], Арон Банкс, туитира „Откачени аварии с яхти все пак се случват и през август“ (същата думичка като по-горе.) Брендан О’Нийл от [списание] Spiked я нарече „тийнейджърска откачалка“ (не, това също не е случайно) в текст, където неприятно се коментира нейния „монотонен глас“ и „изгледа на апокалиптичен страх в очите ѝ“.

Но кой тук е истинската откачалка – младата активистка, чиято решителност доведе до създаването на мощно глобално движение за промяна, или мъжът на средна възраст, който се подиграва на дете със синдром на Аспергер, скрит зад безопасността на компютърния си екран?

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

И това, разбира се, е истинската причина Грета Тунберг да бъде толкова дразнеща. Те не могат да го признаят дори на самите себе си, така че вместо това я подиграват. Но истината е, че се страхуват от нея. Горките юнаци се ужасяват от нея като индивид, но и от това, което тя представлява и означава – младостта, решителността, промяната.

Тя е част от поколение, което няма да бъде лесно сплашено. Троловете няма да я принудят да се засрами и оттегли. И онова, което се вижда в очите ѝ, всъщност не е апокалиптичен ужас. Това е поглед, който казва „вие не сте от значение“.

Причината да я подиграват с детински обиди е проста: това е всичко, с което те разполагат. Те са без идеи. Не могат да отговорят на аргументите ѝ, защото на нейна страна е науката – и [известният автор на филми за природата] Дейвид Атънбъро. Те не могат да спечелят дебата с убеждаващата сила на аргументите си, тъй като говорят с прикрит цинизъм, а не с младежка страст. Те могат да я атакуват със злостни туитове и ядовити блог-постинги, но няма да получат отговор, защото, честно казано, тя има по-големи грижи от тях.

Това не означава, че трябва да приемаме безкритично всичко, което Тунберг казва. Тя е идеалистка, която е достатъчно млада, за да вижда света в черно и бяло. Но ние се нуждаем от гласове като нейните. Трябва да изслушаме онова, което тя има да каже, без да заглушаваме по-умерените гласове на несъгласие.

Защо Грета Тунберг е толкова дразнеща? Поради онова, което тя представлява. В една епоха, в която демокрацията е подложена на всевъзможни атаки, тя указва появата на нов вид власт – една смесица от младежки бунт, народен протест и неопровержима наука. А за най-злостните си клеветници тя представлява и нещо друго: гледката на неизбежната незначителност, която се спуска неотвратимо върху тях.

Източник

 

 
Дженифър О’Конъл е ирландска журналистка, сътрудничка на вестник The Irish Times, където води ежеседмична собствена рубрика.

Pin It

Прочетете още...

Проблемът с гениите

Малкълм Гладуел 22 Авг, 2011 Hits: 29137
Досега видяхме, че изключителните постижения…