Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2017 05 pod igoto

 

В навечерието на 24 май известно българско издателство превърна себе си в топ новина, публикувайки „Под игото“ на Иван Вазов на т.нар. „шльокавица“. Пиар ходът беше много точно премерен – най-класическото произведение на най-класическия автор в българската литература, канонът на каноните, издаден на „неправилния правопис“ шльокавица. И то – в контекста на празника на кирилицата. Провокацията постигна целта си – да предизвика масово възмущение. Дръзналите да изразят нещо различно от възмущение бяха единици. После стана ясно, че целта на издателството е била именно това – дружно да се възмутим и да оценим какво богатство имаме в лицето на кирилицата. А за всеки продаден екземпляр от Pod igoto издателството обещава да подари на библиотеки две книги на правилен български език.

Възмущението е лесно. Разбирането е по-трудна работа. Ако разберем защо има шльокавица и дали тя заплашва да превземе „официалния“ български правопис, дали ще продължаваме да сме толкова възмутени?

Какво е шльокавица?

Шльокавицата (освен тип нискокачествен алкохол) е неформален начин за писане на български език. Пише се преобладаващо на латиница, като вместо „ч“ се използва 4, вместо „ш“ – 6, вместо „я“ – q. Други букви, които нямат точен аналог на латиница, се заместват по различни начини. Понякога се пише и на кирилица, но също с 4 и 6, като в някои случаи вместо „в“ се използва „ж“.

Шльокавицата е „рожба“ на масовизирането на използването на компютри и мобилни телефони, което обяснява и някои от особеностите и. Например използването на 4 и 6 вместо съответните букви гарантира спестяване на знаци при изпращането на есемес. А q и „ж“ могат да се обяснят с използването на qwerty клавиатура и фонетична кирилица, също основана на qwerty.

Аналози на шльокавицата има и на други езици, включително и на латиница. Те са възникнали като опит да се съкратят думите, за да може да се сложи повече съдържание в един есемес или да може по-бързо да се чати, или поради ударения, специфични букви и знаци в даден език, които не присъстват в обикновената латиница. Англоезичната шльокавица например, дала на света 4 u, b u, 2 b, 10x, str8 и прочее, е важен елемент от попкултурата, присъства в имена на марки, рекламни послания и псевдоними на поп звезди. Към нея можем да причислим и масовото използване на съкращения от типа на asl, lol, wtf, brb, tmi и т.н. Как мислите, в каква степен британците ще бъдат дълбоко възмутени, ако някое издателство публикува пиесата „Хамлет“ с „2 b or not 2 b“ и в каква степен ще го възприемат по-скоро като проява на съвременно изкуство или друга форма на безобидно намигване?

Как възниква шльокавицата в България?

У нас шльокавицата възниква през 90-те. Причина за нея обаче не е „лошата демокрация“, а има две други много важни предпоставки – първо, масовизирането на използването на компютри (съчетано на следващ етап и с интернет) и, второ, масовизирането на мобилните телефони (междувременно имаше и пейджъри, но тяхната мода не продължи дълго).

Когато в България започнаха да се използват по-масово компютри, доминиращата операционна система, както и сега, беше Windows, но по-старите ѝ версии не бяха кирилизирани. Имаше специална програма за кирилизация – Flex Type, която, на всичко отгоре, беше и платена. Типично за онези времена, почти никой не я плащаше, а се ползваха нейни пиратски версии, както и почти никой не плащаше за Windows (включително фирми и институции, а какво остава за частни лица). Инсталирането ѝ обаче изискваше определени умения и невинаги можеше да стане без помощ от специалист или от по-разбиращ познат. От Windows 98 насетне версиите на операционната система бяха кирилизирани, но трябваше да минат години, преди доста хора да отвикнат по подразбиране да инсталират и Flex Type и така да си повреждат вградената кирилица.

Дори компютърът да разполагаше с кирилица, не беше рядкост обаче определени програми да не могат да я разпознават поради проблеми с начина, по който разчитат определени кодировки. И или да са на „маймуница“ (нечетими знаци), или създаденият от вас продукт да изглежда на кирилица, но когато се отвори на друг компютър и с друга програма (или друга версия на същата), нищо да не се чете. За тази цел имаше специални програми за разкодиране, но и те не успяваха във всички случаи. Освен това, мнозина не разполагаха с лични компютри, а посещаваха компютърни клубове, в които по правило липсваха подобни екстри.

С навлизането на интернет, довело до масовизиране на комуникацията посредством компютри, тези проблеми се задълбочиха. Нямаше гаранция, че ще напишете нещо на кирилица (ако това изобщо беше възможно в съответната програма или платформа) и то ще стигне до отсрещната страна в същия вид. Затова имейли се пишеха масово на латиница, дори служебни. Същото важеше за платформите за чат и компютърните игри. Освен това, мнозина не разполагаха с лични компютри, а посещаваха компютърни клубове, в които по правило липсваха екстри като разкодиращи програми. И в които се плащаше на час или на минута, така че за разкодиране нямаше и време. Отделен въпрос, че не върви да чатиш и особено да играеш игра, в която бързината е най-важното, и в същото време да разкодираш.

Така се появиха поколения, за които използването на латиница е далеч по-лесно и безпроблемно от използването на кирилица. И които, доколкото пишат на кирилица, използват фонетична клавиатура, защото е по-близка до qwerty, и не смятат за необходимо да усвоят БДС клавиатурата.

Към края на 90-те все повече хора започнаха да използват мобилни телефони, които преди това бяха привилегия най-вече на „мутрите“ (помните ли началото на известния попфолк хит „Тигре, тигре“: „Шефе, търсят те по мобифона!“). Доста години мобилните телефони не разполагаха с кирилица. Когато се появиха и такива, които поддържат кирилица, получателите на съобщения на кирилица нерядко ги виждаха „на маймуни“. Освен това, есемесите на кирилица са с два пъти по-малко знаци от тези на латиница. В продължение на доста години – до масовото разпространение на смартфоните и до появата на достъпни абонаментни планове за мобилен интернет – есемесите бяха основната форма на мобилна текстова комуникация. Така 4 и 6 станаха комай най-характерните елементи на родната шльокавица.

Бавният залез на шльокавицата

От 10-15 години насам използването на шльокавица всъщност прогресивно се редуцира. Кирилизирането на операционните системи, а по-късно и въвеждането на по-добри кодировки, улесниха писането и четенето на кирилица. Днес рядко се случват проблеми с кирилицата и те са по-лесно и в много по-голяма степен решими. Популярните операционни системи – и за компютри, и за мобилни устройства – не само поддържат кирилица, ами имат и версии на български език. Повечето от най-използваните социални мрежи и програми за бързи съобщения също имат версии на български и трудно може да се намери някоя от тях, която не поддържа кирилица.

Междувременно, преди повече от 10 години много от администраторите и модераторите в интернет форуми излизаха с призиви да се пише на кирилица и заплашваха, че ще трият съобщения, ако това не се прави. С популяризирането на личните интернет сайтове, а по-късно и на блоговете, вече не беше без значение как човек се изразява. Днес видеоблогърстването е по-популярно от текстовия си предшественик, но въпреки това шльокавица се използва, включително и от деца и тийнейджъри, по-рядко, отколкото преди 10-15 и повече години. Във Фейсбук страницата на популярен тийнейджърски уеб сериал например повечето коментари са написани на кирилица. Това не претендира да е представителна извадка, но, от друга страна, сериалът е таргетиран към средностатистически тийнейджъри, не към ученици от елитни училища.

Макар и силно редуцирано, използването на шльокавица обаче не е отмряло. То продължава да се използва в детските и младежките среди, от възрастни хора, които част от поколението, отраснало с нея и които нямат особени претенции за интелектуалност, както и от хора, които продължават да имат затруднения с кирилицата. Било защото живеят в чужбина и им е трудно да свикнат с кирилицата, без да я виждат на клавиатурата си и/или не знаят, че операционната им система я поддържа. Било защото ползват не смартфони, а обикновени мобилни телефони.

Предпоставка за относителната жизнеспособност на шльокавицата е и това, че въпреки че вече има много по-малко проблеми с кирилицата, за децата е по-лесно да усвоят писането само на една клавиатура, а не на две. И, отраствайки с мобилни устройства, първо научават латиницата, защото не им трябва кирилица, за да играят игри.

По-важно е обстоятелството, че шльокавицата се е превърнала в културен феномен, макар и непринадлежащ към високата култура. А културата в едно общество е това, което се променя най-бавно, след като са се променили социалните отношения, технологични причини и прочее, под влияние на които тя е възникнала. Определени елементи от дадена култура надживяват цели епохи. Така че няма изгледи шльокавицата и елементи от нея напълно да престанат да се използват в близко бъдеще, колкото и бурно да се възмущаваме колкото и да зовем на помощ литературния канон.

В шльокавицата ли е проблемът?

Използването на шльокавица в неформален контекст не е проблем, ако за участниците в дадена комуникация това е приемливо и удобно. Употребата ѝ в марки и рекламни послания, насочени към младежка аудитория, също не е грях. Проблем е обаче, когато шльокавицата и елементи от нея се използват в неподходящи контексти. Ако ученици пишат 4 и 6 в контролните и матурите си, а служители на публичната администрация пишат съобщения на латиница, но иначе на чист български, с мисълта, че по този начин чужденците ще ги разберат. И в двата случая обаче проблемът не е в самата шльокавица, а в образованието и в общата социална среда.

Ако образователната система не може да научи някои ученици кога да не използват 4 и 6 вместо „ч“ и „ш“ и латиница вместо кирилица в контролни, класни и матури, значи образованието ни има проблем. То не може да помогне на учениците да разберат, че съществуват различни регистри на общуване и поведение и те трябва да бъдат използвани по предназначение. А в някои случаи не може дори да ги научи да четат и да пишат прилично. С други думи, то генерира едновременно и езикова, и функционална неграмотност.

Не шльокавицата е страшна. Страшни са неграмотността и липсата на образование. Десетки хиляди деца в училищна възраст у нас не могат да четат и пишат изобщо. По данни на Националния статистически институт от преброяването през 2011 г. 112 778 души у нас са неграмотни, а никога не са ходили на училище 81 000, което е 1,2% от населението на 7 и повече години. Шест години по-късно ситуацията едва ли се е подобрила.

Страшно е, че вместо да изравнява жизнените шансове, българското образование допълнително задълбочава съществуващите неравенства. Страшно е, че образованието ни е такова, че за да се изпълнят изискванията му, често пъти са необходими допълнителни частни уроци, които струват немалко пари. Страшно е, че то е дискриминационно към бедните, децата от етнически малцинства, децата с увреждания и поведенчески особености, децата чужденци. Страшно е, че няма едно прилично средно равнище на училищата, а те се делят на „елитни“ и такива, в които няма гаранция, че ще се научи каквото и да е. Страшно е, че образованието ни възпитава в нерефлексивен национализъм, който пък води до омраза и агресия към другия – различния и чуждия.

Вкопчването в литературните и историческите канони не помага, за да се преодолеят тези проблеми, а по-скоро нанася вреди. Когато целта бъде образованието да стане адекватно на тези, към които е насочено, а не те да бъдат адекватни на него, тогава ще има надежда.

Каноните и дядо Вазов няма да помогнат и срещу шльокавицата. Не е и нужно. В съвременните общества има място и за висока, и за ниска култура. И за официална култура, и за субкултури. Да задушим във високото и официалното всичко останало e proqva na naciolalna komplexiranost, v nay-dobriq slu4ai.

Източник

Светла Енчева

Светла Енчева е блогър (автор на „Неуютен блог“), социолог, активист в областта на човешките права. Завършила е специалност „Философия“ през 1998 г. Преподавала е социология в Югозападен университет „Неофит Рилски“ от 1998 до 2009. От 2009 до 2015 работи като анализатор в Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. От 2015 посвещава усилията си основно на Marginalia. Свири несистемно на бас китара.

Други статии от този автор

Посетители

10
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Anastasiya писа Още
    Голяма Писателка! На... преди 1 ден
  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 4 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 4 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 5 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 1 седмица
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 2 седмици
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици