Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 68% (5 гласувания)

 

2016 01 Jesus kills

 

Анти-мюсюлманската демагогия се обляга на демонизацията на пророка Мохамед, който се описва като особено яростен и войнолюбив насилник. Тази идея със сигурност е получила широко разпространение в „юдео-християнския Запад“. Когато се посочи, че библейските пророци – сред които Мойсей, Исус Навин, Самсон, Саул, Давид – са били далеч по-големи насилници (и дори са упражнявали религиозно-санкциониран геноцид), анти-мюсюлманските и про-християнски идеолози ще отговорят с опит да игнорират или омаловажат Стария Завет, като вместо това се съсредоточат върху личността на Исус Христос и Новия Завет.

Не е ли проповядвал Исус ненасилие и „да обичаме враговете си“? Анти-мюсюлманските идеолози използват тази идея, за да атакуват с нея исляма. Например, католическият апологет Робърт Спенсър сравнява исляма с християнството, като съпоставя внимателно подбрани цитати от Исус с ислямски текстове. В книгата си Политически некоректното ръководство към исляма (и кръстоносните походи), Спенсър е включил секция под названието „Мохамед против Исус“. Там той цитира следните библейски цитати:

„Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват“

„Ако някой ви удари по дясната буза, обърнете и другата“

„Благословени са миролюбците“

„Благословени са милостивите и те ще получат милост“

„Но обичайте враговете си и вършете добро“

Тези мирни редове от Библията се сравняват с избрани насилствено-звучащи цитати от Корана. Насилствените пасажи от Библията „не се броят“ и са изкусно изключени от сравненията („това е само Старият Завет!“). За да се затегне примката, миролюбивите пасажи от Корана също са изключени от силно едностранчивия анализ: те също „не се броят“, тъй като произхождат от времето, по което Мохамед вероятно е бил в Мека.

За да се разбере последния аргумент, човек трябва да има някаква представа от биографията на пророка Мохамед: за пръв път той обявява пророчествата си в град Мека. Но тук го приема само малка част от населението (най-вече слабите и бедните), докато масите – и специално мощните водачи на града – не само го отхвърлят, но и активно го преследват. Главите от Корана, които касаят този период, са известни като главите от Мека. В края на краищата Мохамед забягва в град Медина, където хората го приемат като свой управник. От преследван пророк той се превръща във водач и военачалник на един въздигащ се град-държава.

Анти-мюсюлманските идеолози твърдят, че мирните и толерантни стихове от Корана идват от времето, в което Мохамед е бил слаб и преследван, тоест в Мека. Тези стихове са „зачеркнати“, твърдят те, от насилнически-звучащите стихове, съдържащи се в главите от Медина. Робърт Спенсър пише в книгата си:

Ислямската идеология разделя Корана на сури [глави] от Мека и Медина. Онези от Мека произхождат от първата част от кариерата на Мохамед като пророк, когато той просто е призовавал жителите на Мека да се присъединят към исляма. По-късно той забягва в Медина и позициите му се втвърдяват. Мединските сури [са]… изпълнени с въпроси на закона и ритуала – и призиви за джихад срещу неверниците. Сравнително толерантните стихове, цитирани по-горе, както и други като тях, по правило се датират към периода от Мека, докато онези с по-насилническо и нетолерантно съдържание са най-вече от Медина.[1]

Ислямофобите портретират Мохамед като опортюнист: когато е бил слаб и под властта на езичниците, той е призовавал към мир. Без да се намира във властова позиция, той не е могъл да се държи другояче. Но щом само е получил власт, той е подхванал „джихад-война“ (що за странна фраза) против тях. Ето защо, твърдят те, миролюбивите стихове от Корана просто „не се броят“.

Качествата на твърденията на Спенсър по отношение на пророка Мохамед ще бъдат критикувани в бъдеща статия от тази поредица. Засега просто ще демонстрираме, че, използвайки същата логика, става напълно възможно да се анулират „мирните“ послания на Исус Христос. Докато е бил преследван пророк, Исус е проповядвал ненасилие и мирна съпротива. Едва ли е можел да си позволи нещо друго, нали? Но щом само се е сдобил с власт, всичко това се променя драстично и насилническите военни действия се превръщат в новия modus operandi.

Месията

По същия начин, по който биографията на Мохамед може да се раздели на мекански и медински периоди, може да се раздели и историята на Исус, а именно на Първо и Второ пришествие. (Същото може да се направи и с историята на Мойсей, която може да се раздели на два периода: преди и след излизането на евреите от Египет. Преди Излизането Мойсей е бил предимно миролюбив, но след него, когато става водач на зараждащата се еврейска държава, той започва свещени войни и дори геноцид срещу други народи). При Първото пришествие на Христос, само малка част от обществото (най-вече слабите и бедните) го приемат, докато водачите и властите го преследват. През този период Исус съветва последователите си да извършват единствено актове на мирна съпротива, може би дори пацифизъм. Според Библията това не попречва на неговите еврейски и римски врагове да го разпънат на кръст.

Но Второто пришествие на Христос е едно от централните теологически вярвания на християнството. Когато Исус се завърне на земята, ръкавиците ще бъдат захвърлени. Враговете ще бъдат безмилостно убити, а не обичани. По този начин Исус ще изпълни месианските пророчества, намиращи се в Библията – както в Стария, така и в Новия Завет. За християните, Исус е Месията (гръцката дума „Христос“ има същото значение като еврейската дума „Месия“) – същият Месия, когото са очаквали евреите.

Важно е да се разбира как се е появило понятието за Месията. Според Библията Мойсей и неговите последователи бягат от преследванията в Египет, за да намерят убежище в страната Канаан. Те вярват, че Бог им е дарил тази земя, която по-късно ще се нарича Израел. За нещастие, в Канаан вече живеят други хора – проблем, който Мойсей и последователите му решават чрез военна сила. Местните канаанци биват последователно превзети, унищожени или прогонени от бащините си земи. Когато те се съпротивяват, израилтяните си обясняват това чрез вътрешно присъщата им, пъклена омраза срещу еврейския народ.

След като са управлявали „обетованата земя“ за известно време, самите израилтяни се оказват завладени от други хора. Вавилонската империя завладява Царството на Юда и прогонва евреите. И макар че израилтяните не са изпитвали никакво разкаяние заради завземането, избиването и прогонването на местните обитатели на Канаан, те са покрусени, когато получават подобно (ако и по-меко) третиране. В изгнание евреите се молят за отмъщение, както е записано в една от свещените молитви на Библията:

Псалм 137:8 О, дъще вавилонска, която ще запустееш, блажен онзи, който ти отплати за всичко, което си ни сторила!

137:9 Блажен онзи, който хване децата ти и ги разбие в скалата!

(Едва ли сме в състояние да си представим ликуването, с което някой ислямофоб би посрещнал някакви подобни пасажи – такива, които благославят хората, които разбиват главите на неверническите бебета в скалите – ако те бяха открити в Корана, а не в Библията).

Именно по времето на Изгнанието се поражда за пръв път еврейското понятие за Месията. Холандският историк Йона Лендеринг пише:

Думата „Месия“ възпроизвежда арамейската дума mešîhâ’, която пък от своя страна преповтаря еврейското mâšîah. В античността тези думи обикновено са били превеждани на гръцки като „Христос“, откъдето идва и английската дума „Christ“. Всички тези думи означават просто „богопомазаният“, като помазването е просто начин да се покаже, че някой еврейски водач е получил личната помощ на Бога.

Вярвало се е, че Месията (богопомазаният) ще получи личната помощ на Бога в борбата против враговете на Израел. Кир Велики, цар на Персия, е изпълнил тази роля, като е завладял Вавилон и е освободил евреите от изгнание. Израел Смит Клер пише:

След като Кир Велики, цар на Персия, е завладял Вавилон, той е издал указ, с който е позволил на евреите да се върнат в собствената си страна и да изградят отново града и храма на Ерусалим.[2]

Професор Мартин Бернал от университета Корнел пише:

Първият Месия в Библията е Кир, царят на Персия, който освобождава евреите – или поне онези, които са поискали да напуснат – от изгнанието във Вавилон.[3]

[…]

Евреите, значи, се завръщат в обетованата земя и възстановяват отново родината си. Според еврейската традиция обаче това не продължава дълго: Римската империя завладява страната, разрушава храма и прогонва евреите отново. В резултата на това, както казва Лендеринг, „старите пророчества [за Месията] стават отново релевантни“. И макар че според еврейската традиция си има по един месия за всяко поколение, освен това има и Месията, който е онова, което обикновено подразбираме самите ние, когато чуем тази дума. Месията ще изпълни задачата да разруши всички врагове на Израел.

Второто пришествие на Христос

Някъде около 4 г. пр. н. е. се ражда пророк на име Исус. Той твърди, че е Месията и някои евреи го последват. По-късно последователите на Христос се разпадат на множество секти, като в края на краищата една от тях успява да постигне доминация над останалите. Това са хората, известни днес като християни. Що се отнася до мнозинството евреи, те отхвърлят Христос. Защо? Евреите отхвърлят (и продължават да отхвърлят) Христос, защото той не изпълнява пророчествата, подобаващи на Месията. Как би могъл Исус да бъде Месията, когато не само не побеждава или завладява враговете на Израел, но и никога не е водил армия в каквато и да е война? Напротив, не е ли той проповядвал ненасилие и „обич към враговете си“?

Вместо да отхвърлят тези милитаристки аспекти от същността на Месията, християните ги приписват на Исус по време на неговото Второ пришествие. Тогава Исус няма да бъде слаб и преследван пророк. Напротив, той ще притежава държавна власт. Съответно се и описва като властен и силен. Този Исус със сигурност няма да обича враговете си, нито пък ще им обръща другата буза. Всъщност Библията ни казва, че Исус ще поведе война срещу враговете си и безмилостно ще ги унищожи, всички.

Мнозина християни говорят как Исус ще донесе мир в света, веднъж завинаги. Но те често пропускат да споменат начина, по който този световен мир ще бъде постигнат. А именно: едва след като неговите опоненти са избити, а „народите“ (целия свят?) са подчинени под стъпалото на глобалната Християнска империя. В Изложение на цялата Библия от Джон Гил се обяснява:

Няма да има повече война; коне и колесници вече няма да се използват за враждебни цели; ще има вечен мир, тъй като всички врагове ще са унищожени, което е в съгласие с Михей 2:3 и Захария 9:10.

С други думи, ще има мир по простата причина, че няма да е останал никой, срещу когото да се водят военни действия, тъй като всички противници са били избити или подчинени. Думата „мир“ тук е онзи „мир“, за който си мечтае всеки завоевател: след като всички съседи и врагове са окончателно победени и завладени, онова, което остава, е „мир“: оттук и несъществуването на насилие. Според случайно-задълбочените думи на евангелиста Уейн Бланк: „Казано по друг начин, просто няма да има за какво повече хората да се бият“.[4] След завоеванието, един чужд завоевател очевидно ще желае победените хора да бъдат мирни, тъй като това ще елиминира неудобството да се води война срещу борците за свобода. Липсата на насилие ще позволи на властващата сила да поддържа без усилия владичеството си.

Събитията от Второто пришествие на Христос се намират в Библията, включително и Книгата на Откровенията [Откровение на Йоан, Апокалипсис] – която е и последната книга на Новия Завет. Исус ще „съди и воюва праведно“ (Откр. 19:11), дрехата му ще бъде „попръскана с кръв“ (19:13) и ще бъде съпровождан от „войски“ (19:14), с които ще „порази с него народите“ (19:15).

15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.
16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.
17 После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря,
18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи.
19 И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство.
20 И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.
21 А останалите бидоха избити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им.

След като е победил неверниците, Исус „ще ги управлява с желязна тояга“ (19:15). Споменатият вече Уейн Бланк пише:

Добрата новина е, че Пришествието на Исус ще се случи. Още по-добрата новина е, че този път той идва не за да бъда пожертван за света, а за да го управлява, заедно с онези, които са му били верни и са му се подчинявали. Светът ще познае истински мир и действителна справедливост, по начин, какъвто не е познавал никога преди това…

Как ще се получи този мир?

…[Това] няма [да бъде] чрез пледоарии и дебати, а с желязна тояга. Онези, които изберат да Го обичат и да му се подчиняват, ще бъдат обичани, докато онези, които изберат да се съпротивяват и да Го мразят, ще познаят гнева Му.

[…]

Бидейки далеч от смирения пророк от Първото пришествие, при завръщането си Христос ще води много силна армия, която ще „унищожи всяко началство и всяка власт и сила“ (1 Кор. 15:24). И не само че всичко това е в съгласие с наследството от завоевания на Библейските пророци; всъщност то е осъществяване или довършване на задачата, която е била започната от Мойсей: свещена война и завоевание в името на Бога. В Първата книга Коринтяни (част от Новия Завет) се предсказва, че, вместо да обича враговете си, Христос ще ги подчини и унижи под краката си:

1 Коринтяни 15:24 Тогава ще бъде краят, когато [Исус] ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

15:25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

Пасторът и библейски изследовател Рон Тийд обяснява, че Исус Христос е донесъл „утешение и спасение при Първото си пришествие“, но ще донесе „отмъщение за Божиите врагове“ по време на Второто си пришествие. Налице са, следователно, „две пришествия на Христа, първото, за да спасява, а второто – за да съди“, но при дебатите с мюсюлманите, християните изглежда представят единствено Първото пришествие и напълно игнорират Второто. В популярните Коментари на Тийд[5] се обяснява как точно „отмъщението“ ще бъде само за враговете на Христос („неверниците“), а „утешението“ – само за последователите му (вярващите):

Месията ще донесе както утешение, така и отмъщение. Ще въздаде отмъщение на враговете на Бога и донесе утешение на Своите хора. [to His people]. Това е обобщението на мисията на Христос. Той е донесъл утешение и спасение при Първото си пришествие, по време на земната си служба, според Лука…

Но по онова време той не е говорил нищо за отмъщение срещу враговете на Бога, защото тази част от мисията му няма да бъде изпълнена докато Той не се завърне триумфално…

[Има] две пришествия на Христа, първото, за да спасява, а второто – за да съди.

При Първото си пришествие Той е извършил нещата, споменавани в Исая 61: 1-2[6]; при Второто пришествие ще извърши нещата от стихове 2-3.[7] Когато се завърне, Той ще извърши съд над неверниците. Това ще бъде денят на Божието „отмъщение“.

Вечно популярният евангелистки сайт GotQuestions.org резюмира нещата по следния приятен начин:

Второто пришествие на Христос ще бъде изключително яростно. Откровение 19: 11-21 описва окончателната война с Христос, командирът-завоевател, който съди и води война „праведно“ (11). Тя ще бъде кървава (13) и алена. Птиците ще ядат плътта на всички, които Му се противопоставят (17-18). Той няма състрадание към враговете си, които ще завладее напълно и хвърли „в огненото езеро, което гори с жупел“ (20).

Грешно е да се твърди, че Бог не поддържа никоя война. Исус не е пацифист.

[…]

Заключение

Можем да възпроизвеждаме насилствени християнски текстове ad nauseam… Ясно е, че християнското разбиране за Исус може много лесно да бъде характеризирано като насилническо. Професор Меланхтон У. Якобус пише в Големия библейски речник:

[Исус] изключва от характера на Месията основните елементи на популярния идеал, т. е. онзи на героя-завоевател, който ще въздигне Израел над езичниците, и чрез това изключване Той изглежда не успява да осъществи по-старото схващане за Писанието. Неуспехът обаче е само привиден и временен. Защото при Второто си пришествие в слава той трябва да постигне това дело. Съответно, учениците му разпознават двойствеността в Неговото Месианство: 1) В миналия му живот те виждат идеалния служител на Йехова, духовния Месия, Христос, който поучава и страда за хората и 2) те гледат напред към осъществяването на Месията-завоевател при Второто му пришествие с власт и слава, за да завладее народите и да властва над тях. [8]

[…]

Каквато и да е причината за противоречието между обичта към враговете от една страна и убиването им, от друга, въпросът е в това, че сравнението между един предполагаемо миролюбив Исус и войнственият Мохамед е не просто въпиещо опростяване, но и чист фалш. То става възможно само с помощта на много избирателни и преднамерени сравнения между най-миролюбивите редове от Новия Завет (шепа цитати на Исус, които съставляват нищожна част от цялата Библия) и най-яростно звучащите редове от Корана (напълно извадени от контекст, както ще видим в бъдещите продължения на тази серия).

Всичко, което не се побира в тази схема просто „не се брои“ (и действително, анти-мюсюлманските, про-християнски читатели ще напъват здравата мозъците си, за да намерят начини да направят така, че насилствените редове за Исус „да не се броят“). Ислямофобската логика е следната: ако изключим всички насилствени редове от Библията и всички миролюбиви редове от Корана, то, Ахаааа! Виждате ли колко по-насилствен е Коранът от Библията! Анти-мюсюлмански настроените християни се подиграват на исляма и превъзнасят собствената си религия, като обясняват на мюсюлманите как Исус, за разлика от Мохамед, бил обичал враговете си. Нека тогава да дадем на мюсюлманите следния също толкова опак отговор: Исус ги обича толкова много, че в края на краищата ги избива, всичките.


Източник

 


[1] Spencer, Robert. The Politically Incorrect Guide to Islam (and the Crusades). Washington, DC: Regnery Pub., 2005. 24. Print.

[2] Clare, Israel S. The Centennial Universal History: A Clear and Concise History of All Nations. P. W. Ziegler, 1876. 33. Print.

[3] Bernal, Martin. Black Athena. Vol. 1. New Brunswick, NJ: Rutgers Univ., 1996. 125. Print.

[4] http://www.keyway.ca/htm2001/20010928.htm (14.1.2016)

[5] За съжаление ресурсът вече не се намира в мрежата, тъй като Коментарите на Рон Тийд междувременно са издадени в луксозно издание с твърди корици в пет тома, достъпно срещу скромната сума от $64.95. (Бел. пр.)

[6] Духът на Господа Иеова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, Да проглася освобождение на пленниците, И отваряне затвора на вързаните;
Да проглася годината на благоволението Господно, И деня на въздаянието от нашия Бог; Да утеша всичките наскърбени. (Бел. пр.)

[7] Да наредя за наскърбените в Сион, Да им дам венец вместо пепел, Миро на радост вместо плач, Облекло на хваление вместо унил дух; За да се наричат дървета на правда Насадени от Господа, за да се прослави Той. (Бел. пр.)

[8] Jacobus, Melancthon Williams., Edward E. Nourse, and Andrew C. Zenos. A Standard Bible Dictionary. New York & London, 1909. 543. Print.

Стивън Даниос е американски блогър и специалист по религиозни въпроси, по-специално сравнения между исляма и християнството. Редовен сътрудник на онлайн-изданието www.loonwatch.com, където могат да се открият повечето му текстове.

Посетители: 75

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    И така, ето тук... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    „Имитацията и... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Иван Кръстев, без... преди 2 дни
  • Атанасов писа Още
    Много се чудят как... преди 3 дни
  • Николай Колев писа Още
    Днес попаднах на едно... преди 3 дни
  • Бременна с ДЯ писа Още
    Не, НЯМА! Като не сте... преди 3 дни
  • Бременна с ДЯ писа Още
    галка писа:
    Хората са жестоки...
    преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Четеш текста като... преди 3 дни
  • Kunev писа Още
    Само като прочетох... преди 3 дни
  • Атанасов писа Още
    По вече от осемдесет... преди 3 дни
  • Олег Витов писа Още
    Проекта на Паисий за... преди 5 дни
  • Qwerty писа Още
    От този миш-маш... преди 5 дни
  • Адвайзер писа Още
    Сега е моментът да се... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Quoth the Raven, "Nevermore"...  преди 6 дни
  • Kunev писа Още
    Национализмът е... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, сега ще... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Саръ Салтък. преди 6 дни
  • Златко писа Още
    А също и този важен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    И, като послеслов към... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Почти винаги е имало... преди 1 седмица
  • Герган Ценов писа Още
    Чудесна статия - не... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Кън Татяна: в България... преди 1 седмица
  • Татяна писа Още
    Страхотен текст!!!... преди 1 седмица
  • Татяна писа Още
    Към Валери: не е вярно... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Защо сравни Тачър с... преди 2 седмици