Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2015 04 religion

 

През последните години въпросът дали е необходимо изучаване на религия в училище периодично зазвучава или заглъхва. По времето на Народната република такъв проблем нямаше, както и не съществуваше дилемата как да се облекат децата, когато отиват на училище. Задължителното облекло може да е мрачен спомен за някого, но емблемата на гимназията даваше усещане за общност. Чак по-късно разбрахме, че между равните имало и по-равни, но това е отделна тема. И докато редица училища се връщат към школската униформа, то запознаването на учениците с религията се счита за несъществен проблем.

България е светска държава, в която християнската църква, другите вероизповедания и религиозни общности са отделени и не могат да влияят върху държавните органи. Страната ни се управлява въз основата на граждански, а не на религиозни норми. Не бива обаче да се забравя, че в Конституцията ни е записано – традиционното вероизповедание е източно-православното. Кой може да отрече, че запазването на българската нация, език и култура се дължи и на православната ни църква. И ако историята на християнството е част от световната история, то българската история е и история на православието.

Няма причина нашите умни и красиви деца, които завършват училище и знаещи по два-три езика се пръскат по света, да не познават основите на християнската етика. Да не знаят, че българинът св.Киприян – митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия е пренесъл православието и богослужението на църковно-славянски в Русия. Да не познават историята на българските манастири, традициите и значението на християнските празници. Да празнуват св.Патрик, Хелуин и св.Валентин, но да не знаят, че Ангеларий, Горазд, Кирил, Климент, Методий, Наум и Сава са българските светци – Седмочисленици.

Латинският глагол religare (възстановявам връзка, нещо изгубено) едва ли може да обясни думата „религия“, по-скоро подсказва за свързването на човека с нещо, което го превъзхожда. Представата, че хомо сапиенс е „венец и господар на природата“ е в наивните разбирания на отминали общества. Наивно е и представянето на Бог като старец, който седи върху един облак и пуска гръмотевици. Какво тогава? Човешката немощ и незнание от най-древни времена са довели до представата за висшата сила, която по невидим начин управлява космоса и човешките дела.

„Идеята за Бога трябва съзнателно да се признае от човека, защото в противен случай нещо друго става бог.“ – Карл Юнг

Неосъзнатата потребност на съвременния човек от религия води до крипторелигиозно поведение – елементарен мистицизъм, частни съвременни митологии, хибридни форми на идолопоклонство и пр. В обърканото съзнание на съвременния човек са смесени индобудистки вярвания за прераждането, неясни представи за скрито познание на тайни общества (езотерика), съшити безразборно кръпки от парапсихология, еврейска кабала, окултизъм и херметизъм. Съществува и рудиментарна религиозност, изпълнена със суеверия и разнообразни предразсъдъци, често наричана „народни традиции“. Християнските празници се представят като ритуални трапези, на които се изпълняват определени действия „за здраве и берекет“.

Атеизмът, бягството от Бога е също религия. На мястото на Бог се наместват партийни идеологии и обществени водачи, които запълват нуждата на човека от идеал и оправдание на постъпките му. Историята е пълна с вождове, довели немалко злини на човечеството. Историята помни екзалтираните площади, паради, портрети и войски.

Когато обсъждаме нуждата от познаване на религията в съвременното секуларизирано общество, би трябвало да си зададем въпроса – кое от моралните ценности на българските духовни водачи, просветители и културни дейци е излишно и бихме могли да изхвърлим и забравим? И ако думите скромност, честност, трудолюбие, милосърдност и стремеж към познание сега звучат архаично, то откъде нашите предци са ги научили и приели като ценности?

Християнската етика и нравственост са останали непроменени, неизменни повече от две хилядолетия, още от времето на Иисус и първите апостоли. Те са основните зидове, върху които е издигната сградата на съвременната европейска цивилизация.

Как са поставени нещата в другите държави? Сравнителният анализ на образователните им системи показва наличието на религиозно и морално ориентирано образование в почти всички държави, членки на Европейския съюз. В 22 страни е изработен стандарт и правила за изучаване на религия в държавните училища. Това е демократично право на всеки ученик, осъществява се със съгласието на родителите и е съобразено с духовните, нравствени, културни и религиозни традиции на неговото семейство. Разбира се, има и национални различия.

В Австрия, Гърция, Ирландия, Кипър, Румъния, Испания, Италия и Германия религията е задължителен предмет. Избираем предмет (задължителен или свободно избираем) е в Белгия, Литва, Люксембург, Малта, Словакия, Финландия, Хърватска, Полша, Португалия, Латвия и Естония. В някои страни обучението е многоконфесионално т.е изучава се предимно традиционната за страната религия, но учащите се запознават и с други световни религии и философско-морални системи – Норвегия, Швеция, Великобритания (без Северна Ирландия), Дания и Холандия. Във всички държави е възможен отказ на родителите и тогава детето изучава само светска етика и морал.

В най-голямата православна държава – Русия, учениците след четвърти клас избират между 6 учебни модула – православие, ислям, будизъм, юдаизъм, история на световните религии и светска етика.

Само България продължава да живее на острова на своето безхаберие. В най-старата европейска държава, люлка и пазител на християнството, на мястото на традиционното източно православие се наместват други религии, култове и секти. След атеистичния комунизъм вече 25 години общественото съзнание не е намерило път към корените на християнския морал. Либералният материализъм на новото време направи ценни арогантната простотия, агресивността, печеленето на пари, лъжата, корупцията.

В теологията се употребява думата „богобоязлив“. Човек, споделящ християнските ценности – честност, справедливост, скромност, благодарност, прошка. Той съзнава, че не бива да прави зло, защото ще му бъде потърсена сметка. Ако е успял да заобиколи, да наруши светските норми, то има и други по-висши морални и етични закони.

„Когато няма Бог всичко е позволено“ – Достоевски (Престъпление и наказание). Чувството за безнаказаност е родна сестра на агресията и престъпността.

Познаването на етичните норми на християнството е необходима част при изграждането на съвременния морал. Образованието на човека е не само придобиване на знания и професионални умения, то е духовно просвещение, формиране на ценностна система, познание за нашата православна култура и християнска просвета. Религиозната грамотност на младите хора ще ги направи по-толерантни, социално реализирани и ще ги предпази от влиянието на фундаментализма, от зловредни култове и секти.

В съвременната светска държава изучаването на религиозните обичаи и вярвания е право на всеки човек, което той трябва да осъществи по време на обучението си в българското училище – свободно, демократично и съобразно традициите на своята народност, етнос, семейство и по своя воля и желание.

Любомир Калудов
Любомир Калудов (1953) е лекар със специалност хирургия и пластична хирургия. Началник на хирургична клиника в частна болница LIFEHOSPITALБургас. Специализирал в България, Чехия, Русия и Турция. Над 20 научни публикации в областта на хирургията. Издадени две книги със стихове и една с  проза. Публикации в електронни медии, периодични издания и сборници. Публицист. Статии в областта на музикалната критика. Носител на няколко национални литературни награди. Самостоятелна изложба по фотография в гр. Мачерата, Италия. Награда за фотография в гр. Кьолн, Германия. Любител археолог. Публикация на конгрес на БАН „Мегалитите на Балканите“.
Други статии от този автор

Посетители

13
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    В съвременния... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    А за мюждето разбрах... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    LOL (също без превод)... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    "Радке, дай мюждето!" -... преди 4 дни
  • Мария писа Още
    Въпросът е в калпавия... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    За мен важна е липсата... преди 4 дни
  • Серкан писа Още
    Магия, жива магия...
    ...... преди 4 дни
  • Пенчо. писа Още
    Тя работата ясна.... преди 5 дни
  • Цончо писа Още
    Ако ще се заменят... преди 5 дни
  • Valpet писа Още
    Хайде и вие, г-н... преди 5 дни
  • Станой Станоев писа Още
    Само не ми стана ясно... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    George...
    преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Хората винаги... преди 6 дни
  • Иванка Петрова писа Още
    Прочетох последната... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Харесва ми това... преди 6 дни
  • Дарина писа Още
    този неграмотен човек... преди 6 дни
  • Красимира писа Още
    Историята е... преди 6 дни
  • Мариета писа Още
    Благодаря Ви за тези... преди 1 седмица
  • Николай Колев писа Още
    Дано никога не се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още

    Здравейте, Росица, и... преди 1 седмица
  • Росица Гичева писа Още
    Здравейте, г-н Енев,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Започвам... преди 1 седмица
  • Георги Гочев писа Още
    Жестока истина! И - без... преди 2 седмици
  • Серкан писа Още
    Imagine Dragons - Natural
    NATURAL преди 2 седмици
  • Нери Терзиева писа Още
    Благодаря доземи,... преди 2 седмици