Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)

 

2015 04 religion

 

През последните години въпросът дали е необходимо изучаване на религия в училище периодично зазвучава или заглъхва. По времето на Народната република такъв проблем нямаше, както и не съществуваше дилемата как да се облекат децата, когато отиват на училище. Задължителното облекло може да е мрачен спомен за някого, но емблемата на гимназията даваше усещане за общност. Чак по-късно разбрахме, че между равните имало и по-равни, но това е отделна тема. И докато редица училища се връщат към школската униформа, то запознаването на учениците с религията се счита за несъществен проблем.

България е светска държава, в която християнската църква, другите вероизповедания и религиозни общности са отделени и не могат да влияят върху държавните органи. Страната ни се управлява въз основата на граждански, а не на религиозни норми. Не бива обаче да се забравя, че в Конституцията ни е записано – традиционното вероизповедание е източно-православното. Кой може да отрече, че запазването на българската нация, език и култура се дължи и на православната ни църква. И ако историята на християнството е част от световната история, то българската история е и история на православието.

Няма причина нашите умни и красиви деца, които завършват училище и знаещи по два-три езика се пръскат по света, да не познават основите на християнската етика. Да не знаят, че българинът св.Киприян – митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия е пренесъл православието и богослужението на църковно-славянски в Русия. Да не познават историята на българските манастири, традициите и значението на християнските празници. Да празнуват св.Патрик, Хелуин и св.Валентин, но да не знаят, че Ангеларий, Горазд, Кирил, Климент, Методий, Наум и Сава са българските светци – Седмочисленици.

Латинският глагол religare (възстановявам връзка, нещо изгубено) едва ли може да обясни думата „религия“, по-скоро подсказва за свързването на човека с нещо, което го превъзхожда. Представата, че хомо сапиенс е „венец и господар на природата“ е в наивните разбирания на отминали общества. Наивно е и представянето на Бог като старец, който седи върху един облак и пуска гръмотевици. Какво тогава? Човешката немощ и незнание от най-древни времена са довели до представата за висшата сила, която по невидим начин управлява космоса и човешките дела.

„Идеята за Бога трябва съзнателно да се признае от човека, защото в противен случай нещо друго става бог.“ – Карл Юнг

Неосъзнатата потребност на съвременния човек от религия води до крипторелигиозно поведение – елементарен мистицизъм, частни съвременни митологии, хибридни форми на идолопоклонство и пр. В обърканото съзнание на съвременния човек са смесени индобудистки вярвания за прераждането, неясни представи за скрито познание на тайни общества (езотерика), съшити безразборно кръпки от парапсихология, еврейска кабала, окултизъм и херметизъм. Съществува и рудиментарна религиозност, изпълнена със суеверия и разнообразни предразсъдъци, често наричана „народни традиции“. Християнските празници се представят като ритуални трапези, на които се изпълняват определени действия „за здраве и берекет“.

Атеизмът, бягството от Бога е също религия. На мястото на Бог се наместват партийни идеологии и обществени водачи, които запълват нуждата на човека от идеал и оправдание на постъпките му. Историята е пълна с вождове, довели немалко злини на човечеството. Историята помни екзалтираните площади, паради, портрети и войски.

Когато обсъждаме нуждата от познаване на религията в съвременното секуларизирано общество, би трябвало да си зададем въпроса – кое от моралните ценности на българските духовни водачи, просветители и културни дейци е излишно и бихме могли да изхвърлим и забравим? И ако думите скромност, честност, трудолюбие, милосърдност и стремеж към познание сега звучат архаично, то откъде нашите предци са ги научили и приели като ценности?

Християнската етика и нравственост са останали непроменени, неизменни повече от две хилядолетия, още от времето на Иисус и първите апостоли. Те са основните зидове, върху които е издигната сградата на съвременната европейска цивилизация.

Как са поставени нещата в другите държави? Сравнителният анализ на образователните им системи показва наличието на религиозно и морално ориентирано образование в почти всички държави, членки на Европейския съюз. В 22 страни е изработен стандарт и правила за изучаване на религия в държавните училища. Това е демократично право на всеки ученик, осъществява се със съгласието на родителите и е съобразено с духовните, нравствени, културни и религиозни традиции на неговото семейство. Разбира се, има и национални различия.

В Австрия, Гърция, Ирландия, Кипър, Румъния, Испания, Италия и Германия религията е задължителен предмет. Избираем предмет (задължителен или свободно избираем) е в Белгия, Литва, Люксембург, Малта, Словакия, Финландия, Хърватска, Полша, Португалия, Латвия и Естония. В някои страни обучението е многоконфесионално т.е изучава се предимно традиционната за страната религия, но учащите се запознават и с други световни религии и философско-морални системи – Норвегия, Швеция, Великобритания (без Северна Ирландия), Дания и Холандия. Във всички държави е възможен отказ на родителите и тогава детето изучава само светска етика и морал.

В най-голямата православна държава – Русия, учениците след четвърти клас избират между 6 учебни модула – православие, ислям, будизъм, юдаизъм, история на световните религии и светска етика.

Само България продължава да живее на острова на своето безхаберие. В най-старата европейска държава, люлка и пазител на християнството, на мястото на традиционното източно православие се наместват други религии, култове и секти. След атеистичния комунизъм вече 25 години общественото съзнание не е намерило път към корените на християнския морал. Либералният материализъм на новото време направи ценни арогантната простотия, агресивността, печеленето на пари, лъжата, корупцията.

В теологията се употребява думата „богобоязлив“. Човек, споделящ християнските ценности – честност, справедливост, скромност, благодарност, прошка. Той съзнава, че не бива да прави зло, защото ще му бъде потърсена сметка. Ако е успял да заобиколи, да наруши светските норми, то има и други по-висши морални и етични закони.

„Когато няма Бог всичко е позволено“ – Достоевски (Престъпление и наказание). Чувството за безнаказаност е родна сестра на агресията и престъпността.

Познаването на етичните норми на християнството е необходима част при изграждането на съвременния морал. Образованието на човека е не само придобиване на знания и професионални умения, то е духовно просвещение, формиране на ценностна система, познание за нашата православна култура и християнска просвета. Религиозната грамотност на младите хора ще ги направи по-толерантни, социално реализирани и ще ги предпази от влиянието на фундаментализма, от зловредни култове и секти.

В съвременната светска държава изучаването на религиозните обичаи и вярвания е право на всеки човек, което той трябва да осъществи по време на обучението си в българското училище – свободно, демократично и съобразно традициите на своята народност, етнос, семейство и по своя воля и желание.

Любомир Калудов
Любомир Калудов (1953) е лекар със специалност хирургия и пластична хирургия. Началник на хирургична клиника в частна болница LIFEHOSPITALБургас. Специализирал в България, Чехия, Русия и Турция. Над 20 научни публикации в областта на хирургията. Издадени две книги със стихове и една с  проза. Публикации в електронни медии, периодични издания и сборници. Публицист. Статии в областта на музикалната критика. Носител на няколко национални литературни награди. Самостоятелна изложба по фотография в гр. Мачерата, Италия. Награда за фотография в гр. Кьолн, Германия. Любител археолог. Публикация на конгрес на БАН „Мегалитите на Балканите“.
Други статии от този автор

support

Посетители: 74

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Петров писа Още
    Малко допълнение към... преди 9 часа
  • Възражение! писа Още
    Наистина,Господин... преди 4 дни
  • Николай Колев писа Още
    Имам чувството, че... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Калин Ангелов е прав. ... преди 6 дни
  • Калин Ангелов писа Още
    Докато няма научни... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря, научих... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Бай Броди, ако не те... преди 1 седмица
  • Палмзонтаг писа Още
    "Палмова неделя" на... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
                         ... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Към широкото и... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    За съжаление подобни... преди 1 седмица
  • Броди писа Още
                           ... преди 1 седмица
  • Смайли писа Още
    Много ще обругаят... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Дължа да се извиня, за... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Толкова много се пише... преди 2 седмици
  • Беласишки мравояд писа Още
    При 3 коментара без... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Искам да добавя една... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Като говоря за стени,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Сухиванов, наистина... преди 2 седмици
  • Пирински лъв писа Още
    ха какви стени,
    при... преди 2 седмици
  • сухи писа Още
    "Недопустимо", "здрав... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Полека, ей,... преди 2 седмици
  • Шаман от Шумен писа Още
    Без коментар. За нищо... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Алекс Холонд се... преди 2 седмици
  • Златко писа Още

    И още: с или без... преди 2 седмици