От същия автор

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Pin It

Когато някоя нощна пеперуда лети в тъмното, тя използва луната и звездите, за да поддържа полет по права линия. Тези източници на светлина са фиксирани и далечни, така че лъчите винаги достигат очите на насекомото под един и същи ъгъл, с което правят възможна нощната навигация. Но ако се въведе някакъв друг източник на светлина – да речем свещ или лагерен огън – то се появяват неприятности. Светлината пада под ъгъл, който обърква насекомото и го кара да започне да се върти във все по-тясна спирала около източника, докато се стигне до пламтящ край.

В продължение на години Ричард Докинс използва неволната саможертва на нощните пеперуди като метафора, обясняваща религията. Примерът може да се открие в неговия бестселър от 2006 г., „Заблудата Бог“ – и той е бил повтарян в безброй много речи и дебати, интервюта и блогови постинги. Нощните пеперуди не са еволюирали със специалната цел да се самоубиват; това е един неудачен страничен продукт от други адаптации. По много подобен начин, такава е неговата аргументация, човешките същества са възприели религията поради познавателни причини, които не са директно свързани с нея. Ние еволюираме, търсейки определени структури в природата – и може би това е причината, поради която си въобразяваме, че откриваме структури в религиозните текстове. Вместо да се ръководим от светлината, ние летим право към пламъците.

Заключението – че по същество религията е нещо зловредно, което „отравя всичко“, по думите на покойния Кристофър Хитченс – е стандартно твърдение на Новите атеисти. Тяхната аргументация се състои не в това, че няма Бог, или че интелигентният дизайн е смехотворна глупост, или че Библията е далеч от някаква непогрешимост. Тя е, че религията очевидно е нещо лошо за човешките същества, осъждащо ги на невежество, подчинение и безкрайни конфликти, и че ние сме по-добре без нея.

Но дали наистина е така?

Преди да знаете със сигурност, трябва първо да разберете какво изобщо религията прави за нас. Именно това е нещото, над което работи една рехаво обвързана група от учени в области, включващи биология, антропология и психология. Те прилагат еволюционната теория към изследването на религията, за да открият дали тя подсилва обществата или не, дали ги прави по-успешни, по-обединени, по-отзивчиви. Учените, много от тях атеисти, обикновено гледат с недоверие към възхода на Новия атеизъм, наричайки неговите поддръжници невежи, фундаменталисти и, най-лошото от всичко – ненаучни. Отговорът на Докинс и компания е не по-малко нападателен.

Макар че тази област е още нова и доста тясна – хората, работещи в нея, все още не са се споразумели върху някакво конкретно име; спекулира се с названието „еволюционни религиозни изследвания“ – нейните открития биха могли да оформят по нов начин един стар дебат. Може би ние трябва да престанем да се питаме дали Бог съществува и вместо това да си зададем въпроса дали е полезно да се вярва в съществуването му.


Small Ad GF 1

Нека предположим, че някой ви даде 10 долара. Не е кой знае колко много, но достатъчно за обяд. След това ви се казва, че можете да споделите скромното си богатство с някой непознат или да го задържите за себе си. Идентичността ви ще остане в тайна, така че няма защо да се притеснявате от мисълта, че бихте могли да изглеждате свидлив. Колко ще дадете?

Ако сте като повечето хора, които играят така наречената „игра на диктатор“, използвана при множество експерименти, вие ще задържите по-голямата част от парите за себе си. По време на едно скорошно изследване с предупредителното название „Бог ви наблюдава“, средният участник е дарил 1,84 долара. Същевременно, на една друга група участници се предлага същия избор, но първо им се дава задачата да разшифроват едно изречение, съдържащо думи като „божествен“, „дух“ и „свещен“.

Втората група участници дарява средно по 4,22 долара, при което солидното мнозинство (64 процента) даряват повече от пет долара. Едно напомняне за небесата изглежда прави участниците значително по-великодушни. При друго изследване учените откриват, че подтикването на участниците със същия речник прави някои от тях по-склонни да участват доброволно в общностни проекти. Интересно е, че не всички реагират по този начин: оказва се, че склонността към себеотрицание е директно свързана с наличието на една променлива, касаеща рецепторите на допамин в мозъка, което дава основания да се счита, че религията не е нещо, функциониращо по един и същи начин при всички хора.

Подобен експеримент е бил извършен и в два израелски кибуца. Тук сценарият е бил по-сложен: на участниците е бил показан плик, съдържащ 100 шекела (около 25 долара). След това им се казва, че могат да изберат да задържат за себе си произволна част от парите, но че на друг член от кибуца е бил представен същия избор. Ако сумата от парите, задържани от двамата участници (които не знаят нищо за избора на другата страна), надмине 100 шекела, те губят всичко. Ако тя е по-малка или равна на 100, те могат да задържат остатъка, плюс определен бонус, в зависимост от това колко точно е останало.

Работата е в това, че единият кибуц е секуларен, а другият – религиозен. Оказва се, че по-вярващите членове на религиозния кибуц (според посещенията им в синагогата), запазват за себе си значително по-малко пари и очакват от останалите да вършат същото. Изследователите, Ричард Сосис и Брадли Рафл, правят заключението, че „колективните ритуали имат значително въздействие върху общностните решения“.

Бюлетин „Либерален преглед в неделя“

Може да се посочи и още едно изследване, което открива, че в някои случаи религиозните хора са значително по-склонни да се отнасят честно към непознати. Множество изследвания показват, че хората, подтикнати да мислят за някаква всевиждаща свръхестествена сила, са по-малко склонни да мамят. Едно изследване сред 300 млади белгийци показва, че религиозните сред тях се считат за по-склонни към съпричастност от приятелите си.

Резултатите от други изследвания са по-малко директни. Един изследовател от Harvard Business School открива, че религиозните хора са по-склонни да правят благотворителни дарения, но само в дните, през които ходят на църква – феномен, който той нарича „неделен ефект“. Освен това налице е едно изследване за това как вярването в задгробния живот засяга престъпността в 67 страни. Изследователите установяват, че в страните с висока степен на вярване в ада има по-малко престъпност, докато в ония, където се вярва по-малко в ада и повече в рая, престъпността е по-висока. Един отмъстителен Бог е по-добър за обществената сигурност от добрия.

Никое от тези изследвания не решава въпроса с вярата, а и голяма част от тях се основава на допускането, че определени съотношения имат точно определен смисъл или че специфични техники (като например онези, използвани в играта на диктатор) действително потвърждават онова, което изследователите смятат, че те потвърждават. А въпросите си остават: колко ефективна е една религиозна вяра всъщност, ако тя трябва да бъде подтиквана чрез определени думи? И дали наистина единственото нещо, което не ви позволява да ограбите някой магазин за алкохол, действително е перспективата за вечния адски огън?

И все пак, един все по-нарастващ корпус от изследователска работа подсказва, че религията или религиозните идеи, при определени условия, при определени хора, могат да насърчат вида поведение, който е, общо казано, добър за обществото: почтеност, щедрост, честност. Като минимум, когато четете тази литература, става трудно да се твърди с увереност, че религията, въпреки неоспоримото зло, което е вдъхновявала понякога, е изцяло токсична.

Това е гледната точка на Дейвид Слоан Уилсън – или поне една от тях, във всеки случай. Уилсън – професор по биология и антропология в университета Бингамтън, е атеист (какъвто е бил и баща му, писателят Слоан Уилсън), който се интересува от въпроса какво върши религията, от еволюционна гледна точка, за индивидите и обществата. Той се осмелява да се заеме с такива заплашително гигантски въпроси в книгата си Катедралата на Дарвин, където твърди, че религията отдава цяла поредица от еволюционни предимства на човешките групи или индивидуалните вярващи хора.

Уилсън е в началото на 60-те си години, слаб, белокос, раздразнителен. Човек има усещането, че той може да кипне всеки момент – и понякога той го прави, изстрелвайки по някоя четирибуквена дума насред многосрично обяснение. Последната му книга е Съседският проект: Как да използваме еволюцията, за да подобрим собствения си град, квартал по квартал. Няма много неща, смята Уилсън, които Дарвин да не може да свърши. Никът му в Скайп е „evostud“.

В два поста в блога си, един през март и един през май, Уилсън зададе въпроса дали Ричард Докинс „не би останал извън“ квалификацията като привърженик на еволюцията, поради, сред останалите си недостатъци, игнорирането на еволюцията на религията. Той укорява Новите атеисти за тяхната войнственост, която според него е равносилна на онази на религиозните фундаменталисти. Престрелките с Докинс са за Уилсън изтъркана работа. В рецензията си за „Заблудата Бог“, през 2007, той нарече Докинс „дълбоко неинформиран“ по въпросите на еволюцията. (Докинс отговори, че целта на книгата му не е била да дискутира „възможните еволюционни предимства на религията“). В едно скорошно интервю Уилсън обяви, че Докинс и колегите му Нови атеисти „не разбират естеството на чудовището“ и въпреки това „продължават, отново и отново, по един много невеж начин“.

Когато го помолих да коментира по електронната поща, Докинс изпрати линк към един блог-пост от Джери Койн, професор по екология и еволюция от университета Чикаго, и написа, че няма какво да добави към това „брилянтно опровержение“. В поста си Койн се подиграва на Уилсън, наричайки го „оплаквач“, чиито идеи са били игнорирани от основните учени и който е „заслепен от високомерие“. Койн е добре познат със своите силно ожесточени квалификации. За да онагледи тезата си, той включва в поста си клип от Да намериш Немо, в който един пеликан казва на някакви досадни чайки да си затварят устата. Чайките, предполага се, са Уилсън.

Същността на критиката на Койн е, че докато Уилсън спекулира относно произхода на религията – нещо, което Койн смята за налудничаво начинание, той и другите Нови атеисти са по фронтовите линии, борейки се срещу екстремисти, и че Уилсън ще направи добре, ако се включи в тази борба. В едно интервю Койн не оспорва гледището, че религията може и да служи като един вид спойка в обществото, но той не е сигурен дали това твърдение е в нейна собствена полза. „По-споена ли става една общност от това, че те хвърлят киселина в лицето на някоя ученичка?“, пита той.

П. З. Майерс поддържа същия тон. Майерс, извънреден професор по биология в Университета Минесота в Морис, пише популярния блог Pharyngula, чието подзаглавие е „Еволюция, развитие и случайни биологически еякулации, идещи от един безбожен либерал“. Той поддържа ниско мнение за хората, които, като Уилсън, приравняват фанатичния атеизъм с фанатичното християнство, твърдейки, че такива хора заслужават „един добър удар в топките“. Във видеото той го казва с усмивка, но човек добива усещането, че го мисли сериозно.

Той отговаря на Уилсън с твърдението, че само една дума е достатъчна, за да се докаже, че религията е по-скоро разрушителна, отколкото ползотворна: жени. „Онези, които имат очи да видят“, пише Майерс, „могат да видят сами, че в продължение на хилядолетия религията е насърчавала потискането на половината от нашия вид“, което е „достатъчно основание да съборим катедралите си“. Някои коментари са дори още по-презрителни, като онзи, в който Уилсън е наречен „лицемерен колаборационист“.

Реагирайки танто за танто, ако и с малко по-малко злоба, Уилсън обвинява Майерс, че „не се държи като учен“ по въпроса за религията. Той смята, че Майерс и останалите Нови атеисти представят една карикатурна версия на религията, която не е в крак с науката, и че стигат до заключението си (религията е нещо лошо) преди да са разгледали свидетелствата.

Също като Уилсън, Скот Атран, антрополог от френския Национален център за научни изследвания, е атеист и еволюционист, чиято книга На боговете се уповаваме: Еволюционният пейзаж на религията, беше една от първите, заедно с Катедралата на Дарвин на Уилсън и Обяснената религия от Паскал Боайе, очертаващи картата на новата област (първите две книги се появиха през 2001, тази на Боайе през 2002 г.). В книгата си Атран, който преподава и в университета Мичиган в Ан Арбър и в Колежа Джон Джей към университета Ню Йорк, нарича религията „еволюционен допълнителен продукт“, един вид когнитивна случайност. В последствие той модифицира гледището си, за да обясни очевидната културна приспособимост на религията. Атран, чиято най-нова книга разглежда религията и тероризма, описва Новия атеизъм като невежествен. „Не виждам нищо в работите на Новите атеисти, което да казва нещо за религията“, казва той. „А освен това техните ad hominem[1] атаки са смехотворни“.

Това гледище се споделя от Доминик Джонсън, професор по биополитика в университета Единбърг, който е писал за това как заплахата от свръхестествено наказание изглежда насърчава сътрудничеството. Проблемът, казва той, е в това, че Новите атеисти са се превърнали в официално лице на науката. От едната страна се намира антинаучният фундаментализъм. От другата страна са про-научните Нови атеисти. „Каквото и да кажат те, се приема като научното гледище за религията, представящо цялата наука“, казва Джонсън. „Това е проблемът“.

Разбира се, едва ли могат да се обвиняват Новите атеисти за собствения им успех. Те говорят против религиозния екстремизъм във всичките му злонамерени форми, независимо дали става дума за държави, позволяващи псевдонаука да се преподава в училищата или за самоубийци-бомбаджии, вярващи в някакъв посмъртен харем. В сравнение с това скромните изследвания, показващи кой колко пари ще прибере от един плик, могат да изглеждат доста тривиални. Но не критиката със свещенически подтон е онова, което безпокои Уилсън и Атран; безпокои ги смесването на наука и застъпничество. Уилсън поддържа опитите да се изчисти атеизма от клевети, и го казва открито в своите анти-Докинс постове. Атран смята, че „атакуването на назадничави, жестоки, лунатични идеи, винаги е добра идея“. Онова, което ги безпокои, е заявлението, че религията е прогнила до корен.

Това включва и придаването на вината за голяма част от човешките конфликти на религиозните хора. В една скорошна статия от списание Science, Атран и Джереми Гинджис, извънреден професор по психология в New School[2], цитират свидетелства, според които „само малка част от известните ни войни“ са били мотивирани основно от религиозни разногласия (макар че правенето на разлика между религиозното и политическото е изключително трудна работа). В статията те се оплакват, че Новите атеисти бързат да припомнят на всички как фундаментализмът подхранва Ал Кайда, но пропускат да споменат ролята, която църквите са играли при движението за граждански права в южните щати. Според Атран и Гинджис, Новите атеисти са силно избирателни при подбора на аргументите си. „Науката изобрети атомната бомба. Следователно ние трябва да изхвърлим науката“, казва Атран, за да илюстрира тази логика. „Понякога тя може да бъде истински пакостна, а друг път може да бъде от голяма полза“.

Превод със съкращения.

Източник



[1] Лични, насочени срещу автора, а не срещу идеите му, атаки. Бел. пр.

[2] Университет в Ню Йорк. Бел. пр.

Том Бартлет е сътрудник на американското списание The Chronicle of Higher Education, специалист в областта на социалните науки.

Pin It

Прочетете още...