Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

В речта си към нацията от 2012 г., президентът Барак Обама предложи учителите да „престанат да преподават за бележки“, а нацията да „възнаграждава най-добрите“ и да „замени учителите, които не помагат на децата да учат“. Всичко това звучи разумно, но всъщност посланието е противоречиво. Собствената образователна програма на президента, наречена Надпревара към върха, окуражава щатите да възнаграждават учители, чиито ученици имат по-високи оценки (тоест, това са „най-добрите“) и да уволняват онези, чиито ученици не получават добри бележки (за тях се предполага, че те „не помагат на децата“). Ако учителите искат да запазят работата си, те трябва да преподават „за бележки“. Всъщност президентът им препоръчва да престанат да вършат нещо, което собствената му политика прави необходимо и благоразумно.

Също като програмата на Джордж У. Буш, Нито едно изоставащо дете, собствената програма на Барак Обама е част от т. нар. „Глобално движение за образователна реформа“ (Global Education Reform Movement), или GERM. GERM изисква преподаване за бележки. Движението предпоставя, че учениците трябва да бъдат непрекъснато изпитвани, и че резултатите от техните тестове са най-важните мерки и показатели за образованието. Те могат да бъдат използвани не само за оценяване нивото на всяко училище, но и като основа за наказване или възнаграждаване на ученици, учители, директори и училища. Онези, които се намират на върха на образователната система, избраните служители и водачи, които определят правилата, създават бюджетите и разпределят ресурсите, никога не са отговорни за последствията от собствените си решения. GERM предпоставя, че хората, които работят в училищата, се нуждаят от насърчения и наказания, които да ги убедят (или принудят) да дадат своя максимум.

Във Финландия учителите работят в сътрудничество с други членове на училищния състав; те не са „държани отговорни“ от стандартизирани изпитни схеми, защото такива няма. Учителите съставят свои собствени изпитни схеми, чиято цел е да ги информират относно напредъка и нуждите на учениците им. Те дават най-доброто от себе си, защото това е тяхна професионална отговорност. Както Паси Сасълберг показва в книгата си Финландски уроци, учителите и други професионалисти там са движени от вътрешна мотивация, а не от надеждата за бонуси или от страха да не бъдат уволнени. Вътрешната мотивация е онова, което те се опитват да предадат и на своите ученици. При липса на стандартизирани изпитни схеми, според които да се сравняват учениците и училищата им, учителите трябва да развиват и да разчитат на интереса към ученето у самите ученици.

Моделът на GERM се опитва да пресъздаде свободния пазар, третирайки родителите като потребители, а учениците като продукти, при което учителите са услужливи работници, от които се очаква да се подчиняват на заповеди и да следват указания. Защитниците на GERM често се отнасят враждебно към учителските професионални съюзи, на които се гледа като на пречка пред мениджърската етика, необходима за контролиране на ежедневието в училището. Профсъюзите правят трудно, ако не и невъзможно, да се прокарват програми за спестявания, като например отстраняване на най-скъпо платените учители и замяната им с ниско платени, начинаещи.

Но успехите на Финландия опровергават теоретиците на GERM, защото почти всеки учител и директор във Финландия е член на един и същи профсъюз. Съюзът работи в тясно сътрудничество с министерството на образованието, за да подобри качеството на обучението, договаря по-добри заплати, допълнителни възнаграждения и работни условия за преподавателите.

Американското движение за училищна реформа – тази странна коалиция от приятелски настроени към бизнеса демократи, дясноконсервативни републиканци, губернатори от движението на Чаеното парти, мениджъри от Уол Стрийт и големи фондации, с гордост защищава принципите на GERM. Повече изпити, повече частно управлявани училища, повече дерегулация, повече уволнения на учители, повече затваряния на училища – всичко това, вярват те, ще доведе до възможността всеки ученик да стигне до колеж, а бедността да бъде отстранена. Но този подход не се подкрепя от фактите.

Корпоративните реформатори вярват, че предприемачеството ще доведе до нова ера на новаторство и творчество, но вместо това то изглежда насърчава най-вече ловки предприемачи, които търсят или по-висока успеваемост на всяка цена (като например изключване от изпитните резултати на ученици с увреждания или такива, които учат английския като не-майчин език), или просто максимални печалби. Една от важните съставни части на бизнес-плана за реформи е намаляването на стойността на преподаването. Множество губернатори подхождат към проблема фронтално, съкращавайки бюджетите и уволнявайки учители. Други пък, твърдейки, че действат в името на „реформата“, заместват учителите с обучение онлайн. Друг начин за намаляване на разходите е да се разчита на неопитни учители, които са на дъното на скалата на заплатите и най-вероятно ще се откажат от преподаването в търсене на по-доходни, по-малко уморителни професии, преди да стигнат до пенсионна възраст.

Опитните учители бягат от американското обществено образование в отговор на тежките изисквания на Нито едно изоставащо дете, които намаляват професионалната независимост. Според федералните данни, „модалните“, тоест определящи за групата години на трудов стаж в обществените ни училища през 1987-88 г. са били 15. През 2007-2008, повечето учители вече са били в първата година от трудовия си стаж. В отговор на непрекъснатата лавина от публични посрамвания, вдъхновявана от училищната реформа в корпоративен стил, ние губим опитните учители, от които имат нужда както учениците, така и по-младите учители.

За разлика от Финландия, където достъпът до учителската професия е ограничен и свързан със силна конкуренция, Съединените щати имат ниски изисквания към новите учители. Във Финландия професията е високо уважавана; в САЩ – не. Някои щати изискват магистърски степени, други не. Разликата е не в заплащането, а във високата степен на професионализъм, която Финландия очаква от учителите. В САЩ някои щати и области изискват учителите да имат степен по специалността, която преподават, и да минават тест за доказване на владеенето й, други не.

Учителските образователни институции нямат особен авторитет вътре в университетската система. Днес най-големият брой магистърски степени в областта на образованието се дават от онлайн-университети. В САЩ учителската професия е въртележка. Лесно е да се влезе и множество учители я напускат – до 40, 50 процента – през първите пет години. Обращаемостта е най-висока в градските квартали с по-слаби училища. Ние не поддържаме новите учители с подходящо обучение и насърчаване, и имаме проблем със задържането им в системата. Никоя друга професия в САЩ няма такава висока степен на обращаемост.

За онези, които възприемат сериозно необходимостта от подобряване на учителската професия, днес може би е подходящия момент да се повишат стандартите за навлизане в професията и подобряване на учителското образование. Ако бихме искали да се поучим от примера на Финландия, ние бихме избирали добре подготвени кандидати, бихме изисквали академичен успех и магистърски степени, и бихме направили смислена сертификацията на учителската професия. Но корпоративните реформатори не показват никакъв интерес към повишаване стандартите на тази професия. Те смятат, че началните изисквания като сертификация, магистърска степен и други документи за правоспособност нямат връзка с „успеваемостта“, тоест оценките на учениците. Освен това те презират възрастта, опита, гаранциите за постоянна работа и други подобни специфика на професията. Вместо това те смятат, че постоянният приток от умни, но почти неподготвени новаци ще промени лицето на преподаването. В никоя друга област освен образованието подобни преценки не биха били толерирани, защото те само подсилват ниския статус на училищното образование като професия, за която се смята, че няма нужда от продължителна подготовка.

[…]

Под натиска на администрацията, отговаряща за програмата Надпревара към върха, много щатски законодателства напоследък прокараха закони, според които ефективността на учителите се оценява според оценките на учениците им. Това е много съмнителна практика, не на последно място защото повечето учители преподават предмети, по които няма оценки (от 3 до 8 клас учениците се изпитват редовно само по четене и математика, но не и по история, естествознание, обществени науки, изкуство, чужди езици и др.)

Макар че много от законодателствата изискват бележките да се използват чак до 50 процента при оценяването на учителите, тези мерки се оказват неточни, ненадеждни и нестабилни. Учениците не се подбират произволно и оценките много често говорят повече за състава на даден клас, отколкото за качествата на учителя. Един учител може да изглежда много ефективен в дадена година, но напълно неефективен през следващата, в зависимост от това какъв клас му се е паднал. Изследванията показват, че за учителите, които преподават на ученици с увреждания, такива, които едва започват да учат английски или други групи с по-високи изисквания, е много по-вероятно да бъдат оценени като „слаби“. Чрез налагането на подобни безсистемни стандарти някои отлични учители ще бъдат уволнени, а други, по-слаби, ще получат поощрения. Никоя професия, достойна да бъде наричана професия, не би допуснала законодателствата да определят как да се оценява квалификацията на хората, които я практикуват. Те не са компетентни да го правят. Част от определението на една професия е, че тя е нещо саморегулиращо се, а не подчинено на външни нареждания. В образованието е необходимо повече, а не по-малко самоопределение и професионализъм.

И така, на какво ни учи Финландия? Ние трябва да повишим стандартите за влизане в учителската професия, а бъдещите учители ще трябва да получават интензивна професионална и академична подготовка. Ако бихме искали да подобрим тази професия, то може би повече млади хора ще избират да практикуват учителството като кариера, а не просто стъпало към някаква друга, по-благоприятна работа. Ако учителството би придобило повече авторитет и обществен престиж, от това нашите училища биха имали единствено полза.

Източник