Дори и за неизмеримо краткото историческо време от пет години, в което наблюдавам по-внимателно развитието на онова, което бих си позволил да нарека „нашенски обществен тон“, тенденцията към сравнително „очовечаване“ ми се струва неоспорима. И, разбира се, една от основните „лакмусови“, тоест показателни теми, е темата за хомосексуалността. Не бързайте да се дразните, от която и страна на „барикадата“ да се намирате. Знам, че темпото е нечовешки бавно, знам и това, че все още около седемдесет процента от българите – и мъже, и жени – са хомофобни. И все пак ледът се пука, това ми се струва неоспоримо. Кога в историята на това забравено от всички място е имало подобни светкавични промени (погледнати от една малко по-дистанцирана, малко по-историческа гледна точка)… Животите ни не минават напразно, хора!
Впрочем, достатъчно. Оставям на вас да подемете (или не) темата. Да участват са поканени всички, независимо дали са за или против. Нека видим какво можем да постигнем в един толкова труден, а може би и не съвсем привичен разговор…
И така, два клипа. Две различни умонагласи, два различни подхода към света. А къде сте самите вие?
