Дискусии – Култура

1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

 

На страниците на Кланица пет един церемониалмайстор запитва хората да обяснят функцията на романа в модерното общество. Това е сцена, която членовете на училищния съвет на Републиканското средно училище в югозападен Мисури сигурно са прочели набързо, или не са харесали, или просто не прочели, защото неотдавна те решиха (с 4:0 гласа) да забранят преподаването в тяхното училище на романа на Вонегът, написан през 1969. Освен това книгата беше премахната от училищната библиотека.

А функцията на романа, според споменатия абзац, е:

„Един от критиците каза: ‚Да предостави усещане за цвят в помещения с чисто бели стени‘. Един друг каза: ‚Да опише артистично духането (blow-jobs)‘ Трети: ‚Да учи жените на млади мениджъри какво да купуват следващия път и как да се държат във френски ресторант.‘“

Функцията на Кланица пет от дълго време насам е да бъде средство за обучение в американските класни стаи. Главният герой на романа, Били Пилгрим, е създаден по образа на реален американски войник, който е бил пленник по време на Втората световна война. През този травматичен период Пилгрим става „откачен от времето“ в резултат на психическия шок. Той е осъден да преживява отново и отново най-болезнените моменти от живота си.

Като литературно средство това е начин, по който Вонегът може „да натърти пред читателите, че ние повтаряме едни и същи грешки, и че това не трябва да бъде така“, казва Джулия Уайтхед, директорка на Мемориалната библиотека „Кърт Вонегът“.

По някакъв начин обаче ние отново и отново се оказваме в едни и същи затруднения. Откак е публикуван, Кланица пет е бил забраняван или представян за забрана поне 18 пъти. И реториката при всеки от случаите изглежда е, също като Били Пилгрим, „откачена от времето“. Когато книгата е премахната от държавните училища в Оукланд кънтри, Мичиган, през 1972, местният съдия я окачествява като „покварена, неморална, психарска, вулгарна и анти-християнска“. През 1973 училищният съвет на Държавното училище Дрейк в Северна Дакота нарежда да се изгорят 32 екземпляра от книгата в котела на училищната отоплителна инсталация. Няколко години по-късно образователният съвет Айланд трийс в Левингтън, щата Ню Йорк – в един регион, някога известен под името Ерусалим – отстранява Кланица пет и 8 други книги от библиотеките на местните средни и начално-средни училища. През 1982, в съдебния процес, известен под името Образователен съвет срещу Пайко, Върховният съвет на САЩ отменя (с 5:4 гласа) това решение, позовавайки се на нарушение на Петата поправка към конституцията[1]. Но дори и след това решение, други местни съвети продължават да предлагат книгата за забрана в местните училища.

Така че нещата бяха придобили едно някак познато звучене, когато Уесли Скрогинс от Република, Мисури, изложи разбиранията си във вестника Спрингфийлдски водач на новините през миналата есен. Като извънщатен професор в Мисурийския държавен университет и човек, който образова децата си сам[2], Скрогинс изказа предупреждение против някои книги, преподавани в местните училища. „Време е родителите и данъкоплатците от този окръг да бъдат информирани за тези материали“, писа той. Но не и 1.164-те ученици от местното средно училище.

„Това е книга, която съдържа толкова много вулгарни изрази, че би накарала всеки моряк да се изчерви от срам“, писа той за Кланица пет. „Думата f… е изплескана на почти всяка страница. Съдържанието варира от голи мъже и жени, поставени заедно в клетки, така че останалите да могат да гледат как те правят секс, та чак до Бог, който казва на хората, че е по-добре да си нямат работа с този загубеняк и нехранимайко негов син, наречен Исус Христос.“

Читателят сигурно ще бъде извинен, ако се почувства изненадан от темата за забрана на книги в наши дни, особено пък когато става дума за един толкова известен роман. Уайтхед е една от изумените. Но Кланица пет се намира на 29-то място в списъка на Американската библиотечна асоциация (АБА), представящ забранените или предложени за забрана книги[3]. През миналата година АБА е регистрирала 348 предложения за забрана на книги, което е само нищожна част от общия брой на случаите, повечето от които не получават гласност, казва Барбара Джоунс, директорка на Службата за интелектуална свобода към АБА. На върха на списъка през последното десетилетие се намират книгите за Хари Потър. Нобеловата лауреатка Тони Морисън, както и детската писателка Джуди Блум се появяват на множество места. За хората, които биха искали да запомнят тези статистики, Седмицата на забранените книги се провежда всяка година от 24 септември до 1 октомври.

„Хората искат нещо, което да могат да контролират във времена на промяна“, казва Барбара Джоунс. „Когато времената са трудни, те започват да се страхуват за традиционните ценности. А книгите са нещо, което те могат да видят, пипнат и да кажат ‚Аха, може би книгите са причината за всичко това.‘“

В хода на 25-годишната си кариера Джоунс се е наслушала на един постоянен рефрен от оплаквания. „Все си мисля, ‚О, някой ден всичко това ще свърши‘, но то никога не свършва. Наистина, сексът [се възприема като] една от големите заплахи“, казва тя, заедно с насилието, вулгарния език и религията.

Най-добрият прецедент за съдебен процес срещу забраната от Република, Мисури, е случаят Пайко от 1982, казва Дъг Боуни, адвокат към Американския съюз за граждански свободи (АСГС), който помага при подготовката на процеса. Той има пред вид и една друга съдебна битка, проведена от АСГС през 1993, когато един училищен съвет в Олат, Канзас, е забранил книгата Ани в ума ми от Нанси Гардън, защото тя се занимава с темата за хомосексуалността. АСГС е спечелил делото в местния съд, който е постановил, че книгата е била забранена поради идеологическото несъгласие на училищния съвет с идеите, изразени в нея.

Но през 2009 година Единадесетият апелативен съд на САЩ се е присъединил към решението на училищния съвет от окръга Майами-Дейд, против АСГС, с което е позволил отстраняването на книгата Vamos a Cuba от местните библиотеки. Четиридесет и осем екземпляра от книгата са били отстранени, защото са представяли един прекалено розов портрет на кубинското правителство пред читателската аудитория, състояща се от деца на възраст между 5 и 8 години.

Изглежда, че никоя книга не е неприкосновена. През миналата година училищната система в областта Калпепър, Вирджиния, обяви, че ще забрани юбилейното петдесетгодишно издание на Дневникът на Ане Франк, след като са били получени оплаквания срещу нейното сексуално съдържание и хомосексуалните й теми.

„Може би хората се страхуват от мощта на добрата литература“, казва Джоунс. Отново и отново, ония, които се чувстват най-силно застрашени от книгите, подобно на Скрогинс, са хора, които нямат директна връзка с публичното образование и библиотеките. „Аз ги наричам ‚Вярващите‘. Предполагам, че това също е нещо, в което хората могат да ме обвинят“, усмихва се Джоунс. „Защото аз изпитвам доста силни чувства когато се стигне до свободата на словото.“

Вонегът е изпитвал подобни силни чувства, което е причината, поради която Мемориалната библиотека предлага безплатни копия от Кланица пет на учениците от средното училище в Република. Досега само десет от тях са се възползвали от това, казва Уайтхед. Но сега е лято и тя очаква да получи повече запитвания когато децата се завърнат от ваканция и отново започнат да мислят за книги.

Източник



[1] Поправката, касаеща свободата на словото, Бел. пр.

[2] В англосаксонския свят е разрешено родителите да образоват децата си сами, без участие в официалната училищна система. Бел. пр.

[3] Само за информация, тук няколко книги от този списък:
1. Великият Гетсби, by F. Scott Fitzgerald
2. Спасителят в ръжта, by J.D. Salinger
3. Гроздовете на гнева, by John Steinbeck
4. Да убиеш присмехулник, by Harper Lee
5. Цветът виолетово, by Alice Walker
6. Улис, by James Joyce
7. Обичана, by Toni Morrison
8. Господарят на мухите, by William Golding
9. 1984, by George Orwell

Бетси Морес
Бетси Морес е студентка в Колумбийския университет, Ню Йорк, и сътрудничка на множество реномирани американски списания като New Yorker, Atlantic, City Limits и др.

support

Посетители: 87

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Петров писа Още
    Един спомен от... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Благодаря ви за тази... преди 2 дни
  • Реус писа Още
    Уважаеми г-н Енев,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Звучи хубаво и... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Благодаря на Златко... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Казано възможно... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    По този въпрос има... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Не мога да разбера... преди 5 дни
  • Петров писа Още
    От дълго време чета с... преди 5 дни
  • Николай Колев писа Още
    Нито съм толкова... преди 6 дни
  • Румен Кунев писа Още
    Да , наистина в... преди 1 седмица
  • Румен Кунев писа Още
    Ивайло Иванов писа:
    Силен. Въздействащ....
    преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    По течението на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Чудесен коментар!... преди 1 седмица
  • евдокия писа Още
    Филмът "Чернобил" по... преди 1 седмица
  • Петров писа Още
    Фукуяма както винаги... преди 1 седмица
  • деду Въсу писа Още
    - мислех са за корав... преди 1 седмица
  • хаджи Станой писа Още
    Става, Румене. Лошото... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Живи да сте, Живковци!... преди 1 седмица
  • братя Стоилови писа Още
    Фукуяма бил казал... преди 1 седмица
  • Александър Димитров писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Д-р Георги Карев писа Още
    Този невероятно силен... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    А между другото,... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Благодаря за... преди 1 седмица
  • Александър Димитров писа Още
    Прелюдията към... преди 1 седмица