Дискусии – България

Минев, Мандела, Хитлер

Големият проблем е тенденцията исторически личности от изключително сложния период около Втората световна война да се представят изцяло еднопластово в публичния дискурс, което автоматично подхранва немалобройните неофашистки групи у нас. Богдан Филов, цар Борис III, ген. Христо Луков са все подобен род личности, които освен заслуги, имат и еднакво толкова безспорни „тъмни страни“, за които обаче е някак непатриотично да се говори. А често се говори просто наизуст, от хора, които вместо да прочетат какво самите исторически фигури са писали, смятат, че знаят „истината“ по-добре и от самите автори. И така всяка година си имаме Луковмарш, който между другото, не пропуска да отдаде почит и на паметника на Илия Минев. Както изглежда – с право.

Автори: Петър Добрев, Жана Цонева

Прочети още...

И отново за ролята на „историята“

Въпросът за ролята на „историята“ в българската история не престава да вълнува всички ни. Безкрайно интересен феномен, който според мен говори за огромната нужда от някакъв вид изясняване, някакъв вид постигане на консенсус относно базисните положения на онова, което бихме искали да знаем и приемем като меродавно относно миналото си, далечно и не чак толкова. Както и за принципната, безкрайно болезнена и дразнеща липса дори на някакви зачатъци от такъв консенсус, която прави невъзможен почти всеки разговор за „историята“ в днешна България. Казано възможно най-просто: общоприета версия на някаква българска история днес ние просто не притежаваме. В замяна на това пък имаме широко поле за спорове, дрязги и откровени караници, в което авторитети няма и всяка историческа версия е свободна плячка за опонентите и противниците си. В един много интуитивно разбираем аспект на нещата, днес всички ние живеем в някаква версия на „завладяване на дивия Запад“. Българският див Запад, имам пред вид. И то точно дивия Запад на българската история.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Българският разказ за падането под османска власт

Падането под османска власт заема ключово място в историческата памет на балканските нации и в това отношение българите не правят изключение. Както навсякъде, така и тук събитието се възприема като повратен епизод с катастрофални и трайни последици, които забавят с няколко столетия настъпването на модерността. В други отношения обаче начинът, по който българите помнят османското нашествие, се различава от паметта на балканските съседи. Преди всичко образът на събитието в колективното въображение е значително по-смътен, отколкото би могло да се очаква. Основната причина е, че той не е свързан с никакво конкретно място – нито крепост, нито манастир, нито връх, нито поле. Знае се, че са се водили сражения и то в течение на десетилетия, тъй като държавата губи териториите си постепенно, но къде точно са се състояли тези боеве, е въпрос без ясен отговор. Българският исторически разказ не произвежда образа на голям, решителен и съдбоносен сблъсък от мащаба на битката на Косово поле или превземането на Константинопол и това е особеност, която заслужава внимание

Автор: Десислава Лилова

Прочети още...

Подаръците на 1989 година

За моето поколение това не е било поредната смяна на върха, а първият случай, който сме преживели. Така че неизбежно ни е изглеждало като голяма промяна. Но имам ясен спомен, че всичко това сме осмисляли през призмата на информациите за промените в другите страни в Източна Европа. Особено след като през лятото на 1989 г. „Солидарност“ се представи убедително на изборите в Полша и се стигна до това некомунист да стане премиер – тогава вече усетихме, че нещата се променят много радикално. Но не знаехме докъде ще стигнат и най-вече – не знаехме доколко промяната ще обхване и България. Явно обаче сме вярвали, защото се промени и собственото ни поведение. Преди това, в гимназията, докъм 1987-ма, донякъде и 1988-ма включително, ние не сме споделяли открито със съучениците си какво мислим по политически въпроси, продължавахме да си говорим едно в къщи, друго навън...

(Разговор на вестник „Култура“ с Александър Везенков)

Автори: Александър Везенков, Копринка Червенкова, Христо Буцев

Прочети още...

Престъплението, наречено „Възродителен процес“

Два реда и нула факти. Това е всичко, което учениците в България могат да прочетат за насилственото преименуване на българските турци – престъплението, наречено „Възродителен процес“. Татяна Ваксберг припомня фактите…

Автор: Татяна Ваксберг

Прочети още...

Освободителнитe борби на Македония – част 3

Цeли две години се разстилаше организационната мрежа, куриери сновeха с кореспонденция и революционна литература, револвери, пушки и бомби се пренасяха без властьта да заподозре съществуването на такъв повсемeстен заговор против държавата. Разкрития не липсваха, но не отиваха далеко. Първото разкритие стана не в Скопския санджак, където има вече усилен превоз и складове на оръжие, а в Битоля...

Автор: Христо Силянов

Прочети още...

Образи на гърци и западноевропейци в българската книжнина през XVIII – XIX вeк

Географската близост, сходната историческа съдба, източноправославната религия, културните и икономическите връзки, както и общите борби за национално освобождение определят до голяма степен преобладаването на позитивните черти в образа на гърците през началните векове на османското владичество. През XVIII век постепенно гъркът, сърбинът, румънецът се отделят в съзнанието на българина от общността на източноправославните християни, оглавявани от общия духовен глава, и паралелно с формирането на българската национална идентичност добива облик и образът на Другия, идентичността на когото се изгражда на критерии различни от религиозните. Преобладаващото до този момент религиозно съзнание отстъпва на втори план и Другият е вече не само мюсюлманинът, евреинът или принадлежащият към западната църква християни, но и говорещият друг език, свързаният с друга историческа традиция грък, сърбин и румънец.

Автор: Надя Данова

Прочети още...

Акцията в махалите – на ръба на закона

Този разговор бе провокиран от шумно рекламираната акция на ДАНС и прокуратурата в Пазарджик срещу това, което те наричат „проповядване на радикален ислям". Те предизвикват много голям обществен интерес. Но в същото време такива действия често балансират на ръба на нарушенията на фундаментални права. Как е заплашена националната сигурност от проповеди? Могат ли единствено снимки и профили в Интернет да обосноват мярка за неотклонение „задържане под стража"? Какво в края на краищата е този „радикален ислям", който предизвиква толкова емоции, можем ли да го определим по законосъобразен начин? Това бяха само част от въпросите, които обсъждаха поканените от „Маргиналия" експерти – професорът по антропология от Нов български университет (НБУ) Евгения Иванова, бившият секретар на МВР и настоящ преподавател в НБУ доц. д-р Николай Радулов, експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов и д-р Антонина Желязкова, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия.

Прочети още...

Освободителните борби на Македония – част 2

Цeли шест години след основаването на първия „Таен централен комитет“ в Букурещ, българскитe революционери градeха своитe надежди за освобождение на България върху войнственитe планове на Русия и други християнски държави спрямо империята на султанитe. През това време тe изпитаха горчиви разочарования както от румънскитe си насърдчители, детронаторитe на княз Куза, така и от пиемонтскитe аспирации на сръбското княжество след убиството на Михаил III Обренович. Не по-малко бe тeхното разочарование и от безрезултатностьта на походитe, които Филип Тотю, Панайот Хитов и други войводи предприемаха с четитe си отвъд Дунава. Но всички тия опити бeха като че ли необходими за да узрeе у Любен Каравелов идеята, че „не хайдушки чети ще ни освободят нас, но общо народно Въстание“, че „комитетитe в странство са гнила работа, осъдена да умре сама по себе си, а досегашнитe чети – вeтър: какво направиха, та и какво можеха да направят тe? – Ето тая мисъл висeше в въздуха, нея улавя Каравелов, хваща я твърдо, за да я хвърли за семе на бъдещето“.

Автор: Христо Силянов

Прочети още...

Освободителнитe борби на Македония – част 1

Македонският въпрос получи своето зачатие на 1878 година в Берлин. До тогава той не съществува като отделен въпрос, понеже и за Западна Европа и за Русия съдбата на Македония е неразделно свързана с еволюцията на българския въпрос, който е пък част от големия Източен въпрос. Берлинският конгрес събра българитe от Мизия в отдeлно княжество България, а населението между Балкана и Родопитe – в отдeлна автономна провинция, наречена Източна Румелия. „Българитe, които поселяват Македония и Тракия – казва голeмият познавач на Източния въпрос Адолф д’Аврил – остават, прочее, в същото положение, както и преди, освен евентуалната и проблематична полза, която биха могли да извлeкат от член 23 на Берлинския трактат“.

Автор: Христо Силянов

Прочети още...

Националното самочувствие и нуждата от историческа компенсация

Това не е персонална атака към Пулев или спорта като цяло, а критика от гледна точка на манталитет. Трябва сериозно да се запитаме оправдано ли е идеализирането на спортисти до пределите на национални герои? Оправдано ли е използването на имена като Левски и Ботев в такъв контекст? Нима такъв вид бойци са били личности като Христо Ботев и Иван Вазов? Те не са били спортисти, а писатели и мислители, и въпреки това учители, учени и писатели са далече от подобна почит. Докато това е така личности като Кубрат Пулев винаги ще са в правото, независимо от своето поведение. България над всичко!

Автори: Богдан Маринов и Деян Стоилков

Прочети още...

Георги Марков: към една археология на отсъстващото

В поздравителната еуфория на честванията „25 години свобода", под егидата на президента Росен Плевнелиев, постоянно се натяква на мнозинствата, че „нямали памет", че трябвало да се помни. Самият Плевнелиев си „припомни", че е „посрещнал" 10-ти ноември с плакат в ръце на „прословутия митинг", макар и тогава точно „прословут митинг" да е нямало. Освен чисто комичната страна на нещата, а при президента тя вече е баналност, в това „спомняне" има и нещо симптоматично. Десните антикомунисти, борещи се за „правилна" памет, са принудени постоянно да я изфабрикуват за настоящи свои политически цели. Това производство на памет обаче може да функционира само чрез кухи идеологически лозунги, като „25 години свобода", а вглеждането в конкретиката на всяко отделно измерение на припомняното разтваря куп противоречия и несъстоятелности. Употребата на фигурата на Георги Марков е добър пример за този процес.

Автори: Жана Цонева и Георги Медаров

Прочети още...

Вълкът, козата, зелката и патриотичното образование

Образованието, казват още първите уроци по педагогика, включва два компонента – обучение и възпитание. Казано опростено, обучението включва овладяването на учебния материал, придобиването на познания за определени факти от заобикалящия свят, а възпитанието – създаването на определена ценностна система. С други думи няма да е преувеличено, ако кажем, че двата стълба, на които стои образованието, са истината (познанието) и моралът. Когато към истината и морала прибавим и патриотизма, получаваме тройката вълк, коза и зелка, която лодкарите на патриотичното образование се опитват да прекарат през реката на нашето училище и от която накрая все някой бива изяден.

Автор: Петър Къдрев

Прочети още...

Тотална криза на идентичността

Какво се случва в държавата? Кой разделя България? Тези и други въпроси с подобен смисъл се задават всекидневно. Обобщаващият отговор вече бе даден: средната класа протестира срещу олигархията. Някой реши да пренесе механично на българска почва израза „революция на средна класа“, употребен от Фукуяма за протестите в Бразилия, Турция и т. н. – и уж стана ясно какво се случва в държавата. Но тревогата остава. Защото не е ясно кой срещу коя олигархия протестира. И кой е Големият враг на България – Путин или Сорос.

Автор: Александър Кертин

Прочети още...

Да мислим ли възраждането?

Книгата на Р. Даскалов „Как се мисли Българското възраждане. Историографско проучване“ (ЛИК, 2002) е много особена – не толкова като авторско откритие, колкото като въздействие върху адресатите и потенциално върху … предмета на изследване. Тя дава ново знание, което пробужда, освестява, но и променя читателя; променя го като му поставя цел – след прочита на тази книга става недвусмислено ясно, че има нещо много съществено за вършене, което е и лично значимо, и обществено важно.

Автор: Георги Д. Димитров

Прочети още...

Нашият модел на здравеопазване

Няма на света страна, в която населението да е 100% доволно от здравната си система. Дори и в най-социалната – Дания. Но всяка държава има определена здравна политика, здравен модел, който последователно осъществява. Някъде са възприели финансирането да става централизирано, чрез данък (системата Беверидж), другаде – чрез осигурителни вноски управлявани от здравни фондове (системата Бисмарк). И при двете системи има възможност за допълнително застраховане. Неосъщественият български модел има либерални принципи със стремеж за централизиран контрол и управление. Двете неща не могат да съществуват заедно. Това е управленски оксиморон.

Автор: Любомир Калудов

Прочети още...

Неспасяването на българските евреи и националните предразсъдъци

Точно преди година, на 26 юли 2013-та, бе представен двутомникът „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943. Документи от българските архиви“. Издаден с помощта на Български Хелзинкски комитет, под редакцията и с коментарите на Надя Данова и Румен Аврамов, сборникът целеше да внесе нотка отрезвяване сред оглушителните мажорни тонове на самовеличаещото честване на 70-годишнината от онова, което стана прието да се нарича „спасяване на българските евреи“. Да предложи фактологична балансираност в представянето на сложни и многопластови събития, които академични историци, културтрегери, политици и професионални патриотари продължават да четат и експлоатират просто и еднопланово .

Автори: Надя Данова, Юлиана Методиева

Прочети още...

Борбата против пробуждането

Стана дума вчера, във Фейсбук, за поредната статия от „Прегледа“, човъркаща темата за „спасяването“ или липсата му, в най-новата българска история. Сега, ще ме прощавате, ако ви припомням неща, дето инак са ви известни и преизвестни, но по тази тема в моето списание по всяко време са се водели доста разпалени дискусии (искам да кажа, докато хората имаха желание да дискутират, поне тук: днес това желание, по едни или други причини, изглежда доста поохладняло – факт, който приемам и с облекчение, и с озадачение; един вид, толкова ли ви беше пàрата, сънародници мои чворести и упорити, та се отказахте вече? Инак, разбира се, опазил ме господ от ненужни мераци, не ми се дърли и кара и на мен, особено когато резултатите от това са комай хиляди страници, изпълнени единствено с документирането на собствената ни глупост неизбродна, моя и ваша, индивидуална и колективна…)

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Спасяването на българските евреи – уникално ли е наистина? (Втора част)

Трагичната съдба на евреите от новите земи обикновено не се пропуска от изследователите, но някак остава на втори план зад щастливото оцеляване на евреите от старите предели на царството. Дори комунистическите власти, които иначе имали интерес да експлоатират темата за престъпленията на режима отпреди 9 септември 1944 г., избягвали да се задълбочават във въпроса за репресиите на територията на съседните страни: в началото, заради предстоящото подписване на мирен договор и предвидените в него репарации, а после, от съображения за национален престиж.

Автор: Александър Везенков

Прочети още...

Десните дъщери

В последно време писаното от Фани Попова-Мутафова и особено романът ѝ „Дъщерята на Калояна“ (1936) е актуализирано през въпроса за женската идентичност в литературата, за литературата, писана от жени, и нейното разположение спрямо канона. В тази перспектива писането на Фани Попова-Мутафова се чете днес и в по-общия режим за мястото и ролята на жените в историята, историографията и учебниците по история както преди, така и сега, т.е. то – и в този ракурс – активно участва в „спора на факултетите“. Специално текстовете на Фани Попова-Мутафова днес изглеждат като едновременно опазващи патриархалното статукво и даващи място на женския глас в историята, особено чрез романа „Дъщерята на Калояна“.

Автор: Албена Хранова

Прочети още...

Българските великолепни векове

Наскоро се разшумя около поредния амбициозен проект на американската телевизионна компания Ен Би Си да започне снимки на телевизионен сериал за живота на легендите от „Бийтълс“. Симптоматично е, че с осъществяването му се заема творческият екип (М. Хърст, Б. Силвърман, Т. Уайнбърг) на канадско-ирландския исторически сериал „Династията на Тюдорите“, преминал с шумен успех по екраните през 2007 година.

Автор: Евдокия Борисова

Прочети още...

Невидимите помаци

Помаците са трудна тема за българската етнодемографска статистика. По време на преброяванията и в статистическите публикации в продължение на нейната 130-годишна история сме свидетели на три взаимно изключващи се подхода:

– помаците, макар и мюсюлмани, са етнически българи и, следователно, те не трябва да бъдат наблюдавани самостоятелно;

– помаците са етнически българи, но представляват специфична група и затова трябва да бъдат наблюдавани самостоятелно;

– помаците образуват етнически обособена група, която трябва да бъде наблюдавана като такава.

Автор: Михаил И. Иванов

Прочети още...

Днес е денят на Европа! А утре…?

На 9 май1950 г. френският външен министър Робéр Шумáн предлага обединението на производството на въглища и стомана между Франция и Германия. Тази дата се смята за рожден ден на ЕС, а от 1985 г. се празнува като „Ден на Европа“. Днес в ЕС членуват 28 държави, една от които е България. И това съвсем не е някаква случайна флуктуация в процеса на европейска интеграция. Никой не дава такова членство като специален подарък, за това бе нужно да бъдат изпълнени сериозни политически и икономически критерии (от Копенхаген 1993 и Мадрид 1995). И ние все пак ги изпълнихме, макар и с някои дефицити. Поне по време на подписването на договора за присъединяване към ЕС през април 2005 г. изглеждаше, че имаме капацитета да наваксаме закъснението.

Автор: Аспарух Панов

Прочети още...

Национализъм и идентичност

Преди да заговорим за национализма и неговите проявления, както и за практическите му измерения, добре би било още веднъж да си припомним понятията за нация и национална идентичност. Това е необходимо, защото „реалната стойност на всеки национализъм се измерва със съдържанието на самото разбиране на нация, което лежи в основата му. Има граждански и етнически национализъм“. Според Петър-Емил Митев в условията на нашата страна, при нашата традиция и манталитет приемането на национализма като престижна и държавна идеология дори с най-добри намерения, с акцент върху гражданското понятие неизбежно ще разширява територията на етнонационализма. Въпросът се свежда до това кой е „истинският“ национализъм.

Автор: Мюмюн Тахир

Прочети още...

Imagine there’s no hate speech

През летните протести, освен да надуват вувузели и свирки, хората скандираха много. Старателни социолози записваха виковете и плакатите им, след което отиваха в работилниците си за изследване на площадния говор и правеха социо-лингвистични графики. Графиките изобразяваха сложната динамика на протестния говор. Политическите викове срещу кабинета на Пламен Орешарски се смесваха с устойчивото словосъчетание още от 1990 г. „червени боклуци“, а либералните журналисти не знаеха как да позитивират гражданските искания „оставка“ с виковете „Геят, беят и злодеят“ или „Недадения Сер-гей“. През 2013 г. политическият, сексуален и етнически дискриминиращ говор легитимно се настани на площада пред Министерския съвет.

Автор: Юлиана Методиева

Прочети още...

Невидимите плашила

„Да се забрани исляма в България! Ние сме страна на православието! Бесни тълпи от неграмотни и уродливи хора ни обграждат!“.

Този призив прозвуча откъм митинга на 29 октомври 2012 г. пред сградата на съда в Пазарджик, където се гледа Дело № 330/2012 на Окръжна прокуратура по гл. І от НК „Престъпления против републиката“ (популярно като „Процес срещу радикални ислямисти“). Освен самите митингуващи от „Атака“, ВМРО и НФСБ (скупчени отделно), в градинката пред съда нямаше никаква друга тълпа. Ораторите обаче размахваха ръце и сипеха закани срещу невидими плашила.

Автор: Ев­ге­ния Ива­но­ва

Прочети още...

Политическата и медийната среда – язвите на българската демокрация

Преди повече от година в лекцията си на един политически семинар зададох ироничния въпрос: „Не преживяваме ли отново края на осемдесет и девета?“ Доста от слушателите, особено младите ме погледнаха учудено и неразбиращо. А според мен такова връщане във времето съвсем не е случайно. Въпросът напира да бъде зададен, колкото и абсурдно да звучи в една страна член на ЕС и НАТО. Във въздуха около нас отново се нагнетява огромно напрежение, заредено с разнопосочни енергии и очаквания за промяна. Никой не може да предвиди какво точно ще се случи и то, както в България, така и в „политически земетръсния“ регион в който живеем, и в Европа като цяло...

Автор: Аспарух Панов

Прочети още...

Последното престъпление на възродителния процес – част 2

На 25 октомври 1989 г. се провежда ново заседание на Политбюро, на което идеите от заседанието на 1 септември се доразвиват, като се прави и равносметка на постигнатото за изминалите близо два месеца…

 

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

Колко чужд е турският език

От забраната да се говори на турски в предизборните кампании до нападението над джамия стъпката не е особено голяма. И двете носят следното послание: че българските мюсюлмани са чужди на страната хора…

Автор: Татяна Ваксберг

Прочети още...

Година на тотемите

Няма да е вярно примамливото и лесно допускане, че 2013 беше преломна година, година на „счупване“ в каквото и да е отношение за българската публичност, особено в света на медиите. Настъпилите „възпалителни“ процеси са поредният симптом на по-бавни и невидими „стомашни“ реакции.

Автор: Тодор Тодоров

Прочети още...

Обединени в отрицанието

Духът на отрицанието се крепи върху невежеството. На много от нас ни липсва дарба за самооценка. Невежеството шества по българските земи с изправена глава, то е самонадеяно и самодоволно. Не просто подценява опита да се обозначиш като по-смел и умен, а го подминава с просташка насмешка. Въобразява си, че подигравката го прави значимо. Убедено е, че присмехът му е присъда от последна инстанция; че може да унижощи всеки подвиг, да взриви всяко усилие и да принизи до себе си всеки великан, щом надраска нещо обидно по негов адрес. Анонимно, естествено!

Автор: Любослава Русева

Прочети още...

Последното престъпление на „възродителния процес“ – част 1

На 17 януари в новата семинарна зала на Софийския университет се състоя представяне на документалния сборник „Държавна сигурност – Смяната на имената – Възродителният процес (1945 – 1990 г.)“, двутомно издание на Комисията по досиетата (в книжно тяло и разширен електронен вариант). Имената на съставителите, за съжаление, не са изписани, но по време на обсъждането се разбра, че той е дело на млади хора – служители в комисията, като главната роля е на младата историчка-архивистка Росица Маркова. Очевидна е амбицията на Комисията по досиетата да разгърне архивистка и документална дейност, при което да се разчита, както на поканени отвън автори, така, и то във все по-голяма степен, на привлечени на работа в комисията специалисти. Безспорно едно начало вече е поставено. Това поражда надеждата, че може би най-после у нас ще бъде създаден така липсващият „Институт за паметта“.

Автор: Михаил Иванов

Прочети още...

Защо „невъзмутените“ у нас са мнозинство?

Може наистина да звучи „абстрактно“ и „неясно“ какво означава „морал в политиката“, но за сметка на това е напълно ясно, при това ясно за всички, какво е цинизъм в нея. Студен, безобразен, превърнал се в типичен неин стил, цинизъм.

Автор: Калин Янакиев

Прочети още...

Комитата: Идеите на Стефан Цанев за политиката са като на Бареков

Остра дискусия в интернет предизвика появата на Стефан Цанев в две телевизионни предавания в края на миналата седмица. Десетки потребители на Фейсбук възнегодуваха срещу идеите на писателя за управлението на държавата след повече от 200 дни протест. Сред най-гневните от Цанев бе блогърът Константин Павлов-Комитата, един от най-активните българи на протестите. В отговор на възмущението му какво разбира Стефан Цанев от политика, за да изказва мнението си публично, приятели на Комитата публикуваха на стената му във Фейсбук дълги откъси от произведенията на писателя.

Автори: Диляна Димитрова, Константин Павлов – Комитата

Прочети още...

Омразата като болестно състояние на духа

Всеки втори българин е бил свидетел на думи на омраза срещу етнически, религиозен или други тип малцинства. А 64% от тези, които са се сблъсквали с явлението, са изложени на този тип нарушение на човешките права всеки ден. Медиите, семейството и приятелският кръг са основните източници на послания на омраза и нетърпимост към различните обществени групи. Това показват данните от проучването на фондацията „Отворено общество“, изнесени 28.11.2013 г. по време на конференцията на тема „Речта на омразата и гражданското общество“

Автор: Мюмюн Тахир

Прочети още...

Посетители: 249

Последните най...


support

Библиотека

Коментари

  • Sara P, писа Още
    You`re killing me softly with this words, my... преди 22 часа
  • Петров писа Още
    Център на статията е... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Между другото (ах, колко... преди 3 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Само още един цитат от... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Уважаеми Анани, Франсис... преди 3 дни
  • Анани Ананиев писа Още
    Умолявам Ви, вие,... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    За White Barde: да, всичко това... преди 3 дни
  • Златко писа Още

    Невежество любезно, как... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Искам само да добавя, че... преди 4 дни
  • Златко писа Още

    За хората, търсещи... преди 4 дни
  • Ангел Николов писа Още
    Ангел Николов, историк:... преди 4 дни
  • Гост писа Още
    Само, който не е преживял... преди 4 дни
  • Петров писа Още
    Една хубава статия.... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Нетърпелива дамата,... преди 5 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Моят коментар след... преди 5 дни
  • Румяна Станкова писа Още
    Да, проф. Дуранкев, няма... преди 5 дни
  • Dino писа Още
    Пълен цинизъм ! ... Моля, в... преди 5 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Икономическото развитие... преди 6 дни
  • Николаи писа Още
    " Битието определя... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Сюзън Зонтаг с едно есе,... преди 1 седмица
  • Цончо писа Още
    Една важна добавка към... преди 1 седмица
  • Камен Евтимов писа Още
    Живко Желев е подкрепил... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    До г-жа Ангелова,... преди 2 седмици
  • Цончо писа Още
    Чудесен избор на... преди 2 седмици
  • Гост от Егея писа Още
    До гост от... преди 2 седмици