Дискусии – България

Да те виждат в „циганска“ роля

Един чужденец може да наговори за българите абсолютно същите неща, каквито много българи постоянно изричат за ромите. В една книга, излязла в края на седмицата, се цитират думите, с които гръцки пътешественици от 17-19 век са описвали България. Тези думи хич няма да ви харесат.

Автор: Татяна Ваксберг

Прочети още...

Националистите в подкрепа на бурката

Идеята, че чрез забрана жени ще спрат да се покриват, показва как не се учим от собственото си минало. Само преди около 40 години комунистическата власт беше решила, че чрез преименуване на българомохамеданите и българските турци ще ги интегрира по-бързо в обществото и ще ги откъсне от религията. Иронията е, че до преди тази срамна страница от историята ни младото поколение вече е губело връзката с корените си, какъвто е случая с много други етноси. Причината е била в ударната урбанизация, образованието и одържавяването на земеделието. Възродителният процес има точно обратния ефект и дори води до радикализация на отделни групи.

Автор: Боян Юруков

Прочети още...

Преодоляването на миналото по български

През март 1997, след дълги парламентарни караници, българското Народно събрание прокара „Закон за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и разузнавателното управление на Генералния щаб“, който беше променян многократно оттогава насам. По тази причина през 2000-та година помолих с писмо българския посланик в Германия да предаде на отговорните инстанции в София желанието ми за преглед на българското ми досие. Отговор не получих. Вместо това от брата (!) на посланика, когото познавах бегло, пристигна следния имейл:

„Бих искал да ви изпратя кратко съобщение … по повод молбата ви, от името на брат ми… Нещата са следните: брат ми изобщо не обича онези хора от службите за сигурност, още от студентските си години. … Той няма никакво желание да се занимава с каквито и да било въпроси, касаещи тези служби. Бих ви предложил да се обърнете за информацията, която ви е нужна, към историка Красимир Каракачанов. Мисля, че той по-скоро ще бъде в състояние да ви помогне.“

Автор: Щефан Трьобст

Прочети още...

Овладяване на Македопърничавата

Без значение дали говори Джамбазки, Борисов или Местан, погледът към Македония винаги е по същество колониален – референтната група във всеки един от случаите е България, а не Македония сама за себе си. Такава Македония би била безинтересна, тя е важна единствено чрез предполагаемото си „българско“ минало или чрез връзките си с българското настояще или бъдеще. Ако елементарната дефиниция за колониализъм е да държиш даден народ в принудителна незрялост и подчинение (през военни, политически и/или икономически апарати), то ясно виждаме, че Македония окупира фантазмената позиция на колония и постоянно бива поставяна на мястото на зависима от България от българския мейнстрийм политически дискурс.

Автори: Жана Цонева, Петър Добрев

Прочети още...

Историята на фактите срещу „виртуалната история“: чия е вината за гибелта на 11 343 евреи?

На пръв поглед всичко, което може да се каже както за оцеляването на евреите от т.нар. „стари предели“ на царство България, така и за унищожаването на 11343 мъже, жени, старци, младежи, деца заедно с родителите им, е казано. От много отдавна са очертани и коловозите, по които се движи българското говорене за тези трагични събития. Самата противоречива наша история ги е очертала – от една страна на медала имаме фактът на оцеляването на около 48 000 български граждани от еврейски произход, населяващи „старите предели“, а от другата – изтреблението на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Единият поток на говорене възхвалява „героичния български народ“, както и царя, Църквата, хуманитарната интелигенция и част от политиците, другият осъжда властите на Царство България, възлагайки им отговорността за това, че ако не бяха техните действия, евреите от „новите земи“ нямаше да излетят като дим от комините на крематориумите в лагера на смъртта Треблинка. Нека оставим настрана оцеляването. Той безспорно прави чест на тези смели и доблестни обществени групи и отделни дейци, които допринесоха за него; оцелелите и потомците им ще са винаги благодарни за него.

Автор: Емил Коен

Прочети още...

Отворено писмо: Време е да спрем със злоупотребите с историята

„Маргиналия“ публикува отворено писмо на група български историци относно това, какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за шести клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя.

Прочети още...

„Антибългарската дейност“ на един западногерманец

Когато един западногерманец учи доброволно в комунистическа България, той може да е само едно: шпионин. Така са смятали в ДС. И затова 22 години са следили германския историк Щефан Трьобст. С него разговаря Александър Андреев от Дойче Веле.

Прочети още...

За отношението между партия, държава и мюсюлманско малцинство в България 1956-1986

Но политиката на партията и държавата беше насочена против турците в България още от началото на петдесетте години, под формата на асимилация, при която понякога се променяха методите, но не и генералната линия. Тя беше насочена, поне от 1956/58 нататък, към постепенна и пълна асимилация както на турските, така и на другите национални малцинства. В такъв смисъл събитията от пролетта на 1985 са просто последователно, ако и необичайно драстично продължение на тази линия. Това може да бъде онагледено чрез следния цитат. Под показателното заглавие „Нашият Еверест“, един от членовете на групата, наречена – буквално – „турскоезични българи, които доскоро бяха погрешно наричани турци“, описва в един местен вестник, преди това издаван и на двата езика, как е покорил своя личен „Еверест“, т. е. своето турско етническо самосъзнание и е достигнал до разбирането, че в действителност той е „българин като всички останали“:

Някой би могъл да ми отвърне: „Как е възможно да си се преобърнал толкова бързо на 180 градуса?“ В действителност аз още преди това вече бях извършил едно преобръщане на 170 градуса, така че в решаващия момент ми оставаха само още 10 градуса.

Юлиан Ризов (Секретар на общинската партийна организация от Джебел в Кърджалийски окръг), „Нашият Еверест“, Нов живот (Кърджали), 11 юни 1985.

Автор: Щефан Трьобст

Прочети още...

Човекът, който описа депортирането на евреите от Тракия и Македония – част 2

Съдбата на Натан Гринберг не е по-различна от тази на книгата му – откритие, което направих едва след прибързаното ми съгласие да напиша предговор към това издание. След едномесечно издирване на следи от автора сред историци и представители на еврейската общност, успях да науча само това: заминал е за Израел. Заемал е висок пост в местната комунистическа партия. Издал е втора книга за депортацията. Май е починал. Възрастта на автора, образованието му, професията, семейството – всичко това се оказа неизвестно дори в организации, изучаващи Холокоста, сред много изследователи, сред гръцките издатели на книгата, сред по-възрастните български изселници, и не доведе до резултат дори в една организация, специализирана в издирване на изчезнали хора. Приносът на Гринберг за световната историография все повече се очертаваше като двойно прескочен – веднъж през забравата, на която е осъдена книгата му, и втори път – през забравата на самия автор.

Автор: Татяна Ваксберг

Прочети още...

Убит е човек

Убит е човек. Вярно, не е българин. Дошъл е чак от Афганистан с надежда за по-добър живот или Бог знае заради какво. Технически казано нелегален имигрант. Не му дължим нищо, освен уважението, което дължим на всяко човешко същество.

Автор: Даниел Смилов

Прочети още...

Човекът, който описа депортирането на евреите от Тракия и Македония – част 1

Тази книга е отхвърляна в продължение на почти 70 години. Потулена е веднага след първото ѝ издание през 1945. После не е преиздавана, не е изучавана, десетилетия наред не е дори цитирана в България. Авторът ѝ е непознат; издирването му се оказа необяснимо трудна задача. Анонимност и забрава – това е цената за този труд, който за пръв път описва депортацията на евреите от Тракия, Македония и Пирот. Разказ, който се превръща в едно от най-големите табута в българската история поне за половин век напред. Авторът напуска този свят в края на 80-те години, така и без да види името си там, където му е мястото: сред първите изследователи, направили публично достояние немислимата история на Холокоста.

Автор: Татяна Ваксберг

Прочети още...

За Георги Марков, „Задочните репортажи“ и изродения (анти)комунизъм

Написах този текст преди няколко седмици. Дълго време се чудех дали да го публикувам. Не ми се палеха пак евтино страстите, а и не бях убеден, че имам капацитета да говоря за „Задочни репортажи за България“. Въпреки това вътрешната ми нужда да споделя с вас впечатлението си за един от най-монументалните текстове на българската литература надделя. Така че простете наглостта ми, но ще го направя.

Автор: Димитър Панайотов

Прочети още...

Разединението за Съединението – част 4

В последните двадесетина години на всеки 6 септември от ранна утрин медиите се надпреварват да канят историци, литератори и общественици за да коментират славната дата и нейното значение. Те говорят за онова време на „единение“ и го противопоставят на днешните крамоли между политиците и държавниците. Съобщавайки за случилото се на 6 септември 1885, на съвременния българин се обяснява как актът се подкрепя тогава от „целия български народ“, от „всички българи“, от „всички държавни и обществени организации“, как е довел до загърбване на всякакви „лични амбиции“ и до така нужното „единение“ в обществото. През последните няколко години на различни места в страната се организират маратони посветени на годишнината от събитието. Поднасят се венци и цветя на паметните места свързани с края на Източна Румелия. Духови оркестри изнасят празнични концерти по площадите в различни градове. На някои места се организират и възстановки на паметните събития от преди повече от век. Откриват се множество изложби. Вечерта в Пловдив, на площад „Съединение“, отбелязването на деня завършва със станалата вече сякаш рутинна тържествена заря-проверка. Видимо денят все повече се налага в масовите представи като един символ на така нужното ни национално съгласие, като събитие безспорно в новата история на българите.

Автор: Стефан Дечев

Прочети още...

Разединението за Съединението – част 3

В самото начало след края на режима през 1989 г. като че ли нищо не подсказва, че Съединението ще бъде обявено един ден за официален празник. През първите две години след началото на промените тържествата около датата са сравнително приглушени. Поради високата политическа температура в страната и ожесточеното противопоставяне между БКП (БСП) и антикомунистическата опозиция от Съюза на демократичните сили (СДС), на толкова отдалечената история се обръща сравнително по-слабо внимание. С времето на Съединението не са свързани най-непосредствените залози между основните политически сили. Те се асоциират най-вече с годините след 9 септември 1944 г., Народния съд, изборите за VI ВНС през 1946 г. и последвалото цялостно ликвидиране за десетилетия напред на опозицията в България. Дългите години на неотбелязване на празника също са довели до забрава и липса на навици за честването му. Това отсъствие на традиции твърде ясно личи в трудния избор през 90-те на места за поклонение, в незнанието на широки среди от обществото с какво е свързан 6 септември, както и в някои досадни грешки дори при изписване имената на действащите около 6 септември 1885 г. лица („Дума“ например говори за ген. Д. Николаев като „Николов“).

Автор: Стефан Дечев

Прочети още...

Балът на жертвите

Има нещо стъписващо в българския досег с паметните дати в историята. Това особено проличава на всеки 9 септември, а и не само тогава. Не знам как да го определя иначе, освен като исторически гърч, чийто травматичен ефект върху настоящето така и не отшумява. Дори 71 години по-късно. Дори когато историята отдавна е слегнала гробовете и на жертви, и на палачи, а физическата разправа е само памет. Дори когато секирата на жестокостта е косила не само „чужди“, но и „свои“. Дори в рамките на предизборна кампания за поредните местни избори, когато хора, причисляващи себе си към „европейското ляво“ и към една „лява България“, тръгват пак да бранят един „9 септември“ като „съкровената истина за поколенията“. Развявайки покрай тази „истина“ освен флаговете на България и Русия и знамето на самозваната Донецка република. И всичко това като „образец на борбеност за избори“ (Михаил Мирчев).

Автор: Тони Николов

Прочети още...

Разединението за Съединението – част 2

И във времето след края на Първата световна война Денят на Съединението (от 1916 г. вече отбелязван по нов стил на 19 септември, макар точната дата да би трябвало да бъде 18 септември) запазва своята придобита актуалност от годишнините през 1910 и 1915 г. Във време на безпрецедентни за българското общество социалнополитически катаклизми, особено през първата половина на 20-те години, годишнината от събитието се отбелязва обикновено като ден на единение. Въпреки това, и сега денят продължава упорито да не фигурира сред официалните празници в Царството. Затова и повечето от годишнините между двете световни войни са отбелязани сравнително скромно, без особена тържественост. И все пак, участват множество официални лица, държавници, политици и военни дейци, опълченци и участници в събитието, както и членове на дружествата „Шипка“ и „Сливница“.

Автор: Стефан Дечев

Прочети още...

Разединението за Съединението – част 1

При официалните чествания през последните двадесетина години, повече от столетие след акта от 6 септември 1885 г. остават скрити за широката публика, както и за немалко специалисти, редица факти и обстоятелства свързани с драматичните събития по осъществяването и защитата на Съединението, както и с борбите след това около неговото утвърждаване. Те скриват голямoто разделение, което провокира случилото се в Пловдив в тогавашното българско общество на север и юг от Балкана; символната борба и по-късно „за“ и „против“ 6 септември, запазила известна актуалност дори и през 30-те; бавното постигане на консенсус около отбелязването на деня; борбата между различните версии на позитивните истории за Съединението.

Автор: Стефан Дечев

Прочети още...

Да разлистим христоматията по литература за ХI клас от 1955 г.

Преди началото на учебната година отново се разгарят позатихналите през летните горещини дискусии на тема образование. Те са най-емоционални за тези, които ще бъдат в 11 и 12 клас, като са особено деликатни и противоречиви за обученията по литература и история, поради вечния им политически и идеологически привкус. Бъдещите абитуриенти са „деца на свободата“, родени са след 1989 г. и нямат понятие за идеологизирания прочит на литературата от времето на комунизма.

Автор: Аспарух Панов

Прочети още...

За чушкопека и щастието да си жертва

Българските зрители гласуваха в конкурса „Лачените обувки на българското кино“, т.е. в играта, организирана от БНТ, в чест на един век производство на игрални филми у нас. Като победител се наложи филмът „Време разделно“ на режисьора Людмил Стайков. За всеки, който следи вълненията на хората у нас, този избор едва ли е изненада. Той се нарежда в една редица с излъчването на „Под игото“ като любима книга на нашенеца и с първото място, което зае нелепото изобретение „чушкопек“ в играта на БНТ „Българските събития на 20-ти век“.

Автор: Емил Коен

Прочети още...

Сливен беше един малък космос. Разговор с Атанас Славов (1930 – 2010)

Преди 16 години, през пролетта на 1999г., проведох с Атанас Славов един изключително интересен разговор – интервю на терасата на 11 етаж в сливенския му офис. Говорихме си без предварителен сценарий по различни актуални теми, като прекрасната гледка допринесе много за техния избор. Да се беседва с личност като Атанас Славов, бе нещо много повече от обикновено удоволствие, това бе обогатяващо интелектуално занимание. Дори и най-обикновеният разговор с него носеше висок духовен заряд и наелектризираше пространството. Атанас Славов не просто разговаряше, той те провокираше, иронизираше, нападаше и едновременно защитаваше, и всичко това бе наситено с цветистия му език и невероятното му чувство за хумор.

Автори: Аспарух Панов, Атанас Славов

Прочети още...

Проф. Ивайло Дичев: Ако всичко у нас е приватизирано, то паметта ли ще остане обща?

Проблемът е в овладяването на българската култура от мутри, които наложиха един безцеремонен стил от времената на Държавна сигурност. Интелигенцията е премазана и маргинализирана, в медиите размахват бухалки брутални типове, шпицкоманди заплашват всяко инакомислие с пряка физическа саморазправа, а едни печени хора ти се смеят, че говориш за едни наивни неща, които не се изразяват в пари. Същото е с бутафорните крепости, които покриха страната, ликвидираха истинското наследство, същото е с градските проекти за алея на спорта и виенско колело в Борисовата градина в София.

Автори: Ивайло Дичев, Веселин Стойнев

Прочети още...

Другата Балканска война

Не за битки, победи и славни пълководци ще стане дума в следващите редове. А за човешка саможертвеност, хуманност, корист и политическа далновидност. Историята на войните винаги има две страни. И Балканските войни (1912-1913 г.) изобщо не правят изключение.

Автор: Тони Николов

Прочети още...

Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография

Като конкретен повод за експозето, което ви представям днес, ми послужи нашумелият напоследък игрален филм „Време разделно“, чието реализиране и разпространение в настоящия момент, без да се спирам на незадоволителните му художествени качества, според мен е резултат от политическата аморфност и съмнителната етическа позиция на неговите създатели. Отново българският народ бе принуден, бе му натрапено да погледне на своята история като страдалец, като мъченик – убиван, инквизиран, насилван, а не като съзидателен или пълноправен участник в своята историческа съдба, колкото и трудна да се била тя. На българското гражданство, на интелигенцията още веднъж, този път от широкия екран, бяха демонстрирани зловещи и мистифицирани исторически събития, които да подбудят романтично-сантиментално, но най-важното бездействено самосъжаление от „злата участ“ и „от жестокия поробител“, срещу който си безсилен. И най-сетне на българите трябваше да им се посочат конкретни виновници и изворите за тяхното принизено самочувствие, както и да бъдат защитени едни авантюристични и неоправдани политически действия в съвременността.

Автор: Антонина Желязкова

Прочети още...

Призракът на етническия конфликт

Събитията в благоевградското с. Гърмен бяха широко дебатирани в публичното пространство. Бих искал да адресирам някои от коментарите, които, дипломатично казано, ме изненадаха, а именно: че в България „може скоро да се очаква етнически конфликт“, както и, че „етническият конфликт в страната тлее“. Възниква въпросът, има ли етнически конфликт в България? Струва ми, се, че проблемът произтича от убеждението, че насилието е неотменна характеристика на конфликтите. Тук не е мястото за задълбочено обсъждане на различните ракурси върху понятието „конфликт“ – съзнавам, че подобна дискусия, бързо ще отчае и отегчи читателя. Това което трябва да се каже, обаче е следното: всички отношения между съвкупности от индивиди, които предполагат несъвместими разлики или цели, както и желание от претендиращите страни да постигнат онова, което е достъпно само за едната, са отношения на социален конфликт (Р. Дарендорф).

Автор: Петър Чолаков

Прочети още...

По дирите на една хипотеза

С апостолска себежертвеност тръгват Ботевите четници за отечеството си, когато там догарят главните на априлския бунт. Подвигът на четата е трагично и гордо увенчан с гибелта на войводата. Гибел – апотеоз на един недостижим живот, цялостен и целеустремен в Святата кауза. С годините тази гибел престана да бъде това, което всъщност е – формално прекъсване на революционното дело и се превърна в своеобразно възвишение на това дело. Досущ като Христовата голгота! Веднъж предаден и разпнат, во веки символ-верую на хуманната човешка мисъл. Удивително наистина, но такава съдба е отредена на малцина.

Автор: Стефан Станев

Прочети още...

Анхиало, 1906: Политическата икономия на един етнически конфликт – част 2

Донесенията на българското агентство в Атина с нескрито заинтересован поглед подробно следят местните реакции. Отраженията върху гръцката икономика са типични за държава, която не притежава дадености за спонтанно усвояване на „гранични територии“ (frontier country) както двете Америки, но въпреки това се държи така, като че ли ги има. Увеличението на държавния дълг в тези условия е неминуемо. Първото бреме пада върху бюджета, доколкото правителството трябва да посрещне непосредствените нужди на пристигащите и да осигури обещаните им земи.

Автор: Румен Аврамов

Прочети още...

Анхиало, 1906: Политическата икономия на един етнически конфликт – част 1

Широко прието е, че напреженията между различни етнически общности в националната държава са подхранвани от (и потопени в) икономически съперничества между тях. Балканите са архетип в това отношение, а първата половина на XX век е период, през който ферментацията на идентичности в рамките на утвърждаващите се на полуострова държавни структури достига пределна интензивност. Конфликтните пресечни точки между тези процеси отразяват преди всичко враждебните цели на местните елити във външната политика и религиозните борби, възникването, разграждането, потискането и манипулирането на народностно самосъзнание. Но прокарването на етнически разломи през началните десетилетия на столетието предопределя и редица от едрите контури в развитието на всяка една Балканска страна. То оказва силно влияние върху демографията и масовите миграционни вълни, рефлектира върху фискалните и външните не/равновесия, предопределя дълговата политика (особено чрез междувоенните бежански заеми), оформя съществени търговски потоци и пътища…

Автор: Румен Аврамов

Прочети още...

Защо лявото е в криза

Има ли някаква смислена причина, поради която лявото (у нас) трябва да е русофилско и путинофилско? Дори повърхностен размисъл е достатъчен човек да се убеди, че Путинова Русия е всичко, срещу което една модерна, а дори и не толкова модерна левица трябва да се бори: олигархичен модел със силен авторитарен уклон. Да, българите в голямото си мнозинство имат силни симпатии към руския народ и са му признателни за освобождението от Османската империя. Това са безспорни факти, но те са безполезни в градежа на смислена лява платформа. Те са съвместими и с десни, и с центристки, и с фашизоидни, а и направо с налудничави политически идеи.

Автор: Даниел Смилов

Прочети още...

За новата европейска мемориална култура – и задачите, които тя поставя пред нас

Аз – и никой друг – съм отговорен както за миналото, така и за настоящето, а значи и за бъдещето. Както моето собствено, така и онова на страната, в която живея, а значи и онова на света и планетата, които обитавам.

Ето това е лозунгът на нова Германия и нова Европа.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

За „андрешковското“ отношение към историята

Не мога да се освободя от усещането, че в днешна България някак напълно неоспоримо се е утвърдило едно, ще го нарека така, „андрешковско“ отношение към историята. Какво имам пред вид? Ами просто това, че, докато можем да живеем с усещането, че сме надхитрили и измамили всички, включително и самите себе си, то значи историята е на наша страна. Едва ли може да се намери по-показателен в това отношение пример от въпроса за участието на България във Втората световна война на страната на нацистка Германия.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Минев, Мандела, Хитлер

Големият проблем е тенденцията исторически личности от изключително сложния период около Втората световна война да се представят изцяло еднопластово в публичния дискурс, което автоматично подхранва немалобройните неофашистки групи у нас. Богдан Филов, цар Борис III, ген. Христо Луков са все подобен род личности, които освен заслуги, имат и еднакво толкова безспорни „тъмни страни“, за които обаче е някак непатриотично да се говори. А често се говори просто наизуст, от хора, които вместо да прочетат какво самите исторически фигури са писали, смятат, че знаят „истината“ по-добре и от самите автори. И така всяка година си имаме Луковмарш, който между другото, не пропуска да отдаде почит и на паметника на Илия Минев. Както изглежда – с право.

Автори: Петър Добрев, Жана Цонева

Прочети още...

И отново за ролята на „историята“

Въпросът за ролята на „историята“ в българската история не престава да вълнува всички ни. Безкрайно интересен феномен, който според мен говори за огромната нужда от някакъв вид изясняване, някакъв вид постигане на консенсус относно базисните положения на онова, което бихме искали да знаем и приемем като меродавно относно миналото си, далечно и не чак толкова. Както и за принципната, безкрайно болезнена и дразнеща липса дори на някакви зачатъци от такъв консенсус, която прави невъзможен почти всеки разговор за „историята“ в днешна България. Казано възможно най-просто: общоприета версия на някаква българска история днес ние просто не притежаваме. В замяна на това пък имаме широко поле за спорове, дрязги и откровени караници, в което авторитети няма и всяка историческа версия е свободна плячка за опонентите и противниците си. В един много интуитивно разбираем аспект на нещата, днес всички ние живеем в някаква версия на „завладяване на дивия Запад“. Българският див Запад, имам пред вид. И то точно дивия Запад на българската история.

Автор: Златко Енев

Прочети още...

Българският разказ за падането под османска власт

Падането под османска власт заема ключово място в историческата памет на балканските нации и в това отношение българите не правят изключение. Както навсякъде, така и тук събитието се възприема като повратен епизод с катастрофални и трайни последици, които забавят с няколко столетия настъпването на модерността. В други отношения обаче начинът, по който българите помнят османското нашествие, се различава от паметта на балканските съседи. Преди всичко образът на събитието в колективното въображение е значително по-смътен, отколкото би могло да се очаква. Основната причина е, че той не е свързан с никакво конкретно място – нито крепост, нито манастир, нито връх, нито поле. Знае се, че са се водили сражения и то в течение на десетилетия, тъй като държавата губи териториите си постепенно, но къде точно са се състояли тези боеве, е въпрос без ясен отговор. Българският исторически разказ не произвежда образа на голям, решителен и съдбоносен сблъсък от мащаба на битката на Косово поле или превземането на Константинопол и това е особеност, която заслужава внимание

Автор: Десислава Лилова

Прочети още...

Подаръците на 1989 година

За моето поколение това не е било поредната смяна на върха, а първият случай, който сме преживели. Така че неизбежно ни е изглеждало като голяма промяна. Но имам ясен спомен, че всичко това сме осмисляли през призмата на информациите за промените в другите страни в Източна Европа. Особено след като през лятото на 1989 г. „Солидарност“ се представи убедително на изборите в Полша и се стигна до това некомунист да стане премиер – тогава вече усетихме, че нещата се променят много радикално. Но не знаехме докъде ще стигнат и най-вече – не знаехме доколко промяната ще обхване и България. Явно обаче сме вярвали, защото се промени и собственото ни поведение. Преди това, в гимназията, докъм 1987-ма, донякъде и 1988-ма включително, ние не сме споделяли открито със съучениците си какво мислим по политически въпроси, продължавахме да си говорим едно в къщи, друго навън...

(Разговор на вестник „Култура“ с Александър Везенков)

Автори: Александър Везенков, Копринка Червенкова, Христо Буцев

Прочети още...

Престъплението, наречено „Възродителен процес“

Два реда и нула факти. Това е всичко, което учениците в България могат да прочетат за насилственото преименуване на българските турци – престъплението, наречено „Възродителен процес“. Татяна Ваксберг припомня фактите…

Автор: Татяна Ваксберг

Прочети още...

Посетители

18
Online

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • М. Кесякяков писа Още
    Някой помни ли "бай... преди 2 дни
  • Сънуващ писа Още
    Усеща се доста завист... преди 2 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Напълно разбирам... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    При Хандке, мисля си,... преди 3 дни
  • Димитър Кенаров писа Още
    Не е рядко явлението... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:
    Petya...
    преди 3 дни
  • проф. Боян Дуранкев писа Още
    Глобалният капитал... преди 6 дни
  • гост писа Още
    забранено е да се... преди 1 седмица
  • Ирина Апостолова писа Още
    Доста по-късно... преди 1 седмица
  • Питащият писа Още
    Чиста проба завист  у... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Нещата, които се... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Един разговор откъм... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Изкоментирайте... преди 1 седмица
  • Георги Симидчиев писа Още
    Какво да му... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    Без прецизни... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Международната... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    С цялото ми уважение... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ако намерите у себе си... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    При цялото дължимо... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Грета, е едно блно... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А инак, че Грета е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Нищо лично, господин... преди 2 седмици
  • Николай Колев писа Още
    Нищо лично, г-н Енев!... преди 2 седмици
  • Весела Йорданова писа Още
    Обикновено гневът,... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    А тук, ако намерите... преди 2 седмици