Идеологизираната история и циментираните в главите ни клишета надживяха монопола на Партията върху историята, въпреки обективните исторически изследвания. Една от идеологизираните исторически теми, с която години наред бе спекулирано по политически причини в българските учебници по история, бе насилствената ислямизация.

Автор: Евгения Иванова

Общоевропейската шега на един чешки артист предизвика силен гняв в неспокойна България. Но събитието разкрива някои по-дълбоки истини за страната – а и за самото изкуство.

Автор: Десислава Гаврилова


На Цветница, като всички не особено ревностни християни, но пък имащи близък с цветно име, влязох и аз в църквата. Със свещ за здраве, с осветено върбово клонче, послушах службата. Вдъхновено божият отец призоваваше да отворим очите си за христовата красота и милост, да отворим душите си за добротата и любовта човешка.

Автор: Албена Прокопиева


Ало, чудо, къде си? –
така се надсмиваше над собствените си все по-еднакви, все по-циментирани в рутината дни мой добър приятел… Тревожното съзнание на модерно мислещия човек се връща често в света на приказките за среща с чудото, с вълшебството, забравено там на някой завой от бързалото да порасне дете.

Автор: Албена Прокопиева


Новата българска история познава множество драстични примери на политическа подлост, безпардонна наглост, първобитен егоизъм и мизерна страхопъзльовщина. Дори на този фон обаче интервюто на Ахмед Доган с Валерия Велева по повод смъртта на Ахмед Емин, публикувано наскоро в „Труд“, поставя абсолютен рекорд.

Автор: Едвин Сугарев


В детството ми, когато руският беше по-задължителен и от родния език, всички знаехме закачливата песничка – „От какво са направени нашите момчета, от какво са направени нашите момичета“. Мелодичната игра с римите трудно може да се предаде на български, но всъщност пеехме, че децата са направени от ягодки и загадки, от пружинки и картинки, от цветенца и звънченца ...

Автор: Албена Прокопиева


Струва ми се, че случването на националистическите формации, антисемитизъм и ксенофобия има своята логика. До голяма степен тя се състои в умишлените мълчания и непроведени дебати по ключови за българското общество теми; на комплексирано отношение към националната история, на ценностната аморфност на строителите на демокрацията в България ...

Автор: Юлиана Методиева


Думата ми е за простите, азбучни истини от нашия живот. За онези кратки, разпръснати мигове, които могат да придадат нов смисъл и неочаквано очарование на връзката между двама души, наречена семейство. Някога, преди 1989 година то беше „основната клетка на обществото“. Днес според енциклопедичния речник по социология „семейството е относително устойчива малка група включваща родителите и техните несемейни деца“ ...

Автор: Албена Прокопиева


В този кратък обзор имам за цел да направя обобщена оценка на последните пет години в правно-религиозния живот на страната, в присъствието на „новия“ Закон за вероизповеданията (ЗВ).


Автор: Виктор Костов


Побоят над Огнян Стефанов предизвика разностранни реакции сред политици, журналисти и просто читатели, дали воля на своите чувства в постинги. Най-адекватна според мен бе реакцията на последните – при която думата „държава“ най-често се съчетаваше към „майката“ – неизвестно чия, вероятно на държавата.

 


Първият ми ден на социален работник – 7 юни 1993 година. Докато се опитвах да запомня в кой журнал кои молби се вхождат, как се издават удостоверения, как се попълват и обработват молбите за социални помощи, докато се опитвах да не ми личи ужаса от бумащината и се чудех как така колежката до мен знае по име всеки клиент, тайничко очаквах да се появи ТОЙ, човекът, който се нуждае от моята помощ.

Автор: Албена Прокопиева


Преди 15 години, когато научих, че съм спечелила конкурс за социален работник, подскочих от радост, а после се уплаших. Тъкмо навлизаше масовото американско кино и правомощията на социалните работници да отнемат деца от неуравновесени и негрижовни майки звучаха фантастично за нашите уши. За сведение тогава у нас нямахме кучешки приюти, но имахме над 30 хиляди деца в сиропиталища и домове.

Автор: Албена Прокопиева


Когато най-после чухме нещо неабсурдно за Могилино – решението да бъде закрито и децата преместени в защитени жилища, в един русенски квартал започва подписка срещу изграждането на такива при тях. Местните жители коментирали, че ежедневното присъствие в центъра на квартала на „недъгави деца“ ще бъде неприятна гледка, а майките на „нормалните“ деца от близката детска градина били притеснени как да обясняват на рожбите си вида на ония, различните.

Автор: Албена Прокопиева


В момента, в който писателят започне да обяснява това, което е написал, той е изгубен като творец. Произведенията достатъчно добре говорят сами за себе си ...

Автор: Златко Енев


„Как се каз­ваш, дядо?” – пи­там ста­рец, кой­то на някол­ко ки­ло­мет­ра пре­ди се­ло При­пек е прос­нал на пол­яна­та ов­ца и я стри­же. Мал­ко по-встра­ни е сед­на­ла же­на. Ча­ка за въл­на­та.
„Нямам име – от­връ­ща той. – Ба­ща ми ме кръс­ти Се­лим, дър­жа­ва­та ме преи­ме­ну­ва на Стоян. Знам ли кой съм?”

Автор: Жанина Драгостинова


Свикнали сме да следим и описваме предимно нещата, които се случват. И сякаш в това има логика, всяка медия държи да подчертае, че предава от самата точка на събитието, че е най-близо до случилото се. Нека този текст бъде за неслучилата се 1968 ...

Автор: Георги Господинов


В края на второто десетилетие на ХХ в. в България става безпощадно ясно: националният идеал не може да бъде постигнат, той не може да бъде живян, а може само да бъде мечтан, бленуван, припомнян. Ето защо на преден план трябва да излезе онази форма на културата, която кореспондира с промяната в социалните нагласи и може да отговори на „обществената поръчка“. Това е разбира се, литературата ...


Автор: Емил Иванов Димитров


Ако се застане на строго църковна гледна точка, т. е. се превъзмогнат „естествените“ националистически пориви и страсти, то не може да не се признае справедливостта и каноничността на това определение. Факт е: национализмът на XIX в. „нахлува“ в Църквата тъкмо на българска почва и тъкмо в българско лице национализмът е църковно осъден.

 

Автор: Емил Иванов Димитров


Литературата не е остров – нито в историята, нито в културата. Това, че тя е свързана с другите форми на културата, че е зависима от „духа на времето“ и че самата тя често „форматира“ същия този дух – са твърдения добре познати, тривиални дори.
Как българската литература е ориентирана спрямо „цялото на културата“? Какви стремежи е „попила“ в себе си и на какви потребности отговаря? Има ли своя „свръхзадача“ и каква е тя? А свое „вечно“ послание?

Автор: Емил Ив. Димитров

За Батак, митовете и организираното невежество

Автор: Веселин Кандимиров


Всеки, който смята, че колективната истерия, предизвикана от застрашени символи, е чисто мюсюлманска културна особеност, би трябвало да дойде тия дни в България ...
Автор: Ивайло Дичев (сайт на автора)

Зададен по този провокативен начин въпросът изглежда като каламбур, но намеренията, с които започвам тоя текст, са съвсем не-иронични. Правото на оптимизъм, както и правото на живот, свобода, търсене на щастие и пр., е въпрос не само на конституирани добри намерения, но и на простичка налична възможност, т. е. на това дали човек може да си го позволи, без да изглежда детински наивен, глупав или самоубийствено повърхностен.

Автор: Златко Енев 

Посетители

79

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Златко писа Още
    Е това вече си е... преди 4 дни
  • Апостол от Анталия писа Още
    Благодаря за статията преди 6 дни
  • Апостол от Хасково писа Още
    Благодаря за статията... преди 6 дни
  • grainis писа Още
    Боя се, че книгата на... преди 1 седмица
  • grainis писа Още
    Единствената опция за... преди 1 седмица
  • щастлив писа Още
    Суетата е наказание... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Както мислим ние, така... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Георги Димитров като... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    А ще се запитате ли... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Англосаксонската... преди 2 седмици
  • Ясен писа Още
    Статията е отпреди... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Същата работа и със... преди 2 седмици
  • Теодора писа Още
    Правата на човека са... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Да се пише за такъв... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    „Поробителите“,... преди 2 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Чудя се дали ваши... преди 2 седмици
  • Юлиан писа Още
    Найстина ли Оджи-кри,... преди 3 седмици
  • АННА писа Още
    О, моя  Родино,... преди 3 седмици
  • В.И. писа Още
    Дали използваните... преди 3 седмици
  • Дясното е криптофаши... писа Още
    Либерализмът вкарва... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Преди много години... преди 3 седмици
  • Мария Пипева писа Още
    Наздраве, г-н Енев! Да... преди 3 седмици
  • Пенка Ангелова писа Още
    Българските турци са... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Севрвирай на селянина... преди 3 седмици
  • Н П писа Още
    Досадно политизиране,... преди 3 седмици